ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 26.05.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3-ти въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след
като разгледа докладваното от съдия Врачева ВНЧД №237 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра и чл.270 НПК.
С протоколно определение от 08.05.2020г., постановено в с.з. от същата
дата по НОХД
№4015/2019г., Специализирания
наказателен съд – IV-ти състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия М.С.С. -адв. А.П.,
за изменение на мярката му
за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека.
Срещу
определението е постъпила частна жалба от адв. А.П., защитник на подс. М.С., в
която се изтъкват съображения, свързани с влошено здравословно състояние на
подзащитния й, както и с неприемливи за заболяванията му условия в следствения
арест.
Излагат
се съображения за нарушаване правата на задържаното лице, които права
произтичат от националното и международно законодателство, ратифицирано от РБ.
Нарушаването на правата му се изразява в следното: липсата на специалисти в
болницата на Затвора за провеждане на адекватно лечение. Защитата акцентира, че
опасността от извършване на престъпление от страна на подсъдимия е с намалял
интензитет, предвид срока на задържането му-
една година и девет месеца, както и с оглед на вече проведените разпити
по НОХД №4015/2019г. на част от свидетелите по делото. В жалбата и в
допълнението към нея се прави искане за отмяна на определението на СНС от 08.05.2020г.
и за изменение в по-лека на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо подс. С..
Първоинстанционният
съд е счел, че продължават да са налице изискуемите в НПК предпоставки за
изпълнението спрямо подс. С. на най-тежката мярка за неотклонение.
АСНС намира
частната жалба за допустима, а разгледана по същество- за НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Срещу
подсъдимия М.С.С. и още 13бр. подсъдими,
СП е изготвила и внесла на 23.10.2019г. в СНС обвинителен акт, като подс. М.С.
е предаден на съд за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК с инкриминиран период
четири години и половина, а именно от началото на м. 01.2015г. до м. 05.2019г.;
за престъпление по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл.
26 ал.1вр. с ал.3 от НК; за престъпление
по чл. 248а ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК; за
престъпление по чл. 248а ал.2 от НК и за престъпление по чл. 248а ал.5 вр. с
ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК.
Въззивната
инстанция спазвайки задължението си да
изследва и подложи на преценка всички законови предпоставки, относими към най-
тежката форма на държавна принуда, каквато е мярката за неотклонение „задържане
под стража“, счита, че доказателствата на този етап от проведеното съдебно-
наказателно производство, изграждат обоснованото предположение, за това, че
евентуалния извършител на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения е
именно подс. М.С..
Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на
наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на
делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да
извърши престъпление. Следователно основно изискване към законосъобразността на
всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е
пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от
действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези
принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните
съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при
изследване на обстоятелствата в производството по реда на чл. 270 НПК. С оглед спецификата на настоящето производство, въззивният съд намира
за необходимо да отбележи, че промяната на обстоятелствата винаги следва да се
съпоставя с интензитета на опасностите от укриване и от извършване на
престъпление от страна на подсъдимото лице, и въз основа на тази съпоставка да
се прави преценка на основателността на искането за изменение на мярката за
неотклонение.
Въззивният
състав намира, че реалната опасност от извършване на престъпление, що се отнася
до подсъдимия-жалбоподател, макар да е с намалял интензитет, предвид срока на
задържане под стража, не е отпаднала. Същата е изводима, на първо място, от
броя, спецификата и характера на
инкриминираната чрез обвинението негова вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията са за 5 (пет) умишлени
престъпления от общ характер, първото от които е и тежко по см. на чл. 93 т.7
от НК. Втората инстанция споделя доводите на първостепенния съд относно
опасността от укриване на въззивния частен жалбоподател, отразени в обжалваното
определение.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице промяна в съществуващите
обстоятелства, която да обуслови промяна на взетата по отношение на подсъдимия
мярка за неотклонение и в този смисъл изцяло се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд.
На първо място не се установява, че наказателното производство е
проведено в неразумни срокове. Разумността на срока на задържане следва да бъде
преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни
критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета на делото,
процесуалната активност на правораздавателните органи към приключване на
наказателното производство в разумен срок и поведението на самите подсъдими. В
случая се установява, че по настоящето съдебно производство участват в
качеството на подсъдими лица- 13 бр.граждани, а също така и множество
свидетели. Съдебният състав, разглеждащ делото е положил максимални усилия да
призове подсъдимите лица и по този начин да обезпечи законосъобразното разглеждане на съдебното
производство. По делото се провеждат регулярно процесуално- следствени действия
в насрочените всеки месец съдебни заседания. Ето защо не може да се приеме, че
наказателното производство не се провежда в разумен срок.
Твърденията в частната жалба за влошено здравословно състояние на
подсъдимия С., непозволяващо прилагане по отношение на него на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, не се подкрепят убедително от събраните по
делото доказателства. Действително от приложените по делото медицински
документи не може да се направи извод за влошено здравословно състояние на
подс. С., тъй като резултатите от изследванията и заключенията на лекарите е,
че същият страда от заболявания, но експертите не сочат, че здравословното му
състояние не е съвместимо с условията на Затвора.
Несъстоятелни са твърденията в депозираната жалба и допълнение към нея за
не осигуряване на адекватно лечение на подс. С. в болницата на Затвора, тъй
като с оглед на неговите заболявания липсват специалисти. Подс. М.С. освен, че
е настанен в СБАЛЛС при Затвора – гр.
София, където на практика изтърпява мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, но видно от
материалите по делото, съдебният състав, разглеждащ делото с разпореждания е привеждал подсъдимия за извършване на изследвания и назначаване на
лечение в 5-та МБАЛ – гр. София, а през м. 02.
2020г. – и в Болница „Лозенец“ – гр. София. Според медицинските документи, становището
на вещите лица е, че липсват убедителни данни за туморен процес в простатната
жлеза, както и че състоянието на подс. М.С.
не налага престой и лечение в здравно заведение.
Единственото относимо към предмета на настоящото производство новонастъпило
обстоятелство се явява изтеклият срок на задържане на подсъдимия С., но това
обстоятелство само по себе си също не е от естество да повлияе на преценката
дали продължава да е налице реалната опасност задържания да извършат
престъпление. т.е. наличието или не на реална опасност от извършване на
престъпление, обективно не зависи от продължителността на задържането,
респективно от неговия срок.
В конкретния случай изтеклият срок на фактическо задържане на подсъдимия е около 1 година и 9 месеца, но тъй като настоящата
мярка се гледа при условията на чл.270 от НПК , то срокът по чл.63 ал.4 от НПК
е неотносим , тъй като касае само и единствено досъдебната фаза на процеса и не
е основание за изменение мярката за неотклонение в настоящето производство, още
повече както и по – горе беше отбелязано , срокът за разследване на делото не
излиза извън рамките на „разумния“ такъв.
Тази мярка е съобразена с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл.
56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са
нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на
задържане на подсъдимия е съобразен със закона,
както и с реалната опасност от извършване на престъпление и укриване, а
в конкретния случай и дали са налице нови обстоятелства.
С оглед на гореизложеното въззивният състав преценява, че не са настъпили
никакви нови обстоятелства, които да се отразяват и да повлияват на направената
вече от предходните съдебни състави преценка за наличието на реална опасност
подсъдимия да извърши престъпление и укриване. Предвид на това правилен и
законосъобразен по същество се явява решаващият извод на първоинстанционния
съд, че по отношение на подсъдимия следва да бъде продължено прилагането на
мярката за неотклонение- „Задържане под стража“.
Предвид горното, съдът счита, че
частната жалба е неоснователна, като същевременно и постановеното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът:
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 08.05.2020г. по н.о.х.д. № 4015/2019г. по
описа на СНС, IV-ти състав, с което е оставено искането на подс. М.С. за
изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по- лека
такава.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.