Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Б., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б.,
осемнадесети състав, в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Гергана Славова,
като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 921/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Т.Б.,
Е.М.Г., К.М.Г. и Г.И.Л. против Решение № ТСУ – 11#5/31.03.2021 г. на Главния
архитект на община П. за отказ за одобряване на технически проект за построяване на жилищна
сграда в УПИ ***-746, кв.9 по плана на гр.П..
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като жалбоподателите
оспорват изводите на главния архитект за несъответствие на изготвения проект с
предвижданията на действащия ЗРП на гр.П., с правилата и нормативите за
разполагане на сградите на основното застрояване и с изисквания, установени в
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Искането е за отмяна на отказа.
Жалбоподателите С.Т.Б. и К.М.Г.,
редовно и своевременно уведомени, лично и чрез процесуалния си представител
поддържат жалбата в съдебно заседание. Ангажират доказателства. Претендират
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представят писмени
бележки.
Жалбоподателите Е.М.Г. и Г.И.Л.,
редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание.
Ответната страна – главен
архитект на община П. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата
и представя административната преписка по издаване на оспорения отказ. В
съдебно заседание се представлява от процесуални представители, които поддържат
искането за нейното отхвърляне и ангажират доказателства. Претендират
присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Представят писмени
бележки.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № ТСУ-11/06.01.2021г. до
главния архитект на община П. жалбоподателите С.Т.Б., Е.М.Г., К.М.Г. и Г.И.Л.
са поискали да бъде одобрен инвестиционен проект за строеж: жилищна сграда,
находяща се в УПИ ***-746, кв.9 по плана на гр.П. (ПИ 57491.503.30 по КККР).
Към заявлението освен изготвения технически
проект – части архитектура, СК, ВиК, Електро, ОВК, ЕЕ, ПБ, Геодезия,
Паркоустройство, са приложени: скица № 366/10.09.2018г. с виза за проучване и
проектиране на жилищна сграда, находяща се в УПИ ***-746, кв.9 по плана на гр.П.
от 13.09.2018г., издадена от главния архитект на община П. (л.26 от делото), оценка
за съответствие на проектната документация с основните изисквания към
строежите, съгласно чл.143, ал.1 от ЗУТ, съставена на 10.12.2020г. от
правоспособни физически лица от екипа на „Консултант 7 БГ” ЕООД, оправомощен от
ДНСК с удостоверение № РК-0011/02.02.2018г. за оценяване съответствието на
инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор, становище за
условията и начина за присъединяване на жилищната сграда към
електроразпределителната мрежа на ЕР Юг № 86201649-1/2020г., КЕЦ П., писмо за
съгласуване на инвестиционния проект от „Електроразпределение Юг” ЕАД изх.№
8649201-1/13.03.2020г., изходни данни и условия за присъединяване към
водоснабдителните и/или канализационните системи № ГД-941-2/18.02.2020г.;
становище изх.№ ПД-240-(1)/07.02.2020г. на директора на РИОСВ- Б., че не е
необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС,
скица на поземлен имот с идентификатор 57491.503.30 по КККР на гр.П. с №
15-88251-28.02.2017г., издадена от СГКК – Б., както и два броя нотариални
актове: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том VI, дело 2690/97
от 12.12.1997г., съставен от районен съдия при Районен съд – П. и Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и за издръжка №
186, том I, дело № 357/1976г. от 21 май 1976г., съставен от районен съдия при
Районен съд – П., с които жалбоподателите се легитимират като собственици на
УПИ ***-746, кв.9 по плана на гр.П..
С писмо с рег.№ ТСУ-11#2 от 16.02.2021 г.
(л.7) главният архитект на община П. е уведомил жалбоподателите, че
представеният от тях проект не отговаря на издадената виза, като им е указана
възможност за отстраняване на недостатъците.
В отговор жалбоподателите са депозирали
възражение с вх.№ ТСУ 11-#3/19.02.2020г.(л.332) и становище (л.334-335).
По повод инвестиционното намерение е
постъпила молба с рег.№ 94Т-72-1/04.08.2020г. и възражение от Т.Т., собственик
на имот през дъно – УПИ V 743, кв. 9 по плана на гр.П. с вх.№ 94Т-72-1/ 02.03.2021г.
(л.336-л.338)
На 31.03.2021 г. главният архитект на община П.
е постановил обжалваното решение, с което е отказал да одобри техническия
инвестиционен проект за строеж жилищна сграда, находяща се в УПИ ***-746, кв.9
по плана на гр.П. (ПИ 57491.503.30 по КККР).
Отказът е мотивиран с това, че техническият
инвестиционен проект не съответства с предвижданията на ЗРП на гр.П., одобрен
със Заповед № 487/05.12.1988г., показани на издадената скица - виза и е в
нарушение на правилата и нормативите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели, конкретно на чл.32, ал.2 от ЗУТ, регламентиращ
разполагането на сградите на основното застрояване, както и в нарушение на
чл.88 и чл.92, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Обжалваното решение е връчено на С.Б. на
05.04.2021г., на Г.Л. и на Е.Г. на 02.04.2021г, видно от представените по
делото известия за доставяне /л.243-244 от делото/ като липсват доказателства
за връчването му на К.Г..
За изясняване на обстоятелствата по делото бе
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която бе
прието без оспорване от страните по делото и което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило в заключението на
експертизата, че скицата, върху която е нанесена визата за проектиране, видно
от печата на община П.-положен горе в дясно на същата, е извадка от ЗРП
/Застроителния и регулационен план/ на гр. П. одобрен със Заповед № 487/1988
год. ЗРП е бил изготвен и одобрен при действието на Закон за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ/ отм. След извършена справка в община П., вещото лице
е установило, че отдел ТСУ разполага само с копие от плана, от което е видно,
че за процесния имот има само застроително петно без указана височина
(Приложение 1). Според експерта не става ясно от къде в скицата – виза е
пренесена етажността „1+1“ (един съществуващ и един етаж надстройка) при
условие, че по кадастър сградата се води на два етажа. Освен това вещото лице е
посочило, че е открило в община П. процедиран, но неодобрен ПУП за същия имот,
в който ПУП в частта „извадка от ЗРП“ процесната сграда е посочена с
предвиждане Г+2 (Приложение 4). При сравнение с копието от ЗРП на гр. П. вещото
лице е достигнало до извод, че посоченото в графичната част на визата „1+1” е
произволно и не кореспондира както с действителната етажност на сградата, така
и с копието на одобрения ПУП /ЗРП/ на гр. П..
Вещото лице е посочило, че в случая не е
приложена хипотезата на чл.140, ал.5 от ЗУТ, тъй като в извадката от плана
освен, че не са показани нормативните отстояния по чл.31 и чл.32 от ЗУТ са
допуснати следните пропуски и неточности: 1. В съседния от север УПИ ***I-** е
нанесено проектно застроително петно, което е подвеждащо, тъй като в този УПИ
има изградена жилищна сграда на калкан (Приложение 2), която не е отразена нито
в плана, нито във визата и чийто калкан следва да бъде покрит от проектираната
сграда. 2. В УПИ V-743, граничещ с процесния имот от югоизток не е нанесено
проектното застроително петно, както и показател за етажност, което е също
подвеждащо във връзка с изследване на разстоянията през дъно парцел по чл.32,
ал. 2 и 3 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че визата - текстовата част върху
скицата горе в ляво на същата дава указание за проектиране на жилищна сграда в
УПИ ***-746, кв.17 /вярно кв. 9/ по плана на гр. П. при спазване на действащата
нормативна уредба, т.е. Закон за устройство на територията и подзаконовата
нормативна уредба към него. Становището на вещото лице е, че този текст може да
се приеме, като един вид „саниране” пропуските за имота в действащия ЗРП на гр.
П. от 1988 год. Освен това вещото лице счита, че липсата на нанесени линии на
застрояване и устройствени показатели за плътност, интензивност и височина във
визата също препраща към общите разпоредби на закона.
Вещото лице е установило, че в действащия
план (ЗРП от 1988г.) освен за процесния имот, няма указана етажност и за други
имоти. Въз основа на тези, за които в плана е указана височина в квартала, е
достигнало до извод, че зоната е за ниско жилищно застрояване – гараж и два
жилищни етажа. Посочило е, че съгласно настоящата нормативно уредба на чл.16,
т.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ зона за ниско жилищно застрояване кореспондира
на застрояване с малка височина до 10 м. и се означава като „Жм“. Разяснило е,
че причината планът ЗРП на гр.П. да предвижда някои сгради да бъдат
надстроявани, а други пристроявани се дължи на факта, че при изработването и
одобряването на устройствени планове до влизането в сила на ЗУТ и Наредба № 7
за ПНУОВТУЗ се е спазвало Постановление на МС на НРБ за запазване на годния
сграден фонд. Така са били разработвани всички устройствени планове в периода
след 1985г., като условието за надстрояване на сградите, никога не е било
задължително, а е било една възможност, с оглед политиката на държавата за
целесъобразно запазване на годния сграден фонд в страната. В съдебно заседание
на 13.01.2022г. вещото лице е дало разяснение, че в застроителните регулационни
планове, изработвани при действието на ЗТСУ (отм.) сградите са били изчертавани
с размери 10х12 кв.м (съгласно условието в действащия тогава закон за
собствеността, че едно семейство не може да притежава повече от 120 кв.м) в
квадратчета, които са били условни и съответно тяхната етажност. По тази
причина в горния ляв ъгъл на визата е написано, че проектът трябва да се
изработи по сега действащите правила и норми.
Заключението на експертизата е, че характерът
на застрояване на проектираната жилищна сграда в УПИ ***-746, в кв.9 по плана
на гр. П. е „за ниско жилищно застрояване” с височина на сградата от средно
прилежащия терен до кота корниз 10 м., като разстоянията са нормативни - 3.00
м. до югозападната регулационна линия и 5.00 м. до дъното на УПИ и същите
отговарят на характера за ниско жилищно застрояване - чл.31 ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ.
Вещото лице е установило, че в квартала по
ул. „Раковски“ има изградени нови жилищни сгради, с височина до 10м. - явяващи
се жилищно застрояване с малка височина.
Вещото лице е установило, че сградата в УПИ V
- 743 на кв. 9, е разположена югоизточно от УПИ ***-746 и двата УПИ са с обща
откъм дъно регулационна линия. При огледа вещото лице е констатирало, че
сградата в УПИ V - 743 на кв. 9 е на два етажа, първият от които е с
приблизителна надземна височина от 2.40 м.2 спрямо улицата, а вторият етаж е
жилищен (Приложение 3), изградена от самоносещи плътни тухлени зидове и
стоманобетонна плоча между първи и втори етаж. Вещото лице е установило, че по
действащия ПУП /ЗРП/ на гр. П. от 1988 год. тази сграда не се запазва в същите
габарити поради нарушено отстояние от 5 м. към дъно на УПИ. В тази връзка е
посочило, че коректното пресмятане на отстоянията между сградите следва да се
прави за сгради, които са съществуващи и същите се запазват със съответния
действащ устройствен план, а не към сгради, които са оставени на доизживяване.
В заключение вещото лице е обобщило, че пресметнатите разстояния в процесния
технически проект са правилни и няма намалени такива, като пресмятане на
разстояние през дъното на УПИ не е необходимо, тъй като засенчващата сграда не
е проектната, а тази стояща от благоприятната посока - т.е., тази в УПИ V-743
на кв.9.
Вещото лице е установило също, че в
конкретния проект се предвижда строежът да бъде изграден на застроителните
линии, които към дъното на имота са 5 м. и към страничната регулационна линия
от югозапад на 3 м., а от североизток на калкан и е достигнало до извод, че
тези параметри отговарят на нормите за жилищно строителство с малка височина
-Жм и с височина до кота корниз 10м. Според вещото лице в този случай за
издатини се прилагат нормите по чл. 88 ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, като
издатините на сградите могат да бъдат: еркери до 0.30 м. и балкони 0.90 м.
Вещото лице е посочило също, че по проект
бъдещата сграда ще бъде изградена на калкан със съществуващата сграда в УПИ ***I-**
в режим на свързано застрояване. Действащият ПУП /ЗРП/ за този имот е този
одобрен през 1988 год. (Приложение 1), от който се вижда, че за сградата няма
посочена етажност. Установило е при огледа, че изграденият строеж в УПИ ***I-**
е жилищна сграда на 3 етажа и четвърти тавански етаж, за която в община П. му е
даден уклончив отговор, че евентуално няма строителни книжа. Кота било на
съществуващата сграда откъм процесния имот е 16.86 м. Изводът, до който е
достигнало вещото лице е, че проектната сграда предвижда покриване на
съществуващия калкан в хоризонтално отношение, но във вертикално покриването не
е напълно, като е посочено било на 15.82 м. т.е по ниско с 1.04м.
По искане на ответната страна по делото бе
допусната и извършена допълнителната съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение, както и от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 13.01.2022г. е видно, че разстоянието между проектната /процесна сграда/ и
предвидена за изграждане в УПИ V-743 /съседен през дъно/ не може да бъде
изчислено по причина, че не известно и не е представен проект идеен или
технически за бъдеща сграда в УПИ V-743 /съседен през дъно/. Според вещото лице
е некоректно да се измерва разстояние между проект за бъдеща сграда в УПИ ***-746
и застроително петно по ЗРП /Застроителен и регулационен план/. Очертанията на
сградите и техния контур се установява с конкретния архитектурен проект, а не с
очертанията по ЗРП. Също, когато се търси разстояние следва да се посочи в
контекста на коя норма следва да се изчислява. В случай, че следва да се изчисли
разстоянието, изискващо се по чл. 32, ал.2 ЗУТ която гласи: „Разстоянието между жилищните сгради на
основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко
един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната
посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона
спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с
разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради", то определянето на благоприятната посока се извършва
съгласно §5, т.28 от ДР на ЗУТ "Разположение на
жилищна сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване" е
разположението на сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради,
което съответства на следната степенуваност на географските посоки: юг;
югоизток и югозапад; изток; запад; североизток и северозапад; север. При
разположение, междинно на тези посоки, се приема по-близката географска
посока.“
Заключението, до което е достигнало вещото
лице е, че в конкретния случай сградата откъм по - благоприятната посока би
била сградата в УПИ V-743, a не процесната сграда, която ще се яви засенчваща,
за която понастоящем няма изготвен архитектурен проект, не се знае нейния
контур и височина и би била предмет на обсъждане от главния архитект в друго
административно производство.
Вещото лице е посочило, че наклонът на терена
и в двата случая е свързан с ослънчаването, като в конкретния случай
прилежащият терен в двата УПИ е равнинен по смисъла на §5, т.13 от ДР ЗУТ - с
наклон до 10 на сто.
Вещото лице е констатирало също, че проектът
предвижда един над друг с еднакви размери балкони и еркери на първи, втори и
трети жилищен етаж, които са със следните размери: Еркери 30 см. и балкони 90
см, съответстващи на допустимите размери по Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, видно от
допълнително дадените разяснения от вещото лице в съдебно заседание.
Вещото лице е констатирало, че в техническия
проект не са предвидени капандури като архитектурни елементи.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежни страни с
правен интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол и в законоустановения срок, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган - главен архитект на община П., оправомощен от нормата на
чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ да съгласува и одобрява техническите или работните
инвестиционни проекти и е в предвидената от закона писмена форма. В решението
са посочени правни основания за неговото издаване, но не са изложени в пълнота
фактите, поради които административният орган е приел, че не следва да одобри
внесения от жалбоподателите технически проект за строежа - конкретно липсва
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали извода, че не е спазен
чл.92, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно който при свързано застрояване
капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната
регулационна линия. Административният орган бланкетно е посочил тази
разпоредба, без да е уточнено защо е приел, че не е изпълнено нейното изискване. Мотиви в тази насока не се съдържат и в
документите, предхождащи издаването на отказа, представени с административна
преписка. Нарушена е разпоредбата на чл.146 от ЗУТ, съгласно която отказ да се
одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се
посочват конкретните мотиви за това. Сочената непълнота на мотивите води до
неяснота относно действителната воля на административния орган, оттам до
ограничаване правото на защита на жалбоподателите и препятства съдебния контрол
за законосъобразност на акта, поради което представлява нарушение на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Отказът е постановен и в нарушение на
материалноправните норми.
Изискванията за одобряване на инвестиционни
проекти са посочени в чл.141 - чл.145 от ЗУТ. Проектът е една от предпоставките
за издаване на разрешението, поради което евентуални пречки за одобряване на
инвестиционните проекти са пречка и за издаване на разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗУТ
инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват
и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на
съответните документи. Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в
проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план
/ПУП/ и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели /чл.145, ал.2 от ЗУТ/. По аргумент от нормата на
чл.146 от ЗУТ, отказ за одобряване на инвестиционен проект може да бъде
постановен само в два случая: 1. при несъответствието му с предвижданията на
ПУП и 2. при несъответствието му с правилата и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели. А по аргумент от чл.148, ал.4 от ЗУТ
липсата на одобрен инвестиционен проект е основание за отказ за издаване и на
разрешение за строеж.
В случая, за да постанови процесния отказ, главният архитект е приел на първо място, че е налице несъответствие между техническия проект, внесен от жалбоподателите с предвижданията на ЗРП, одобрен със Заповед № 487/05.12.1988г., показани на издадената виза за проектиране, тъй като в имота е построена сграда с един жилищен и един партерен етаж, докато по ЗРП се предвижда пристрояване и надстрояване с един етаж на съществуващата сграда. Този извод е неправилен, тъй като видно от заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, в одобрения ЗРП на гр.П. за процесния имот има само застроително петно без указана височина, а нанесената етажност в издадената виза за проектиране 1+1 (един съществуващ етаж и един етаж надстройка) е произволно и не съответства нито на одобрения застроителен и регулационен план, нито на действителната етажност на построената в него сграда. Следователно неправилно е прието, че процесният проект е в противоречие с предвижданията на действащия ЗРП. Освен това видно от подробно дадените разяснения от вещото лице в съдебно заседание причината планът ЗРП на гр.П. да предвижда някои сгради да бъдат надстроявани, а други пристроявани се дължи на факта, че при изработването и одобряването на устройствени планове до влизането в сила на ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ се е спазвало Постановление на МС на НРБ за запазване на годния сграден фонд. Така са били разработвани всички устройствени планове в периода след 1985г., като условието за надстрояване на сградите, никога не е било задължително, а е било една възможност, с оглед политиката на държавата за целесъобразно запазване на годния сграден фонд в страната. Съдът изцяло възприема становището на вещото лице, че даденото указание в ляво в издадената скица - виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ***-746, кв.17 /вярно кв. 9/ по плана на гр. П. при спазване на действащата нормативна уредба т.е. Закон за Устройство на Територията и подзаконовата нормативна уредба към него може да се приеме, като един вид „саниране” пропуските за имота в действащия ЗРП на гр. П. от 1988 год. Освен това липсата на нанесени линии на застрояване и устройствени показатели за плътност, интензивност и височина във визата също препраща към общите разпоредби на закона. В населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване.
Съгласно заключението на вещото лице по
извършената основна съдебно-техническа експертиза зоната, в която се намира
процесния имот е за ниско жилищно застрояване – гараж и два жилищни етажа.
Съгласно чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ характерът
на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на
основното застрояване, а ниско е застрояването с височина до 10м. Съгласно
чл.16, т.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ) зона за
ниско жилищно застрояване кореспондира на застрояване с малка височина до 10 м.
и се означава като „Жм“.
Заключението на извършената основна
съдебно-техническа експертизата е, че характерът на застрояване на
проектираната жилищна сграда в УПИ ***-746, в кв.9 по плана на гр. П. е „за
ниско жилищно застрояване” с височина на сградата от средно прилежащия терен до
кота корниз 10 м., като разстоянията са нормативни- 3.00 м. до югозападната
регулационна линия и 5.00 м. до дъното на УПИ и същите отговарят на характера
за ниско жилищно застрояване - чл.31, ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ.
Заключението на извършената основна и
допълнителна съдебно техническа експертиза и дадените разяснения от вещото лице
в съдебно заседание сочат, че не са налице и посочените фактическите и правни
основания в т.2 от оспорения акт, мотивирали главния архитект на община П. да
откаже да одобри процесния технически проект, а именно, че в проекта не е
обследвано, доказано и обосновано допустимото разстояние през дъно, между проектираната
нова сграда в УПИ ***-746 и предвиденото по ЗРП застрояване в УПИ V 743,
съгласно чл.32, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.32, ал.2 от ЗУТ разстоянието
между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания
поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата,
разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в
зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието
се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия
терен при двете сгради. Съгласно §5, т.28 от ДР на ЗУТ разположение на жилищна
сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване е разположението на
сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради, което съответства на
следната степенуваност на географските посоки: юг; югоизток и югозапад; изток;
запад; североизток и северозапад; север. При разположение, междинно на тези
посоки, се приема по-близката географска посока. Изискването по чл.32, ал.2 от ЗУТ касае сградата, която се намира от по-благоприятната за ослънчаване посока.
Вещото лице е дало категоричен отговор и в съдебно заседание, че неправилно в
оспорения акт е посочено, че не е налице изискуемото разстояние по чл.32, ал.2
от ЗУТ по отношение на процесната сграда, която не се намира от към
по-благоприятната страна, т.е не се явява засенчваща. Заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза е, че в конкретния случай сградата
откъм по - благоприятната посока би била не процесната сграда, а сградата в УПИ
V-743, която ще се яви засенчваща, за която понастоящем няма изготвен
архитектурен проект, не се знае нейния контур и височина и която би била
предмет на обсъждане от главния архитект в друго административно производство.
Не е възможно да бъде изчислено разстояние за бъдеща сграда, която не е
проектирана.
Съобразявайки заключението на основната и
допълнителната съдебно-техническа експертиза, както и разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, че не са налице намалени отстояния, съдът намира
за неправилен и изводът на главния архитект на община П. в т.3 на оспорения
акт, че е недоказана допустимостта на предвидените с процесния проект еркери и
балони, съгласно чл.88 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, при използване на намалени
отстояния.
Съгласно чл.88, ал.2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
(ПНУОВТУЗ), пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между
сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите,
се допускат балкони до 0,9 м и еркери - до 0,3 м.
Видно от заключението на допълнителната СТЕ,
проектът предвижда един над друг с еднакви размери балкони и еркери на първи,
втори и трети жилищен етаж, които са със следните размери: Еркери 30 см. и
балкони 90 см. Същите съответстват на допустимите размери по чл.88, ал.2 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
Съгласно чл.92, ал.2 от Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ, цитирана като неспазена в оспорения отказ, при свързано застрояване
капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната
регулационна линия.
Предвид заключението на допълнителната СТЕ,
че техническият проект не предвижда изграждане на капандури като архитектурни
елементи на сградата, съдът намира за неправилен изводът на главния архитект на
община П. за неспазване на чл.92, ал.2 от Наредбата.
В оспороения отказ не се съдържат фактически
констатации за нарушения на чл.21, ал.2 от ЗУТ и на чл.82, ал.2 от ПНУОВТУЗ,
нито са посочени като нарушени тези разпоредби. Ето защо, не могат да бъдат
споделени развитите доводи от ответната страна за първи път в писмените бележки
по същество, че внесеният инвестиционен проект е в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗУТ и на чл.82, ал.2 от ПНУОВТУЗ, тъй като съгласно заключението на основната
СТЕ покриването на калканната стена не е пълно, тъй като проектната сграда е
по-ниска с 1.04 м. Недопустимо е да се въвеждат нови фактически и правни
основания за постановения отказ въз основа на заключението на основната СТЕ,
при това след като е приключило събирането на доказателствата по делото, тъй
като това би било в нарушение правото на защита на лицата, чийто права са
засегнати от неговото действие.
За пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да отбележи, че установеното от вещото лице непълно покриване на
калканната стена на сградата в УПИ ***I-** във вертикално отношение не би могло
да представлява предпоставка за постановяване на отказ да бъде одобрен
техническия проект в конкретния случай, тъй като видно от заключението на
основната СТЕ заварената сграда в УПИ ***I-** не е отразена нито във ЗРП на гр.П.
от 1988 г., нито в издадената скица - виза за проектиране, а при справка от
Община П. е даден отговор на вещото лице, че същата е без строителни книжа.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореният отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната за ново
произнасяне на административния орган при съобразяване на указанията, дадени по
тълкуването и прилагането на закона в това решение.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно
направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се присъдят на
жалбоподателите С.Т.Б.
и К.М.Г. направените разноски по делото така, както са поискани в
представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 1446 лева, от които двадесет лева – заплатена
държавна такса, 900 лева – договорено и заплатено възнаграждение за адвокат,
съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие и 526 лева
– възнаграждение за вещото лице за основната съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното, Административен съд – Б., осемнадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ТСУ –
11#5/31.03.2021 г. на гл. архитект на община П. за отказ за одобряване на
технически проект за построяване на жилищна сграда в УПИ ***-746, кв.9 по плана
на гр.П..
ИЗПРАЩА административната преписка на
Главния архитект на община П. за ново произнасяне съобразно задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на С.Т.Б.
*** и на К.М.Г. *** разноски в размер на 1446 (хиляда четиристотин четиридесет
и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: