О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 09.12.2020 г.
Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав, в закрито съдебно заседание на 09.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия
Георгиев ч. гр. д. № 747 по описа на съда за 2020 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба (наречена „възражение“) от ищеца по гр.д. № 488/2020г. на С.ския
районен съд – В.Н.Д. – срещу определение № 470/17.09.2020г., постановено по
това дело, с което е прекратено производството по него, а исковата му молба е
върната поради неотстраняване на констатираните й нередовности. Жалбоподателят
сочи, че още на 04.09.2020г. е изпратил отговор на съобщението с указанията,
като към него е приложил копие от предходна искова молба на трети лица срещу
общ. С.. Твърди, че ответникът по тази искова молба, вместо да отговаря по нея,
бил посочил Д. като ответник, въпреки че той бил обезщетен с общинска земя без
негово съгласие и искане. Счита, че образуваното по тази искова молба дело е
било неправилно заведено срещу него и моли за неговата отмяна.
Препис от
жалбата не е бил връчван на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл.
129, ал. 3 от ГПК.
Съдът
намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
От
фактическа страна съдът констатира, че на 22.07.2020г. в РС- С. е постъпила
искова молба, с която В.Н.Д. е твърдял, че е бил осъден от Софийския окръжен
съд с Решение № 350 от 24.07.2013г. по гр.д. № 04/2013г. Поддържа, че имотът,
за който бил осъден, му бил даден от поземлената комисия като компенсация
вместо друг такъв, но никога не е бил негов и му е даден без негово съгласие, а
той не го е искал. Сочи, че исковата молба на лицата, претендиращи владение
върху имота, е срещу общ. С., но без основание била прехвърлена срещу него.
Исковата молба завършва с искане за отмяна на неправомерно заведеното срещу
ищеца дело.
С
разпореждане от 21.08.2020г. С.ският районен съд е оставил без движение
исковата молба и е указал на ищеца да отстрани нередовностите й, като посочи,
какъв иск, с какъв предмет и на какво основание предявява срещу ОСЗ- С.; а ако
не предявява иск – да посочи, дали обжалва някакво решение на този
административен орган, респ. дали иска отмяна на влязло в сила съдебно решение,
като го индивидуализира.
Разпореждането
е било съобщено на ищеца на 01.09.2020г.
С молба от 08.09.2020г.
ищецът е заявил, че насочва иска си срещу Областна служба Земеделие, защото
исковата молба на ищците била срещу общ. С.. Службата го била обезщетила с
общински имот (какъвто той не е искал и му бил даден без негово съгласие) за
невъзстановен в реални граници негов имот. Счита, че не е следвало да бъде
съден, а делото срещу него – да се отмени и да се прехвърли към служба
Земеделие. Сочи, че обжалва неправилно заведеното срещу него дело.
Тази молба
не е била докладвана своевременно на съдията- докладчик, който, погрешно
приемайки, че в определения срок ищецът не е предприел действия по дадените
указания за отстраняване на нередовности, е постановил обжалваното в настоящото
производство определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил
производството по образуваното по нея дело.
Впоследствие,
на 25.09.2020г., молбата е била докладвана на съдията – докладчик, който е
разпоредил прилагането й към делото, като е изразил становище, че с нея не се
отстраняват нередовностите на исковата молба, заради които тя е върната.
При тези
данни настоящият съдебен състав намира от правна страна следното.
Безспорно, обжалваното определение е постановено въз
основа на обективно неправилната преценка на С.ския районен съд, че, в определения
от него срок, ищецът не е предприел действия за изпълнение на дадените му
указания.
По същество, обаче, следва да бъде споделена
констатацията на първоинстанционния съд, че с действително предприетите от
ищеца действия в рамките на този срок не се изпълняват правилните и ясно
формулирани указания на съдията- докладчик.
Наистина, съгласно трайната съдебна практика, при
проявена от ищеца активност за изпълнение на указанията, съдът следва да му
предостави нова възможност да ги изпълни, като му даде допълнителни разяснения,
вместо да връща исковата молба, ако прецени, че с първоначалните действия тези
указания не са били изпълнени. Затова, принципно погледнато, несвоевременно
докладваната молба от ищеца (ако беше своевременно доведена до знанието на
съдията- докладчик) би следвало да доведе до ново оставяне на исковата молба
без движение с даване на допълнителни указания и на нова възможност за тяхното
изпълнение.
В конкретния случай, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че, дори съдията- докладчик да е бил навреме запознат с тази молба, е
било безпредметно да се дават допълнителни възможности на ищеца за отстраняване
на констатираните нередовности. Този извод се налага от факта, че в исковата
молба, в допълнителната молба и в частната жалба ищецът излага едни и същи
твърдения и искания с незначително различаващ се словоред, т.е. не би могло да
се очаква, че евентуални нови указания ще доведат до изясняване на предмета на
спора или до формулиране на допустим иск.
Същевременно, изрично и последователно заявяваното от
ищеца, че предявява иск за отмяна на неправилно заведено срещу него дело, не
покрива изискванията за допустима искова претенция, доколкото такава правна възможност
не е предвидена в действащото национално законодателство.
Според настоящия съдебен състав, не е възможно и чрез
тълкуване на волята на ищеца да се изведе процесуално валидно и допустимо негово
искане. Няма основание да се предположи, че е предявен иск за отмяна на
влязлото в сила съдебно решение №
350 от 24.07.2013г. по гр.д. № 04/2013г., тъй като в нито един от подадените от
ищеца документи не се загатва за наличие на предпоставки по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Няма основание и за извод, че се обжалва решение на ОСЗ С., доколкото
ищецът недвусмислено формулира твърдения за неправомерно заведено съдебно, а не
административно, производство, въпреки че споменава действия на този
административен орган като основание за така претендираната неправомерност на
съдебното производство.
По така
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/17.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 488/2020г. на С.ския районен съд, с което искова молба
вх. № 1088/22.07.2020г. в РС- С. е била върната, а производството по образуваното
въз основа на нея дело - прекратено.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.