МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от К.С.Х. *** с която е повдигнато обвинение против подсъдимият В.И.А. за това,
че на 28.12.2008г. в с. Симеоновец, обл.
Пазарджик е причинил на К.С.Х. лека
телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание, тъжителят Х. се явява лично и с повереника
си. Последният поддържат изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. В подкрепа на
твърденията, изложени в същата, сочи писмени и гласни доказателства. Излага
подробни доводи по същество в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването
на осъдителна присъда спрямо подсъдимият.
Подсъдимият се признава за
виновен. Дава обяснения за изясняване на
обстоятелствата по делото.
С протоколно определение на съда от 08.06.09г. е приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата против
подсъдимия граждански иск за сумата от 3 000
лв. представляваща обезщетение за причинени на тъж. Х. неимуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
На 28.12.08г. тъж. Х. била в дома си
заедно със сина си – св. Станимир Хаджиев и приятеля си – св. Васко Янчев.
Около 04.00ч. през нощта пострадалата чула силен шум и викове за помощ идващи
от стаята на сина й. Веднага отишла там и заварила подс. А. заедно с непознато
за нея лице, които нанасяли удари о различни части на тялото на сина й.
Тъжителката веднага се намесила, като се опитала да прекрати саморазправата.
Това афектирало подсъдимият, който се насочил към нея и започнал да я удря с
юмруци и ритници в областта на главата, ръцете и бедрата. Намесата на св.
Янчев, който също се опитал да прекрати саморазправата провокирала непознатото
лице, което се насочило към него и започнало да го удря. След няколко минути
подсъдимият заедно с непознатият мъж напуснал къщата на пострадалата.
На 30.12.08г. тъжителката отишла на преглед при който били констатирани телесните увреждания, подробно описани в
издаденото медицинско удостоверение №187-І/2008г. представено и прието, като
доказателство по делото.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Хаджиев и Янчев,
както и взе предвид представените по
делото медицински документи и другите писмени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения, които
са непротиворечиви на останалите по делото писмени и гласни доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни.
Видно от данните по делото, че показанията на
разпитаните по делото свидетели очертават една ясна картина на инкриминираната
ситуация.
От приетото по
делото, като писмено доказателство медицинско удостоверение № 187-І/2008г. се установява, че при извършения преглед на
тъжителя Х. е констатирано наличието на масивно
кръвонасядане и оток на клепачите на двете очи, хематом в челно теменната
област на главата, охлузване в лявата половина на шията, кръвонасядания на
лявата мишница и лявото бедро.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимия В.И.А. е осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК, като на 28.12.2008г. в с. Симеоновец, обл. Пазарджик е причинил на К.С.Х. лека телесна повреда
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства
за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на обществено-опасните последици на
деянието си, т.е. действувал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При реализирането на своята проява е искал да настъпят престъпните последици.
Подсъдимият е осъзнавал, че при нанасяне на ударите ще причини болки и страдания на тъжителя.
Подбудите са извършването на престъплението от страна
на подсъдимият следва да се търсят най-вече в незачитането на телесната
неприкосновеност на личността и неспазването на законовия ред в страната.
От събраните по делото доказателства е видно, че
подсъдимият е с негативни
характеристични данни и осъждан.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за извършеното
престъпление на подсъдимият следва да се наложи наказание от четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК се отложи за
изпитателен срок от три години.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, както и
настъпилите вредни последици.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съдът намери за частично
основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск. С оглед
на последиците от противоправното деяние на подсъдимия осъди подс. А. да
заплати на тъж. Х. сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за
причинените й в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди –
болки и страдания в едно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2008г.
до окончателното й изплащане. В останалата част, над размера от 700 лева до
претендирания размер от 3000 лева, гражданският иск, като неоснователен бе
отхвърлен.
Съдът осъди подс. А. да заплати на тъж. Х. сторените
по делото съдебно деловодни разноски в размер на 367 лв., както и държавна
такса от 28 лв. с оглед размера на уваженият граждански иск.
По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: