№ 506
гр. Благоевград, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. К., с ЕГН **********, с адрес .... против
Наказателно постановление № 21-1116-000547 от 16.08.2021г., издадено от
Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ -
Благоевград, с който на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.5 във връзка с ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800.00
/осемстотин/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че наказателното по9становление е издадено при неспазване
на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН и не отговаря на изискванията на чл.57
ал.1 от ЗАНН. Развиват се съображения, че не е установено по безспорен
начин авторството на деянието, доколкото не е ясно дали именно
жалбоподателя е управлявал автомобила при констатиране на нарушението за
скорост. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
защитник – адв.Анастасия Маринова, чрез която ангажира доказателства в
подкрепа на защитната теза и излага становище по същество, с което иска
отмяна на обжалвания санкционен акт. Претендира присъждане на
направените в хода на производството разноски за адвокат.
1
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок – 22.08.2022 г., считано от връчване на наказателното
постановление с нарочна разписка на 17.08.2022 г. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се
установи, че на жалбоподателят И. А. К., с ЕГН **********, с адрес ...., мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград Н. З.
П. в присъствието на свидетеля К. С. К. на 01.07.2021г. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение № серия Т № 645412 от
01.07.2021г., за нарушение установено с автоматизирано техническо средство
или система /АТСС/, констатирано въз основа на видеоклип от мобилна
установка TFR-M № 561 с № 23662, показан на водача при попълване на
декларацията по чл.188 от ЗДвП. В акта е посочено, че на 08.02.2021г. в 16.14
часа в община Симитли, на път Първи клас № 1, Е-79, км.376+400 в
гр.Симитли, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Кресна при
максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч, сигнализирано с
пътен знак (ПЗ) Д-11, с МПС Фолксваген Голф с рег. № .... е извършил
нарушение за скорост, като е управлявал със скорост от 82 км/ч (след
приспаднат толеранс), установено и заснето с АТСС, TFR-M № 561 в клип №
23662. В акта е посочено също така, че собственик на когото е регистрирано
МПС или ползвател на автомобила е именно жалбоподателя И. А. К., с ЕГН
**********. След извършена справка в електронното досие на водача И. А. К.
е установено, че деянието е системно, тъй като за същото по вид нарушение
срещу същият има издадени и влезли в сила следните актове: 1. Електронен
фиш серия К, № 4225541, влязъл в сила на 21.01.2021г.; 2. Електронен фиш
серия К, № 2064515, влязъл в сила на 10.02.2020г. и 3. Електронен фиш серия
К, № 1992009, влязъл в сила на 10.02.2020г., поради което и на същият е
вменено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С акта е иззето,
като доказателство номера на техническото средство TFR-M № 561 и клип №
23662, както и Контролен талон № 7481623 на жалбоподателя. Към акта за
установяване на административно нарушение е представен снимков материал
с дата и час на заснемане 08.02.2021г. в 16:14:11 часа, в който са посочени
същите данни за дата и място на нарушението и параметри на ограничението
и констатирана скорост на автомобил със системата за видеоконтрол на пътя,
като в описателната част на същия е отразено, че АТСС е разпознало
автоматично превозното средство и е приспаднало 3% толеранс от така
установената скорост. В клипа материализиран върху хартиен носител се
вижда марката на заснетия автомобил, като се вижда и отразеният в акта
регистрационен номер на автомобила – ..... Приложена е и справка за
2
собственост на заснетия автомобил с регистрационен номер .... установяваща,
че същият е марка и модел Фолксваген Голф, собственост на Порше Лизинг
ЕООД и се ползва от И. А. К., с ЕГН **********. Акта е връчен с разписка и
срещу подпис на жалбоподателя И. А. К. на 13.07.2021г., като същият не
направил възражения. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановеният за това срок. Въз основа на така съставения акт, на
16.08.2021 година, Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор
„Пътна полиция“ - Благоевград издал атакуваното Наказателно
постановление № 21-1116-000547 от 16.08.2021г., с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП – водачът системно
превишава разрешената максимална скорост, за населено място от 31 до 40
км/ч, на основание чл.182 ал.5 във връзка с ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800.00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя И. А. К. лично с разписка срещу
подпис на 17.08.2022г., като в законоустановения срок, на 22.08.2022г. е
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № УРИ
244000-26691 от 22.08.2022г.
Приложена е справка за собственик на превозното средство, от която е
видно, че лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № .... е собственост на
Порше Лизинг ЕООД, но се ползва от И. А. К., с ЕГН **********.
По делото е приложена Декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от жалбоподателя И. А. К., датирана
на 12.03.2021г., в която същият е декларирал, че на 08.02.2021 г. около 16.14
часа, автомобил с рег. № .... е управляван от жалбоподателя И. А. К., с ЕГН
**********.
От приложената справка за нарушител/водач на И. А. К., с ЕГН
********** е видно, че същият е санкциониран многократно за нарушения на
ЗДвП, включително и такива по чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и е отразено,
че на жалбоподателя са издавани следните електронни фишове: Електронен
фиш серия К, № 4225541 от ОДМВР - Пазарджик, за нарушение по чл.21 ал.1
от ЗДвП, връчен на 06.01.2021г., влязъл в сила на 21.01.2021г.; Електронен
фиш серия К, № 2064514 от ОДМВР - Благоевград, за нарушение по чл.21
ал.2 от ЗДвП, връчен на 24.01.2020г., влязъл в сила на 10.02.2020г. и
Електронен фиш серия К, № 1992009 от СДВР – София, за нарушение по
чл.21 ал.2 от ЗДвП, връчен на 24.01.2020г., влязъл в сила на 10.02.2020г., като
същите са за нарушения по чл.21 от ЗДвП и наложените с тях глоби са
заплатени.
Приложена по делото е и Заповед рег. № 8121з-515/14.06.2018 г.,
удостоверяваща материалната компетентност на издателите на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление.
Представено е Удостоверение изх. № 20221021202525 от 21.10.2022г. на
3
Агенция по вписванията, от което е видно, че са вписани обстоятелства –
регистрация на „Профстрой“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сандански, ул.“Кожух“ № 17, в което съдружник и управител
е и жалбоподателя И. А. К., с ЕГН **********.
По делото е представено заверено копие на удостоверение за одобрен
тип средство № 10.02.4835, касаещо техническото средство, с което е
регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет, с
валидност до 24.02.2020 г. Към същото е приложено и писмо рег. № 3286р-
12416 от 12.03.2020г. на МВР, ГД „Национална полиция“, от което е видно,
че е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип „TRF-1M“, което изтича на 24.02.2020г., като съгласно чл.30
ал.5 от Закона за измерванията, когато срока на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип и могат да бъдат използвани, стига
на основание чл.43 от Закона за измерванията да са преминали последваща
метерологична проверка, от която да се установи съответствие с
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да
изпълняват предвиденото си предназначение.
По делото е приложен протокол № 2-3-21 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TRF-1M“, от който е видно, че мобилната система
съответства на одобрения тип. Също така е приложен и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от
11.02.2021г. с рег. № 1116р-860, от който е видно, че измерването е
осъществено на 08.06.2021г. и е с начало 13.00 часа и край 17.40 часа,
мястото на контрола е на ПП-1, Е-79 км. 376+400 в посока гр.Благоевград –
гр.Кресна.
При разпита на актосъставителя Н. З. П. и свидетеля при съставяне на
акта К. Стефанов К. се установява, че същите не са установили процесното
нарушение, но по електронната информационна система на извършени
нарушения по ЗДвП било констатирана извършването на процесното
нарушение за скорост, като скоростта в случая е отчетена с техническо
средство „TRF-1M“. След обработване на материалите по заснетото
нарушение, системата е отделила нарушението като системно извършено,
поради което на нарушителя се изпратила декларация, която следва да
попълни и да се посочи кой е управлявал автомобила. След като декларацията
се върнала с посочен водач на автомобила, в случая жалбоподателя, се издал
акт за установяване на административно нарушение на същото лице, който
бил изпратен за връчване. Свидетелите установяват, че не са свидетели на
установяване или констатиране на нарушението, а само по съставянето на акт
за установяване на административно нарушение. Сочат, че акта е съставен от
свидетеля П., като присъствал само свидетеля К., а нарушителя не
присъствал. Акта е съставен в сградата на Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград, а след съставянето му е изпратен за връчване на нарушителя.
4
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на системност.
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на
АУАН, респ. НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В преценката си дали да издаде НП, администравтивнонаказващият
орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при
условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане
на административно наказание се считат, за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни. От събраните по делото доказателства се
установи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а именно
в присъствие на нарушителя и свидетел, който не е присъствал при
извършване на нарушението, тъй като от разпита на свидетелите по делото
стана ясно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, под
наблюдението на лице, което обаче не присъства като свидетел по акта. Актът
е съставен в нарушение на чл.40, ал.1-4 от същия законов текст, в които се
предвижда в присъстването, на кои лица се съставя акта. Освен нарушителят
и/или негов представител, следва да присъства към момента на съставяне на
акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на
свидетел или свидетели – очевидци, било на извършване на
административното нарушение, било на констатирането му от
актосъставителя, без да се изисква никакъв специален брой на тези свидетели.
В чл.40, ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или
има невъзможност акта да се състави с тяхно участие, той да се изготви в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в
документа. Именно тази хипотеза на чл.40 от ЗАНН е нарушена, в случая от
актосъставителя, който е съставил АУАН в присъствието на само един
свидетел и в отсъствие на нарушителя, въпреки че нарушението е
констатирано с посоченото по-горе техническо средство. Именно поради
последното в настоящия случай достатъчно е било при съставяне на АУАН да
присъстват и да бъдат вписани в последния, като свидетели други двама
свидетели, за да бъде спазено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Вместо
това обаче, актосъставителят е решил да състави акта в присъствието на друго
лице, за което няма данни да е било на място при констатиране на
нарушението, а напротив, установи се, че същото не е свидетел по
констатиране или установяване на нарушението за скорост. Дори да е имало
причина, която е възпрепятствала актосъставителят да състави акта в
присъствие на свидетелите на установяване на нарушението, то в този случай
той отново е следвало да спази разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като
на първо място, съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е
5
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави в
отсъствие на свидетели, каквато хипотеза в казуса не е налице. Отделно от
това следва да се отбележи, че заснетият видеоматериал в този си вид няма
стойност на официален документ по смисъла на закона. При това положение в
конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа
на съставен акт за нарушение от лице, което не е присъствало при
констатирането на твърдяното нарушение. Не е налице съставен акт и в
присъствието на свидетел, присъствал при констатиране на твърдяното
нарушение. След като в случая е съставен акт за установяване на
административно нарушение, то следва да бъдат спазени всички правила на
ЗАНН относно съставянето му, като обратното води до допуснато
процесуално нарушение при съставянето му. Допуснатото нарушение на
правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е
довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За
жалбоподателя, като санкционирано лице не съществува възможност да се
защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при
констатирането на нарушението, в извършването на което е обвинен или при
съставяне на акта, което като последица обуславя незаконосъобразност на
обжалвания санкционен акт и води до неговата отмяна на процесуално
основание, без да се разглежда казуса по същество.
Отделно от изложеното, за да може с издаването на едно наказателно
постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на
дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово
регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата,
които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57
от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите -
фактическите и правните основания, от които следва постановения от
наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни
изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено
нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в
административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето,
чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за
законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му
пред съда, допринася за разкрИ.е на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
6
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е
описано точно, ясно и конкретно в какво именно се изразява нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено и/или установено. Липсата на
такъв основен реквизит по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да
обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на
това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на
въпросния субект, но в двата документа е налице некоректно описание на
фактическия състав на административното нарушение. От една страна в
АУАН е прието, че жалбоподателя е извършил нарушение, в условията на
системност, обусловена от три предходни нарушение, по аргумента на
параграф 1 т.62 от ДР на ЗДвП, за които е санкциониран с влязъл в сила
електронен фиш, съответно: 1. Електронен фиш серия К, № 4225541, влязъл в
сила на 21.01.2021г.; 2. Електронен фиш серия К, № 2064515, влязъл в сила на
10.02.2020г. и 3. Електронен фиш серия К, № 1992009, влязъл в сила на
10.02.2020г., които са посочени и в обжалваното наказателно постановление.
Установи се обаче от представената справка за нарушител/водач по
отношение на жалбоподателя К., че по отношение на него не е издаван
Електронен фиш серия К, № 2064515, като същият и не е санкциониран за
нарушение за скорост с такъв санкционен акт. Доколкото соченият
санкционен акт съставлява елемент от изпълнителното деяние на вмененето
на жалбоподателя административно нарушение, липсата на същото води и до
несъставомерност от обективна страна на процесното нарушение. Правилото
на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да
се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не
буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде
извличано по пътя на логиката (доколкото е видно че е издаван Електронен
фиш серия К, № 2064514). Това би имало за последица неопределеност при
установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на
защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено.
Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни
наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и
обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво
е обвинението, което се отправя на административно привлечения и въз
основа на какви обстоятелства. Това е така, защото съставеният акт има и
тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта,
и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм.
С - Пловдив по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията
Калин Куманов, Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. №
408/2012 г. на Адм. С – Благоевград, Решение № 1140/24.07.2012 г.,
постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм. С – Благоевград, Решение
№ 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С –
7
Благоевград). В случая несъответствието между вменения на жалбоподателя
И. А. К. фактически състав на административни нарушения с АУАН,
характеризиращ същото като осъществяван чрез конкретно действие, а
именно системно управление на МПС с превишена скорост в населено място,
изискващо минимум три предходни такива нарушения за скорост, установени
и санкционирани с влязъл в сила санкционен акт не съответстват на тези,
описани в наказателното постановление, с което е ангажирана
административната отговорност. Именно изложеното формира извод за липса
на безспорно установена от фактическа страна обстановка, несъответна на
елементите на изпълнителното деяние, което във всички случай представлява
освен накърнено право на защита на нарушителя, така и допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените, неотстранимо в
настоящата съдебна фаза на административно-наказателното производство и
във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като
незаконосъобразен.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, което като правна последица обуславя и
неговата отмяна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да
бъде уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя И. А.
К., с ЕГН **********, в качеството му на жалбоподател в размер на 300
(триста) лева са реализирани от същия, като видно от приложения договор за
правна защита и съдействие серия А № ********** от 06.10.2022 г. са
заплатени в брой на адвокат Анастасия Георгиева Маринова от АК -
Благоевград, което е удостоверено със самия договор. Същите са в размер,
съответен на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата, като са
заявени и се претендират от защитника в съдебно заседание. Съдът като
съобрази разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. във
връзка с чл.7 ал.2 от същата, прие претенцията на защитата за заплащане на
разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за основателна за
претендирания размер от 300 лева, която сума следва да бъде присъдена на И.
А. К., с ЕГН **********, дължима от ОДМВР – Благоевград, като
юридическо лице, в чиято структура е включен административнонаказващия
орган Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ -
Благоевград – издал оспореното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-000547 от 16.08.2021г., издадено от Началник
група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, с
който на И. А. К., с ЕГН **********, с адрес ...., за административно
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.5 във връзка с ал.1
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
800.00 /осемстотин/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Благоевград, като юридическо лице, в чиято
структура е включен административнонаказващия орган Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград – издал
оспореното наказателно постановление да заплати на И. А. К., с ЕГН
********** с адрес ...., сумата 300 /триста/ лева, представляващи направени
разноски в хода на съдебното производството за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9