№ 1871
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4699242,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на З. Г. А. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на фиша В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява. В писмено становище
процесуалния представител на жалбоподателя излага аргументи за нарушена
процедура по връчване на фиша и непосочване в него на срок за обжалване, нямало
издател на фиша, или дата на издаване, не било изложено защо органът приел 60 км.ч.
за допустима скорост, но пък от друга страна нямало доказателства за поставения знак,
който ограничавал скоростта, бланкетно посочено, че ЕФ не бил съобразен с
изискванията на 189, ал.4 от ЗДвП, твърди се теоретична невъзможност глоби да бъдат
налагани с фиш доколкото от една страна ги издавала информационна система, а от
друга фишът не бил електронен документ – не се сочи конкретна незаконосъобразност,
а принципна такава, твърди се, че жалбоподателката гадаела за това, къде имало знак и
какво ограничение било въведено с него.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.04.2021 г. в 13:18 ч. на пътя ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Фиат“,
1
модел Браво, с рег. № **** се е движил със скорост от 81 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 21 km/h и това е установено с неизвестно по делото АТСС.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателката З. Г. А., в качеството й на
собственик на автомобила.
Установява се, че км. 49+800 на път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа е
извън населено място, а местоположението на този километър в посока с. Труд попада
в действието на знак В26 поставен на пътната връзка към сградата на „Рефан
България“ ЕООД, който е поставен на км. 49+860 (километража нараства в посока гр.
Пловдив). Км. 49+800 на път ІІ-64 се намира преди кръстовище и зоната на пътния
възел 49+736, където се изчерпва действието на знака В 26.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
било разположено на бул. Цариграско шосе – пътен възел „Скобелева майка“, където
на 04.04.2021 г. осъществявало контрол по движението от 09:30ч. до 20:30 ч. Същото е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46, минало е периодична техническа проверка
на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4699242.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за
проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-10773/12.04.2021 г., разпечатка на фиш серия К № 4699242, разпечатка от база
данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш, ведно с приложение, писмо от АПИ
ОПУ- Пловдив и извадка от ГИС с означение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподателката на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от
ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и
субективна страна жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 04.04.2021 г. в 13:18 ч. лек автомобил марка
„Фиат“, модел Браво, с рег. № **** се е движил със скорост от 81 km/h, извън населено
място, но в рамките на ограничението въведено със знак В26 посока с. Труд на км.
49+800 на път ІІ-64, като е превишил максимално допустимата скорост с 21 km/h. Тази
скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде
грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същата не се е възползвала от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 21 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Описанието на нарушението не създава съмнение относно разрешената скорост.
2
Не е основателен и аргументът за липса на ограничение, тъй като видно от
представеното писмено доказателство от ОПУ Пловдив на конкретното място има
действаща забрана от знак В-26 (60 км.ч.), която е поставена преди установеното
местонарушение и важи до км. 49+736, като преди км. 49+800 няма кръстовище. Не
съществува абсолютно никаква възможност за объркване от страна на водача дали
конкретното място е регулирано или не със знак въвеждащ ограничение на скоростта,
доколкото същият е поставен 60 метра преди местонарушението, поради което и това
възражение не се споделя от настоящия състав на съда.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
По никакъв начин посочените възражения в жалбата за липса на указание за
обжалването на електронния фиш и за опорочена процедура по връчване (каквато за
пълнота на изложението съдът не установи) не се съотнасят към законосъобразността
на атакувания властически акт, а единствено бранят нарушителя по допустимостта на
жалбата, която е била приета за допустима и поради това същите са ирелевантни към
спора по същество.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Въпреки
взаимоизключващите се твърдения, че не било посочено защо
административнонаказващия орган бил приел ограничение от 60 км.ч. и недоказаност
на наличие на посочения знак В26, то съдът констатира, че в обжалвания електронен
фиш недвусмислено е изписано, че „въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 60км.ч.“ Което изключва твърдението, че не е посочено защо е приета тази
скорост като за релевантна и че жалбоподателката трябвало да гадае за тези
обстоятелства.
Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша
3
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /Наредбата/ за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези
на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от
мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС,
прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване. Поради което теоретичното
изключване на законосъобразността на електронните фишове не се споделя от
настоящия състав.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че контролния орган може да включва
автоматизираното техническо средство или система, да извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес, също така може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за
спазване правилата за движение и лед изтичане на времето за контрол служителят
изключва автоматизираното техническо средство или система. В този смисъл
контролния орган не участва в самото установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан №
В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност
Съдът обаче намира следното: За да е законосъобразно използването на АТСС
следва да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което да е
4
попълнен протокол за използване на АТСС. От представения по преписката протокол
става ясно, че въпросното АТСС - CORDON M2 MD1196 на 04.04.2021 г. е било
монтирано и е осъществявало контрол по движение по пътищата в гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ – пътен възел Скобелева майка, именно в часовия интервал, в
който е било заснето и нарушението. Това създава такава непреодолима неяснота за
това къде се е намирало АТСС CORDON M2 MD1196 и с какво АТСС е установено
нарушението, която не може да се преодолее по доказателствен път. В представения
протокол е посочен вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, както и датата на ползването му. Това
неизпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредбата и влече незаконосъобразност на
издадения електронен фиш
По посочените съображения следва да се приеме, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като такова е направено в размер на минимума, определено от НМРАВ, което прави
безпредметно обсъждането на възражението за прекомерност от страна на
въззиваемата страна. Доказват се сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2021 г. в какъвто и
смисъл е отправената претенция.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 4699242, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на З. Г. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на З. Г. А. с ЕГН **********, ***,
сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5