Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.08.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на тринадесети юли, през две
хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
участието секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №4699 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Л.Т.Д., ЕГН ********** *** ***със седалище и
адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи сумата от 1628,53 лева начислена ел.енергия за периода
18.05.2016г. - 17.05.2017г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 1628,53
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „***, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от
служители на „Е.С.“ АД (с предходно наименование ***, като констатациите са
отразени в протокол
№1103455/17.05.2017г. Твърди се, че при проверка в БИМ е установено, че в регистър 1.8.3 има
натрупани показания на ел. енергия в размер на 10842 кВтч,
поради което и на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ е начислена
процесната сума за процесния период, за което обстоятелство е издадена фактура
от 12.03.2018г.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП № 1103455/17.05.2017г. от който се установява, че
на така посочената дата на адреса на потребление в гр. Суворово е осъществена дейност
по подмяна на СТИ № 1114 0211 6202 5499 със СТИ №1114 0116 6690 9195. В
протокола е посочено, че демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №192/22.02.2018г. на БИМ –
РО ***, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на СТИ 1114 0211 6202 5499 е констатирано, в регистър Т3- 1.8.3 е
начислена преминала ел. енергия в размер на 10842,151 кВч.
В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 06.03.2018г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №192/22.02.2018г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 18.05.2016г.-17.05.2017г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ.
Изготвена е фактура №**********/12.03.2018г. за периода 18.05.2016г.-17.05.2017г.,
на стойност 1628,53 лева.
Прието по делото е заключението на съдебно – техническата
експертиза на в.л. К., в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа
Т3 – 1.8.3 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 10842 кВтч, която ел. енергия не се визуализира на дисплея на
СТИ. Посочва се, че процесния електромер е еднофазен двутарифен, поради което
активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало
тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че видът на СТИ
позволява технически да бъде осъществена регистрация в регистър 1.8.3 от кой
момент са започнали да бъдат натрупвани процесните 10842 кВтч,
но в случая информация в тази насока липсва, доколкото същата се съдържа в дневника
на събитията на електромера, който се съхранява в системните регистри на
оператора, като същите не са представени.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането на „***срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване
на възникването на нов спор
за материално право на същото
основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е титуляр по
партида на потребление на посочения адрес в гр. Суворово, същия потребител на ел. енергия
за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът
има задължение да заплаща използваната
ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен
около възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия
да осъществи изчисление на ел. енергия, която
не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
Правото
на електроразпределителното
дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ
с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение
№ 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.,
с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. При тези съображения настоящия съдебен състав на
първоинстанционния съд намира, че към момента на извършване на проверката на
посочения СТИ са налице действащи правила за осъществяване на корекционна
процедура на адрес на потребление на ел. енергия, доколкото ответникът се
позовава за наличие на вземане срещу ищеца за начислената сума, която произтича
от приложение на процедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Отмяната на процедурата по чл. 47
ПИКЕЕ, която уреждаше задължението на оператора при проверка да състави КП, не
означава, че същия не може да съставя и към момента такива частни
свидетелстващи документи, в които да вписва установени по време на проверката
факти. Тяхното значение, като писмено доказателство по делото следва да бъде
ценено с оглед всички останали доказателства. Задължението за осъществяване на
метеорологичен контрол на средствата за търговско измерване е възведено в дейност
на БИМ по силата на чл. 8, ал.1 от Закона за измерванията, поради което и
съставения от държавния орган протокол
за изследване на СТИ съставлява официален удостоверителен документ със
съответната му доказателствена тежест.
Процесната проверка е
осъществена на 17.05.2017г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС е налице законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава
възможност на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но при
констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената
норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена
корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел.
енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на
грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една
година. Следователно и в тази хипотеза
на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел.
енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав
намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен
размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и
1.8.2, а е необходим специален софтуер, поради което и средство за отчитане на
ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това неточно
отчитане става повод за нанасяне в информационната база данни на неточно
изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива. Констатирането на
тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален софтуер и разкриване
съдържането на „скритите” за отчитане регистри (вкл. и процесния 1.8.3) дава възможност за осъществяване на корекция на
потребената ел. енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но не и за период по-дълъг от една година. С други думи анализа на
разпоредбата за осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50
ПИКЕЕ предпоставя отговор на няколко въпроса: За
какво време (за какъв период) e допусната грешката, като тук максималния период е нормативно ограничен
до една година; Какво е отчетеното количество ел. енергия за този период и
какво е количеството на преминалата ел. енергия за същия този период. Разликата
между отчетеното и реално преминалото количество ел. енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ,
съставлява размера на корекцията на ел. енергия за обекта на потребление.
По отношение на първия въпрос ответникът
се е позовал на максимално определения в разпоредбата едногодишен период, през
който може да бъде осъществена корекция при настоящите условия. Не става ясно
защо приложените намира последното предложение на чл. 50 ПИКЕЕ, а именно период
- „не по-дълъг от една година”. Когато периода на грешка е по-голям от една
година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция на
потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не
изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент
е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и
реално преминалата такава. Непосочването
на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно
съдебното производство поражда съмнение при методологията на неговото
определяне. Нормативното ограничение на периода на допусната грешка не изключва
задължението за посочване на данни за реалното продължение на същата, било то и
за повече или по-малко от една година. Това според настоящия съдебен състав е
необходимо с оглед преценка на възможността, към кой момент в скрития за отчитане
регистър Т3(1.8.3) е започнала да се
натрупва процесната ел. енергия, а този момент е съществен доколкото хипотезата
на чл. 50 от ПИКЕЕ съдържа изрично изискване да бъде осъществена корекция на
ел. енергия за „времето от допускане
на грешката до установяването й”,
като не технически, а нормативно този период е ограничен до една година от
установяването на грешката. Посочването на началния период, от който е започнало
натрупване на показания на ел. енергия в регистър 1.8.3 на СТИ би предпоставяло установяване
на точния период на корекцията по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а не непременно
приложение на ограничителния едногодишен период съобразно същата разпоредба.
При положение, че технически е възможно да
бъде установен началния момент, от който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 на ел. енергия, то този момент
следва да бъде и момента, от който се счита, че е допусната грешка при отчитане на преминалата ел. енергия, по
см. на чл. 50 ПИКЕЕ. Установяването на
грешката следва да бъде свързано с момента, в който посредством специален
софтуер се разкрие натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3, посредством съставяне на
констативен протокол, в който се обективират
фактически действия, които подлежат на проверка от надлежен държавен
метеорологичен надзор – БИМ.
Поставя се въпроса на следващо място какво
е реалното количество отчетена ел. енергия, доколкото корекцията по чл.50 ПИККЕ
съставлява разлика между отчетеното количество и преминалите и неотчетени
количества на ел. енергия. Категоричен отговор за това обаче не може да бъде
даден доколкото липсва първата от посочената в чл.50 ПИКЕЕ предпоставка, а
именно периода за който са отчетени тези 10842
кВтч, за което обстоятелство мотиви са изложени
по-горе в решението. Следва извода, че определянето на точния период има
отношение не само към началния момент на установяване на грешката в размера на
преминалите количества ел. енергия, но и към периода, за който е отчетено
количеството доставена на адреса на потребление ел. енергия.
Посочения
фактически състав на чл. 50 ПИККЕ посредством прочит на скрития регистър със
специализиран софтуер не е достатъчен за да бъде прието, че са изпълнени
основанията, въз основа на които за ответника се поражда възможността да
осъществи корекция на ел. енергия за процесния период.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което
и предвид разместената доказателствена тежест при
разглеждане на отрицателен установителен иск, същия следва да бъде уважен, като
бъде прието за установено, че Л.Т.Д., ЕГН ********** *** не дължи на
ответника дължи сумата от 1628,53 лева начислена ел.енергия за периода 18.05.2016г.
- 17.05.2017г.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 409,13 лева, от които
65,14 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 343,99 лева възнаграждение
за процесуално представителство, намалено съобразно уважено възражение за
прекомерност от ответника по реда на чл. 78, ал.5 ГПК и определено предвид
представените по делото доказателства за реално изплатена сума, съобразно
договор за правна помощ и съдействие от 27.03.2018г., на л. 71 от делото.Съобразно
Наредба №1/09.07.2004г., размера на дължимото в полза на ищеца възнаграждение
за процесуално представителство следва да бъде намален до минималния такъв с
оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, по отношение на който е
налице ясна и трайно установена съдебна практика.Отделно от това следва да бъде
посочено, че производството по делото приключи в едно съдебно заседание, в
което бяха извършени всички процесуални действия.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Л.Т.Д., ЕГН ********** *** не дължи на „***ЕИК ***със седалище
и адрес на управление *** сумата 1628,53 лева
начислена ел.енергия за периода 18.05.2016г. - 17.05.2017г., за което
обстоятелство е съставена фактура №**********/12.03.2018г., на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от 409,13 (четиристотин и девет
лева и 13 ст.) лева, от които 65,14 лева съдебно – деловодни разноски и
сумата от 343,99 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: