Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното
заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията Янакиева адм.
дело № 2619 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
чл. 13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл. 17 от Правилника
за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
Образувано е
по жалба на Й.И.И., ЕГН ********** чрез адв. А.Х. срещу Решение №
03-РД06-0 181/ 05.11.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Варна, с което е потвърдена Заповед №
0305-РД01-0225/30.06.2021г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия. С оспорената заповед е отпусната еднократна помощ за лечение в
чужбина по чл. 17 от ППЗСП в размер на 2806.57 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на така постановеното решение. Жалбоподателят излага доводи, че издаващият заповедта
орган не е съобразил всички представени по преписката документи, доказващи
сторени разходи, свързани с лечението на Й.И. в Гренобъл, Франция, като е
отпуснал еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП в по-малък размер от действително изразходените
средства. В допълнителни писмени бележки
жалбоподателят твърди, че Й.И. е прекарал заедно със своя баща и донор И. И. в
Гренобъл, Франция във връзка с лечението си 114 дни, като само за 23 от тях са изплатени разходи в
размер на 1574,35 лева. Съответно, претендира заплащане за сторени разходи в
размер от 6229.32лв. за период от още 91 дни. Релевира искане, съдът да отмени
оспорената заповед и върне преписката за ново произнасяне от административния
орган.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Провадия, редовно призован за съдебно заседание, явява
се лично В.Г.С.- Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия,
която оспорва жалбата.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано
лице - адресат на обжалвания акт, който подлежи на оспорване по този ред, за
което се констатира правен интерес, пред родово и местно компетентен съд,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 10.05.2021 г. Й.И. е подал
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-В-П/501 от 03.06.2021 г. до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия за отпускане на еднократна помощ
съгласно чл. 17 от ППЗСП за покрИ.е на разходи във връзка с проведено лечение в
Гренобъл, Франция.
С издадена на 03.06.2021 г. Заповед
№ ЗСП/Д-В-П/501 от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия била
отпусната сумата от 2806.57 лева на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 28,
ал.1 от ППЗСП, представляваща еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП.
Жалбоподателят обжалвал в
законоустановения срок заповедта пред Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане - Варна, който с Решение № 03-РД06-0127/ 18.06.2021 г. е
отменил обжалвания акт поради немотивираност досежно периода, за който се
изплаща помощта, по какъв начин е определен размерът и включени ли са били суми
за придружител, поради което е приел, че заповедта е незаконосъобразна.
Преписката била върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.
В изпълнение на това решение, на
30.06.2021 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия е издал обжалваната
тук Заповед № 0305-РД01/0225/30.06.2021г., като отново е отпуснал еднократната
помощ по чл. 17 от ППЗСП в размер на 2806.57 лева.
На 23.07.2021 г. Й.И. е оспорил и
тази заповед пред Административен съд – Варна чрез Директора на Агенция
„Социално подпомагане“ – Варна с жалба вх. № 03-94Й-00-1429 по съображения,
свързани с размера и начина на определяне на отпуснатата сума. С Определение №
2411/28.09.2021 г., постановено по адм.д.№ 2619/2021г. на Административен съд –
Варна производството било прекратено на основание чл. 130, ал.4 от АПК и било
изпратено по компетентност на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна.
С Решение № 03-РД06-0 181 от
05.11.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ е
потвърдена Заповед № 0305-РД01/0225 от 30.06.2021г. Мотивите за този изход в
административното производство са, че от страна на жалбоподателя няма
представени доказателства за сторените от него разходи за храна, транспорт и наем на квартира по време на
престоя им за лечение в Гренобъл, Франция, каквито са изискванията на чл. 17,
ал.3 от ППЗСП.
В хода на настоящото съдебно производство
жалбоподателят представя доказателства- документи
за извършени пътни и квартирни разходи по време на лечението, състояло
се в гр. Гренобъл, Франция: Разписка за
наем от 05.12.2021 г.; платежни нареждания изходящи от Народна банка „Оверн Рон
Алп“ от 14.02.2021 г., от 07.01.2021 г. и от 11.02.2021 г.; Разписка за наем от
15.02.2021 г. до 14.03.2021 г; разписка за наем от 15.03.2021 г. до 14.04.2021
г.; платежно нареждане от 15.02.2021г до 14.03.2021 г., разписка за наем от
15.01.2021 г. до 15.01.2021 г.; разписка за наем от 15.01.2021 г. до
14.02.2021 г.
Посочените доказателства са
приети по делото без да бъдат оспорени по реда на чл.193 ГПК от ответника.
С оглед така установената фактическа
обстановка, в аспекта на релевантните правни норми съдът намира, че жалбата
срещу Заповедта е основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в законоустановената форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съобразно чл.13 ал.5 от ЗСП, заповедта по ал. 2 се обжалва
пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, което в конкретния случай
е сторено. С Решение №
03-РД06-0 181 от 05.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ е потвърдена Заповед № 0305-РД01/0225 от 30.06.2021г.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗСП, когато
директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е
произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се
обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този ред, предмет на проверка за
законосъобразност в това производство е Заповед № 0305-РД01/0225/30.06.2021г., с
която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия е отпуснал
еднократната помощ по чл. 17 от ППЗСП в размер на 2806.57 лева. При извършената
служебна проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия по ЗСП, а именно Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия, по арг.чл.13 ал.2 ЗСП.
Процесната заповед е изготвена в
установената в закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с
изискването на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, но при неправилно приложение на
материалния закон, което се състои в следното:
Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от
ППЗСП в редакцията му към датата на постановяване на заповедта урежда право на
еднократна помощ на лицата, получили одобрение от Националната
здравноосигурителна каса за заплащане на медицински услуги във връзка с лечение
в чужбина по чл. 82, ал.1а и 3 от Закона за здравето, като указва, че могат да
се отпускат еднократни помощи за покрИ.е на разходите за дневни и квартирни за
тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в сумата,
определена за заплащане. Чл. 17, ал.3 от ППЗСП гласи, че в зависимост от
момента на подаване, към молба-декларацията
се прилагат – преди провеждане на лечението – копие от разрешение за
лечение в чужбина, издадено от Министерство на здравеопазването; потвърждение
от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което да са указани срок
и начална дата, а след завръщане в страната: документите от т.1 – копие от
епикризата, издадена от лечебното заведение, провело лечението; оригинални
разходооправдателни документи за сторени разходи за нощувка на правоимащото
лице и придружителя му, когато има право на такъв.
Според чл. 17, ал.5 от ППЗСП
размерът на помощта по ал.1 от същия член се определя по правилата на Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, а съгласно чл. 17, ал.4
от ППЗСП обстоятелството по ал.1 от същата разпоредба, че разходите за дневни и
квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8,
ал.1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а
и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване
и заплащане, издадена от Министъра на здравеопазването, се установява служебно.
Правоимащи лица за нуждите на
социалното подпомагане са българските граждани, семейства и съжителстващи лица,
които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини,
не могат чрез собствени труд, доходи и имущество да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности. Посочените обстоятелства са установени
безспорно още в хода на административното производство по отношение на
жалбоподателя и неговия придружител и не са били спорни от ответника.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от
ППЗСП е регламентирано изискването, разходите за пътни и квартирни да не са
включени в стойността на отпуснатата сума за лечение на лица, получили
разрешение да се лекуват в чужбина от НЗОК, какъвто именно е конкретния случай
и този факт също не се оспорва от ответника.
По делото безспорно се установява,
че жалбоподателят и неговия придружител за извършили разходи, свързани с проведеното
лечение на жалбоподателя в Гренобъл, Франция, за което е разрешено финансово и
организационно подпомагане. Предвид представените от Й.И. доказателства досежно
наемането на квартира и самолетни билети /л. 63-68 и л. 72-86/, съдът намира за
безспорно установено, че същите разходи са сторени във връзка с лечението на
жалбоподателя в чужбина.
На следващо място, чл. 17, ал.1
ППЗСП регламентира предпоставка за отпускане на помощта, която се изразява в
правилно приложение на документите, посочени в чл. 17, ал.3, т.2, вр. т.1 от
ППЗСП. ППЗСП определя размера на отпуснатата сума съобразно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, според която разходите,
които се покриват от сумите за командировката, включват освен дневни, а също
така и квартирни пари, т.е. – сумите за нощувки, изплатени от лицето с
разрешено лечение в чужбина, следва да бъдат признати в предвидения от
гореспоменатата наредба обем. При това установяване, този съдебен състав приема
за безспорно доказано по делото извършването на разходи за дневни и квартирни на
Й.И. и неговия баща и донор И. Д. И. за периода от 06.01.2021г. до 30.04.2021г.
Във връзка с тези разходи лицето има право на еднократна помощ по чл. 17, ал.1
от ППЗСП, тъй като материалноправните предпоставки за това са налице.
Тук следва да се отбележи, че въпреки
предвидената в чл. 17, ал.1 от ППЗСП възможност за изплащане на помощ за дневни
разходи, ал.3, т.2, във вр. с т.1 на чл. 17 ППЗСП не изисква прилагане на
конкретни разходооправдателни документи за извършени разходи за дневни. Но
такъв разход за „дневни“ следва да се приеме за доказан при представяне на
всички останали документи, съпоставени включително с разходооправдателните
документи за нощувки на жалбоподателя и неговия придружител, какъвто престой
несъмнено е обвързан и с дневни разходи. Претендираната от жалбоподателя
еднократна помощ за разноски за квартирни следва да бъде изплатена от ответника,
след съобразяване на доказателствата и според указанията по тълкуването и
приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение, във връзка с Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина , приложима в случая по
арг. ППЗСП.
Съвкупността на гореизложените
доводи обосновава извод за основателност на жалбата, поради наличие на основания
за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146, т.4 от АПК.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорената заповед като незаконосъобразна
следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката бъде
изпратена на административния орган за произнасяне по заявление-декларация на Й.И.И.
за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал.1 от ППЗСП, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото съдебно решение, което не подлежи на обжалване по арг.чл.13 ал.7 ЗСП.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. 2, във вр. чл. 173, ал.2, предл.
3, вр. чл. 174 АПК, настоящият XXXIV съдебен състав на Административен
съд – Варна:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 0305-РД01-0225/30.06.2021 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия, потвърдена с Решение № 03-РД06-0 181/ 05.11.2021 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА административната
преписка за ново произнасяне по заявление – декларация № ЗСП/Д–В-П/501/10.05.2021г.,
подадена от Й.И.И., при съобразяване със задължителните указания на съда по
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: