Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.
Русе, 13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1275
по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД против Й.Д.Й..
Ищецът твърди, че ответникът е негов клиент
с клиентски номер ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Р*, ул. И* № *.
Поради неплащане на задължения за консумирана електроенергия, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в
резултат на което било
образувано ч.г.д. №
7931/2018
по описа на РРС.
Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 424.74 лева, включваща неплатените
фактури за ел.енергия в размер на 413.6 лева- главница за консумирана ел.енергия от ответника по издадени фактури
и такса възстановяване в периода 19.07.2018 г. - 19.07.2018 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11.14 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
15.11.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**********, към същата дата.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обусловило правния интерес на кредитора от предявяване на настоящия
установителен иск. Ищецът претендира освен горепосочените суми, също законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.11.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В
указания срок ответникът е не е подал отговор, не оспорва иска, не представя
доказателства, които иска да бъдат допуснати.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът
в условията на пълно и главно доказване доказа твърденията в исковата молба- че
ответникът е негов клиент, че се касае за
действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия.
Ищецът
признава неизгодно за него обстоятелство в молба с вх. № 23666/06.06.2019 год.,
а именно, че ответникът е заплатил задълженията си за електроенергия и лихви на
03.04.2019 год. Плащането е извършено след предявяване на иска на 01.03.2019
год. и след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.11.2019 год.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми, за които е издадена фактура № ********** от 19.07.2018 год.,
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 06.02.2019 год. и извлечение от сметка към
15.11.2018 год. на Й.Д.Й..
Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7931/2018 по
описа на РРС, която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Тъй като в хода на делото
ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихви, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид този факт, който е от значение за
спорното право, поради което искът следва да се отхвърли.
Според
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно установеното в настоящото производство ответникът
следва да понесе разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът дължи разноски на
ищеца в размер на 75.00 лева в заповедното производство и 175.00 лева в
исковото производство за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. В*В*№ *, В*Т*- Г,
представлявано от Я* М* Д*, Г* К* и П* С* С* иск да бъде признато за
установено, че Й.Д.Й.,
ЕГН ********** *** му дължи сумата 424.74 лева, включваща неплатените фактури за ел.енергия в размер на 413.6 лева- главница за консумирана
ел.енергия от ответника по издадени фактури и такса
възстановяване в периода 19.07.2018 г. - 19.07.2018 г., мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 11.14 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 15.11.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.11.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Й.Д.Й., ЕГН **********
*** да заплати на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. В*, бул. В* В* № *, В* Т*- Г, представлявано от Я* М* Д*, Г* К*
и П*С*С*сумата 250.00 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: