РЕШЕНИЕ
№ 8126
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110152148 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК против Столична
община искове за признаване на установено по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответникът има парични задължения към ищеца с правно
основание чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 356,40 лева -
регресно вземане за сума, изплатена от ищеца в качеството му на застраховател по
договор за застраховка „Автокаско“, сключена между ищеца и собственика на л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № СО **** СС като застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, настъпило от попадане на автомобила на 08.05.2020 г. в
необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно в гр. София,
*****************и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2023 г. до
окончателното плащане, и 62,96 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
21.09.2021 г. – 13.06.2023 г. – суми, за които по ч.гр.д. № 32706/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК .
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2020 г., около 16:20 ч. в гр. София при
движение по ул. „Околовръстен път“ с посока на към бул. „Черни връх“ пред № 175
л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СО ******** СС попада в несигнализирана и
необезопасена шахта без капак на пътното платно, в резултат на което на автомобила
са причинени щети. Във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие
(ПТП) в ищцовото дружество е образувана щета № 5000-1261-20-251182 по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № 93002010032391, със срок на
валидност от 13.04.2020 г. до 12.04.2021 г. При извършения оглед на л. а. “Фолксваген
Пасат” с peг. № CO ******СС, собственост на И. Н. Н., са констатирани увреждания
по предна дясна и задна дясна гуми и по 4 бр. джанти. В съответствие с установените
като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определено
1
обезщетение на увреденото МПС в размер на 346,40 лева, която е изплатено на
собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 20.05.2021 г. Ищецът
излага съображения, че ПТП се е осъществило на територията на Столична Община,
която на основание чл. 11, ал. 1 ЗОбС и чл. 3, ал. 2 ЗДвП има задължението да осигури
непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя, както и да го поддържа.
Поддържа, че по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Твърди, че с покана, получена на
13.09.2021 г. е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, но не е извършено плащане. Поради това,
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва предявените искове.
Излага твърдения, че не носи отговорност за поддържането на шахтите на територията
на града, тъй като по силата на Договор за концесия между Столична община и
„Софийска вода“ АД задължението за поддържане и стопанисване на водните канали
и прилежащите им части (шахти) е на „Софийска вода“ АД. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, а протокола за ПТП не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и
поддържа, че водача на лекия автомобил е следвало да се движи с разрешена и
съобразена с пътните условия скорост, така че да може да спре или да избегне
препятствие на пътя. Поддържа, че размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение е силно завишен. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Поради
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване на
размера на обезщетението поради съпричиняване.
Конституираното на страната на ответника трето лице–помагач „Софийска вода“
АД твърди, че на ул. „Околовръстен път“ пред № 175 няма канализационна шахта,
която да се поддържа от него. Поддържа, че „Софийска вода“ АД не отговаря за
поддръжката на шахти, различно от канализационните, включително не отговаря за
поддръжка на дъждоприемни такива, тъй като не са активи, попадащи в предмета на
договора за концесия. Последните не са част от водопроводната и канализационна
мрежи, а са част от улицата/пътя и служат за неговото отводняване и нормално
ползване, а собственик на пътните съоръжения на процесния участък е Столична
община.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
От представената на лист 6 по делото застрахователна полица №
93002010032391 се установява, че между ЗК „Лев Инс“ АД и И. Н. Н. е бил сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ с основно покритие „Последици от злополука
при ПТП“ за л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СО ******СС със срок на
2
застрахователно покритие от 13.04.2020 г. до 12.04.2021 г.
Съгласно Протокол за ПТП № 1759964 (л.7) на 08.05.2020 г. около 16:20 ч. л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № СО ********С, управляван от И. Н. Н. се движи по ул.
„Околовръстен път“ към бул. „Черни връх“ и пред № 175 попада в шахта без капак, в
резултат на което са нанесени щети на лекия автомобил, изразяващи се в увреждане на
2 бр. десни гуми и джанти.
Видно от уведомление за настъпване на застрахователно събитие (л.17) в
същото И. Н. Н. е посочил, че на 08.05.2020 г., около 16:30 ч., движейки се по
ул*******в посока Люлин е ударил отворената шахта на пътното платно, в резултат на
което са увредени предната дясна гума и джанта и задната дясна гума и джанта.
Съгласно представена на лист 24 по делото покана, на 13.09.2021 г. ищецът е
поканил ответника да му заплати сумата от 346,40 лева като регресно обезщетение за
платеното застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № СО ********** СС.
От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,
представено в писмен вид на лист 58-61, се установява, че въз основа на Протокол за
ПТП от МВР-СДВР Пътна Полиция № 1759964 и предоставените фактури за подмяна
на детайли (гуми) и ремонт/подмяна на джанти от автомобила, би могло да се приеме,
че има причинно-следствена връзка за възникналото ПТП на л.а. „Фолксваген", модел
„Пасат" с рег.№ С0 ****** и настъпилите щети в следствие на произшествието.
Стойността, необходима за възстановяване на л.а. "Фолксваген Пасат", с рег. № С0
***** СС, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 463,18 лева.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представено в
писмен вид на лист 64-65 по делото, общо заплатената сума по застрахователна полица
№ 93002010032391 е в размер на 1,067,43 лева, която сума покрива четирите вноски по
процесната полица. Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е изплатил обезщетение по щета
№5000-1261-20-251182 на 20.05.2021 г. в полза на И. Н. Н. в размер на 346,40 лева.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно установено, че между собственика на увредения лек автомобил и ищцовото
дружество е бил сключен валиден договор за застраховка „Автокаско“, в срока на
застрахователното покритие на който – на 08.05.2020 г., около 16:20 ч. в гр. София, при
движение от ул. „*************д № 175 е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
в резултат на попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта без
капак, за последиците от което ищецът отговаря съгласно уговореното в полицата
основно покритие. В резултат на ПТП за процесния лек автомобил са настъпили щети,
за поправката на които ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил
сумата от 346,40 лева, като стойността за възстановяване на щетите по лекия
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени е по-висока - 463,18 лева.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Предвид установеното по делото, че
ПТП е настъпило на територията на гр. София, безспорно за ремонта и поддържането
на пътното платно отговаря Столична община.
По отношение на възражението, че тъй като за поддръжката на шахтите
отговаря „Софийска вода“ АД, Столична община не следва да отговаря по предявения
иск, съдът намира следното:
3
Без правно значение е обстоятелството, дали шахтата е отводнителна или
ревизионна.
Общините носят отговорност за неизправност на пътното платно и когато
неизправността се дължи на необезопасена шахта, тъй като по силата на чл.31 от
Закона за пътищата задължението на общината да поддържа и ремонтира пътищата,
публична общинска собственост, включва задължение да поддържа и мрежи и
съоръжения на В и К системата на нейната територия, към която спадат шахтите,
собственост на общината по силата на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА (§ 7, ал. 1, т. 7 ПЗР
на ЗМСМА: С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и
следните държавни имоти: мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния
фонд на търговски дружества). Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б"
ЗВ публична общинска собственост са водно-стопанските системи и съоръжения на
територията на общината, в това число и уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни
колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията
за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с
изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. Освен това, разпоредбата на чл. 141, ал. 1
ЗВ вменява задължение на собственика да поддържа водно-стопанските системи в
техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 ЗВ, вр. чл. 191 ЗВ кметът на
общината контролирал изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и
експлоатацията на водно-стопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Отговорността на
общината да поддържа пътното платно включва и задължение да предприема мерки за
предотвратяване на опасности на пътното платно, което означава да се грижи за
безопасността на пътното платно, като най-малкото да обозначи наличието на
непокрита шахта. В същия смисъл е задължителната за съобразяване съдебна практика
по чл.290 от ГПК (Решение на ВКС, ІІ ТО от 23.07.2012 г. по р.д.№ 806/2010 г.).
Предвид изложеното, делегирането на трето лице на вменени със закон
задължения на Столична община, не освобождава ответника от отговорността за
неизпълнение.
Предвид законоустановените задължения на Столична община да се грижи, за
канализационните мрежи и съоръжения, както за пътищата в урбанизираната част на
града, и установеното наличие на такава без капак по време на процесното ПТП,
съдът приема, че е налице неизпълнение от нейна страна на вменените й от закона
задължения, а именно: несигнализиране на процесното препятствие на пътя, доколкото
установената отворена шахта по пътното платно представлява "препятствие на пътя"
по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. По делото не се твърди, а и не се
установява, че тази шахта е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобиколят, за да продължат движението си.
Предвид изложеното, са налице всички предпоставки за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична община по реда на чл. 49 вр.
с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
обстоятелството, че водачът на увредения автомобил е управлявал същия с
4
неразрешена или несъобразена с пътните условия скорост, поради което възражението
за съпричиняване е недоказано, и съответно неоснователно.
Предвид изложеното, и установеното, че заплатеното от ищеца обезщетение е в
по-нисък размер от сумата, необходима за възстановяване на щетите по лекия
автомобил по пазарни цени, предявеният главен иск е основателен и следва да бъде
уважен, като на ищеца се дължат и 10 лева ликвидационни разноски, чийто размер
съдът не намира за прекомерен. Поради това предявеният главен иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 356,40 лева.
По отношение на предявения иск за мораторна лихва:
Предвид установеното наличие на главен дълг и изпадането на ответника в
забава с получаването на поканата за плащане на сумата от 346,40 лева на 13.09.2021
г., то предявеният акцесорен иск се явява доказан по основание. Съдът намира, че
лихва се дължи за периода 21.09.2021 г. – 12.06.2023 г., тъй като на 13.06.2023 г. е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и ищецът
е направил искане за присъждане на лихва върху главницата от този момент, а
съответно при уважаване на иска за лихва върху главницата и за датата 13.06.2023 г. би
се стигнало до двойно олихвяване на вземането за главница, макар и само за един ден,
и съответно до неоснователно обогатяване на ищеца. На основание чл. 162 ГПК и при
използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП – единственият
такъв на държавна институция, съдът изчисли че дължимата лихва върху сумата от
346,40 лева за периода 21.09.2021 г. – 12.06.2023 г. възлиза на 62,85 лева, до който
размер искът следва да бъде уважен, а за сумата до 62,96 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете. Същият доказва разноски в исковото производство в
размер на 50 лева държавна такса (л.30), 350 лева депозит за съдебно-автотехническа
експертиза (л.49), 350 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза (л.48), 80 лева
депозит за свидетел (л.47) и 100 лева юриснокнуслтско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 930 лева. За заповедното производство
ищецът доказва разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 929,76 лева
разноски в исковото и 74,98 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове, че Столична община, ЕИК: ********* има
парични задължения към ЗК „********** АД, ЕИК:******, с правно основание чл.
410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 356,40 лева
5
(триста петдесет и шест лева и четирдесет стотинки) - главница, представляваща
регресно вземане за сума, изплатена от ищеца в качеството му на застраховател по
договор за застраховка „Автокаско“, сключена между ищеца и собственика на л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № СО****** СС като застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, настъпило от попадане на автомобила на 08.05.2020 г. в
необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно в гр. София,
Околовръстен път в посока бул. „Черни връх“ пред № 175, и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 13.06.2023 г. до окончателното плащане, и 62,85 лева
(шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху
главницата за периода 21.09.2021 г. – 13.06.2023 г. – суми, за които по ч.гр.д. №
32706/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 62,85 лева до
пълния предявен размер от 62,96 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК: *********
да заплати на ЗК „“ АД, ЕИК:сумата от 929,76 лева (деветстотин двадесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки) разноски в исковото и 74,98 лева (седемдесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки) разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Софийска вода“ АД като трето
лице–помагач на страната на ответника Столична община.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6