Присъда по дело №5559/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120205559
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от М. Р. БАЕВ Наказателно дело частен характер
№ 20212120205559 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия А. К. К. с ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в
това, че:
На 07.07.2021 г. в гр. Бургас, в подаден сигнал на тел. 112, публично разгласил
позорни обстоятелства за К. И., а именно, че в качеството си на длъжностно лице –
старши полицай – младши експерт в Група „Охрана на обществения ред“ в 04 РУ-
Бургас, при изпълнение на службата си – охрана на обществения ред, е бил пиян,
поради което и на основание чл. 148, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл.
147, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК му налага наказание „Глоба“ в размер на 3500 /три
хиляди и петстотин/ лева и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни
чрез поставяне на диспозитива на присъдата на таблото за съобщения в кметството по
местоживеене на подсъдимия за срок от един месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД А. К. К. с ЕГН: ********** да
заплати на К. И. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за причинените на И. неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 07.07.2021 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 1000 лева до първоначално предявения от 5000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия А. К. К. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
1
гражданския иск, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК А. К. К. с ЕГН: ********** да
заплати на К. И. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 817.00 (осемстотин и
седемнадесет) лева, представляваща от сторените от частния тъжител и граждански
ищец разноски в производството, от които 12 лева – държавна такса за образуване на
дело, 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 800 лева –
заплатен адвокатски хонорар.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – два броя дискове,
съдържащи записи от тел. 112, да останат приложени по делото в срока на неговото
съхранение в архив, след което да се унищожат заедно с него по предвидения в ПАС
ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда № 1/05.01.2023 г. по НЧХД № 5559/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба от КР. ИВ. ИВ.,
чрез повереник - адв. П.Д. - БАК, с която против АЛ. К. К. с ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, както следва:
за това, че на 07.07.2021 г. в гр. Бургас, в подаден сигнал, публично разгласил
позорни обстоятелства за К.И., а именно, че в качеството си на длъжностно лице – *, при
изпълнение на службата си – охрана на обществения ред, е бил пиян – престъпление по чл.
148, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание е направено уточнение на тъжбата, като е
конкретизирано, че подадения сигнал е до тел. 112.
В същото съдебно заседание е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя за осъждане на подсъдимия да му заплати сумата в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 07.07.2021 г.,
до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал К.И. като граждански ищец в
производството.
Паралелно с образуваното наказателно производство от частен характер спрямо
подсъдимия е било започнато и производство от административнонаказателен характер,
като с Наказателно постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУ-
Бургас подсъдимият К. е бил санкциониран по административнонаказателен ред за това, че
на 07.07.2021 г. от мобилен телефон със СИМ карта с номер за разговори * и мобилен
телефон със СИМ карта * е генерирал неверни повиквания към ЕЕН 112, а не по
предназначение, с което виновно е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Наказателното
постановление е било обжалвано от К., като с Определение № 252/14.02.2022 г. по НАХД
№ 173/2022 г., потвърдено с Определение № 454/21.03.2022 г. по к.н.а.х.д. № 436/22 г. на
АдмС-Бургас жалбата е била намерена за недопустима /подадена извън срока за обжалване/,
поради което и наказателното постановление е влязло в сила.
При това положение съдът е приел, че са налице основания за спиране на
наказателното производство от частен характер на основание чл. 290, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5
НПК, доколкото се установява, че то се води срещу лице, по отношение на което за същото
деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
С Определение № 577/29.03.2022 г. съдът на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 25, ал.
1, т. 5 НПК е спрял производството по делото и е указал на частния тъжител, че на
основание чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8а НПК – наказателното производство подлежи на
прекратяване, ако в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за
възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е
уважено, поради което и в случай, че прецени – може да сезира окръжния прокурор с искане
за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на
Наказателно постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., на Началник 04 РУ-Бургас и отмяна
на това НП.
Определение № 577/29.03.2022 г. е било обжалвано от частния тъжител, като е било
потвърдено от въззивния съд с Определение № 471/31.05.2022 г. по ВЧНД № 521/2022 г. на
ОС-Бургас, поради което и е влязло в сила на 31.05.2022 г. и от тази дата е започнал да тече
едномесечния срок за внасяне на предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство по издаване на Наказателно постановление №
1
3292а-420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУ-Бургас.
В рамките на този срок на 23.06.2022 г е било депозирано предложение за
възобновяване на административнонаказателното производство от окръжния прокурор.
Предложението е било разгледано от състав на АдмС-Бургас, като с Решение №
1185/27.10.2022 г., по адм.д. № 1047/2022 г., в сила от 27.10.2022 г., компетентният съд е
възобновил административнонаказателното производство по издаване на Наказателно
постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., на Началник 04 РУ-Бургас, отменил е
наказателното постановление и е прекратил административнонаказателното производство.
При това положение настоящият съдебен състав е приел, че процесуалните пречки,
довели до спирането на производството по НЧХД № 5559/2021 г. на РС-Бургас са
отпаднали, поради което и с Определение от 08.11.2022 г. е възобновил производството по
делото и e продължил разглеждането му по същество.
Пред съда производството по делото протече по общите правила, като бяха разпитани
свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите и
необходими доказателства. Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова
не беше постигнато.
Подсъдимият К. дава подробни обяснения пред съда, като заявява, че на процесната
дата е бил спрян от полицейски патрул, по начин който според него не съответства на
законовия. Посочва, че след направена забележка от негова страна, е бил изваден грубо от
колата от частния тъжител, което го е усъмнило, че той може да е употребил алкохол.
Потвърждава, че се е обадил на тел. 112, за да се оплаче от поведението на полицейския
служител, но заявява, че е изказал само своите подозрения, че полицаят може да е пиян, а не
че е изразил категорична увереност в това.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. П.Д. – БАК прави
анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за
осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Счита, че приложение
следва да намери чл. 78а НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на глоба в размер на 2000 лева и в негова тежест на бъдат възложени сторените
разноски.
Частният тъжител и граждански ищец не се явява в съдебното заседание, в което
приключи разглеждането на делото.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Г.Д. – БАК счита, че подзащитният
му следва да бъде признат за невиновен, доколкото обвинението срещу него не е доказано.
Прави анализ на доказателствените материали и посочва, че в случая К. се е възползвал от
законовото си право да подаде сигнал срещу действията на полицейските служители, които
според него са били неправомерни. Счита, че в сигнала до тел. 112 подсъдимият не е
индивидуализирал конкретно тъжителя, както и че от съдържането на обажданията може да
се направи извод, че подсъдимият просто е изразил подозрение, че полицаят може да е пиян,
а не е заявил категорична увереност в тази насока, поради което и няма как да се приеме, че
деянието е извършено при изискуемата форма на вина. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият К. заявява, че се присъединява към неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

2
От фактическа страна:
Подсъдимият АЛ. К. К. с ЕГН: ********** е роден на *. Той е българин, български
гражданин, неосъждан (реабилитиран по право), неженен, работи в *.
На 07.07.2021 г. около 22.15 часа частният тъжител К.И. – * изпълнявал служебните
си задължения по охрана на обществения ред на територията на кв. Горно Езерово, в екип с
колегата си * Двамата патрулирали със служебен автомобил в квартала, когато движейки се
по ул. „Минзухар“, забелязали лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *, който се
приближавал към тях. Св. * подал сигнал с ръка към водача на автомобила да спре, за да му
бъде извършена проверка. Водач на автомобила бил подс. К., който възприел подадения
сигнал, но изразил на глас възмущението си, че не може така да се спират коли, с махане
през прозореца. Въпреки това К. изпълнил подадения сигнал и спрял автомобила. След
спирането частният тъжител излязъл от служебния автомобил и се запътил към автомобила
на подсъдимия, като с думите: „Ще ти кажа как се спира“, извадил принудително
подсъдимия от автомобила. Освен подс. К. в „Опел“-а се намирали и св. * и св. М.К. (брат
на подсъдимия), чиято самоличност също била установена от полицейските служители.
Била извършена полицейска проверка, която не констатирала нередности.
Междувременно на мястото на проверката се била събрала голяма група хора,
включително и бащата на подсъдимия, които започнали да викат (на език, различен от
българския) и да търсят сметка от полицейските служители, защо са спрели подсъдимия за
проверка. Понеже в хода на проверката полицейските служители не констатирали нищо
нередно, те си тръгнали и продължили със задълженията си.
В това време подсъдимият К. решил да се обади на тел. 112 и да съобщи, че полицаят,
който го е извадил от автомобила, е бил пиян. За тази цел в 22.20 часа той подал сигнал от
своя телефон с номер * до оператора на тел. 112 и заявил, че подозира, че полицаят е пиян.
Операторът го свързал с ОДЧ на ОДМВР-Бургас, при което и пред пом. дежурния
полицейски служител (*) подс. К. потвърдил твърдението си, че полицаят, който го е спрял е
пиян, като този път вече бил далеч по-категоричен и заявил: „Той е пиян в момента. Аз ви
казвам, че съм сигурен сто процента, че е пил…“ (01:55 – 02:01 минута от разговор,
предоставен от тел. 112 с наименование „*_07072021_2220“). Уточнил изрично и че се касае
за полицейския служител от авто-патрул, който преди минута, го е спрял в кв. Горно
Езерово и го е извадил от автомобила.
При това положение дежурният полицейски служител в ОДЧ на ОДМВР-Бургас (*)
разпоредил на авто-патрула и в частност на тъжителя И., да се яви в 04 РУ-Бургас, за да
бъде проверен за употреба на алкохол. За целта дежурният разпоредил и на св. Хр. Хр. – мл.
автоконтрольор към Сектор „ПП“ също да отиде в 04 РУ-Бургас и да тества колегата си с
техническо средство за употреба на алкохол. Подсъдимият К. също бил поканен да се яви в
04 РУ-Бургас, за да може пробата да се извърши пред него и самият той да се убеди дали
полицаят е пиян или не.
В 23:58:56 часа св. Х. извършил проба на тъжителя И. с техническо средство „Дрегер
7510“ с фаб. № ARNA 0187 (проба № 2737), което отчело резултат от „0.00“ промила в
издишания въздух. Техническото средство било годно и калибрирано, а направената
проверка надлежно вписана в съответния дневник (л. 112-114).
По време на проверката на място присъствал и подс. К. и неговия баща, който
междувременно също се бил обадил няколко пъти на тел. 112, с искане за тестване на
полицая, който се държал грубо със сина му. Подсъдимият видял с очите си процесът на
тестване и резултатът от него, след което си тръгнал. На място присъствал и св. *, който по
това време бил в сградата на районното управление по служебен въпрос и разбрал, че ще
тестват колегата му И. по сигнал на гражданин, че е употребил алкохол . Понеже познавал
тъжителя, като лице, което съвестно изпълнява служебните си задължения св. * решил да
3
изчака и да види какво ще покаже техническото средство.
За случая и подадения сигнал била извършена проверка от ОДМВР-Бургас, която
излязла със становище, че няма извършено нарушение на служебната дисциплина от страна
на тъжителя. Въпреки това И. се притеснил и смутил от проверката, затворил се в себе си и
видимо се променил заради неверните твърдения спрямо него, че е употребил алкохол по
време на работа.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. * * (л. 41 гръб - 42); св. * (л.
42 гръб – 43); св. * (л. 43); св. Хр. Хр. (л. 99 гръб - 100); св. * * (л. 100); св. М.К. (л. 100 гръб
- 101) и частично от обясненията на подсъдимия А.К. (л. 41).
От писмените доказателства: писмо от тел. 112 (л. 28); АУАН (л. 29); Наказателно
постановление (л. 30); СМУ (л. 35); справка за съдимост (л. 39); писмо от тел. 112, ведно с
диск (л. 53-55); писмо от ОДМВР-Бургас (л. 62); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 67-68);
разпечатка от техническо средство (л. 106) и документи относно използване на техническо
средство (л. 110 - 114).
От веществените доказателствени средства: дискове със записи от тел. 112 (л. 55 и л.
68), включително и от констатациите на съда при проведения им оглед, възпроизвеждане и
предявяване на страните (л. 101 гръб).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът не намира по делото да са налични доказателствени материали, които
съществено да си противоречат и които да налагат съда да излага мотиви кои кредитира и
кои не. Като цяло всички свидетелски показания са логични, последователни и
кореспондиращи помежду си. Налични са минимални разминавания в несъществени факти,
излизащи извън предмета на доказване по настоящето дело (примерно каква точно по обем
и интензитет сила е била използва за изваждането на подсъдимия от автомобила), които
съдът отдава на индивидуалните възможности на всеки човек да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите от заобикалящата го действителност, както и да изминалия период
от време. Тези минимални разминавания по никакъв начин не дискредитират
доказателствената стойност на гласните доказателствени средства, поради което и съдът не
намира причина да излага по-подробни мотиви относно тях. Самите страни също не заявяват
претенции относно изключването на дадени доказателства от съвкупността.
По отношение на обясненията на подсъдимия съдът отчита, че те имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото
на защита, поради което и подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния случай
обясненията на подсъдимия в преимуществената си част кореспондират с останалия
доказателствен материал, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани. Подсъдимият
признава, че е бил спрян от полицейския патрул; че се е обадил на тел. 112 и че е изложил
твърдения, че полицейският служител, който го е извадил от колата е пиян; че в последствие
се е явил в 04 РУ-Бургас и пред него полицейският служител, за който се е отнасял сигналът
му е бил тестван с техническо средство, което е отчело отрицателен резултат. Относно тези
факти обясненията на подсъдимия намират своята подкрепа в останалите кредитирани
материали, поради което и съдът няма причина да не им се довери. Единствените части, в
4
които съдът не се доверява на изложеното от подсъдимия е досежно това, че в сигнала си до
тел. 112 той е споделил само свои подозрения относно възможната употреба на алкохол от
страна на полицая, а не категорична увереност за това. В тези части обясненията
категорично се оборват от приобщените аудио-записи, от които става ясно, че макар
действително в началото подсъдимият да е изразил само подозрение, то в последствие
категорично е заявил, че: „Той е пиян в момента. Аз ви казвам, че съм сигурен сто
процента, че е пил…“ (1:55 – 2:01 минута от разговор, предоставен от тел. 112 с
наименование „*_07072021_2220“). Именно поради това съдът приема, че в обсъжданите
части обясненията са опит за изграждане на защитна позиция, която обаче категорично се
оборва от приложените аудио-записи, поради което и не се кредитира от съд.
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства и веществени
доказателствени средства, доколкото се оценят от съда като достоверни и приобщени по
надлежния ред. Против кредитирането им не са направи и никакви възражения от страните.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 148,
ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
Инкриминираната форма на изпълнителното деяние на клеветата в разглеждания
случай се изразява в разгласяване на неистински позорни обстоятелства за частния
тъжител, а именно, че е пиян по време на изпълнение на служебните си задължения.
Съдебната практика и доктрината напълно еднозначно и устойчиво поддържат
разбирането, че предмет на престъплението клевета, са твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. (Решение № 80 от
9.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. о.; Решение № 17 от 17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010
г., I н. о.; Решение № 182 от 10.04.2012 г. по н. д. № 382/2012 г., III н. о.; Решение № 104 от
7.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г.; Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596/2015 г., III
н. о. и др.). За да е осъществен престъпният състав по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК съответните
инкриминирани изрази трябва да съставляват твърдения. Позорните обстоятелства са
твърдения за съществуването на конкретни факти и обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия, които накърняват доброто му име (репутация) в обществото. Те могат да се
отнасят до поведението му, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, до
конкретни служебни и обществени постъпки или такива от личния му живот, до
отрицателни качества на личността му, които го характеризират негативно. Във всички
случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия - до
конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни
дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са
конкретни, реално настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на
външния мир и на човешкия душевен живот.
В конкретния случай позорящите неистински обстоятелства, които подсъдимият е
разгласил за тъжителя се съсредоточават около това, че полицейският служител е пиян по
време на изпълнение на служебните си задължения и извършване на проверката спрямо
него. Тези обстоятелства безспорно са позорящи - т. е. недостойни, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и предизвикват еднозначна негативна оценка на
обществото. Нещо повече - Етичният кодекс за поведение на държавните служители в
5
министерството на вътрешните работи в чл. 27 изрично забранява при изпълнение на
служебните си задължения държавният служител да е употребил алкохол, а неизпълнението
на това задължение е основание за дисциплинарно уволнение – чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.
При това положение не остава съмнение, че инкриминираните неверни твърдения са
„позорящи“ по смисъла на закона и обществения морал.
Няма съмнение и че със съобщаването на тези твърдения до оператора на тел. 112 и
до пом. дежурния в ОДЧ на ОДМВР-Бургас подсъдимият ги е „разгласил“, доколкото
съгласно трайната съдебна практика „разгласяването” като форма на изпълнителното деяние
изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение./
Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до знание
на поне още едно трето лице приписваните неистински позорни обстоятелства, което в
случая е сторено.
Няма спор и че твърдените обстоятелства обективно не са били верни, което
категорично се доказва от показанията на техническото средство, с което тъжителят е бил
проверен.
В случая е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК -
деянието да е осъществено публично. Това е така, защото позорните обстоятелства са били
разпространени до знанието на по-широк кръг хора, извън пострадалия /Решение № 51 от
19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./.
Налице е и другото квалифициращо обстоятелство, а имено това по чл. 148, ал. 1, т. 3
НК, доколкото тъжителят, бидейки полицейски служител, безспорно е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, а позорящите обстоятелства касаят именно действията му
при изпълнение на службата му.
С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай са налице всички обективни
признаци на инкриминираното престъпление, за което подсъдимият е бил предаден на съд.
По отношение на възраженията на защитата, свързани с това, че тъжителят не е бил
посочен поименно и поради това не може да се приеме, че клеветническите твърдения на К.
се отнасят до него, съдът следва да посочи, че е напълно съгласен с принципното
положение, че пострадал от клеветата може да е само конкретно физическо лице. Съдът
обаче не може да се съгласи с виждането, че това изискване на закона ще бъде спазено само
и единствено ако всеки път конкретното пострадало лице е посочено с трите си имена. На
първо място такова стеснително изискване не е предвидено в закона, а на второ място
самоличността на едно лице може да бъде установена, респективно посочена, по различни
начини и посредством различни индивидуализиращи белези.
По мнение на съда индивидуализацията на едно физическо лице може да бъде
осъществена по много различни начини и не е задължително това да бъде посредством
изричното посочване на имената му. Достатъчно е да бъдат съобщени достатъчно
индивидуализиращи белези, които с оглед конкретния контекст на ситуацията да позволят
на всеки т.нар. „обективен наблюдател“ да разбере спрямо когото деецът отправя своите
твърдения. В случая К. изрично е посочил, че твърденията му касаят полицейският
служител от авто-патрула на ОДМВР-Бургас, който преди няколко минути го е издърпал от
колата – т.е. изложил е достатъчно факти, които да позволят бързо и лесно да се установи, за
кое конкретно физическо лице става въпрос. Именно с цел елиминиране на всяко съмнение
и потвърждаване на самоличността на лицето, К. се е явил и в 04 РУ-Бургас и е присъствал
по време на проверката именно на тъжителя, а не на някой друг, като по този начин е
потвърдил, че твърденията му касаят именно тъжителя. Видно и от разпита му като
подсъдим – К. посочва, че още на място съседите му са му казали, че полицаят е „Красьо“ –
6
т.е. не може да остане никакво съмнение, че твърденията на подсъдимия касаят именно
тъжителя К.И. - т.е. изпълнено е изискването на закона те да са насочени към конкретно
физическо лице.
Съдът не възприема и възражението, че в случая се касае до упражняване на правото
на подаване на сигнал срещу действията на полицейските служители, поради което и от
подаващия не може да се търси отговорност за клевета.
Принципно Европейският съд по правата на човека в своята практика /като например
- Торгейр Торгейрсон срещу Исландия; Я. срещу България; Р. срещу България; Н. срещу
Финландия; О. и Гардиън срещу Великобритания и др./ е посочил, че твърдения, направени
в жалби или показания/сигнали пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване” /на клеветнически твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът
е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат
негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят
авторитета му.
Цитираната съдебна практика обаче е приложима в случаите когато при подаване на
сигнала деецът действа с ясното съзнание, че обстоятелствата, които съобщава са верни и
по този начин цели да съобщи за нередност, която е забелязал. Когато се установи, че
съобщаващият целенасочено разгласява неверни твърдения с цел да накърнят репутацията
на лицата, до които се отнасят, то тогава повече от очевидно е, че не може да става дума за
добросъвестно упражняване на права, които да попадат под защитата на закона. В тази
връзка е и съдебната практика, според която конституционно прогласеното право на
гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация, съответно да подават
сигнали, не е абсолютно и неограничено, а ограничителното основание по чл. 10, т. 2 от
ЕКПЧОС и чл. 39, ал. 2 от Конституцията, изисква това право да не се използва, за да
накърнява честта, достойнството и доброто име на другиго / Решение № 17 от 17.02.2011 г.
на ВКС по к.н. д. № 641/2010 г., I н. о и др./.
За да се прецени дали деецът е считал, че твърденията му са обективно верни или не,
следва внимателно да се изследват всички обстоятелства, при които са били отправени. В
трайната практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава
определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. В практиката се
поставя също така изискването тази субективна увереност да е добросъвестна, тоест да се
базира на конкретни обстоятелства от действителността, които я обуславят. За
субективното отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да се съди
по обективните факти по делото, относими към неговото предшестващо, съпътстващо
деянието или последващо поведение, отношенията между страните, тяхното обществено
положение, особености на личността и др. /Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 21/ 04 февруари 2016
г., трето наказателно отделение, КНОХД № 1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г.,
наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение., Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. №
1982/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., І НО,
касационно дело № 661 по описа за 2017 г, Решение № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО,
касационно дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII НО,
касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.
7
В конкретния случай подсъдимият е заявил, че полицейският служител е бил пиян.
Видно от показанията на всички разпитани свидетели обаче, както и от заявеното от самия
подс. К. в разпита си като подсъдим – не е имало никакви видими признаци, които да водят
до този извод. Изрично свидетелите и подсъдимият заявяват, че полицейският служител не е
миришел на алкохол, не е залитал, не е имал никакви външни признаци, които биха могли
да събудят подозрение в един „обективен наблюдател“, че би могъл да е под въздействие на
алкохол. Самият подсъдим също не съобщава за такива признаци (извън изброените такива
биха могли да бъдат – зачервени очи; завалян говор; забавени реакции и т.н.). Единственото,
което подс. К. съобщава е, че според него полицейският служител е използвал прекомерна
сила при изваждането му от автомобила. Съдът остава настрана дали това твърдение е вярно
или не, доколкото излиза извън предмета на доказване по конкретното дело, но само
маркира, че от представеното от подсъдимия СМУ и отразен в нея резултат от
рентгенография - се установява, че той не е имал никакви обективни следи от каквито и да е
наранявания (дори зачервяване, ожулване и т.н.), никакви затруднения в движенията на
крайника и т.н., което прави много малко вероятно твърдението, че спрямо него е
използвана прекомерна сила. По-важното в случая е, че дори спрямо подсъдимия да е била
използвана сила над допустимата, с оглед ситуацията, то това по никакъв начин не би могло
да доведе до извод, че полицаят е пиян, т.е. по мнение на съда в конкретния случай липсват
обективни факти, които да сочат, че евентуалната субективна увереност на К. е
добросъвестна и се базира на конкретни обстоятелства от действителността, които я
обуславят. Да се приеме, че всеки път когато дадено лице е недоволно от действия на
полицейски служител спрямо него, то може, позовавайки се на правото си да подава
сигнали, да заявява, че е сто процента сигурно, че полицаят е пиян, дори когато няма
никакви обективни данни за такова пияно състояние, по мнение на съда е неправилно и
граничи с абсурд.
Горният извод на съда не се променя от твърдяната от защитата липса на житейски
опит на подсъдимия. В случая К. е бил на 27 години към датата на деянието и е бил с
придобито основно образование. Няма данни (дори твърдения) да страда от някакви
психически дефицити и др. подобни, нито пък съдът констатира такива при разглеждането
на делото с оглед непосредствените впечатления, които придоби от подсъдимия. При това
положение няма как да се приеме, че подсъдимият добросъвестно е бил уверен, че щом
полицейският служител го е издърпал грубо от колата, въпреки че не е миришел на алкохол,
не е залитал, не е падал и ставал, не е бил със завален говор, забавени реакции и т.н., то той
е употребил алкохол.
Далеч по-достоверно е да се приеме, че обаждането на подсъдимия до тел. 112 и
отправените твърдения са били провокирани от желанието на К. да навреди на доброто име
на полицейски служител, който си е „позволил“ да го издърпа от колата, пред съседите и
роднините му, именно поради което и подсъдимият е заявил, че полицаят е бил пиян.
С оглед всичко казано по-горе съдът приема, че в случая е налице и субективна
съставомерност на извършеното. Престъплението „клевета“ е умишлено. За да е
осъществено от субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо
за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа представа, че
изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата
репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение деецът
пряко цели или допуска настъпването на общественоопастния резултат, но се отнася
безразлично към него /Решение № 429 от 25.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1452/2015 г., III н.
о., НК./
В разглеждания случай умисълът за извършване на престъплението е наличен, като
К. е съзнавал, че заявеното от него, че тъжителят е пиян, обективно не е вярно, предвиждал е
че по този начин ще накърни доброто му име, но от волева страна е целял точно това - да
8
засегне пряко или косвено доброто име и репутацията на тъжителя.
Следва да се има предвид и че възможността на К. да подаде сигнал за
неправомерното, според него, поведение на полицейския служител, по никой начин не е
ограничена. Той е имал възможност (от която в последствие се е възползвал) да подаде
сигнал, в който да опише какво е видял и какво се е случило и по този начин да упражни
законовото си право, без да носи отговорност за написаното. В случая обаче той не се е
ограничил до описване на това, което реално се е случило, а е решил да заяви и твърдения,
за които обективно не е имало никакво данни и за които поради това е знаел, че не са
истина, действайки с желание да навреди на тъжителя.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК законът предвижда
наказание „Глоба” в размер от пет до петнадесет хиляди лева и „Обществено порицание“.
Въпреки, че се касае за наказание по-леко от „Лишаване от свобода“, както и че с
него не са причинени съставомерни имуществени вреди, а към процесната дата подсъдимият
е бил неосъждан, то в конкретния случай е налице пречка за прилагането на чл. 78а НК и
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Това е така, доколкото в конкретния случай е налице ограничението по чл. 78а,
ал. 7 НК, а именно - престъплението е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на
службата му.
Съгласно константната съдебна практика, включително и на Апелативен съд – Бургас
– Решение № 111/17.06.2019 г. по НВЧХД № 117/2019 г , съгласно чл. 93, т. 2 от НК „орган
на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции. Полицаите са служители на МВР, което е част от изпълнителната
власт, притежават качеството на длъжностни лица с властнически правомощия, уредени в
ЗМВР. Те са длъжностни лица и органи на власт, като част от органите на държавно
управление. Понятието „орган на власт“ е по- тясно по обем и съдържание от понятието
„длъжностно лице“. Всеки орган на власт е и длъжностно лице, но не всяко длъжностно
лице е орган на власт. По делото е установено, че тъжителят е *, както и че клеветата е била
извършена спрямо него при изпълнение на службата му, а качеството му е било въздигнато
като квалифициращо обстоятелство. При това положение и съгласно указанията дадени в
ТР № 1/28.09.2017 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСНК на ВКС (… особеното качество на субекта
на престъпното посегателство – „орган на власт при или по повод изпълнение на
службата му“, следва да е елемент от основния или квалифициран престъпен състав на
деянието, като е достатъчно да е визирана и само длъжността, отговаряща по своите
характеристики на определението, посочено в чл. 93, т. 2 от НК…), настоящия състав
приема, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК и наказанието следва
да бъде определено по общите правила.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 55 НК, тъй като намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът взе предвид, че подсъдимият е в сравнително млада възраст, с чистото съдебно
минало и трудово ангажиран. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер значително под
минималния, а именно - „Глоба“ в размер на 3500 лева. При избор на конкретния размер
9
на глобата съдът отчита материалното положение на подсъдимия (той е трудово ангажиран),
както и възрастта му и икономическата действителност в страната, като намира, че размер
от 3500 лева се явява справедлив и съобразен както с горните факти, така и с обществената
опасност на извършеното и на дееца.
Наред с това съдът счита, че спрямо подсъдимия следа да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на
диспозитива на присъдата на таблото за съобщения в кметството по местоживеене на
подсъдимия за срок от един месец
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.


По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. К. граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание,
предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и
вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на достойнството
на пострадалия,както и причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи,
че видно от свидетелските показания И. е служител с дълга и безупречна кариера, служещ за
пример на другите си колеги. Същевременно неистинността на твърденията е била
установена още същата вечер и поради това той е успял да изчисти именно си сравнително
бързо. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените
вреди в следствие извършеното престъпление за основателен и доказан, но само до размер
от 1000 лева, поради което и намери претенцията за горницата над 1000 лева, до пълния
размер на предявения иск от 5000 лева за недоказана.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и размерът
се явява справедлив.
В полза на пострадалия следва да се присъди и законната лихва върху уважения
размер на гражданската претенция, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият бе
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен
гражданският иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подс. К. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд -
Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 50 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК - държавна такса в
10
размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към
издаването на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и
сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 817,00 лева,
представляваща сторени от частния тъжител и граждански ищец разноски в производството,
от които – 800 лева адвокатски хонорар, 12 лева – държавна такса за образуване на делото и
5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства – записи от тел. 112, които
предвид характеристиките си следва да останат приложени по делото, в срока на
съхраненото му в архив, след което да се унищожат заедно с него по предвидения в ПАС
ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11