Решение по дело №2357/2012 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 367
Дата: 15 февруари 2013 г. (в сила от 14 юни 2013 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20127040702357
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 367 / 15.02.2013г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                      СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното адм.д. №2357 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).   

         Жалбоподателката Ж.Д.К. ***, ***, чрез представител по пълномощие адвокат М.Д., е оспорила заповед №05-2418/16.10.2012г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, потвърдена с решение №30/2012г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас. С обжалваната заповед на жалбоподателката е отказана еднократна помощ за едно дете, защото не отговаря на условията на чл.12, т.7 от ЗСПД. В жалбата се твърди, че тълкуването направено от административния орган затова откога започва началния момент за заявяване получаването на еднократната помощ е неправилно, поради което отказа е незаконосъобразен. Иска от съда да отмени обжалваната заповед и да задължи административния орган да се произнесе. Претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакувания административен акт. Претендира присъждане на разноски.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

От приложената административна преписка се установява, че жалбоподателката е подала молба-декларация №05-2418 от 03.10.2012г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл.6а и 8в от ЗСПД и §15 от ПЗР на ЗСПД. Към молбата-декларация е представила удостоверение №220ІХ/02.10.2012г. от Технически университет Варна, в което е посочено, че жалбоподателката е записана през учебната 2012/2013г. в първи курс редовно държавно обучение за висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Социален мениджмънт”.

Административният орган е отказал изплащането на еднократната помощ, с мотива, че молбата-декларация е подаден след срока по чл.12, т.7 от ЗСПД. Според тази разпоредба вземанията се погасяват в шестмесечен срок, считано от края на месеца, през който е родено детето. Детето на жалбоподателката е родено на ***г. За това, според административния орган шестмесечния срок е започнал да тече от края на м.януари 2012г., а молбата за еднократна помощ е подадена едва на 03.10.2012г. По тази причина органът е приел, че тя е подадена след погасяване на предвидения в закона шестмесечен срок за упражняване на това право.

Жалбоподателката твърди, че срокът по чл.12, т.7 от ЗСПД се отнася само за хипотезата на възникване на правото при раждане на детето, а въпросът за погасяване на това право по чл.8в от ЗСПД, в хипотезата на записване на майката студентка – редовна форма на обучение, не е нормативно уреден. Затова тя твърди, че правото на майката студентка се упражнява по реда на чл.16а, ал.2 от ПП ЗСПД чрез подаване на молба-декларация по утвърден образец от записване на майката-студентка в редовна форма на обучение, не е предвиден давностен срок.

От правна страна съдът приема следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна.

            Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизоводствените правила, материалните разпоредби и е съобразена с целта на закона.

В разпоредбата на чл.8в, ал.1 ЗСПД е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл.16а, ал.2 ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал.3. В чл.12, т.7 ЗСПД е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето.

Съгласно приложимата за случая редакция на чл.16а, ал.6 ППЗСПД (ДВ, бр.34 от 2009г., в сила от 08.05.2009г.), правото за получаване на еднократната помощ по ал.2 (има се предвид правото по чл.8в, ал.1 ЗСПД) възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл.8в, ал.1 и 4 ЗСПД. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Ж.Д.К. правото на еднократна помощ по чл.8в, ал.1 ЗСПД е възникнало от датата на записването й като студентка, учаща в редовна форма на обучение, или от 02.10.2012г. Погасителният срок по чл.12, т.7 ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл.8в, ал.1 ЗСПД в хипотезата, при която това право възниква от записването на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, т.е. след раждането на детето, не е нормативно уреден. На основание чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Предвид това, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.12, т.7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок за вземането за еднократна помощ по чл.8а, ал.1 ЗСПД. Когато правото е възникнало от записването на майката като студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването.

Съдържанието на разпоредбата чл.16а, ал.6 ППЗСПД, в приложимата за случая редакция, несъмнено регламентира възможност правото на еднократната помощ по чл.8в, ал.1 ЗСПД да възникне или от датата на раждане на детето, или от датата на записването на майката като студентка в редовна форма на обучение (предвид използването на съюзите "и/или"). Първата от посочените хипотези се отнася за случаите, при които към датата на раждане на детето майката вече е била студентка в редовна форма на обучение, затова в този случай правото на получаване на помощта възниква от раждане на детето. Втората от посочените хипотези се отнася за случаите, при които майката не е била записана за студентка в редовна форма на обучение към датата на раждането на детето, а това се е случило след раждането и затова в този случай, правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на записването. Поради това, че за втората от хипотезите не е посочен давностен срок в разпоредбите на чл.12 ЗСПД, то по аналогия е приложим шестмесечният давностен срок по чл.12, т.7 ЗСПД, предвиден за сходни случаи, а именно - за случаите, при които правото възниква от датата на раждане на детето.

Следва за яснота да се посочи, че в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл.16а, ал.6 ППЗСПД, която е приета с ДВ бр.95/2012г., в сила от 04.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай.

По изложените съображения обжалваният административен акт следва да бъде отменен, преписката върната на органа за произнасяне по молба-декларация вх.№05-2418/03.10.2012г. на Ж.Д.К. ***.

С оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателката. Такива са навременно поискани и направени в размер на 250 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ заповед №05-2418/16.10.2012г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, потвърдена с решение №30/2012г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас.

ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне по молба-декларация вх.№05-2418/03.10.2012г.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” Бургас да заплати на Ж.Д.К. ***, *** направените по делото разноски в размер на 250(двеста и петдесет) лв.

            Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: