РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120107109 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба
от 15.11.2022г., подадена от С. Т. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Б, ж.к. „, чрез адвокатско дружество „Т. и Й“ – БАК, представлявано от адв.
М. Т., със съдебен адрес: гр. Б, ул. срещу Х. Ш., роден на ..............с адрес: Й
ул. „ с която се претендира от съда на основание чл.127 от СК да определи
местоживеенето на малолетното дете С. Ш., ЕГН: ********** при майката С.
Т. Ж. на адрес: гр. Б, ж.к. „; на основание чл.127а от СК да постанови
заместващо съгласие на родителя-ответник Х. Ш., роден наза пътуване на
детето С. Ш. в чужбина със своята майка или с друг придружител, до
навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, както и за снабдяване
с лични документи за това. Иска се още да бъдат определени привременни
мерки на основание чл.127, ал.3 от СК, вр. чл. 323 от ГПК, които да действат
до постановяване и влизане в сила на съдебното решение по отношение на
предявените искове с правно основание чл. 127 и чл.127а от СК.
Необходимостта от постановяване на исканите привременни мерки се
обосновава с необходимост от запазване интересите и правата на детето, като
е поискано предварителното им изпълнение. Ангажирани са доказателства.
Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, които да установят истинността на изложените в исковата молба
обстоятелства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
1
В исковата молба се твърди, че страните са живеели заедно на семейни
начала от 2015г., като от съвместното им съжителство имат родено дете – С.
Ш., малолетно към настоящия момент. Към момента съжителството между
страните е прекратено. Страните са живеели в Германия, където е и родено
детето. Твърди се, че към настоящия момент отношенията между родителите
са влошени. Въвеждат се твърдения за наличие на висящо съдебно
производство между страните, инициирано от ищцата по реда на ЗЗДН, за
осъществено спрямо нея и малолетното дете домашно насилие от страна на
ответника. Сочи се още, че по инициатива на ищцата е образувано съдебно
производство в Г,, по което с решение от 08.06.2021г. на съда в Б,
упражняването на родителските права върху малолетното дете е предоставено
на майката. Въвеждат се твърдения, че от месец юли 2022г., до настоящия
момент ищцата и детето живеят в гр. Б, в собствен на ищцата апартамент,
находящ се в ж.к. „ Твърди се, че детето е записано и посещава редовно
предучилищна група в НБУ „М. Л“, където се чувства добре. Иска се
местоживеенето на детето да бъде постановено на този адрес. В уточняващата
молба се сочи, че от месец май 2021г. детето е с регистриран настоящ адрес в
гр. Б ж.к. „ а от 05.06.2022г. до настоящия момент майката и детето живеят в
Б, без да са напускали територията на страната. Твърди се, че от датата на
регистрация на детето по настоящ адрес до 05.06.2022г. майката и детето са
живели в Г, за период по-кратък от 6 месеца.
На следващо място се твърди, че ответникът отказва да съдейства за
снабдяване на детето с лични документи, в това число и задграничен паспорт,
поради което е необходимо съда да разреши издаването на съответните лични
документи само по искане на неговата майка и законен представител, както и
да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата детето да
пътува в чужбина само или със своята майка в държави членки на ЕС, както и
извън него, включително Н, В. и други страни, за срок до навършване
пълнолетие на детето. Излагат се твърдения относно необходимостта от
даване на това разрешение. Сочи се, че към момента детето има валиден
паспорт със срок до 14.11.2024г., но от справките, изискани по делото между
страните по ЗЗДН се установило, че ответникът няма регистриран постоянен
и настоящ адрес на територията на република Б не се съдържат данни за
трудови договори или самоосигуряване, няма данни за пребиваване в Б, от
информационните системи на МВР, както и липсват данни в НБД Население
за получено от ответника разрешение за пребиваване, статут на бежанец или
друг статут. Поради това, след изтичане срока на валидност на настоящия
задграничен паспорт на детето, ищцата ще бъде затруднена да се снабди с
нов.
С Определение №582/26.01.2023г., постановено по настоящото дело,
съдът е оставил без разглеждане исковата молба с правно основание чл.127а
от СК, за даване разрешение да се издаде паспорт за пътуване в чужбина /или
друг заместващ документ/ на детето Сибел Ш. и е прекратил производството
по гр.д. №7109 по описа за 2022г. на Районен съд Б, в частта, с която е
2
поискано разрешение да се издаде паспорт за пътуване в чужбина /или друг
заместващ документ/ на детето С. Ш.. Определението е влязло в сила на
08.02.2023г.
Поради гореизложеното предмет на настоящото производство са
исковите претенции, с които се претендира от съда на основание чл.127 от СК
да определи местоживеенето на малолетното дете С. Ш. при майката С. Т. Ж.
на адрес: гр. Бургас, ж.к. „ както и на основание чл.127а от СК да постанови
заместващо съгласие на родителя-ответник Х. Ш., роден на 01.10.1968г., за
пътуване на детето Сибел Ш. в чужбина със своята майка или с друг
придружител, до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето.
Така предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2, и чл.127а,
ал.2 от СК, като същите са допустими.
С Разпореждане №13507/16.11.2022г., съдът е разпоредил исковата
молба и приложенията към нея да се връчат на ответника съгласно Регламент
№2020/1784г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. относно
връчването в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела – по реда на чл.18, чрез пощенски услуги
/чрез писмо с обратна разписка/. Със същото разпореждане му е указано, че
следва да посочи адрес за призоваване в Б, както и че няма да бъде повече
призоваван в Г, и ако не посочи адрес за призоваване в Б, всички съобщения и
призовки до него ще се смятат за редовно връчени. Указани са му и
последиците при неизпълнение на чл.41, ал.2 от ГПК. Съобщението е връчено
на адресата лично, видно от приложената по делото обратна разписка.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответника Х. Ш..
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Й,
преупълномощена от адв. Т., с представено по делото пълномощно, която
поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ДСП Б, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане №., се установява, че
малолетното дете С. Ш. е родено на в Г, с майка С. Т. Ж. /ищцата/ и баща Х.
Ш. /ответникът/.
Представен е препис от влязло в сила Решение на Районен съд Б. Г, по
семейно дело, водено между С. Ж. и Х. Ш., с което упражняването
родителските права по отношение на С, са предоставени на майката.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото
Удостоверение за настоящ адрес се установява, че детето С, е с регистриран
настоящ адрес в гр. Б, ж.к. от 19.05.2021г.
3
От представеното удостоверение с изх. №РД-24-244/14.11.2022г. се
установява, че детето посещава ПППД „Звънче“ към НБУ „М. Л“ и през
учебната 2022/2023г. редовно посещава учебните занятия.
Представено е копие на международен паспорт на детето с дата на
валидност 14.11.2024г.
Представена е молба за образуване на дело, подадена пред Районен съд
Б, от 09.09.2022г. и искане от 06.10.2021г., придружени с превод на
български, от които се установява, че в горепосочения съд, се води дело за
издръжка на малолетното дете, инициирано от майката.
По делото е представен и приет социален доклад, изготвен от ДСП Б.
За установяване на твърденията в исковата молба е разпитан свидетелят
Т. Ж., чиито показания следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да
се вземе предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на спора,
произтичаща от факта, че същата е майка на ищцата. Показанията й обаче са
логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От показанията на свидетелката се установява, че детето понастоящем
живее с майка си в гр. Б, и посещава базовото училище в ж.к. „ Свидетелката
посочва, че детето редовно посещава и художествена гимнастика в зала
„Младост“. Заявява, че знае от дъщеря си, че ответникът отказва да даде
съгласие детето да пътува с майка си в чужбина, а С. се вижда с баща си по
„Вайбър“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Искането по чл.127 от СК, за определяне местоживеенето на детето при
майката, съдът намира за основателно, поради обстоятелството, че
упражняването на родителските права е предоставено на нея, за което
свидетелства представеното решение на съда в Б. Г.
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, в
рамките на производство по спорна съдебна администрация, какъвто е и
настоящият случай.
Разногласията между родителите по въпроса за издаването на документ
за самоличност на дете, позволяващо му напускането на пределите на
страната, придружено от другия родител и посещението на конкретни
държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничен брой пъти през
определен период от време, се разрешават единствено съобразно с прекия
интерес на детето, а не с този на родителите му.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай в интерес на детето
е да пътува, тъй като това би оказало благоприятно влияние върху
емоционалното и интелектуалното му състояние, както и върху възможността
4
му да опознава света, като освен всичко друго би допринесло и за формиране
на хубави спомени.
Поради гореизложеното настоящият състав намира, че следва да бъде
обезпечена възможността на детето да пътува в чужбина. Същевременно, по
делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се направи
извод за съществуващ конкретен и реален риск от даването на исканото
разрешение. Майката се е установила да живее и работи трайно в Б детето
посещава училище тук.
Гореизложеното е в съответствие със задължителната съдебна практика
на ВКС, обективирана в ТР 1/2016г., съгласно което: Изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да
разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на
единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия
интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. При даването на разрешение за
пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и
временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността
детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност
за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права.“.
В същото решение е посочено още, че в случаите на краткосрочно
пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между
правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е
минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата си.
В конкретния случай е в интерес на детето да пътува, за да придобива
впечатления за културата на други държави, като по този начин се разширява
мирогледът му, което сочи, че пътуванията ще се отразят благоприятно на
неговото възпитание и развитие като цяло.
По изложените съображения следва да се постанови съдебен акт, с
който да се определи местоживеенето на детето С, при майката С., на нейния
адрес, както и да се замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на
детето извън пределите на Република България, придружавано от майка си С.
Т. Ж., до всички държави - членки на Европейския съюз, за период от две
5
години, считано от влизане на решението в сила.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в нейна
полза има ищцата. Направено е искане за присъждане на разноски в общ
размер от 850 лв., от които: 50 лв. - държавна такса и 800 лв. адвокатско
възнаграждение. Не са ангажирани доказателства за действително сторени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Видно от договора за
правна защита и съдействие страните са уговорили възнаграждение в размер
на 800 лв., платимо по банкова сметка на процесуалния представител, на две
равни вноски, една към датата на подписване на договора и една в края на
м.новемри 2022г. По делото обаче е представено само едно платежно за
сумата от 400 лв., от дата 22.12.2022г. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В настоящия случай са представени доказателства за заплащане на
сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което следва да се
присъди този размер, като за разликата до 800 лв., искането е неоснователно и
не следва да бъде уважавано.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете С. Ш., ЕГН:
**********, да бъде при майката С. Т. Ж., на адрес: гр. Б, ж.к.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Х. Ш., роден
на с адрес: детето С. Ш., ЕГН: **********, да напуска пределите на
Република България, в случаи на пътувания до страните от Европейския съюз,
за срок от две години, считано от влизане в сила на решението, придружавано
от майка си С. Т. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.
ОСЪЖДА Х. Ш., роден на с адрес: да заплати на С. Т. Ж., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б ет.1, ап.1, сумата от 450 лв.,
представляваща сторените от нея съдебно-деловодни разноски за
производството по настоящото дело, от които: 50 лв. – държавна такса и 400
лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/В.Кисимова______________________
6