РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора П. П. К.
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20242000500270 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, представлявана от А. С., ЕИК
* гр.С. против решение № 79 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. № 1233 по
описа на ОС – Бургас за 2023г., в частта, с която на ищцата В. П. е определено
обезщетение по чл.2а от ЗОДОВ в размер на 9000 лв. Постановеното решение
се оспорва като неправилно. Според страната съдът не обоснова наличието на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия, не се съдържат изводи
за незаконосъобразност на искането за обезпечение на бъдещ иск. Страната
сочи, че Комисията има ангажименти, действа в условия на обвързана
компетентност и неправилно съдът е приел, че са неоснователни доводите на
ответника за липса на незаконосъобразен акт – решение за образуване на
производство за налагане на обезпечителни мерки като при осъществяване на
съответните действия е изпълнявала задълженията си вменени по закон.
При извършване на проверка на лицето Д. Т. се оказва, че В. П. е по
смисъла на закона „свързано лице“ и въпреки възражението, че не са в брак
вече проверката обхваща бившата съпруга в лично качество и като едноличен
търговец за периода 25.10.2008г. – 31.05.2016г. Основанията за ангажиране на
отговорността по чл.2 от ЗОДОВ по преценка на съда са неправилни. Според
1
страната не може да се търси отговорност от нея след като изпълнява вменени
и със закон задължения, а не правомощия.
Според нея приложените по делото доказателства – амбулаторни
листове и рецептурна бланка не доказват претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Не се установяват сериозни диагнози, нуждаещи се от
лечение. Например – твърденията в исковата молба за нередовен менструален
цикъл се опровергава от амбулаторен лист от 24.02.2021г. – че пациента е с
нормален менструален цикъл. Отразеното в амбулаторен лист от 10.03.2021г. –
главоболие се оказва, че е заболявяне вследствие фамилна обремененост, тъй
като бащата на страната е страдал от главоболие. Според Комисията не е
доказана причинната връзка между действията и и твърденията за
конкретните неимуществени вреди. Налице е неспазване на разпоредбите на
чл.235 ал.2 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК – следва да се вземат предвид всички
доказателства по делото с оглед определяне на справедливо обезщетение, а
това в настоящия случай не е извършено.
Според страната не може основателността на претенцията да се
преценява единствено на свидетелските показания, тъй като свидетелите са в
близки отношения - П. П. е неин баща, а Х. Ж. – близка приятелка.
Негативите се сочи, че произтичат от ареста на съпруга и по повод това че той
се занимава с наркотици, а не проверката от Комисията. Отделно – родителите
на ищцата са прехвърлили имуществото на нейния брат, което и се отразило
неблагоприятно – това се възприело от нея като несправедливо и като обида.
Стресът от наказателното производство е довел до проблемите за ищцата и
отношенията в семейството и. Тя несъмнено е преживяла притеснения и
негативи, но според страната те са извън производството по ЗПКОНПИ. Не
би могло да се сравняват последиците от гражданското дело по ЗПКОНПИ и
наказателното, по което съпругът и е признат за виновен. Комисията е
изпълнявала вменени и със закон задължения.
Според въззивникът липсва причинно следствена връзка между
нейните действия и негативните промени в състоянието на ищцата – те са по –
скоро породени от ареста и наказателното дело на съпруга и /макар и бивш/,
лишаването и от наследство, отстраняването от работата в семейния хотел и
др. Не става ясно как е обусловена отговорността на Комисията и то в размер
на обезщетение в размер от 9000 лв. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид и да се изследват всички
обстоятелства. В обжалваното решение според Комисията липсва подробна
аргументация как точно е определено обезщетението, кои точно факти и
обстоятелства са от значение, дали всички обстоятелства са взети предвид при
определяне на обезщетението по справедливост. Цитирана е практика на ВКС
относно определянето размера на обезщетенията на неимуществените вреди
като пряка последица от увреждането: справедливостта като критерий за
2
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Вземат се предвид – характера и степента на увреждането,
начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето и ако увреждането е трайно – медицински прогнози за неговото
развитие. Определеното в случая обезщетение страната квалифицира като
абсолютно прекомерно. Моли се за постановяване на решение, с което същото
да бъде намалено съобразно принципите на чл.52 от ЗЗД. Чрез процесуален
представител становището се поддържа пред съда.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на процесуалния представител на В. П. П.. Страната оспорва
въззивната жалба, счита обжалваното решение за валидно и правилно. На
първо място – Комисията не е направила причинно – следствена връзка между
активите на В. П. и престъпното деяние на Т. от 22.06.2018г. – е две години
след настъпване на фактическата раздяла и около 10 месеца след
прекратяването на брака – т.е. – производството против П. е недопустимо.
На следващо място – действията на Комисията по установяване на
значително несъответствие в имуществото на ответниците са
незаконосъобразни и не съответстват на закона и съдебната практика –
изложени са обстойни съображения относно нарушенията като се посочва, че
към момента на предявяване на иска по ЗОДОВ определението, с което са
наложени обезпечителните мерки е все още в сила. Цитира се практика на
ВКСС, ТР №4, с която обаче действията на Комисията е в противоречие. За
установяване размера на неимуществените вреди са представени множество
медицински книжа, от които се установява влошеното здравословно състояние
на ищцата. Тя е лишена от възможността да работи в семейния бизнес поради
действията на Комисията, отхвърлена от собствения си баща, който е бил
притеснен, че действията на Комисията ще се разпрострат и върху семейния
им бизнес. Стигнало се е до там, че бащата на В. не разбирайки действията на
Комисията ги е възприел за правилни и е обвинил дъщеря си в нещо, което тя
не е направила.
Страната окачествява действията на комисията като произвол.
Разглеждат се елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
– вредата и причинно – следствената връзка между нея и неправомерното
поведение. Изразява се становището, че не е необходимо ищецът да доказва
обичайните типични неимуществени вреди, които се търпят от лице срещу
което се води законно производство за отнемане на имущество: стрес и
3
притеснение от образуваното производство и неговото развитие, страх от
несправедливо осъждане и отнемане на лично имущество, негативни
изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и за самооценката на лицето, както и за доверието в
държавността ВКС е приел, че тези вреди и причинната връзка между тях и
незаконното преследване са очевидни и че те са налице във всички случаи,
при които по делото е доказано, че искът е отхвърлен.
Останалите т.нар. „специфични“ вреди следва да се доказват при
условията на пълно и главно доказване. Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение
По делото са ясно установени настъпили вреди извън обичайните: 1.
Здраве – изброени са усложненията, които е получила ищцата вследствие на
.действията на Комисията, 2. Социално положение – публично уронване на
доброто и име, груба, унизително отношение към нея и чувство за срам,
социално ограничение, потъпкано достойнство и т.н., 3. Финансови изражения
– ясно установени - липса на доходи, зависимост от подаяния на родители.
Въззивната жалба се оспорва изцяло, излага се становището, че вследствие на
неправилното тълкуване на закона действията на Комисията прерастват в
репресия. Моли се за потвърждаване на решението.
По делото е постъпила и частна жалба от процесуалния представител
на ищцата В. П. против определение № 632 от 06.03.2024г. постановено по
делото. С решението си съдът е осъдил ищцата да заплати на КОНПИ сумата
от 82 лв. - възнаграждение за юрискосулт съразмерно отхвърлената част на
иска. Депозирана е молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските като страната счита, че не дължи никакви разноски на
ответника. Сочи се, че разпоредбите на ЗОДОВ са специални и дерогират тези
на чл.78 от ГПК. В случая чл.10 ал.2 от ЗОДОВ сочи, че при отхвърляне на
иска изцяло се дължат разноските по производството на ответника от страна
на ищеца – т.е. – разноските във връзка с производството, но не и адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение. Цитира се практика на ВКС. Ищцата П.
поддържа становището си по жалбата пред съда чрез упълномощен
процесуален представител – адвокат.
Депозиран е отговор на частната жалба от КОНПИ. С обжалваното
определение съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта
4
за разноските, касаещо присъденото юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от претенцията. Жалбата се оспорва като
неоснователно. Изразява се становище за правилно присъждане на
възнаграждението. За размера от 9000 до 50 000 лв. претенцията е
отхвърлена. Страната се позовава на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ - относно
разноските в случай че иска е уважен частично: - осъжда се ищеца да заплати
на ответника възнаграждение в полза на юридическите лица, ако са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърли
максималния размер за съответния вид дело по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съдът се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на
чл.10 ал.4 от ЗОДОВ. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.
Становището се поддържа от процесуалния представите в с.з. пред съда.
Пред съда представителят на Апелативна прокуратура – Бургас в
качеството на контролираща страна изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на В. П. и за потвърждаване на решението на окръжния
съд.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на КОНПИ,
както и частната жалба на В. П. П. са редовни, подадени са от страни с право
на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция –
следователно – същите са допустими.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Производството пред окръжния съд е по исковата молба на В. П. П. с
правно основание чл.2а от ЗОДОВ. Исковата молба е срещу Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ за заплащането на
сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди причинени от
неправомерно проведено производство за отнемане на имущество ведно с
лихвата от 25.05.2023г. Производството е започнало през м. октомври 2018г. с
началото на проверката и е завършило – 25.05.2023г. с акта на ВКС, като и на
трите инстанции претенцията е била отхвърляна.
Ищцата до 03.10.2017г. е била в брак с лицето Д. Т., който е
проверявано лице за престъпление по чл.354а от НК. В случая осъщественото
престъпление е извършено две години след фактическата раздяла и 10 месеца
след прекратяване на брака. Вследствие на причинения дискомфорт от
образуваната проверка за установяване на несъответствие ищцата е получила
здравословни проблеми, имиджа и в обществото бил сринат, била подложена
на грубо и унизително отношение. Настъпил срив в личния и живот, хората се
отдръпнали от нея.
Ответната Комисия е оспорила иска. Сочи, че цялата процедура е
5
извършена съобразно закона. Оспорва се твърдението за настъпили
здравословни проблеми поради липса на специализирана медицинска
документация. Оспорват се и другите твърдени последици, за които се твърди,
че са настъпили вследствие проверката.
На 25.10.2018г. е била образувана проверка срещу Д. Т., срещу когото е
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.354а от НК за
установяване на значително несъответствие. Установено е, че през
проверявания период същият е бил в брак с ищцата В. П.. На 27.01.2020г. в
съда е била внесена искова молба, по която е било образувано производството
по гр.д. № 239/20г. по описа на ОС – Бургас за отнемане на имущество от Д. Т.
и В. П. на стойност 105 294.64 лв. След отхвърляне на иска и допуснатото
обезпечение е било отменено. Решението е потвърдено от Апелативния съд,
касационно обжалване не е било допуснато от ВКС.
По делото е бил допуснат и разпитан свидетел – баща на ищцата.
Същият установява, че след развода приел дъщеря си у дома и и осигурил и
работа. Но след започване на проверката се притеснил да не посегнат и на
неговото имущество и я отстранил от бизнеса си, прехвърлил всичко на сина
си. Отношенията с дъщеря му се влошили. Твърди, че състоянието на дъщеря
му заради делото се влошило – получила постоянно главоболие, повръщала,
била нервна. Свид. Т. – Ж. сочи, че от 2019г. състоянието на В. П. рязко се
променило – не си вдигала телефона, не искала да разговаря, била много
разстроена, външния и вид не бил добър, не можела да спи, обяснявала, че от
КОНПИ водят дело срещу нея за много пари. Сочи, че между нея и родителите
и заради делото се появило напрежение. Самата В. получила здравословни
проблеми.
Окръжният съд е посочил, че Комисията действа при условията на
обвързана компетентност и след като е била сезирана от съда е образувала
проверка срещу Д. Т. и бившата му съпруга. Ответната Комисия обаче може
да прецени дали да внесе в съда искане за отнемане на имущество въз основа
на анализа на събраните през проверката доказателства. В случая причина за
отхвърляне на иска и отмяна на обезпечението не е развитието на
наказателното производство, а незаконосъобразен икономически и правен
анализ на имущественото състояние на проверяваното лице, довел до липса на
една от предпоставките за уважаване на иска – наличие на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Поради това съдът е
преценил, че е налице основание по чл.2а от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Комисията. В процесния случай направеното от Комисията
предположение, послужила като основание за водене на производството се
явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла
на чл.2а от ЗОДОВ. Поради това са възприети като неоснователни изложените
от Комисията доводи че липсва незаконосъобразен акт на Комисията –
6
решение за образуване на производство и за налагане на обезпечителни мерки
и че при това е изпълнявал задълженията си, вменени от закона. Съдът е
преценил, че следва да бъдат обезщетени всички вреди които имат пряка и
непосредствена връзка с незаконосъобразните действия на служителите на
ответника и са довели до влошаване на живота на ищцата. Неблагоприятните
последици вследствие извършване на проверката и завеждане на иска пред
съда са доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Анализирано е негативното въздействие върху живота на ищцата от страна на
действията на ответника – личностен, социален, здравословен и
психологически аспект. Съдът е приел за доказани твърденията за преживени
душевни страдания вследствие образуваната проверка и заведен иск за
отнемане на имущество за период от три години и половина -
обезпечителните мерки са наложени на 08.10.2019г., иска е заведен на
27.01.2020г., а решението е влязло в сила на 25.05.2023г., когато е постановено
определението на ВКС за недопускане до касационно обжалване. Като е
съобразил интензитета, характера и продължителността на увреждането на
засегнатите нематериални блага, продължителността на производството,
наложените обезпечителни мерки, както и по какъв начин се е отразило
всичко това на ищцата – върху семейството и, социалния кръг, обществения
отзвук съдът е счел, че обезщетяването на вредите ще бъде справедливо със
сума в размер на 9000 лв. Липсват доказателства за по-тежко засягане на
личната сфера, поради което не се дължи по-голям размер обезщетение
Законната лихва е присъдена от датата 25.05.2023г. до окончателното
изплащане на главницата. Претенцията до размера от 50 000 лв. е отхвърлена
като недоказана и неоснователна. Пропорционално на присъдената част от
претендираното обезщетение са присъдени и разноски на страните.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Установява се, че ищцата – въззиваема е била проверявано лице по
ЗПКОНПИ заради престъпната дейност на бившия си съпруг. Проверката е
приключила с внасяне на искане в съда на иск за отнемане на незаконно
придобито имущество. От обективна страна безспорно се установява, че
обезпечителните мерки в производството по ЗПКОНПИ са наложени от страна
на съда на 08.10.2019г., иска е заведен на 27.01.2020г., като производството е
приключило на първа инстанция с отхвърлително решение, впоследствие
потвърдено от въззивната инстанция и с недопускане до касационно
обжалване на 25.05.2023г. т.е. производството пред съда е продължило около 3
години и 7 месеца.
Действително разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
относно преживявянията на ищцата по време на съдебното производство са
близки до нея хора, които не биха били съвсем безпристрастни. Показанията
им следва да бъдат внимателно кредитирани. Въпреки тяхната
7
заинтересуваност съдът приема твърденията на ищцата за понесените от нея
страдания посредством свидетелските показания за доказани. През цялото
време до приключване на производството с определението на ВКС от
25.05.2023г. тя е била подложена на висящата опасност от отнемане на
имущество, или както се е изразила пред приятелката си „КОНПИ водят
срещу нея дело за много пари“ – нещо, което би било катастрофално за
живота и.
Всичко това е довело до негативни последици в живота и – на първо
място – влошаване на здравословното състояние– обичайните за подобно
състояние притеснение, влошаване на съня. На следващо място – негативното
въздействие е върху социалната сфера – влошаване отношенията и с близки
роднини, приятели, ограничаване на социалните контакти и затваряне в себе
си. Действително относно тези две насоки липсват документални
доказателства – каквато и да е медицинска документация относно влошаване
на здравословното състояние, както и документи, установяващи
прехвърлянето на собственост от страна на родителите на ищцата на нейния
брат с цел опазване на имуществото им поради притесненията на родителите
да не би имуществото им също да стане евентуално обект на проверки и
отнемане от страна на Комисията.
Поради и това само въз основа на наличните по делото доказателства
настоящата инстанция намира, че законосъобразно първоинстанционният съд
е уважил претенцията частично – за размера от 9 000 лв. при иск за 50 000 лв.
Настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК напълно възприема
мотивите, изложени от първоинстанционния съд в тази насока – за частичното
уважаване на иска. Анализирано е негативното въздействие върху живота на
ищцата от страна на действията на ответника. Съдът е приел за доказани
твърденията за преживени душевни страдания вследствие образуваната
проверка и заведен иск за отнемане на имущество за период от три години и
половина.
Като е съобразил интензитета, характера и продължителността на
увреждането на засегнатите нематериални блага, продължителността на
производството, наложените обезпечителни мерки, както и по какъв начин се
е отразило всичко това на ищцата – върху семейството и, социалния кръг,
обществения отзвук съдът е счел, че обезщетяването на вредите ще бъде
справедливо със сума в размер на 9000 лв. Липсват доказателства за по-тежко
засягане на личната сфера, поради което не е присъден по-голям размер
обезщетение.
Както и първоинстанционният съд е посочил - ответната Комисия
може да прецени дали да внесе в съда искане за отнемане на имущество въз
основа на анализа на събраните през проверката доказателства. В случая
причина за отхвърляне на иска и отмяна на обезпечението не е развитието на
8
наказателното производство, а незаконосъобразен икономически и правен
анализ на имущественото състояние на проверяваното лице, довел до липса на
една от предпоставките за уважаване на иска – наличие на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Поради това е налице
основание по чл.2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Комисията. В
процесния случай направеното от Комисията предположение, послужила като
основание за водене на производството се явява неоснователно и като такова е
незаконосъобразно действие по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ.
Относно негативните въздействия върху личността на ищцата
наказателното производство, водено срещу бившия и съпруг се игнорира
напълно. Производството по гражданска конфискация по ЗПКОНПИ се
образува вследствие уведомяване от страна на прокуратурата на Комисията за
наличие на образувано производство – което е включено в Закона. Веднъж
сезирана Комисията извършва действията си по собствено усмотрение и
отговорност и поради това не следва да се търси взаимовръзката с
наказателното производство против бившия съпруг на ищцата Димитър
Трендафилов. Ето защо при наличните по делото доказателства съдът намира,
че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е уважил исковата
претенция на В. П. в размера от 9 000 лв. – частично от предявения иск за 50
000 лв. Въззивната жалба на Комисията се явява неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените
разноски. В случая следва да бъде определено адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА за процесуалния представител – адвокат, което
с оглед размера на присъдената сума, срещу която е депозирана въззивната
жалба - 9 000 лв. следва да се определи съгласно чл.7 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ в размер на 1200 лв.
Що се отнася до частната жалба на ищцата П. против определение №
632 от 06.03.2024г., то съдът намира изложените в жалбата доводи за
принципно правилни, но в случая са неоснователни и неотносими.
Разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ /относима при отхвърляне на иска
изцяло/ се разглежда изолирано. В случая както и първоинстанционният съд е
отбелязал е приложима разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ: - съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника за един адвокат, ако е има такъв съразмерно с
отхвърлената част на иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не
може да надхвърли максималния размер за съответния вид дело, определен по
чл.37 от ЗПП.
В случая е приложима тази разпоредба – искът е предявен за 50 000
лв., уважен е за 9 000 лв. – следва в полза на ответната Комисия да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
9
Присъдени са 82 лв. БОС с определението си №632 е счел действията за
законосъобразни и е отхвърлил молбата на В. П. за изменение на решението в
частта за разноските – присъдено на КОНПИ възнаграждение в размер на 82
лв. Определението е правилно и законосъобразно, а частната жалба –
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 24.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 1233 по описа на ОС – Бургас за 2023г., в частта, с която на ищцата В. П. е
определено обезщетение по чл.2а от ЗОДОВ в размер на 9000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. П. П. против
определение № 632 от 06.03.2024г. постановено по делото на основание чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/, ЕИК *, със седалище и адрес гр.С. да заплати на процесуалния
представител на В. П. – адвокат В. сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/
лева – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
В частта с характер на определение, с която частната жалба против
определение № 632 е оставена без уважение същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10