№ 532
гр. П.***, 16.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
публично съдебно заседание проведено на седемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова административно дело № 388 по описа за 2020 година на
Административен съд – П.***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по Жалба вх. № 1631/15.06.2020 г. на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. „***“, бл.***, ет.***, ап.***,
представлявано от управителя М.П.С.***, чрез адв. П.К. от САК, против
Ревизионен акт № Р-22001419003638-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Й.*** С.
- началник на сектор, възложил ревизията, и Е.М.Н.***- главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №
671/27.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – гр. ***, а именно: относно установените резултати по
ЗДДС за данъчните периоди м. 05.2014 г., м.
07.2014 г., от м. 12.2014 г. до м. 02.2015 г., от м. 05.2015 г. до м. 09.2015
г., от м. 11.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 04.2016 г., м.
10.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 03.2017 г., от м. 08.2017 г. до м. 09.2017
г. и от м. 12.2017 г. до м. 05.2018 г., както и в частта на установените лихви
за данъчни периоди м. 08.2014 г., м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е нищожен,
тъй като не е подписан от издателите си. Алтернативно сочи, че същият е незаконосъобразен като е издаден при
съществени нарушения на процесуалните разпоредби на ДОПК и в противоречие с материалноправните
норми на ЗДДС. Твърди, че същият е немотивиран и необоснован, събраните в хода
на ревизионното производство доказателства - интерпретирани превратно и
тенденциозно, а изводите относно непризнаване на правото на данъчен кредит –
направени на база непълни, неточни и/или липсващи доказателства и такива,
събрани в нарушение на ДОПК.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. Б.Д.,
преупълномощен от адв. П.К. /т.I, л.138/, която е преупълномощена от Адвокатско
дружество „К. и партньори“ /л.25/.
Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата, доразвива доводите в нея и моли съда да
отмени оспорвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК
/том I, л.520/.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – ***, чрез
процесуалният си представител ю. к. А.Й.***, оспорва жалбата, позовавайки се на
фактическите и правни изводи, посочени в решението на директора на дирекция
„ОДОП“.
Окръжна
прокуратура – П.***, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като
страна по делото.
Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2
от ДОПК, въз
основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1
от ДОПК, от
надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт,
обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните долуизложени съображения:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001419003638-020-001/12.06.2019 г. /том I, л.42
и сл./, издадена от М. Й. С***. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП ***,
упълномощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д.директор на ТД на НАП
*** /том I, л.38-39/. Със заповедта е възложено извършването
на ревизия за установяване на отговорност на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. П.***, ул. „***“, бл.33, ет.3, ап.23, представлявано от
управителя М.П.С.***, за определяне задълженията на дружеството за корпоративен
данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и данък върху добавената
стойност за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2018 г. Ревизията е следвало да
завърши в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Връчването е направено на
18.06.2019 г., видно от разписка на л.44 в том I.
Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №
Р-22001419003638-020-002/12.09.2019 г. /л.47/, издадена от М. С***. срокът на
ревизията е удължен до 18.10.2019 г. Впоследствие, срокът е удължен до
18.11.2019 г. със ЗИЗВР№ Р-22001419003638-020-003/14.10.2019 г. /том I, л.52/.
Резултатите от ревизията са обективирани
в Ревизионен доклад /РД/ № Р–22001419003638-092-001/03.12.2019 г. /том I, л.57
– 98/, връчен по електронен път на ревизираното лице на 06.01.2019 г. /л.99/.
Срещу него не е постъпило възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.
В
хода на ревизията е установено, че „***“ ЕООД е регистрирано в търговския
регистър на 17.09.2010 г. Едноличен собственик на капитала му в размер на 5000 лв.
/внесен/ е М.П.С.***.
Управителят Синигеров е свързано лице с „***“ ЕООД, „***.“
ООД с ЕИК ***. и „***.“ ЕООД с ЕИК ***..
През ревизираните периоди предметът на
дейност на „***“ ЕООД е търговия на дребно с мобилна техника – мобилни апарати,
таблети, лаптопи и аксесоари. Продажбите се извършват основно чрез
Интернет-сайтове за обяви и няма търговски обект.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 04.10.2010 г. по избор. На
същото не са извършвани предходни ревизии. Лицензи, други регистрации и
разрешителни за извършване на дейността не са му издавани, поради това че
такива не се изискват и не са необходими.
В хода на ревизионното производство, с цел установяване
на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане и на основание
чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на задълженото лице е връчено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-
22001419003638-040-001/19.06.2019 г. Изискана е за проверка счетоводната и търговска
документация на дружеството, в т.ч. договори, протоколи, банкови документи и
други доказателства, имащи отношение към доставките, получени и извършени от
жалбоподателя. Изискани са данни за вида на търговската дейност и обекта, от
който се извършва, както и всички документи, относими към фактурите, издадени
от посочените в искането дружества - преки доставчици на жабоподателя. Част от
исканите документи са представени от дружеството.
На основание чл.45 от ДОПК са
направени насрещни проверки на контрагентите на жалбоподателя. Установените
факти и обстоятелства са отразени в съответните протоколи за извършени насрещни
проверки.
След анализ на събраните
доказателства ревизиращият екип е приел, че на ревизираното лице не се следва
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на *** лв. по фактури,
издадени от 12 доставчика, както следва: „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Направените
от тях изводи по доставчици са следните:
1.
по отношение на „***“ ООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 02.2015 г. по три фактури с предмет: мобилни
телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019150230-141-001/15.10.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол, в отговор на което са представени спорните фактури, стокови
разписки, приемо-предавателни протоколи, справки-декларации по ЗДДС, Дневник за
продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП спорните фактури са включени в
дневника за продажби. За същите периоди от доставчика са декларирани покупки от
дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството има наети по трудови правоотношения две лица. Има установени
задължения в големи размери, вкл. и по ревизионен акт /РА №
Р-22221014002673-091-001/06.03.2015 г./.
Документите от доставчика са изпратени с придружително писмо, подписано от
управителя И.Б. Т. и подпечатано с печат на дружеството. По отношение на
подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат от управителя Т.,
тъй като не съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Относно търговската кореспонденция между страните, от управителя на
ревизираното дружество са представени писмени обяснения, че мобилните телефони
са купувани от търговския представител на доставчика, а контакт с дружеството е
осъществен чрез интернет, същото е разполагало с необходимите модели и ги е
доставило.
2. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчен период м. 06.2015 г. по една фактура и посочен предмет: мобилни
телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122764-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол, в отговор на което са представени спорните фактури, стокови
разписки, приемо-предавателни протоколи, справки-декларации по ЗДДС, Дневник за
продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП спорната фактура е включена в
дневника за продажби. За същите периоди от доставчика са декларирани покупки от
дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството има наето по трудово правоотношение 1 лице. Има установени
задължения в големи размери, вкл. и по ревизионен акт /РА №
Р-22221015006370-091-001/30.03.2016 г./.
Документите от доставчика са изпратени с придружително писмо, подписано от
управителя Т.Б.Я.***и подпечатано с печат на дружеството. По отношение на
подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат от управителя,
тъй като не съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Относно търговската кореспонденция между страните, от управителя на
ревизираното дружество са представени писмени обяснения, че мобилните телефони
са купувани от търговския представител на доставчика, а контакт е осъществен
чрез интернет.
3. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 05.2014 г. и м. 07.2014 г. по две фактури с предмет:
изработка и разпространение на рекламни материали и брошури.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22001419122766-141-001/20.11.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ по
реда на чл.32 от ДОПК. В указания срок не са представени исканите документи.
По данни от информационната система на НАП спорните фактури са включени в
дневника за продажби. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
30.12.2014 г. То е издирвано от органите по приходите с публикувани съобщения
по чл.32 от ДОПК за връчване на документи и съобщения. В дружеството има наето
по трудово правоотношение едно лице.
Представените от ревизираното лице документи са спорните фактури, договори
за изработка и разпространение на рекламни материали от 31.03.2014 г. и от
30.04.2014 г., заявки, приемо-предавателни протоколи, счетоводни записвания.
И по двата договора ревизираното лице е възложител, а „***“ ЕООД –
изпълнител. Предмет на договорите е изработването на предварителен проект за
рекламни материали, както и рекламни брошури формат А4 – 2100 броя с конкретен
текст, и два броя стойки за брошури.
Относно търговската кореспонденция между страните, от управителя на
ревизираното дружество са представени писмени обяснения, според които „***“
ЕООД е притежавало магазин, откъдето са рекламните материали, брошурите и
стойките за тях.
Относно представените документи – фактури, договор и приемо-предавателни
протоколи, органите по приходите приели, че не произхождат от управителя, тъй
като не съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
4. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчен период м. 01.2015 по една фактура с предмет: мобилни телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122775-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол, в отговор на което са представени спорната фактура, стокова
разписка, приемо-предавателен протокол, справки-декларации по ЗДДС, Дневник за
продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП спорната фактура е включена в
дневника за продажби. За същия период от доставчика са декларирани покупки от
дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството има наети по трудови правоотношения три лица. Има установени
задължения в големи размери, вкл. и по РА № Р-22221015000136-091-001/16.10.2015
г.
Документите от доставчика са изпратени с придружително писмо, подписано от
управителя А.З.М.***и подпечатано с печат на дружеството. По отношение на
подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат от М., тъй
като не съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Относно търговската кореспонденция между страните, от управителя на
ревизираното дружество са представени писмени обяснения, според които мобилните
телефони са закупувани от търговския представител на дружеството-доставчик като
връзката между тях е осъществена посредством интернет. Доставчикът е разполагал
с необходимите модели и ги е доставило.
5. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 02.2017 и м.03.2017 г. по четири фактури с предмет: мобилни
телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122770-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол. В отговор са представени спорните фактури, стокови разписки,
приемо-предавателни протоколи, справки-декларации по ЗДДС, Дневник за продажби,
счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП е установено, че спорните
фактури са включени в дневника за продажби. За горепосочените данъчни периоди
от доставчика са декларирани покупки от дружества, които не са декларирали
извършени продажби към „***“ ЕООД. В дружеството има наети по трудови
правоотношения две лица. Има установени задължения в големи размери, вкл. и по
РА № Р-22221017000827-091-001/12.07.2017 г. Същото е дерегистрирано по ЗДДС на
30.03.2017 г.
Представените от доставчика документи са изпратени с придружително писмо,
подписано от управителя Г.М.***и подпечатано с печат на дружеството. По
отношение на подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат
от Миронова, тъй като визуално не съответстват на положения такъв в Търговския
регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Относно търговската кореспонденция между страните, от управителя на
ревизираното дружество са представени писмени обяснения. Същият е посочил, че
мобилните телефони са закупувани от Г.М.***и са доставяне след уговорка.
6. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчен период м. 03.2016 по една фактура, издадена на „***“ ЕООД с предмет:
мобилни телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122798-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол. В отговор, от страна на доставчика са представени: спорната
фактура, стокова разписка, приемо-предавателен протокол, справки-декларации по
ЗДДС, Дневник за продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП фактурата е включена в дневника
за продажби. За същия период от доставчика са декларирани покупки от дружества,
които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД. В него няма наети по
трудов договор лица. Има установени задължения в големи размери и не е подавало
Годишен финансов отчет за 2016 г. Дерегистрирано е по ЗДДС, считано от
27.09.2016 г.
Документите от доставчика са изпратени с придружително писмо, подписано от
управителя С.Т.***и подпечатано с печат на дружеството. По отношение на
подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат от Т., тъй
като не съответствали на положения в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
От управителя на ревизираното дружество са представени писмени обяснения, в
които е посочил, че мобилните телефони са закупувани от търговския представител
на дружеството-доставчик чрез интернет и то е разполагало с търсените модели.
7. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 178,00 лв. за
данъчен период м.10.2016 по една фактура с предмет: мобилни телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-22221019122795-141-001/17.09.2019
г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез ИС Контрол. В отговор, от страна на
доставчика са представени: спорната фактура, стокова разписка,
приемо-предавателен протокол, справки-декларации по ЗДДС, Дневник за продажби,
счетоводни регистри, писмени обяснения.
Посредством справка в информационната система на НАП е установено фактурата
е включена в дневника за продажби. За същия период от доставчика са декларирани
покупки от дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“
ЕООД.
Дружеството има установени задължения в големи размери, както и образувано
изпълнително дело. Същото е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 23.12.2016
г. В него има наети по трудов договор лица.
Представените от доставчика документи са изпратени с придружително писмо,
подписано от управителя М.Ц.***и подпечатано с печат на дружеството. По
отношение на подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат
от Ц., тъй като визуално не съответстват на положения такъв в Търговския
регистър. Документите са идентични с тези, представени от ревизираното лице.
В писмените обяснения, представени от управителя на ревизираното дружество,
същият е посочил, че мобилните телефони са закупувани от търговския представител
на дружеството-доставчик. Връзката между тях е осъществена посредством
интернет. Доставчикът е разполагал с необходимите модели и ги е изпълнило
поръчката.
8. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчен период м. 04.2016 г. по една фактури с предмет: мобилни телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122798-141-001/17.09.2019 г. е констатирано, че ИПДПОЗЛ е връчено
чрез ИС Контрол. В отговор са представени следните документи: спорната фактура,
стокова разписка, приемо-предавателен протокол, справки-декларации по ЗДДС,
Дневник за продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
По данни от информационната система на НАП спорната фактура е включена в
дневника за продажби. За същия период от доставчика са декларирани покупки от
дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството има наети по трудови правоотношения три лица. Има установени
задължения в големи размери.
Документите от доставчика са изпратени с придружително писмо, подписано от
управителя М.М.И.***и подпечатано с печат на дружеството. По отношение на
подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат от И., тъй
като не съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Според писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество,
мобилните телефони са закупувани от търговския представител на
дружеството-доставчик.
9. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. по две фактури, издадени от „***“
ЕООД, с предмет: изработка и разпространение на рекламни материали.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22220219122791-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол. Изисканите документи не са представени в указания срок.
По данни от информационната система на НАП, спорните фактури са включени в
дневника за продажби. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от
11.01.2017 г. То се намира в трудови правоотношения с три наети лица.
От страна на ревизираното дружество са представени спорните фактури и
приемо-предавателни протоколи. Относно търговската кореспонденция, в писмено
обяснение, управителят на „***“ ЕООД е посочил, че брошурите са поръчани и платени
на адрес в гр. ***, бул. ***, ***, офис ***. Рекламните материали са
разпространявани в гр. ***, кв. ***.
Органите по приходите са приели, че подписите, положени върху фактурите и
приемо-предавателните протоколи не съответстват на образеца от подписа на
управителя на „***“ ЕООД, представен в Търговския регистър. С оглед на това са
счели, че тези документи не са подписани от него.
10. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м.05.2015 г., м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015 г., м.12.2015 г. и
м.03.2017 г., по петнадесет фактури, издадени от „***“ ЕООД, с предмет: мобилни
телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122779-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ по
реда на чл.32 от ДОПК. В указания срок са представени исканите документи, а
именно: спорните фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи,
справки-декларации по ЗДДС, Дневник за продажби, счетоводни регистри, писмени
обяснения. Същите, според данните в информационната система на НАП, са включени
в дневника за продажби. За горепосочените данъчни периоди от доставчика са
декларирани покупки от дружества, които не са декларирали извършени продажби
към „***“ ЕООД.
В дружеството доставчик има седем лица, наети по трудов договор. То е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 07.03.2016 г. Има установени задължения в големи
размери, в т.ч. и такива по РА № Р-22221015008958-091-001/24.06.2016 г.
Документите са изпратени с придружително писмо, подписано от управителя М.Х.***.
Подпечатани са с печат на дружеството. По отношение на подписите в тях,
органите по приходите приели, че не произхождат от Х., тъй като не
съответствали на положения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Според писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество,
мобилните телефони са доставяни след уговорка с търговския представител на
дружеството-доставчик.
11. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 08.2017 г., м.09.2017 г. и м.12.2017 г., по три фактури,
издадени от „***“ ЕООД, с предмет: мобилни телефони.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122800-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол. В указания срок са представени изисканите документи, а именно:
спорните фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи,
справки-декларации по ЗДДС, Дневник за продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения.
Според данните в информационната система на НАП те са включени в дневника за
продажби.
За горепосочените данъчни периоди от доставчика са декларирани покупки от
дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството доставчик има седем лица, наети по трудов договор. То е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 27.01.2017 г. Има установени задължения в
големи размери, включително и по издаден по реда на чл.122 от ДОПК РА №
Р-22221017006927-091-001/21.05.2016 г.
Доставчикът е изпратил документите с придружително писмо, подписано от
управителя И.П.***. Същите са подпечатани са с печат на дружеството. По
отношение на подписите в тях, органите по приходите приели, че не произхождат
от П., тъй като не съответствали на представения в Търговския регистър подпис.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Според писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество,
мобилните телефони са доставяни от търговския представител на
дружеството-доставчик след уговорка.
12. по отношение на „***“ ЕООД:
Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. за
данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м.
04.2018 г. и м.05.2018 г., по двадесет и две фактури, издадени от „„***“ ЕООД,
с предмет: мобилни телефони и услуги по договор.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221019122786-141-001/17.09.2019 г. е констатирано връчване на ИПДПОЗЛ чрез
ИС Контрол. Указанието е изпълнено в срок. Представени са изисканите документи:
спорните фактури, Договор за доставка от 01.12.2017 г., договори за извършване
на проучване и оптимизация на онлайн магазин от 03.04.2018 г. и от 02.05.2018
г., стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, справки-декларации по
ЗДДС, Дневник за продажби, счетоводни регистри, писмени обяснения. Според
данните в информационната система на НАП те са включени в дневника за продажби.
За същите периоди от доставчика са декларирани покупки на големи стойности
от дружества, които не са декларирали извършени продажби към „***“ ЕООД.
В дружеството доставчик има осем лица, наети по трудов договор. То е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 07.06.2018 г. Има установени задължения в
големи размери.
Доставчикът е изпратил документите с придружително писмо, подписано от
управителя Д.П.***, но органите по приходите са приели, че подписът върху него
и върху документите не отговаря на представения такъв в Търговския регистър.
Установена е идентичност на документите, представени от ревизираното лице и
тези от „***“ ЕООД.
Според писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество,
мобилните телефони са доставяни от търговския представител на
дружеството-доставчик Г.А.***. При извършена справка е установено, че такова
лице не е назначавано в дружеството на трудов договор.
Органите по приходите направили преценка и съпоставка на документите, представени
от ревизираното дружество с тези, изпратени от доставчиците. Анализирайки
данните, установили, че почти всички гореизброени доставчици са дрегистрирани
по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Почти всички дружества, с
изключение на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД,
след връчени ИПДПОЗЛ чрез ИС Контрол, са представили еднотипно комплектовани
доказателства. Исканията до лицата са изтеглени от един и същ IP адрес: ***. В
дневниците за покупки на доставчиците са фактурирани покупки на големи
стойности от дружества, които не са включили в дневниците си за продажби
фактурите към съответния доставчик на жалбоподателя. Представените от тях
договорите, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки са преценени като еднотипни.
Стоковите разписки не са кредитирани като годни доказателства, удостоверяващи
прехвърляне собственост върху стоките, тъй като в тях не са посочени данни за
място на доставката. Не е доказано също, че преките доставчици са разполагали
със стоки, чиято собственост да прехвърлят на жалбоподателя, както и че са
разполагали с нужната материална, кадрова и техническа обезпеченост да
извършват фактурираните услуги. Ревизиращият екип се усъмнил и в автентичността
на подписите, положени върху представените документи, тъй като при съпоставката
им с тези, представени в Търговския регистър, счели че не са идентични.
С оглед на всички събрани в хода на ревизионното производство данни и
доказателства органите по приходите извели, че по фактурите, издадени от дванадесетте
доставчици не са налице реално извършени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС.
В резултат на този извод и след преценка относно наличието на предпоставките по
чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от
ЗДДС по отношение на документираните доставки отказали правото на приспадане на
данъчен кредит по издадените фактури от горепосочените дружества-доставчици.
С ревизионния доклад са установени задължения
за довнасяне в общ размер на *** лв. /***/ и лихви за просрочия към тях.
Ревизионният доклад е съобщен на данъчнозадълженото лице на 06.02.2020 г.
Същото не е депозирало възражение срещу съдържащите се в него констатации по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт №
Р-22001419003638-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Й.С***. - началник на
сектор, възложил ревизията, и Е.М.Н.***- главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията /том I, л.100 – л.106 вкл./. В него са възприети
изцяло фактическите установявания, обективирани в ревизионния доклад. Въз
основа на тях са определени размерите на задълженията по видове и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.01.2020 г. Установени са
задължения за довнасяне в размер на *** лв. /***/ и лихви за просрочия към тях
в размер на ***лв. /***/.
С Жалба вх. № 53-06-2038/19.02.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – *** /том
I, л.111 и сл./ ревизионният акт е оспорен в частта на определените задължения
за данък върху добавената стойност и начислените за тях лихви за просрочие.
С Решение № 671/27.04.2020 г. на директора на
Дирекция „ОДОП” /том I, л.29 и
сл./ , издаденият РА е потвърден в оспорената част на
установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05.2014 г., м.
07.2014 г., от м. 12.2014 г. до м. 02.2015 г., от м. 05.2015 г. до м. 09.2015
г., от м. 11.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 04.2016 г., м.
10.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 03.2017 г., от м. 08.2017 г. до м. 09.2017
г. и от м. 12.2017 г. до м. 05.2018 г., както и в частта на установените лихви
за данъчни периоди м. 08.2014 г., м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г.
С Жалба вх. № 53-04-386/14.05.2020 г. /л.2 и сл./ при дирекция ОДОП –
НАП – *** /вх. № 1631/15.06.2020 г. при Административен съд – П.***/
ревизионният акт е оспорен по съдебен ред в частта на установените резултати по
ЗДДС и съответните лихви за
забава.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвена.
В изпълнение на
поставените му задачи, вещото лице М. Г.*** е извършило проверка на документите в
административната преписка и допълнително представените първични и вторични
документи от счетоводството на „***”
ЕООД. Установило е стоковата наличност на
жалбоподателя в началото на ревизирания период за данък върху добавената
стойност, проверило е плащанията по процесните фактури и начина, по който е
направено това, проучило е осчетоводяването на продажбите на стоки, закупени от
преките доставчици, анализирало е изчисляването на размера на данъчната основа
за всеки един от периодите в ревизионния акт.
За процесния
период /от 01.01.2014 г. до 31.05.2018 г./ счетоводната отчетност е водена от счетоводна къща „Петков и сие 2011“ ЕООД, съгласно
договор за счетоводно обслужване. От счетоводната къща е приета автоматизирана
обработка на информацията и е използван счетоводен програмен продукт
ДГК. Дружеството прилага двустранна форма на счетоводните записвания, като прилага Националните
стандарти за финансови отчети при изготвянето на ГФО. То не подлежи на финансов
одит, а оттук и на одиторска заверка на ГФО.
При проверката, извършена на място в счетоводна къща „Петков и сие 2011“
ЕООД, във връзка с поставените задачи вещото лице е проверило първичните и
вторични счетоводни документи, свързани с доставчиците „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а също и на клиентите на жалбоподателя, които са свързани с
извършените процесни доставки, анализирало е стоковите наличности на „***“ ЕООД, счетоводните сметки, взетите
счетоводни записвания по извършените покупки и продажби, извършило е проверка в
регистрите по хронологичната, синтетичната и аналитична отчетност на
счетоводните сметки, на оборотните ведомости за периода от 01.01.2014 г. и
31.12.2018 г. и ГДД на „***“ ЕООД за 2014 г. и 2018 г.
Относно стоковата наличност на жалбоподателя в началото на ревизирания
период, експертът е установил, че стоките
се водят с номенклатурни номера, аналитично с единична цена, количество и обща
стойност в общ размер на *** лв. Стойността, посочена в оборотната ведомост към
01.01.2014 г. съответства на аналитично-стоковата наличност.
Стоковите
наличности на „***” ЕООД към 01.05.2014 г. – началото на ревизионния
период за определяне на задълженията на
дружеството за данък добавена стойност от органите на НАП, са общо в размер *** лева.
От предоставената справка, оборотната ведомост
за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. и извършената насрещна
проверка в счетоводните регистри на дружеството на счетоводна сметка № 304
„Стоки”, вещото лице е установило, че
стоките се водят под номенклатурни номера, аналитично, с единична цена,
количество и обща стойност. Стоковата наличност съответства на посочена
стойност на стоките в оборотната ведомост на „***” ЕООД към 01.05.2014 г.
Относно плащанията по процесните фактури –
предмет на ревизионния акт, по които е начислено ДДС, вещото лице е проследило извършените покупки на стоки и услуги от процесните
доставчици на „***“ ЕООД и тяхното разплащане като е извършило проверка на
съхраняваните в счетоводството на жалбоподателя документи, договори, приемо-предавателни
протоколи, фактури и други, както и тези приложени в административната
преписка. Наред с това е извършило проверка на направените покупки на стоки и
услуги на дружеството от процесните доставчици, тяхното счетоводно отражение в
счетоводните регистри на жалбоподателя, на дневниците за покупки за периодите с непризнато право на
приспадане на ДДС, на хронологичните счетоводни регистри по месеци и
аналитичните партиди на счетоводните сметки.
Експертът подробно е описал извършените покупки на стоки и услуги от всеки
един от процесните доставчици на „***“ ЕООД по издадените от тях данъчни
фактури и разплащането им. Констатациите му са направени на база извършена
проверка на самите фактури, наличието в тях на задължителните законоустановени
реквизити, издаването им според въведените изисквания, както и на
съпровождащите ги документи - договори, приемо-предавателни протоколи, складови
разписки и други. Установил е, че разплащането по фактурите е извършено по
касов път. Към всяка фактура има прикачен фискален бон - посочени са датите, на
които са издадени последните, както и че отговарят на изискванията на Наредба №
Н-18 от 2016 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Вещото лице е посочило
счетоводните записвания, свързани с извършените покупки на стоки и услуги от
процесните доставчици, тяхното
счетоводно отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя, в дневниците за
покупки за данъчните периоди, за които органите на НАП не са признали на
жалбоподателя правото на приспадане на ДДС.
Осчетоводяванията на изплатените суми в счетоводството на жалбоподателя са
извършени като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици” по
аналитичната сметка на доставчика и е кредитирана счетоводна сметка № 501 „Каса
в лева”. Данъчните фактури, издадени от доставчиците, са осчетоводени по дебита
на счетоводна сметка № 304 „Стоки“, аналитично по вида стока и дебита на
счетоводна сметка 4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна
сметка 401 „Доставчици” по аналитичните партиди на съответния доставчик за
съответните периоди.
Във водената счетоводна отчетност на „***” ЕООД осчетоводяването на
процесните фактури, издадени от процесните доставчици, са осчетоводени в съответните
периоди и са намерили правилно отражение в дневниците за покупките за тези
данъчни периоди.
Вещото лице, като е анализирало счетоводните сметки, въз основа на
представените му регистри на хронологично ниво на счетоводна сметка 401
„Доставчици“, счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лева”, счетоводна
сметка № 501 „Каса в лева”, на счетоводни сметки от група 453 „Разчети с ДДС”,
счетоводна сметка № 304 „Стоки”, както и синтетичните и аналитични регистри на
тези счетоводни сметки, е установило, че в счетоводството на „***“ ЕООД са
взети правилни счетоводни записвания, свързани с извършените покупки от
процесните доставчици. Процесните
фактури са намерили отражение в дневниците за покупки по ДДС за съответните
данъчни периоди, а оттук и в Справки-декларации по ДДС за съответните данъчни
периоди, а именно: за м. май, м. юли и м.
декември 2014 г.; за м. януари, м.
февруари, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. ноември и м.
декември на 2015 г., за м. януари, м. март и м. април 2016 г., за м. февруари,
м. март, м. август, м. септември, м. октомври и м. декември 2017 г.и за м.
януари, м. февруари, м. март, м. април и м. май 2018 г. на обща стойност на
данъчната основа по ДДС в размер на 99 165,30 лв. и ДДС в размер на ***
лв.
Вещото лице е проучило и
доставките на услуги, получени от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Посочило е, че приложените
към административното досие и съхранявани в счетоводството на
жалбоподателя фактури, издадени от посочените дружества, отговарят на всички
задължителни и незадължителни изисквания за съставянето на данъчните фактури.
Към тях са приложени приемо-предавателни протоколи, подписани от доставчика
и получателя. Изрично е подчертало, че в
счетоводството на дружеството се съхраняват доказателства във връзка с
доставките, които са приложени и към административното дело, а именно:
документи във връзка с доставките от „***” ЕООД, както следва: предварително
предложение за SEO оптимизация на уеб сайт, Договор за оптимизация на онлайн
магазин от 03.04.2018 г., с предмет: проучване и оптимизация на онлайн магазин;
документи във връзка с доставките от „***“
ЕООД, както следва: Договор за изработка и разпространение на рекламни
материали от 30.03.2014 г. и Договор за изработка и разпространение на рекламни
материали от 30.04.2014 г., заявка за
изработване на рекламни материали от 29.04.2014 г. за 1100 бр. брошури и
2 бр. стойки за брошури, и от 31.03.2014 г.- за 1000 бр. брошури,
приемо-предавателни протоколи от 30.04.2014 г. и 30.05.2014 г., стокова
разписка, подписана от представител на доставчика и от жалбоподателя; документи
във връзка с доставките от „***“ ЕООД, както следва: Фактура от „***“
ЕООД № ********** от 06.01.2015 г. на
обща стойност с ДДС *** лв., за регистрация на домейн „***“ за 12 месеца, за периода от 06.01.2015 г. до
06.01.2016 г., както и образец на
разпространената брошура – 1 екземпляр от същата.
Експертът е проследил и последващата реализация на стоките, които
жалбоподателят преди това е получил от процесните доставчици. Извършил е
проверка на съхраняваните в счетоводството му документи, свързани с продажбите
– фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и други, както и на
счетоводните записвания на извършените продажби, на дневниците за продажбите по периодите, в които са издадени
фактурите на клиентите, разплащането на издадените фактури, счетоводни
регистри, аналитичните партиди на клиентите, с които в дружеството е извършено
префактурирането на стоките. Анализирана е всяка една от стоките, по вид и
марка /описани във фактурите от „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД, „***“, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ и „***“ ЕООД/ и
ги е съпоставил с извършените продажби от „***“ ЕООД по клиенти /поименно
посочени/ и фактури на тези стоки по вид и марка. Изисканите от вещото лице
счетоводни документи са подредени по месеци, периоди и години, откъдето е
направена проверка на извършените доставки и свързването им с други документи –
договори, платежни документи по банков и касов път, и са индивидуализирани
последващите доставки.
Вследствие на извършената проверка и направен пълен и задълбочен анализ,
експертът е категоричен, че всички стоки, които жалбоподателят е закупил от
процесните доставчици впоследствие са продадени на лица, посочени поименно, а
оттук не са налични при него.
Според вещото лице, органите на НАП, в съответствие с изградените от тях
констатации са изчислили правилно размера на непризнатото право на приспадане
на ДДС за процесните периоди, но ако бъдат уважени възраженията на „***” ЕООД,
размерите на данъчните основи за всеки един от периодите от 01.05.2014 г. до 31.05.2018 ., при
определяне на ДДС съответстват на декларираните такива от „***” ЕООД по данъчни
периоди за ревизирания период. Също така, размерите данъчния финансов резултат
в ГДД за 2014 г. и ГДД за 2018 г. съответствуват на подадените от жалбоподателя
такива за съответните години.
Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест, жалбоподателят е
представил писмени документи, приложени към негова Молба вх. № 3107/19.10.2020
г. /том I, л.176/ - гаранционни карти, фактури, копия от товарителници от
„Еконт“, приемо-предавателни протоколи, справка за извършени доставки на фирма
„***“ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. Те са приети като доказателства
по делото, проверени са от вещото лице и са взети предвид при изграждане на
становището му.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност.
Разглеждайки
жалбата по същество, съдът я намира за основателна.
Съображенията
са следните:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт №
Р-22001419003638-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Й. С***. - началник на
сектор, възложил ревизията, и Е.М.Н.***- главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №
671/27.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – гр. ***, а именно: относно установените резултати по
ЗДДС за данъчните периоди м. 05.2014 г., м.
07.2014 г., от м. 12.2014 г. до м. 02.2015 г., от м. 05.2015 г. до м. 09.2015
г., от м. 11.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 04.2016 г., м.
10.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 03.2017 г., от м. 08.2017 г. до м. 09.2017
г. и от м. 12.2017 г. до м. 05.2018 г., както и в частта на установените лихви
за данъчни периоди м. 08.2014 г., м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г.
Задълженията са в резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер
за всички горепосочени периоди: 19 833,06 лв. /деветнадесет хиляди
осемстотин тридесет и три лева и шест стотинки/, по фактури, издадени от
дванадесет доставчика: „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, и лихви за просрочия към тях към 22.01.2020 г. в размер на *** лв.
/***/.
Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в
кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е
предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120,
ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди.
Ревизионният
акт е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи, за което са
представени надлежни доказателства. С оглед на това, възражението на
жалбоподателя за нищожност поради липса на подписи е неоснователно.
Фактическите
констатации и правни изводи на РА са допълнени и по този начин конкретизирани
чрез тези по приложения към него ревизионен доклад, съставляващ неразделна
негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. Възражение срещу РД, в срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК, не е заявено от ревизираното лице, поради което липсата
на негово обсъждане в РА не е формален порок по чл.120, ал. 2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001419003638-020-001/12.06.2019 г., издадена от
М. Й.***а С***. - началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП ***. Същата е упълномощена
със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д.директор на ТД на НАП ***.
Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК –
ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК;
определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е
3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който
впоследствие е продължен с две ЗИЗВР - № Р-22001419003638-020-002/12.09.2019 г. и №
Р-22001419003638-020-003/14.10.2019 г. Не е изтекъл
преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.
В рамките на
ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от „***“ ЕООД – гр. П.*** са
изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните
доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката.
Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за същите
доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно
извършени от ревизиращите органи процесуални действия. Ревизията е извършена в
определения срок, който е изтекъл на 18.11.2019 г. /със ЗВР № Р-22001419003638-020-001/12.06.2019 г. е определен тримесечен срок от
връчване на заповедта, което е направено на 18.06.2019 г. и се установява от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“,
впоследствие със ЗИЗВР - № Р-22001419003638-020-002/12.09.2019 г. е продължен до 18.10.2019 г., а
със ЗИЗВР № Р-22001419003638-020-003/14.10.2019 г. срокът е продължен до 18.11.2019 г./
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р–22001419003638-092-001/03.12.2019
г. – спазен е срока по заповедта. Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на
чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията
доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК. Подписан с КЕП.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа
особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в
производството по ревизия по общия ред на чл.112–120 от ДОПК, поради което
субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК
/арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД – гр. П.*** черпи право на приспадане на
данъчен кредит от фактури, издадени от дванадесет негови доставчици,
претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния
акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава
искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията
за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника
по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да
докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него
право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност
при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване
от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на
обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на
право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта
да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди
положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение
се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част.
Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде
сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките
между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както
административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е
доказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с определение от 21.07.2020 г.
/л.135/, като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните
процесуални действия.
Предмет на
спорните фактури са доставки на стоки и доставки на услуги.
В съответствие
с нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на
собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл.5, ал.1 от ЗДДС е
всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл.14, ал.1
от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на
правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно чл.9, ал.1
от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според
чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от
данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната.
Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с
чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е
прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на
изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива
2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от
него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за
възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател,
транспонирайки чл.168, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за
стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчик, регистриран по този закон.
След като са
налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане
на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на
упражняване при условието по чл.71, т.1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да
притежава фактура, съставена в съответствие с чл.114 – 115 от ЗДДС с посочен на
отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател.
По аргумент от
чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока или услуга по
смисъла на по чл.6, ал.1, респ. чл.9, ал.1 от ЗДДС данъчно събитие по чл.25,
ал.1 от ЗДДС не настъпва, съответно: не възниква изискуемост на данъка в
хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде
упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС
/аналогична на чл.178, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО/.
От горния
анализ се установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС е обусловено от:
- качествата
данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на
СЕС по дело С-18/13/;
- своенето на
данъчния документ от получателя – чл.71, т.1 от ЗДДС;
- получаването
на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата
сделка…“ според т.30 от решението на СЕС по дело С-642/11/;
- отреждането
на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /т.36 от решението на СЕС по
дело С-153/11/.
Отсъствието на
който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав
изключва възникването на правото. В процесния случай, съдът намира всички
условия за установени и доказани.
В множество
свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на
данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално
осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В
решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че
за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице
правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били
реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки. В т.32 е записано: „Запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото“. „Ако в резултат от тази преценка се установи, че
разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми
сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано /т.33/.
От изложеното
следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките
или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми
сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и
съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз
основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с
измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено
лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени
обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или
услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа
дейност /т.38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика и получателя стоки и услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае.
Върховният
административен съд нееднократно подчертава разликата между сделка в
гражданскоправен смисъл и доставка за целите за данъчното облагане –
разграничение, нормативно проведено в ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, които
последователно си служат само с понятието „доставка“, а не и с понятието
„сделка“. Докато в гражданскоправен аспект е необходимо и достатъчно съгласието
на страните по съществените условия на сделката, за да са облигационноправно
обвързани от нея, за доставка по чл.6, ал.1, респ. чл.9, ал.1 от ЗДДС и чл.14,
ал.1 от Директива 2006/112/ЕО се изисква да е настъпило и вещно-транслативното
правно действие. При доставки на движими вещи, определени по рода си /каквито
са процесните/, този правен ефект ще е настъпил, ако правото на собственост
върху тях е прехвърлено от доставчика с предаването им на получателя /което в
настоящия случай се доказа по убедителен начин/ с оглед придобиването му по
разпоредителна правна сделка по чл.77, пр.1 от ЗС вр. чл.24, ал.2 от ЗЗД или
чрез добросъвестно владение от несобственик по чл.77, пр.3, вр. чл.78, ал.1 от
ЗС.
В процесния
случай не се спори, че доставчиците и получателя са данъчно задължени лица,
както и че при последния се намират процесните фактури, по които е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит. По-голямата част от тях са с предмет
доставка на стоки. С предмет доставка на услуги са само фактурите от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
Спорно е
получаването на стоките/услугите по доставките, както и отреждането на
полученото за икономическата дейност на ДЗЛ.
Фактурите, като частен свидетелстващ документ, несъдържащ неизгодни за издателя си
факти, се ползват само с формална доказателствена сила, установяваща единствено
количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на
данъчното събитие - чл.114, ал.1, т.9 и т.1 от ЗДДС. Затова и по хипотеза
индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се
разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се
извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ /в
този смисъл е Решение № 12060/09.11.2016 г., постановено по адм. дело №
13532/2015 г. на ВАС и др./.
Процесните
фактури съдържат всички задължителни реквизити и са съставени в съответствие с
законоустановените изисквания. Подписани са от доставчиците и от „***“ ЕООД, в
качеството му на получател на стоката/услугата. Всяка е придружена от
приемо-предавателен протокол и стокова разписка, подписана от доставчика.
Независимо от частния си характер
протоколите и стоковите разписки следва да бъдат кредитирани, тъй като са
представени своевременно и в търговския оборот документирането на стопанските
операции се извършва чрез съставяне именно на такива документи.
Към всяка от спорните фактури е прикрепен фискален бон, който отговаря на изискванията на Наредба № Н-18. Същият е
индиция за извършено плащане на доставката. Действително, плащането не е
юридически факт, въздигнат от правната норма като основание за настъпване на
данъчното събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС, но по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС
такъв факт представлява преминаването на собствеността върху стоката,
респективно – извършването на услугата, поради което този именно факт
жалбоподателят по пътя на пълното доказване следва да установи. В случая
плащането е надлежно доказано. То е намерило счетоводно отражение в счетоводните регистри на
жалбоподателя, на дневниците за покупки за периодите с непризнато право на
приспадане на ДДС, на хронологичните счетоводни регистри по месеци и
аналитичните партиди на счетоводните сметки, както и в Справки-декларации по
ДДС за съответните данъчни периоди.
Получаването на доставките от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин. По отношение на стоките е установено /от
справка, оборотна ведомост за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. и
насрещна проверка в счетоводните регистри на дружеството на счетоводна сметка №
304 „Стоки”/, че стоките се водят под номенклатурни номера, аналитично, с
единична цена, количество и обща стойност. Стоковата наличност съответства на
посочена стойност на стоките в оборотната ведомост на „***” ЕООД към 01.05.2014
г.
Представени са и надлежни доказателства, сочещи доставката на услугите от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
За всяка доставка в счетоводството на жалбоподателя се съхраняват
фактури, които отговарят на всички задължителни и незадължителни изисквания за
съставянето им, придружени с приемо-предавателни протоколи, подписани от
доставчика и получателя, както и с други документи, удостоверяващи реалното им
извършване - предварително предложение за SEO оптимизация на уеб сайт, Договор
за оптимизация на онлайн магазин от 03.04.2018 г., с предмет: проучване и
оптимизация на онлайн магазин; Договор за изработка и разпространение на
рекламни материали от 30.03.2014 г. и Договор за изработка и разпространение на
рекламни материали от 30.04.2014 г., заявка за
изработване на рекламни материали от 29.04.2014 г. за 1100 бр. брошури и
2 бр. стойки за брошури, и от 31.03.2014 г.- за 1000 бр. брошури,
приемо-предавателни протоколи от 30.04.2014 г. и 30.05.2014 г., стокова
разписка, подписана от представител на доставчика и от жалбоподателя; Фактура
от „***“ ЕООД № ********** от 06.01.2015
г. на обща стойност с ДДС *** лв., за регистрация на домейн „***“ за 12 месеца,
за периода от 06.01.2015 г. до 06.01.2016 г.,
както и един екземпляр от разпространената брошура.
Убедително доказателство за реалното предаване на стоките и настъпилото
вещно-транслативно действие на договорите за продажба, е последващата им
реализация. Тя се установява от представени по делото гаранционни карти,
фактури, копия от товарителници от „Еконт“, приемо-предавателни протоколи,
справка за извършени доставки на фирма „***“ за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2018 г., както и от проверката на вещото лице, резултатите от която са
обективирани в изготвената експертиза.
Експертът е проследил последващата реализация на стоките, които
жалбоподателят преди това е получил от процесните доставчици и е отразил
установяванията си в изготвената експертиза. Извършил е проверка на
съхраняваните в счетоводството документи, свързани с продажбите – фактури,
договори, приемо-предавателни протоколи и други, както и на счетоводните
записвания на извършените продажби на дружеството, на дневниците за продажбите по периодите, в които са издадени
фактурите на клиентите, разплащането на издадените фактури, счетоводни
регистри, аналитичните партиди на клиентите, с които в дружеството е извършено
префактурирането на стоките. Анализирана е всяка една от стоките, по вид и
марка и ги е съпоставил с извършените продажби от „***“ ЕООД по клиенти
/поименно посочени/ и фактури на тези стоки по вид и марка. Намиращите се в
счетоводството на „***“ ЕООД е документи е дало възможност да индивидуализира
последващите доставки и така да установи по категоричен начин отреждането на
полученото за икономическата дейност на жалбоподателя.
От анализа на представените от
ревизираното лице и от неговите доставчици доказателства и заключението на
вещото лице по ССчЕ се налага извод, че фактурите, издадени от дванадесетте
дружества, отразяват реално осъществени доставки. От заключението на ССчЕ се
установява редовното им осчетоводяване, разплащането им, начисляването и
внасянето на ДДС по тях; същите са издадени от регистрирани към релевантните
дати субекти, включени са в отчетните регистри по ЗДДС, резултатите от
фактурираните услуги са вложени в облагаемата дейност на ревизираното
дружество. За доставките е доказано и пълно разплащане по касов път, което също
е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните.
Основните аргументи на ответника за нереалност на
доставките са два: първият е, че според него подписите върху представените от
доставчиците документи не са положени от управителите им, което е установено
след съпоставки с наличните подписи в Търговския регистър. Този извод е
неподкрепен с каквито и да е доказателства. По делото не се представиха
съдебно-почеркови експертизи, от които да се установява по сигурен и надежден
начин такова обстоятелство.
Вторият аргумент е, че за спорните периоди, от посочените
дванадесет доставчика са декларирани покупки от дружества, които не са
декларирали извършените продажби към тях. В тази връзка следва да се отбележи
следното: с Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11 е дадено задължително тълкуване на чл.167, чл.168, буква „а",
чл.178, б.„а", чл.220, т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Съобразно това решение, не
следва да се вменява в тежест на жалбоподателя да ангажира доказателства за
кадрова, материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик, а така също
и за обстоятелството от кои лица реално са изпълнени услугите. Предвид това, не
следва жалбоподателят да търпи последиците от евентуалното неспазване на
трудовото, търговското или данъчното законодателство от неговите доставчици или
лица, с които последните са се намирали в някакъв вид правоотношения. Рисковият
профил на доставчиците на доставчик по никой начин не би могъл да рефлектира
неблагоприятно върху правата на дружеството-жалбоподател, при недоказаност на
данъчна измама, в която същото да участва /при носена от ответника
доказателствена тежест относно този факт/. Констатациите на органите по
приходите, формирани в рамките на ревизионното производство спрямо
доставчиците, не биха могли правновалидно да обвържат настоящия жалбоподател.
Въпреки това, въз основа на събрания по делото доказателствен материал и
най-вече от заключението по ССчЕ, съдът намира, че доставчиците са разполагали
с нужния ресурс да извършат фактурираните доставки. За процесния период, при
всеки от тях е имало назначени на трудов договор лица, данни за което са
събрани и от приходните органи.
Търсенето на косвени данни не може да игнорира наличието на преки
доказателства за реалността на извършените доставки – наличие на надлежно
издадени фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, фискални
бонове, договори и др.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че органите по приходите неоснователно са отказали да
признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, поради което жалбата му е основателна,
а ревизионният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид горния извод,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно. Представени са
доказателства за извършването на плащанията за държавна такса в размер на 50,00
лв. /петдесет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. /две хиляди
и четиристотин лева/ и хонорар на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна
експертиза в размер на *** лв. /хиляда шестстотин тридесет и осем лева/.
Представен е списък по чл.80 от ГПК /л.520/.
Така мотивиран,
Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П.***,
ул. „***“, бл.**, ет.***, ап.***, представлявано от управителя М.П.С.***,
Ревизионен акт № Р-22001419003638-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Й.С***.
- началник на сектор, възложил ревизията, и Е.М.Н.***- главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №
671/27.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – гр. ***, а именно: относно установените резултати по
ЗДДС за данъчните периоди м. 05.2014 г., м.
07.2014 г., от м. 12.2014 г. до м. 02.2015 г., от м. 05.2015 г. до м. 09.2015
г., от м. 11.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 04.2016 г., м.
10.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 03.2017 г., от м. 08.2017 г. до м. 09.2017
г. и от м. 12.2017 г. до м. 05.2018 г., общо в размер на *** лв. /***/, както и в частта на установените лихви към
22.01.2020 г. за данъчни периоди м. 08.2014 г.,
м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г., в
размер на 6521,04 лв. /шест хиляди петстотин двадесет и един лева и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП –
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П.***, ул. „***“, бл.33, ет.3, ап.23, представлявано от управителя М.П.С.***,
направените по делото разноски в размер на 4088,00 лв. /четири хиляди и
осемдесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/П/