Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260044
гр. Свищов, 6.04.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 1.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
П. Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 285/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, както и в условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД ***, чрез пълномощника юрисконсулт П. П - С твърди, че на 19.09.2018г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г.., сключен между „У“ЕАД и „А.з.с.н.в.“ЕАД, по силата на което вземането на „У“ЕАД срещу М И.И., произтичащо от договор за потребителски кредит № 1961548/26.08.2015г. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Заявява, че Общите условия на „У“ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането в полза в атрети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за стналата продажба на вземането с уведомително писмо от името на „У“ЕАД, което било връчено на кредитополучателя чрез ЧИС Петров, на когото ищецът възложил правомощията по чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ. Правят искане, ответника да се счита уведомен за цесията с получаване на копие от исковата молба, заедно с приложенията. Твърди, че на 26.08.2015г. М И.И. в качеството на кредитополучател сключил договор за потребителски паричен кредит № 1961548 с „У“ЕАД, при общи условия неразделна част от договора, като с подписването на договора кредитополучателят удостоверил, че му е предаден целият обем преддоговорна и договорна документация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите условия ,запознат е с тях и ги приема. Сочи, че при условията на договара за потребителски паричен кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 25 000 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***.08.2015г… Страните постигнали съгласие, че общият размер на кредита е 25750 лева, който представлява сбор от чистата стойност на кредита 25 000 лева и такса за разглеждане на кредита 750,00 лева, която такса кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 120 равни части, коит оса включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която била договорена застрахователна преминя в размер на 2565,60 лева, разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Кредитополучателят се задължил да върне кредита ведно с начислените лихви и разноски в срока и при условията, указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи бил посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Усвоената сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 16 864,40 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 45180 лева, която била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 376,50 лева, първата дължима на 14.09.2015г.., а последната – на 14.08.2025г.., съгласно погасителния план. Сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.08.2025г… Съгласно чл. 13 от ОУ, при които „У“ЕАД предоставило потребителски кредити, с подписването на договора за кредит, А.И.А., в качеството на поръчител поел задължение да бъде солидарно отговорен за изпълнение на задълженията по договора за кредит, декларирал, че е запознат с Общите условия. Съгласно договора, при забава в плащанията на дължими от кредитополучателя суми, същият дължи и обезщетение за забава. На длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължмите суми в общ размер на 888,72 лева за преиода от 31.08.2019г. до 31.08.2019г.. Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като погасената сума била в размер на 10 987,31 лева. Моли да бъде постановено решение, с което кредитополучателят М И.И. и А.И. Ангелово солидарно да заплатят сумата 3 287,33 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева и обезщетение за забава в размер на 888,72лева, като се присъдят направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото заявява, че поради неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 22.05.2019г., за което кредитополучателят бил уведомен с писмо, връчено му на на 22.05.2019г.. . Уточнява, че в качеството си на цесионер подали заявление за издаване на запоед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като постъпило възражение от длъжника А. срещу издадената заповед по ч.гр.дело № 799/2019г. на РС Троян. Уточнява, че петитумът на исковете е да бъде прието за установено по отношение на ответника А.И.А., че дължи на ищеца сумата 3287,33 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева и обезщетение за забава в размер на 888,72 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове срещу ответника за същите суми главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски, включително и за заповедното производство. С допълнителна молба по делото заявява, че съобразявайки, че исковото производство е продължение на заповедното такова, претендираните от ищеца суми били подробно описани в исковата молба – главница, лихви, обезщетение за забава, така както били посочени и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като уточнява, че не били заплатени сумата 3287,33 лева главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 представляваща главница по 20 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2018г.. до 14.08.2019г., възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева за периода 14.03.2018г. до 19.09.2018г.. и 888,72 лева обезщетение за забава за периода от 14.03.2018г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. В допълнителна молба уточнява петитума на исковата молба, че претендираното вземане в посочените размери се претендира в условията на солидарна отговорност с кредитополучателя по договора за кредит. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба излага съображения за основателност на предявените искове.
Ответникът А.И.А. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на исковете. Счита, че представения договор, на който ищеца основава исковата претенция е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави – същият съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорно възнаграждение, лихвения процент и годишния процент на разходите. Счита, че било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Счита, че нищожни поради противоречие с обрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗПК били и клаузите в договора за потребителски паричен кредит, в които било посечон, че годишният процент на разходите е в размер на 14 %, а действителният ГПР бил различен от посочения, поради допълнително таксуване на потребителя, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил посочен и механизма, по който е изчислен този процент и по-кенкретно какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. Прави възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Позовава се, че не бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като липсвали доказателства дали изобщо договора за заем бил обявен за предсрочно изискуем. Счита, че след като не било установено първоначалния кредитор и ищеца да се се възползвали от уговорената в тяхна полза възможност да обявят вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да са уведомили длъжника и поръчителя за това, към омента на подаване на заявлението не била настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е била настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Твърди, че не бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Твърди, че в случая не било налице и действително прехвърляне на вземането. Твърди, че приложените към исковата молба рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г.. били неистински, съставени само за целите на производството, като не били подписани от лицата, посочени в тях за техни автори. Поради това и на освонание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на тези писмени частни документи досежно тяхното съдържание и автентичност, като счита, че тежестта на доказване истинността им се носи от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 799/2019г. по описа на Районен съд-Троян, ищецът в настоящото
производство – „А.з.с.н.в.“ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М И.И. и А.И.А.-ответник по настоящото дело , за дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № 1961548 сключен на 26.08.2015г.. между „У“ЕАД и М И.И., като предитополучател, по който договор вземането е било прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в.“ЕАД. Въз основа на същото е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 344/12.09.2019г. в полза на ищеца за солидарно
заплащане от М И.И. и А.И.А. на сумата 3287,33 лева главница – частично
претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 ,
представляващи главница по 20 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.01.2018г.. до 14.08.2019г. , 2 089,82 лева възнаградителна
лихва за периода от 14.03.2018г.. до 31.08.2018г.. , 888,72 лева обезщетение за
забава за периода 14.03.2018г. до 31.08.2019г..Присъдена била и законната лихва
върху главницата, считано от 09.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 175,32 лева.
Ответникът А. възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 28.10.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Приет като доказателство по делото
е договор за потребителски паричен паричен
кредит № 1961548 от 26.08.2015г., от
съдържанието на който се установява, че У ЕАД и М И.И. постигали съгласие на
кредитополучателя И. да бъде отпуснат кредит в размер на 25 000 лева, при
такса за разглеждането му в размер на 750 лева, с месечна застраховка към
кредита, за която се дължи застрахователна премия в размер на 21,38 лева, общ
размер на кредита 25 750,00 лева, който да бъде изплатен на 120 месечни
вноски в размер на 376,50 лева, с падежна дата на 14-то число, първа вноска на
14.09.2015г.. . Поръчител по договора станал ответника А.И.А.. В приложените
Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от У ЕАД са уредени правата и задълженията на
потребителя, усвояването и погасавянето на кредити, забава в плащанията, лихви
за забава, прекратяване на кредитното правоотношнеие, както и в чл. 12 ал.
2 е предвидено възможност кредитора да
прекрати едностранно кредитното правоотношнеие и да обяви всичките си вземания
по предоставения кредит , в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такса и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита. Общите
условия са подписани и от кредитополучателя, и от поръчителя, кат в тях е
уговорено, че с подписването на договора поръчителят поема задължение да бъде
солидарно отговорен за изпълнението на всички задължнеия на потребителя, които
възникват по силата на Общите условия, като декларира, че е запознат и приема
Общите условия и поема задължения в качеството на поръчител, да осигури пълно и
точно изпълнение на всички задължнеия на потребителя по тези Общи условия. Броят, размените на погасителнити вноски и
падежите им са посочени в погасителния план, част към договора за паричен
кредит, като се установи, че последната погасителна месечна вноска е на датата
14.08.2025г.. С приложена по делото
декларация, кредитополучателят заявил съгласие за приемане на застраховане по
посочената застрахователна програма, като са приложени и Общи условия за
застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на
банкови кредити, които Общи условия са подписани за кредитополучател. В
преференциални условия по договор за кредит
е посочена примерна вноска в
размер на 444,46 лева, а с искане за рефинансиране на съществувал дълг от 31.08.2015г. кредитополучателят поискал с отпуснатия му потребителски
паричен кредит в размер на 25 750,00 лева да бъде предсрочно погасено
задължението по кредит в размер на 11 073,77 лева . Кредитополучателят по
договора дал съгласие за директен дебит
на 31.08.2015г.., както и съгласие за обработка на лични данни, с приложената
декларация.
Представен е Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., сключен между „У“ЕАД и „А.з.с.н.в.”
ЕАД з. прехвърляне от цедента ежемесечно вземания за изплащане
на парични суми, които са станали изискуеми и са необслужавни от длъжниците за
период от над 180 дни просрочие, както и цедентът се задълфил ежемесечно чрез
отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение свои
просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски и
стокови кредити, индивидуализирани съгласно Приложение 1 към всеки отделен
месечен договор за цесия. С пълномощно
ищецът бил упълномощен от У ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД длъжниците по
вземания, които дружеството е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.. Приложено е потвърждение на
цесията от страна на цедента на всички
вземания, съгласно договор за прехвърляне на вземания от 19.09.2018г.. с
подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1, част от
договора за цесия. Съгласно индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. цедентът У ЕАД прехвърлил на ищеца съгласно
чл. 2.1 от Рамков договор от
20.12.2016г. вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно
чл. 2.2. от рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени от цедента с физически лица, като продадените и прехвърлени
вземания били описани в Приложение 1 към договора за цесия, неразделна част от
него. Приложение 1, част към индивидуалния договор за цесия също е приложено по
делото, като на ред 380 фигурира вземане срещу М И.И. и А.И.А. по договор от
26.08.2015г. . Приложено по делото е уведомително писмо от У ЕАД чрез ищцовото
дружество до М И.И. от 28.09.2018г., с
което И. бил уведомен за прехвърленото вземане, размера на задължението към
датата ни писмото, включително лихва за просрочие, но видно от известието за
доставяне, пратката е върната на 31.10.2018г..
С уведомително писмо от 14.05.2019г. от У ЕАД чрез ищеца до М И., същия
бил уведомен за прехвърленото вземане и задължението към дата 14.05.2019г.,
като бил предоставен 15 дневен срок от получаване на поканата за погасяване на
задължението, получено от М И. на 22.05.2019г., видно от разписката. Приложено
по делото е уведомително писмо до
ответника за прехвърляне на вземането от
У ЕАД на ищцовото дружество, с което е уведомен и за задължението към датата
14.05.2019г., както и му е предоставен 15 дневен срок от получаване на поканата
за изплащане на задължението . Писмото е получено от ответника на 11.06.2019г.
, видно от писмо на ЧСИ Ивелина Цанкова
от 05.08.2019г.. Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след направено уточнение,
претенцията е за 3287,33лева , за 20 бр.
месечни погасителни вноски за периода 14.01.2018г.. до 14.08.2019г.. . Вещото
лице е заключило, че съгласно представените справки и извършените изчисления,
дължимата погасителна вноска на 21.01.2018г.. е латена на 14.01.2018г.. ,
поради което не следвало да се включва в претендираната сума и длъжимата
главница за периода 21.02.2018г.. до 21.08.2019г. била в размер на 3172,28
лева, представляваща сума от 19 бр. месечни погасителни вноски, която не е
заплатена към момента на справката в ищеца. Заключението на вещото лице е, че
се претендира възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева за 8 бр. месечни
погасителни вноски за периода 14.03.2018г. до 19.09.2018г.., като според представените
справки и извършените изчисления дължимата възнаградителна лихва е в размер на
2089,82 лева, която не е заплатена към момента на справката при ищеца. Посочило
е, че възнаградителната лихва върху дължимата месечна вноска за такса за
разглеждане на документи, включена в общия размер на претендираната
възнаградителна лихва за периода 14.03.2018г.. – 19.09.2018г.. е 0,62 лева, а
върху дължимата месечна сума по застраховка не се дължи възнаградителна лихва,
тъй като тя не била включена в сумата на месечната дължима сума по главницата.
Заключението на вещото лице е и, че се претендира обезщетение за забава в размер на 888,72 лева за периода 14.03.2018г..
до 21.08.2019г… Вещото лице е заключило, че на 19.09.2018г. е цедирана
просрочена главница в размер на 963,90 лева , погасителните вноски за периода
21.10.2018г. до 21.05.2019г. са 8 погасителни вноски за просрочена главница и
съгласно справка на ищеца, договора е предсрочно изискуем от 22.05.2019г. , а
просрочената главница е 18 569,22 лева, като размерът на обезщетението за
забава е 705,53 лева за периода 14.03.2018г.. – 21.08.2019г.. Вещото лице е
заключило, че съгласно справка от У ЕАД от 07.01.2021г. по процесния договор за
потребителски паричен кредит № 1961548 от 29.08.2015г. са платени изцяло
дължими 29 бр. погасителни вноски за периода 14.09.2015г.. до 21.01.2018г..
вкл., последно е платена начислена на 21.02.2018г.. лихва просрочие поради
забавяне на плащането по дължимите месечни погасителни вноски, което плащане е в
размер на 9 лева извършено на 19.04.2018гг.. Заключението на вещото лице е, че
съгласно справка от ищеца след датата на цесията 19.09.2018г. по процесния
договор не са извършвани плащания, като платената сума по договора е в размер
на 10 901,79 лева, с която са проктири следните задължения: главница – 29
бр. месечни вноски в размер на 3 882,73 лева за периода 14.09.2015г.
-21.01.2018г. вкл.,възнаградителна лихва в размер на 6568,23 – 29 бр. месечни
погасителни вноски за периода 14.09.2015г. – 21.01.2018г.. вкл., 406,22 лева –
19 бр. месечна застрахователна премия за периода 14.09.2015г. – 21.03.2017г.
вкл. и 44,61 лева начислена лихва за забава за 18 бр. месечни погасителни
вноски за периода 14.12.2015г. – 21.02.2018г.. вкл.. В съдебно заседание вещото
лице Д. заяви, че при ищеца направила справка, като й били предоставени и
справки от банката отпуснала кредита, и сумите били тези, посочени в
заключението. Претендирала се частично главница, като изчислената дължима
главница била 3172,28 лева, а за разликата от 115,05 лева е в една от вноските,
или претендирали се 20 броя вноски, но последната била платена и поради това
дължимите вноски били 19. Обясни, че поради промяна на лихвения процент се
получавала разлика в изчисленията, като претенцията била формирана на база на
погасителния план.
Открито е производство за проверка
истинността на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи
се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 11.09.2019г. срещу М И.И. и ответника, като с издадената заповед за изпълнение на парично задължение било
разпоредено ответника солидарно с М И.И. да заплати сумата
3287,33 лева главница – частично претендирана сума по договор за потребителски
паричен кредит № 1961548 , представляващи главница по 20 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2018г.. до 14.08.2019г. ,
2 089,82 лева възнаградителна лихва за периода от 14.03.2018г.. до
31.08.2018г.. , 888,72 лева обезщетение за забава за периода 14.03.2018г. до
31.08.2019г..Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от
09.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 175,32 лева. Ответникът А. възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че се легитимира в качеството
на цесионер, придобил вземането на третото лице – кредитор на ответника по
процесния договор за паричен заем. Същевременно в срока за отговор ответника е
оспорил истинността на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. ,
твърдейки, че същите са неистински, съставени за целите на производството, като
не са подписани от лицата посочени в тях за техни автори. Същият оспорва автентичността им, като на основание
чл. 193 от ГПК с протоколно определение от 13.10.2020г. по делото е открито
производство за проверка на истинността им, и е указано, че на основание чл.
193 ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността на документите пада върху
ищцовата страна, която ги е представила. В предоставения срок никоя от двете
страни не е направила доказателствени искания във връзка с откритото
производство за проверка на истинността на тези представени от ищеца и оспорени
от ответника доказателства. След като
ищцовото дружество не доказа автентичността на документа, не ангажира гласни
доказателства, не направи искане за допускане изготвянето на
съдебно-графологична експертиза на подписите, положени по тези оспорени
документи, съдът приема, че оспорването им е доказано, същите се явява
неистински и по тази причина следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото с оглед разпоредбата на чл. 194 ал. 2 от ГПК.
Това обуславя отхвърляне на исковете по чл.422 от ГПК като неоснователни и недоказани, поради неустановено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумите предмет на исковия процес. За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен договор за заем, изпълнение на поетите от страна на заемодателя задължения по договора за предоставен заем, съответно неизпълнение на задълженията за плащане на договорените погасителни вноски, както и настъпилата изискуемост на вземането и прехвърлянето на последното на дружеството – ищец по реда на чл.99 от ЗЗД. Съгласно гореизложеното, ищецът не доказа истинността на оспорените документи Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. и същите бяха изключени от доказателствата по делото. След като това е така, исковете се явяват неоснователни, защото не се доказва от доказателствата по делото, че ищецът е придобил процесното вземане чрез посочените цесии. Следователно той не може да се легитимира като негов носител и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че кредитополучателя и поръчителя-ответника не са
уведомени за обявяването на вземането за предсрочно изискуемо, следователно
ищецът не е доказал, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била настъпилата предсрочната
изискуемост на вземането, а горното е от значение и с оглед срока за
предявяване на иска, с оглед това, че същия е предявен срещу поръчител.
Предвид горното,
исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът, солидарно с М И.И. дължи на ищцовото
дружество сумата 3287,33
лева главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен
кредит № 1961548 , представляващи главница по 20 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 14.01.2018г.. до 14.08.2019г. , 2 089,82 лева
възнаградителна лихва за периода от 14.03.2018г.. до 31.08.2018г.. , 888,72
лева обезщетение за забава за периода 14.03.2018г. до 31.08.2019г..Присъдена
била и законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
Предвид доказаното
оспорване по реда на чл. 194 от ГПК на цитираните документи и приетото, че
същите са неистински, в частност неавтентични документи , изключването им от доказателствата по делото,
поради това, че страната върху която не е ангажирала никакви доказателства за
установяване истинността им извън предтавянето им с нотариална заверка на
подписите, съдът приема, че предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата 3287,33лева
главница, 2 089,82 лева възнаградителна лихва и за сумата 888,72
лева обезщетение за забава се
явяват неоснователни, защото не се доказва от доказателствата по делото, че
ищецът е придобил процесното вземане чрез посочените цесии. Следователно той не
може де легитимира като негов носител и само на това основание исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид отхвърлянето на предявевните в условията на евентуалност осъдителни искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 250,63 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от А.И.А. с ЕГН ********** *** оспорване на истинността на представените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК * документи - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. , че същите са неистински.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, офис **,
представляван от пълномощника юрисконсулт П. П – С против А.И.А. с ЕГН **********
*** искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и
по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че А.И.А. с ЕГН **********, солидарно с М И.И. с ЕГН **********
дължи н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД сумата 3287,33 лева /три хяляди двеста осемдесет и седем лева и
тридесет и три стотинки/ главница – частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № 1961548 , представляващи главница по 20 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2018г.. до
14.08.2019г. , 2 089,82 лева/две хиляди и осемдесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки/ възнаградителна лихва за периода от
14.03.2018г.. до 19.09.2018г.. , 888,72 лева обезщетение за забава за периода
14.03.2018г. до 31.08.2019г.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, които
суми са присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 344 от 12.09.2019г. , издадена по ч.гр.д. № 799/2019г. по описа на РС Троян,
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, офис **,
представляван от пълномощника юрисконсулт П. П – С против А.И.А. с ЕГН **********
*** искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 3287,33 лева /три хяляди
двеста осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ главница – частично
претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 ,
представляващи главница по 20 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.01.2018г.. до 14.08.2019г. , 2 089,82 лева/две хиляди и
осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ възнаградителна лихва за периода от
14.03.2018г.. до 19.09.2018г.. , 888,72 лева обезщетение за забава за периода
14.03.2018г. до 31.08.2019г..,, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, офис ** да заплати на РС Свищов ДТ върху предявените в условията на евентуалност осъдителни искове в размер на 250,63 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 799/2019 г. по описа на РС Троян.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: