Решение по дело №53183/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20947
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова-Младенова
Дело: 20231110153183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20947
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110153183 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявени с искова молба от 28.09.2023г. от ищеца С. Г. Г. срещу Г. С.
Г. искове с правни квалификации чл. 144 от СК, вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и с правна
квалификация чл. 149 СК. Ищецът твърди, че е пълнолетна дъщеря на ответника, като е
навършила пълнолетие на 03.08.2022г. Ищцата излага твърдения, че родителите й са
разведени от 2010г. по силата на решение № III-92-44/2010г. от 31.05.2010г. на СРС, като
родителските права са упражнявани от нейната майка, която сама е полагала грижи за нея, а
ответникът, който бил напълно дезинтересиран заплащал само издръжка. Същият след
завършването на средното й образование през 2023г. преустановил заплащането на
дължимата от него издръжка в размер на 280 лв. през месец май 2023г. Ищцата твърди, че е
прието и записана като студентка специалност „Фармация“ в Софийски университет, като
за това е полагала труд в продължени е на три години и е посещавала специализирани
уроци, финансирани изцяло от майка й. Твърди още, че майка й е заплатила таксата за
шофьорски курс, като прилага и доказателство затова. Поради целодневна форма на
обучение ищецът не е в състояние да работи по трудово правоотношение и да се издържа
сам, не получава доходи от наем или рента. Ищецът твърди, че живее при майка си, която
го издържа сама, а ответникът е преустановил плащането на издръжка през месец май 2023г.
По изложените съображения моли съда да осъди ответника да заплаща на ищеца издръжка в
размер на 600 лева месечно, считано от 01.06.2023г. /датата от която ответникът е спрял да
заплаща издръжка/ до завършване на обучението или настъпване на причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. Претендира разноски. Представя доказателства за извършени разходи в
настоящото производство.
Ответникът Г. С. Г. срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва изцяло
иска на пълнолетната си дъщеря като неоснователен. Излага доводи, че е бил лишен от
контакти с дъщеря си по вина на бившата му съпруга и нейна майка. Твърди, че към
настоящия момент живее на семейни начала с друга жена, като от връзката им се е родило
1
малолетното дете Сиана Г. Г., родена на 09.10.2012г. Ответникът твърди, че се опитва да
полага грижи от социално-битов и финансов характер, като се стреми да се реализира като
добър баща и глава на семейството в новата си връзка. В отговора се твърди още, че освен
грижите за малолетното си дете, на негова финансова помощ разчитат и неговите родители,
които живеят в гр. Кюстендил. Твърди се още, че от месец март 2023г. ответникът работи на
територията на гр. София, за което е наел жилище, като представя копие на договора за
наем. Оспорва твърдението на ищеца, че поради обучението си не може да работи, като
сочи, че единствената причина би била нежелание за това от страна на дъщеря му. Оспорва
като необходими и сторените разходи за шофьорски курс, като твърди, че същият не й е
необходим на настоящия етап от живота й. Поради изложените обстоятелства намира
доходите си за крайно недостатъчни, за да заплаща издръжка за ищеца дори и в минимален
размер. Предвид изложеното пледира за постановяване на съдебно решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Не претендира
разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът Г. заявява, че има
възможност и предлага за заплаща издръжка на пълнолетната дъщеря месечна издръжка в
размер на 300 лв. считано от първи октомври 2023г. когато е началото на академичната
година.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът С. Г. Г. е родена на 03.08.2004г. (т.е. навършил е пълнолетие), и е дъщеря на
ответника Г. С. Г., за което обстоятелство не се спори по делото. До приключване на
съдебното дирене ищецът не е навършил двадесет и пет годишна възраст. Същата е записана
като редовен студент в първи курс в специалност „Фармация” във Факултет „Химия и
Фармация“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски” през учебната 2023/2024г.
Заплатила е семестриална такса в размер на 462.50 лв. за първи семестър на учебната
2023/2024г. Живее при своята майка, която я издържа. Преди началото на академичната
година през месец септември 2023г. ищцата е записана на шофьорски курс, заплатен от
нейната майка.
По делото се установи, че ответникът Г. С. Г. полага труд и получава възнаграждение по
служебно правоотношение. От приетото по делото писмо на НАП София от 20.11.2023г. се
установи, че за дванадесет месеца назад ответникът е получил трудово възнаграждение в
размер на средно месец около 3500 лв. Ответникът работи в МВР, съгласно представена
служебна бележка от 24.10.2023г. Живее в жилище под наем, за което заплаща месечен наем
в размер на 800лв., за установяване на което е представил копие от договор за наем. Същият
има задължение за издръжка към малолетното си дете – Сиана Г. Г., родена на 09.01.2012г.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства, с оглед установените
доходи на ответника, зачитайки алиментните задължения, които той има към едно
ненавършило пълнолетие дете и предвид размера на средномесечните доходи, които
получава ответникът/около 3500лв./, настоящият съдебен състав приема, че ответникът
разполага с материална възможност, при която доставянето на издръжка на пълнолетния му
учащ редовно, във висше учебно заведение син, няма да се чувства особено осезателно за
него до размер именно на 320 лева, до който размер исковата претенция се явява
основателна. Като при определяне на размера съдът взе под внимание и заявеното от
процесуалния представител на ответника, че издръжка в размер на 300 лв. не би го
затруднила. В останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 600 лева,
исковата претенция следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че академичната година на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ започвана 01.октомври, намира ,че издръжката следва
да се дължи то тази дата. Претенцията за времето от 01.юни 2023г. до 30.09.2023г. се явява
неоснователна. С оглед основателността на част от претенциите за главните алиментни
вземания, основателни са и претенциите за акцесорните вземания за законната лихва върху
2
тях.
Ответникът Г. дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
460.80 лв. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
При този изход на спора на страните се следват разноски по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. Ответникът не претендира разноски, поради което и не му се следват такива.
Ищецът, който претендира разноски е доказал действително сторени такива в размер на
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
от които при този изход на спора му се следват разноски в размер на 20 лева, които
ответникът Г. следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. Г. , ЕГН **********, с адрес . да заплаща на пълнолетната си учаща
редовно във висше учебно заведение дъщеря С. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. .,
месечна издръжка в размер на 320 (триста и двадесет) лева, считано от 01.10.2023 г. до
навършване на двадесет и пет годишна възраст или настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от
СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане,
на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка в
останалата им част до пълния предявен размер от 600 (шестстотин) лева месечно, както и
претенцията за заплащане на издръжка на основание чл. 149 СК за периода от 01.06.2023г.
до 30.09.2023г., като неоснователни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Г. , ЕГН **********, с адрес ., да заплати по сметка на СРС сумата от
460.80 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и
т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес ., да заплати на С. Г. Г. , ЕГН **********,
с адрес гр. ., разноски по делото в размер на 20 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от 19.12.2023 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от 19.12.2023г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3