Р Е Ш
Е Н И Е
№ 31 от 14.02.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на
прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 331 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от В.Б.П., в качеството ѝ на едноличен
търговец (ЕТ) с фирма „В. П.- Вега”, с ЕИК *********,
чрез адвокат Т.П.,***, срещу Решение № 254/09.11.2022 г., постановено по
административнонаказателно дело
(АНД) №
348/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 10-0001316/16.03.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, и в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С посоченото наказателно
постановление на ЕТ „В. П.- Вега” на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 17, ал. 3, т. 2 от Наредба
№ 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място (Наредба № 3/19.04.2001 г.) във вр. с чл. 119 от Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в горските територии. В жалбата е
изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото адвокат П.
поддържа жалбата.
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, чрез процесуалния
си представител по пълномощие
юрисконсулт Х. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на ЕТ „В. П.- Вега” е ангажирана за
това, че на 21.12.2021 г., в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на КТ, в утвърдения списък на работното облекло и
личните предпазни средства, полагащи се на работещите при него, не е определил
нужните съгласно чл. 119 от Правилата за здравословни и безопасни условия на
труд в горските територии лични предпазни средства – каски с антифони и
шлемове, или предпазни очила, за всички работници от работната група, които
извършват сеч и първична обработка на дървен материал. Нарушението е констатирано
при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 09.12.2021
г. по работни места и на 21.12.2021 г. по документи. Срещу едноличния търговец
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
10-0001316/04.02.2022 г. за нарушение по чл. 17, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3/19.04.2001 г. във вр. с чл. 119 от Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в горските територии. Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото
обаче е неправилно,
поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав приема, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него
НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат
посочени обстоятелствата, при които е било извършено.
В случая това не е направено. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от
Наредба № 3/19.04.2001 г. работодателят
определя работните места и видовете работа,
при които се използват лични предпазни средства, съгласно чл. 4 въз
основа на извършена оценка на риска на работното място, като се
вземат предвид: рисковете, свързани с частите на тялото, подлежащи на защита
с лични предпазни средства, посочени в приложение № 1,
неизчерпателния списък на
видовете лични предпазни средства във връзка с рисковете,
от които защитават, посочен в приложение № 2,
неизчерпателния списък на дейностите и на областите на дейност, които могат
да изискват осигуряването на лични предпазни средства,
посочен в приложение № 3 (ал.
1), и в зависимост от спецификата на работните места, възможните
опасности и резултатите от оценката на риска и след консултации с
представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ,
комитета/групата по условия на труд и службата по трудова медицина определя
необходимите лични предпазни средства независимо от това, дали рисковете,
личните предпазни средства и дейностите са посочени, или не
в приложения № 1, 2 и 3 (ал.
2). В чл. 17, ал. 3 от Наредба №
3/19.04.2001 г. е предвидено, че след извършването на изискващите се от тази
наредба дейности работодателят съставя списък, който съдържа: работните места, професиите и видовете
работа, за които се използват лични предпазни средства (т. 1); вида,
наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство (т. 2); конкретните опасности, за които се прилагат посочените
лични предпазни средства (т. 3); и срока
за износване на личните предпазни средства (т. 4).
Съгласно чл. 119 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в
горските територии всички работници от работната група,
които извършват сеч и първична обработка на дървени материали, трябва да
работят с подходящо за сезона работно облекло, ръкавици, обувки или ботуши и
лични предпазни средства – каски с антифони и шлемове или предпазни очила. От обстоятелствената част на акта и на наказателното
постановление не става ясно определил
ли е едноличният търговец работните места и
видовете работа, при които се
използват лични предпазни средства, по реда на
чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/19.04.2001
г., и ако е определил – кои са те. Едва след определянето
на такива работодателят е длъжен да състави списък по чл. 17, ал. 3 от посочената наредба. Нито в акта, нито в наказателното постановление се
съдържат факти във връзка с дължимото от едноличния търговец поведение. Неясното обвинение го е
поставило в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на
административнонаказателното производство. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесните АУАН и НП
е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото на защита на едноличния търговец, поради което представлява
самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Изложените съображения обуславят извод за неправилност на обжалваното решение и същото
следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” не следва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 254/09.11.2022
г., постановено по АНД № 348/2022 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
10-0001316/16.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с
което на ЕТ „В. П.- Вега”, с ЕИК *********,
на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 17, ал. 3, т. 2 от Наредба
№ 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място във вр. с чл. 119
от Правилата
за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.