Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 20.02.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
втори януари 2019
година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2609 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
06.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и С.К.К.
като Кредитополучател бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-14270682, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит
на Кредитополучателя се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита", който представлявал сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките след приспадане на първоначалната вноска
834,79 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията"
66,78 лв. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия била разделена
на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски" и била част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска". Така, общият размер на
кредита бил 901,57 лв., включващ обща цена на стоките след приспадане на
посочения размер на първоначална вноска плюс размерът на застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията", която сума Кредитополучателят
се задължил да заплати на Кредитора на 10 броя равни части, включени в размера
на всяка отделна месечна погасителна вноска. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор
на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин
съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено
от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя и създавало задължение
за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за
срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 1001,70лв., а договорната лихва по кредита
била уговорена от страните в размер на 100,13 лв.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.10.2017г. на 10 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 100,17лв., при първа погасителна вноска
20.01.2017г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл
на 20.10.2017г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Ищецът
сочи, че съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 20.02.2017г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 78,80 лева, който е съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска. Длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
На
27.07.2017 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14270682 от 06.12.2016
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и С.К.К. било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД на 01.08.2017 г. до ответника било изпратено от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ- П-БНП/CREX-14270682 за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит адрес. Писмото се върнало в цялост като в обратната разписка
било отбелязано „Непотърсена пратка". На 02.05.2018г. до длъжника било
изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер.
Длъжникът отново не бил намерен на адреса и писмото се върнало в цялост.
Ищецът
представя към исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с Изх.№ УПЦ-С-БНП/CREX-14270682/02.05.2018 г., което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се
позовава на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3
пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
Ищецът
моли в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в
производството безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено, съдът
да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Заявява, че
уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което счита, че фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Позовава се на
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.ТК.
Заявява, че за "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника С.К.К. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит №
CREX-14270682 от дата 06.12.2016 г. По
образуваното ч. гр. д. №679/2018г. по описа на РС Стара Загора била издадена
заповед за изпълнение за сумата от общо 1080,50 лв., от които главница 901,57
лв., договорна лихва 100,13лв. и законна лихва за забава в размер на 78,80 лв.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславяло правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С.К.К., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
следните суми: 901,57 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-14270682 от дата 06.12.2016г.; 100,13лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.10.2017 г. /падеж на последна погасителна
вноска/ и 78,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото
дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът
С.К.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител, в който заема становище, че оспорва изцяло така предявения иск,
както и всички твърдения на ищеца в исковата молба, като неверни. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и да осъди ищецът да заплати разноските по
делото.
Относно
уведомлението за извършена цесия и направените от ищеца искания особения
представител изрично заявява, че в качеството си на особен представител няма
право да получава кореспонденция, адресирана до ответника, която не е в
изпълнение на процесуални права и задължения по делото, а цели доказване на
твърденията на ищеца; не е пълномощник на страната и не може да участва в
материалните отношения между страните.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 679/2018г. по описа на СтРС, за процесните вземания
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 08.02.2018г.,
с която е разпоредил длъжникът С.К.К. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София следните суми: 901,57лв. главница, 100,13лв.
договорна лихва от 19.02.2017г. до 20.10.2017г., 78,80лв. лихва за забава от 20.02.12017г.
до 05.02.2018г., ведно със законната лихва от 06.02.2018г. до окончателното
плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК
на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От
представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги номер
CREX-14270682 от 06.12.2016г. се установява, че на 06.12.2016г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София /кредитор/ и ответника С.К.К.
/кредитополучател/ е сключен договор, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата в
размер на 834,79 лв. /след приспадане на първоначалната вноска/, предоставена
директно на търговеца, съгласно чл.1 от договора. Сключена е и застраховка
„Защита на плащанията” /Сертификат №CREX-14270682/06.12.2016г. – 66.78лв. Така
общия размер на задължението възлиза на 901,57лв. Тази сума ответникът се
задължил да върне при заплащане на 10 месечни погасителни вноски – от по 100,17лв. В договора с подписа си ответникът е
удостоверил получаването и в частност плащането на сумата. По делото е
представена и фактура №13564/06.12.2016г. за закупени стоки /клавиатура,
компютър и монитор/ на стойност 834,79лв. с ДДС, по която като получател е
вписан ответника С.К.К., фигурира подпис за получател и дата на получаване на
стоката 06.12.2016г.
Предвид
горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът
е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. От същия е видно че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощно №3230/2018г./. На основание
направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е
изпратил на С.К. две уведомителни писма: уведомително писмо от 01.08.2017г.,
което не е получено от адресата и е върнато на подателя, тъй като пратката е
непотърсена; и уведомително писмо от 02.05.2018г., което отново не е достигнало
до адресата и е върнато на подателя. С оглед на това ищецът представя към
исковата молба копие от уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде
връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В
практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.
№2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В
случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При
иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията
си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в
заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София и ответника договор за
кредит за покупка на стоки или услуги номер CREX-14270682 от 06.12.2016г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД София и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на който
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София, произтичащо от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги номер CREX-14270682 от 06.12.2016г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на
вземанията.
При така
установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец иск по
чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, против С.К.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.**********, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Г.,
АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на С.К.К. съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София за следните
суми: 901,57лв. главница, 100,13лв. договорна лихва от 19.02.2017г. до
20.10.2017г., 78,80лв. лихва за забава от 20.02.12017г. до 05.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 06.02.2018г. до окончателното плащане,
за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София, с п.а. против С.К.К., с п.а. заповед от 08.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 679/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: