№ 65
гр. Елхово, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т.А.В.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно
наказателно дело № 20212310200048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Й., ЕГН ********** от *** против Наказателно
постановление /НП/ №552364-F581999/ 2021г. от 19.01.2021 година, издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП – Д.Т.В., с което на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС на М.Й. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева.
С жалбата си жалбоподателят оспорва атакуваното Наказателното постановление
като иска неговата отмяна, с доводи, че за пръв път извършва такова нарушение.
Алтернативно се иска, ако съдът приеме, че не са налице основания за отмяна на НП да му
бъде наложено минимално предвиденото наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Заявява, че
не оспорва фактическите констатации по обжалвания акт, а размера на наложеното му
наказание, като моли наложеното му наказание глоба за бъзе намалено.
Въззиваемата страна - административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно
заседание се представлява от процесуален пълномощник – юрисконсулт Д.И.-К., която
оспорва жалбата, с доводи вмененото на жалбоподателя нарушение да е безспорно
установено. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от
жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РП-Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като
съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2020г. за времето от 10.40 часа до 12.00 часа свидетелите Т.С.Б.. и Д.И.У., и
двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Отдел
"Оперативни дейности"-Бургас са извършили проверка на обект - кафе-автомат на
1
самообслужване, находящ се в гр. ***, стопанисван от М.Й.. При проверката е била
извършена контролна покупка на 1 бр. мляко с какао на стойност 0.60 лв., при което е
констатирано, че на контролния дисплей на кафе-автомата не се визуализират данни за
продажбата, както и че към кафе-автомата не е монтиран ФУВАС /фискално устройство за
вграждане в автомати на самообслужване/.
В хода на проверката от жалбоподателя М.Й. е била изискана декларация за
стопанисвани обекти на задължено лице. В представена такава последният е декларирал, че
проверявания кафе-автомат към датата на проверката 07.12.2020г. се стопанисва от него.
От жалбоподателя М.Й. са изискани и писмени обяснения. В дадените такива
същият е заявил, че кафе - автомата е негов, имал е намерение да монтира фискално
устройство в същия, но поради извънредното положение в страната сервизната фирма с
която се е свързал не е могла да извърши монтажа.
Проверката е документирана в Протокол за извършена проверка, сер. АА №
0051286/07.12.2021 г., препис от който е бил връчен на М.Й..
Въз основа на констатациите от проверката св.Т.С.Б.. - инспектори по приходите, в
присъствието на жалбоподателя и св. Д.И.У. на 07.12.2020г., на мястото на проверката
съставил срещу жалбоподателя М.Й. Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ сер. АN № F581999, за извършено административно нарушение по чл.7 ал.1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, за това, че на
07.12.2020 г. в 10.40 часа е извършена проверка на търговски обект - кафе автомат на
самообслужване, находящ се в гр. ***, стопанисван от М. Д. Й., с ЕГН ********** в
качеството на физическо лице. При проверката след извършена контролна покупка на 1бр.
мляко с какао на стойност от 0,60лв. заплатена с пари в брой от Т.С.Б.. - ИП е установено, че
покупката не е регистрирана като продажба /визуализирана на дисплей/, поради липсата в
обекта на монтирано и въведено и експлоатация фискално устройство вградено в автомат на
самообслужване /ФУВАС/.
АУАН е бил подписан и предявен на жалбоподателя М.Й., който го е подписал и
препис от същия му е бил връчен. Жалбоподателя не се е възползвал от право си да
депозира възражения по АУАН както при предявяването му, така и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН сер. АN № F581999, административно-наказващият
орган - Началникът отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
НАП е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за
административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС наложил на жалбоподателя М.Й. административно наказание – глоба
в размер на 500.00 лева. Описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му
по АУАН са били изцяло възпроизведени и в НП.
НП е било връчено на жалбоподателя лично на 04.02.2021 година, видно от
разписката към наказателното постановление, а жалбата срещу последното е депозирана
пред РС - Елхово на 09.02.2021 година.
По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, видно от която същият е оправомощил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават наказателни постановления за налагане
на административни нарушения по чл. 185 от ЗДДС, както и е определили органите по
приходите да съставят актове за установяване на административни нарушения
регламентирани в Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т.Б. и Д.У. - извършили проверката, както и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите като логични,
2
последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства съдът
кредитира изцяло. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващите се.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения седемдневен
срок от връчване на наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Преценена по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
В производството по установяване на административното нарушение и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя, които да водят до отмяна на обжалвания акт.
Производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на
АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи, в рамките
на определената им компетентност, в съответствие с нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
приложената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
Актът и НП са издадени в надлежната форма, при спазване на процесуалните
изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ.
57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочени
са цифрово и нарушената разпоредби. Т.е. даденото описание съответства на законовото
изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са
обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от
твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването и откриване на
нарушението. И в двата акта е налице и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба които са нарушени. Актът и НП
са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ (Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.) лицата по чл. 3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е
собственик и стопанисва горепосочения кафе-автомат на самообслужване, извършва
продажби с него и като такъв е лице, което има задължение да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ.
Безспорно е и че в обекта – кафе-автомат на самообслужване, стопанисван от
жалбоподателя, не е монтирано фискално устройство.
От субективна страна жалбоподателя е съзнавал, че от датата на започване на
дейността на обекта - кафе-автомат на самообслужване, в същият е следвало да има
монтирано /вградено/ и въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство.
Като не е монтирал и не е въвел в експлоатация регистрирано в НАП ФУ в
стопанисвания от него обект - кафе-автомат на самообслужване, жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите за
издаване на наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4
от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
3
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата, поради което нарушението е правилно квалифицирано като нарушение по чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС. Същата гласи, че извън случаите на ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите
по ал.1.
Наказващият орган е наложил на наказаното физическо лице административно
наказание глоба в размер на 500 лв., т.е. към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС.
Съдът намира, че конкретния случай не би могъл до бъде определен като
маловажен и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство.
Маловажен случай по смисъла на нормата чл.93, т.9 от НК, приложима и в административно
– наказателното производство, е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Нарушението е резултатно и от същото
са настъпили вредни последици. В обекта не е било монтирано фискално устройство, а
липсата на фискално устройство води до нерегистрирането на паричните средства,
преминаващи през обекта. По този начин жалбоподателя М. Д. Й. не отразява своите
приходи. С поведението си същият е нарушил правилата за отчетност на паричния поток,
преминаващ през обекта. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид, поради което съдът прие, че не са основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че при определяне на административното наказание наказващият
орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е наложил
административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. От страна на административно -
наказващият орган не са изложени никакви мотиви за определяне на наказанието в
конкретния му размер. Поради липсата на данни за налагани други наказания на
жалбоподателя по ЗДДС и добросъвестното процесуално поведение на нарушителя в хода
на производството, с което е допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото съдът
намира, че наказание в размер на предвидения от закона минимум би изпълнило целите на
наказанията визирани в чл.7 от ЗАНН.
Ето защо съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде изменено, като
наложеното на М. Д. Й. административно наказание бъде намалено от 500 лева на 300 лева.
Направеното от административно - наказващия орган, чрез процесуалния му
представител - юрисконсулт искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно. С оглед изхода на делото на основание чл.63д, ал.1 във вр. ал.4 и ал.5 от
ЗАНН и чл.143, ал.3 от АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв. до 150 лв. Поради това и като взе предвид, че участието на
юрисконсулта се е изразило само в участие в проведеното по делото съдебно заседание,
съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен
размер - 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2, т.4 във вр.ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № №552364-F581999/2021г. от 19.01.2021
година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на НАП – Д.Т.В., с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на М. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, за извършено административно нарушение по чл. чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено
административно наказание глоба, като НАМАЛЯ размера на наложеното
административно наказание глоба от 500.00 лева на 300.00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА М. Д. Й., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Централно
управление на НАП сумата 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен
съд, чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5