Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 303
Година
2021, 09.08 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На
тридесети юли …………................................
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Ани Цветанова .........................……………..………………
Прокурор
………………………………………..…..………..………..…………………………...
като
разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско
дело номер ……… 1947 …… по описа за …… 2020 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на К.В.Ч., ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния и пълномощник, против „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ №2,
представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася
Кокинова - Моллова за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 120000 лева, заявена като
частична претенция от такава в общ размер на 200000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, при което на 06.04.2019
година е настъпила смъртта на Г.К.К., виновно причинено при управление от страна на М.Х.Х. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег. № А5537 НК с
валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница, считано от 29.02.2020 година
до окончателното и плащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 06.04.2019 година,
на път ПП I- 6, 461 км, в посока град Айтос, при управление на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с д. к. № А5537НК, водачът М.Х.Х.
нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра
изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил движещия се по
нея лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Ц200 и по непредпазливост причинил
смъртта на водача Г.К.К., с когото
ищцата била във фактическо съжителство.
Във връзка с произшествието било
образувано досъдебно производство № 97/2019 година по описа на РУП - Айтос и
пр. пр. № 3531/2019 по описа на ОП - Бургас. Твърди се още, че водачът Х.
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 и
чл. 43 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил процесното ПТП, а с него и
несъвместими с живота увреждания, довели до смъртта на К..
Твърди се от ищцата, че процесното произшествие нямало да настъпи, ако
деликвентът не бил нарушил правилата за движение, а действията на Х.
били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания.
Смъртта на К.
се отразила изключително тежко в живота на неговата спътница - ищцата. Връзката
им била стабилна и хармонична, изпълнена с любов и много планове за съвместното
им бъдеще като семейство. Мечтаели за сватба, деца и самостоятелен дом. След
като живели известно време при майката на К., той купил
къща, която двамата бързали да ремонтират и да превърнат в дом за себе си.
Натам пътували и в деня на ПТП, за да пренасят вещите си и от следващия ден да
заживеят постоянно в него. Вместо това произшествието сложило край на плановете
и мечтите им. Ищцата загубила най-скъпото в живота си, затворила се в себе си и
не искала да се вижда с никого, не излизала навън, отказала се и да учи. Всичко
това довело до проблеми със съня, загуба на емоционално равновесие и психическа
нестабилност. Ищцата станала нервна, раздразнителна, лесно ранима и
чувствителна, изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия.
Счита, че предвид изградената
силна емоционална връзка с починалия и съществувалите между тях отношения,
сходни със семейните, същата е в кръга на правоимащите лица по чл. 52 от ЗДД.
Позовава се на ППВС № 4/1961 година, ППВС № 5/1969 година и ППВС № 2/1984
година. С оглед степента и интензитета на причинените неимуществени вреди,
както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита,
че обезщетение в размер на 200000 би било справедливо.
Към момента на настъпване на
произшествието лекият автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с д. к. № А5537НК
имал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗАД „Армеец“ АД по полица № 11118001557028, валидна от
28.05.2018 година до 27.05.2019 година, което обстоятелство обуславяло
пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по претенцията
за обезщетение.
Ищцата твърди, че с уведомление с
вх. № 100-353/28.01.2020 година предявила извънсъдебна претенция за заплащане
на обезщетение пред ответното дружество - застраховател, с което своевременно
били представени констативен протокол за ПТП, препис-извлечение от акт за
смърт, удостоверение за номера на банковата сметка на ищцата и пълномощно за
процесуално представителство. С уведомление изх. № 1-1208/17.02.2020 година
ответникът я информирал за образуваната
щета № 10019100101528Н, както и за отказа си да и изплати обезщетение, тъй като
не били налице основания за това. Обезщетение не било определено и изплатено и
до момента на завеждане на иска.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание
и размер.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с д.
к. № А5537НК и отправянето на писмена застрахователна претенция от ищцата. Не
се оспорва от него и твърдението за настъпило на 06.04.2019 година ПТП с
участието на посочените автомобили. Изрично заявява, че не оспорва причинната
връзка между ПТП и настъпилия летален изход, с оглед на което се противопоставя
на искането за съдебно-медицинска експертиза.
Твърди, че по образуваната
ликвидационна преписка - щета № 10019100101528Н с писмо изх.№ Л-1208/17.02.2020
година уведомил ищцата и процесуалния и представител за необходимостта от
представяне на допълнителни доказателства за установяване основанието и размера
на претенцията. Такива не били представени. Ответникът направил опит служебно
да изиска необходимите му документи от Окръжна прокуратура - Бургас, но с
постановление от 02.07.2019 година на прокурор Елгина Чалъмова това му било
отказано. Счита, че с действията си не е дал повод за завеждане на делото,
както и че не му е дадена възможност да определи и заплати обезщетение по чл.
499, ал. 1 от КЗ. Ответникът бил умишлено възпрепятстван да определи и изплати
застрахователно обезщетение, като по този начин кредиторът изпаднал в забава.
Твърди се още, че застрахованият при ответното дружество водач не бил отговорен
за настъпилото ПТП, поради което и доколкото отговорността на застрахователя
била функционална на отговорността на застрахования водач, задължение за
ответника да плати не било възникнало. Доказателствата не сочели на извод за
вина на водача М.Х..Оспорва всички твърдения за механизма
на настъпване на увреждането и за отговорността на водача. Посочва се още, че
от доказателствата било видно, че ПТП било настъпило в средната лента, като и
двамата водачи били навлезли в насрещната за тях лента, без да била изяснена
причината за това, както и последователността на навлизане на всеки от водачите
в насрещната за него лента. Водачът Х. не бил имал никаква възможност да предотврати
сблъсъка и настъпилия вредоносен резултат. За него ПТП се явявало случайно и
непредотвратимо събитие. Липсвала вина и поради това и задължение за обезвреда.
В условията на евентуалност твърди, че ПТП е настъпило в условията на
независимо съизвършителство от двамата участници, като приносът на пострадалия
К. бил значително по-голям от този на Х..
В този случай отново не възниквало задължение за обезвреда.
Счита, че претенцията е заявена в
изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените от
ищцата вреди, както и на икономическата и социална конюнктура и региона, в
който живее увреденото лице, което би довело до неоснователно обогатяване.
Позовава се на чл. 52 от ЗЗД и т. 8 от ППВС № 4/1968 година. Прави възражение
за съпричиняване. Счита, че многобройните и груби нарушения на правилата за
движение и неполагане на минимална грижа за собствената безопасност, са довели
до настъпване на процесното ПТП, поради което следва да се приложи чл. 51, ал.
2 от ЗЗД и обезщетението да бъде намалено значително.
Оспорва и претенцията за лихва
като неоснователна, като освен това счита, че за периода от 13.03.2020 година
до 09.04.2020 година лихва не се дължи на основание Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Претендира разноски, включително
и за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да
насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“.
По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено
увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди
или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 06.04.2019 година на път ПП Е-773, в района на 461 км. е
настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„Е 220 ЦДИ“ с рег. № А 5537 НК, управляван от М.Х.Х., който
предприел маневра изпреварване, при което навлязъл в лентата за насрещно
движение и последвал сблъсък с движещия се по нея лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Ц 200“ с рег. № А 1764 МС, управляван от Г.К.К.. За
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег. № А 5537 НК е бил сключен
валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника -
застраховател ЗАД „Армеец“ АД. Образувано е било и наказателно производство от
общ характер за извършено деяние по чл. 343, ал. 1 вр., б. „в“, предл. първо,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което не е приключило с влязло в сила решение.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е изследвало и описало
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според посоченото
от експерта, местопроизшествието се
намира по ПП Е-773, в близост до
разклона за село Чукарка, община Айтос, където пътният участък е прав, с наклон
за спускане в посока запад - изток, а пътното платно е разделено на две ленти с
единична прекъсната линия М3. Пътната настилка е била суха асфалтова, без
неравности. Произшествието е настъпило поради предприемане на маневра
изпреварване и навлизане с несъобразена скорост в насрещната лента за движение
на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“, управляван от М.Х..
Определена е скоростта на движение на двете превозни средства, като се сочи, че
за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“, преди произшествието и в
момента на удара тя е била 160 км/час, а за лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, управляван от Г.К.
тя е била около 93.36 км/час. След удара и двата автомобила са извършили сложни
движения на транслация и ротация, като лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц
200“ се завъртял надясно около вертикалната си ос и спрял косо в дясната лента,
а лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“ се завъртял наляво около
вертикалната, преобърнал се по таван и спрял в канавката в ляво от пътя. Дава
заключение, че произшествието е било предотвратимо, като за целта е трябвало водачът
на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“ да намали скоростта си на
движение на около 90 км/час и да се върне в първоначалната си лента на
движение. Водачът на автомобил „Мерцедес Ц 200“ е нямал техническа възможност
да предотврати произшествието.
Не е спорно между страните, че пострадалият Г.К. е
починал в резултат на претърпени травми от процесното произшествие.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещото лице в депозираното от него по
делото заключение, което в рамките на своята неоспорена компетентност е дало
пълни и изчерпателни отговори на поставените му въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ“ М.Х.Х., чието поведение именно е довело до
настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно
деяние, като при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата
за движение и е навлязъл, с несъобразена скорост в насрещната лента за
движение. Тези негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на Г.К. са били нанесени тежки травми
несъвместими с живота. Всичко това сочи на установеност на елементите на
приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в
настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират
обезщетение пряко от застрахователя при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Легалната дефиниция на
застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 429, ал. 1 от КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
От представените по делото доказателства се установява,
че ищцата е депозирала пред
застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение. По така
подаденото заявления е образувана преписка по щета, като ответника с писмо от 17.02.2020
година уведомил ищцата, че от представените от нея доказателства не се
установяват твърдените вреди и основание за определяне на застрахователно
обезщетение.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно, като се сочи,
че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки
отношения, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият
от родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
В постановеното по делото определение по чл. 374 от ГПК,
съдът изрично е указал на ищцата, че върху нея е доказателствената тежест за
установяване на съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между нея и
пострадалия, в резултат на която тя търпи от смъртта на последния продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
От доказателствения материал е видно, че ищцата К.Ч. е била
в изключително близки отношения с пострадалия Г.К., като двамата са планирали и предприели конкретни
действия за започване и изграждане на съвместен живот. В тази насока са
показанията на допуснатите до разпит свидетели. От показанията на същите се
установява, че ищцата К.Ч. е понесла изключително тежко смъртта на своя любим.
Преживяното се е отразило на психическото й здраве. Рухнала е емоционално и не е
била на себе си. Не е можела да преодолее претърпяната загуба, отричала случилото
се и факта, че любимият човек вече го няма. Събитието и се отразило
изключително тежко предвид установената между нея и пострадалия много близка
интимна и емоционална връзка. Те са прекарвали голяма част от времето си заедно
и са планирали да имат съвместен живот като семейство. Подготвяли са бъдещия си
дом, като в деня на инцидента са пренасяли и последния си багаж в него. Той бил
по-голям от нея и освен любовта, която споделяли, постоянно я закрилял и
напътствал, като включително й помагал да взема важни решения в живота. След
инцидента ищцата се затворила в себе си, контактувала с много ограничен кръг от
хора, прекъснала дори образованието си. От така събраните гласни доказателства
се установява, че между ищцата и пострадалия Костадинов са съществували
отношения на любов, разбирателство, взаимна обич и привързаност, в степен на
създадена между тях трайна и дълбока емоционална връзка.
Предвид изложеното, ищцата се явява активно легитимирана
по субективно съединените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, тъй като с оглед
конкретните житейски обстоятелства, въпреки липсата на роднинска и правна
връзка, тя е била в изключително близки отношения с починалия, с който са имали
намерение да създадат семейство. Това намерение те са започнали и да реализират,
като са решили да живеят съвместно в подготвено от тях за тази цел общо жилище.
Поддържали са постоянни отношения на взаимна обич, морална подкрепа и
емоционална близост, сочещи на силна привързаност. Това сочи, че ищцата е
понесла болки и страдания, надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално
присъщите за обикновена връзка такива, поради което следва да бъде обезщетена
за действително претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на любимия й
човек. Поради горе установените факти съдът счита, че от доказателствения
материал в настоящото производство се установява наличие на особена близка
привързаност, такава трайна, дълбока и емоционална връзка с починалия, която е породила
в ищцата значителни душевни болки и страдания. В случая са налице и конкретни житейски
обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на Г.К. й
е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за приятелска връзка - живеели са заедно като семейство, той
се е грижел за нея като за своя жена, а тя го е приемали като своя съпруг. Ищцата
и пострадалия са създали близки отношения, характеризиращи се с особено силна
привързаност и взаимна обич. Описаните от свидетелите отношения между ищцата и
починалия сочат на търпени от нея морални болки и страдания вследствие на
загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
връзка. Поради това съдът приема, че принципът на справедливостта налага
включването на ищцата К.Ч. в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди от смъртта на Г.К.К..
Съдът намира предявената
претенция на обезщетение за неимуществени вреди от ищцата за основателна до
размера на сумата от 50000 лева. Това е така, тъй като с оглед точното
приложение на закона - чл. 52 от ЗЗД, последната е претърпяла болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени. При определяне на техния размер е
необходимо да бъдат взети предвид всички обстоятелства от значение в тази
насока и по-специално възрастта на починалия /28 години/, неговата
жизнеспособност, обстоятелството, че постоянно са поддържали близки и топли
отношения с ищцата - в деня на инцидента пострадалият е бил в подготовка на дом
за съвместното им съжителство. Същевременно, следва да бъдат отчетени и
възрастта на ищцата в контекста на това, че въпреки интензитета и
продължителността на търпените от нея болки и страдания, същата се намира в
началото на житейския си път. Независимо, че случилото се с нейния съжител се е
отразило негативно на очакванията й, на нея, именно предвид възрастта и /22
година към настоящия момент, съответно 19 година към момента на произшествието/,
не й е отнета безвъзвратно възможността да продължи образованието си, да
създаде дом и семейство, като пред същата остават открити съответните
възможности във всички аспекти на живота. Следва да се вземе предвид, също
така, продължителността тяхната връзка /същата не би могла да се окачестви като
дълготрайна/, както и че в нейното начало те обективно не са имали възможност
да съжителстват заедно; обстоятелството, че няма родени от същата деца, както и
че независимо от понесените от нея болки и страдания, а също и психическия
дискомфорт, те не е потърсила, съответно не е получавала медицинска помощ.
Поради изложеното, доказана по
основание се явява претенцията на ищцата за обезщетение за вреди,
която в хода на производството е провела пълно доказване съществуването между нея
и пострадалото лице на трайна и дълбока емоционална връзка и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Поради това, при отчитане на критериите посочени в ППВС № 4/1968 година - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения, съдът намира, че паричният еквивалент на понесените от нея болки и страдания от смъртта на нейния приятел, следва да се определи в посочения от него по-горе
размер.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради многобройните и груби нарушения на правилата за движение и неполагане на
минимална грижа за собствената безопасност
от страна на пострадалия, без да е посочено в какво се изразяват тези действия.
При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си. Съпричиняването
на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на
увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че пострадалият се е
движил в своята пътна лента със съобразена скорост. Експертът по назначената
автотехническа експертиза сочи, че произшествието е настъпило именно в лентата
на движение на пострадалото лице поради навлизане на автомобила на деликвента в
нея, към който момент същият се е движел със скорост от 160 км/час. Вещото лице
е отчело скоростта на движение и на
двата автомобила, като е стигнало до заключението, че поведението на
пострадалото лице не е в причинна връзка с възникналото произшествие. Същото е
могло да бъде предотвратено само от деликвента, който е следвало да намали
скоростта и да се прибере в собственото си платно за движение. Анализът на всички приобщени по делото писмени
доказателства, а също и заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза налага извод, че не са извършени от страна на пострадалия действия,
които биха могли да се квалифицират като нарушение на правилата за движение по
пътищата и да са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат,
поради което не е налице съпричиняване на вредоноснония резултат от страна на
пострадалия, съответно не са налице предпоставките за намаляване на определеното
обезщетение.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като
в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено,
че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищцата е предявила претенциите си пред
застрахователя на 28.01.2020 година, от която дата се дължи лихвата за забава,
но тъй като с исковата молба тя се претендира от 29.02.2020 година, то такава
следва да и бъде присъдена от този момент.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение
на адвоката, представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по
искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на
ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38, ал.2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 г.
на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 г.,
II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 г.
на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 г.,
I т.о./. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то
с настоящия съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на адвокат Калина Стефанова Ганчева сумата
от 2030 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата
на чл. 7, ал.2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доказателства за други
реално извършени от ищцата разноски не са налични измежду кориците на делото,
поради което и такива не следва да и бъдат присъждани.
Тъй като ищцата е
била освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдения размер обезщетение следва
да се възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - 2000 лева, като следва по бюджета на съда да
бъдат заплатени от него и разноските за възнаграждение на вещото лице по
допусната и извършена съдебно-автотехническа експертиза, съобразно уважената
част от иска - 58.33 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“
№2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и
Вася Кокинова - Моллова да заплати на К.В.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 50000 /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, при което на 06.04.2019 г. е
настъпила смъртта на Г.К.К., виновно причинено при управление от страна на М.Х.Х. на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 220 ЦДИ“ с рег. № А5537 НК с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, считано от 29.02.2020 година до окончателното и плащане, като за
разликата над
уважения размер до претендирания такъв от 120000 лева, заявен като частична претенция от
такава в общ размер на 200000 лева, ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“
№2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и
Вася Кокинова - Моллова да заплати на
адвокат Калина Стефанова Ганчева, с адрес на адвокатската кантора град София,
ул. „Ангел Кънчев“ № 29а, ет. 3, ап. 12 сумата от 2030 /две хиляди и тридесет
лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на
чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“
№2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и
Вася Кокинова - Моллова да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Бургас сумата от 2000 /две хиляди лева/ лв., представляваща
дължима държавна такса върху размера на уважения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 58.33 /петдесет и осем лева и тридесети
и три стотинки/ лв., представляваща разноски за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-автотехническа
експертиза, съобразно уважената част от иска.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: