Решение по дело №12431/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3760
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20171100112431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12431 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Д.Н.Н., В.Н.Н. и К.Н.Н. /като правоприемници на починалата в хода на процеса ищца В.Д.Н./ против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.09.2016г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 27.09.2016г. на път ІІІ-7001, км.17+800, в посока с.Войново-с.Кайнарджа, обл.Силистра, пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Мицубиши с ДК № ******управляван от М.С.М. в нарушение на правилата за движение блъснал кон с каруца, управлявана от Н. Н.Н. и като последица била причинена смъртта му. Вината за произшествието била на водача на автомобила, спрямо когото била постановена влязла в сила присъда. Ищцата /заместена в процеса от своите наследници по закон/ била съпруга на починалия и се твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата му, чието репариране претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.  Претендира се присъждането на законна лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът оспорва иска с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, както и липса на причинна връзка между механизма на ПТП и вината на водача на автомобила. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение починалият да е управлявал ППС с животинска тяга в нарушение на чл.15 ППЗДв.П, чл.71, ал.1 ЗДв.П и чл.106 ЗДв.П, поради което допринесъл за настъпване на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Мицубиши с ДК № ******с който в срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди.

Не е предмет на спор настъпилото на 27.09.2016г. ПТП на път ІІІ-7001, посока от с.Войново-с.Кайнарджа, обл.Силистра, между л.а.Мицубиши, управляван от М.С.М., и ППС с животинска тяга /кон с каруца/, управлявано от Н. Н.Н..

Като доказателство по делото е приета присъда № 18/03.05.2017г. постановена по НОХД № 49/2017г. по описа на ОС-Силистра, с която М.М. е признат за виновен за това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Мицубиши с ДК № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗДв.П-водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и ч20, ал.2 ЗДв.П-водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Н.Н., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК с налагане наказание по НК.

 На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема за установен извършения от застрахования водач фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ да заплати обезщетение.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. По делото не се събраха доказателства, от които може да се направи извод, че починалият е нарушил чл.106, ал.1 ЗДв.П, идентична с чл.15 ППЗДв.П, според която водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.

Съгласно чл.71, ал.1 ЗДв.П всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Законовото изискване е пряко свързано с обозначаването на този тип превозни средства като участници в движението по пътищата и с оглед осигуряване видимостта им не само през деня, но особено в тъмната част на денонощието.

В показанията си св.М.М., водач на автомобила, сочи, че произшествието станало на остър завой. Движил се с около 65 км./ч. и когато започнал да завива слънцето го заслепило и по тази причина ударил движещата се пред него попътно в дясната част на платното каруца.

В приетия като доказателство протокол за оглед на местопроизшествие /стр.11-15/, съставен от длъжностно лице при РПУ-Силистра е посочено, че каруцата и автомобила са намерени на прав участък на пътя, след завой. На мястото е установена част от каруцата-дъска със светлоотразител с триъгълна форма и дъски от дъно на каруца с триъгълен светлоотразител. Огледният протокол опровергава показанията на свидетеля в частта относно мястото на удара,    а именно да е настъпил на самия завой. От друга страна, от същия става ясно, че каруцата е имала светлоотразителни триъгълници съобразно разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗДв.П. Самото произшествие е станало в светлата част на денонощието, поради което и с оглед данните по делото може да се направи извод, че водачът е имал обективната възможност да възприеме намиращата се отпред на пътното платно каруца и да съобрази поведението си с нейното местоположение и скорост на движение. По тези съображения съдът счита, че с поведението си починалият не е допринесъл за настъпване на вредните последици и в този смисъл не е налице основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на дължимото обезщетение.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на пострадалия, подлежащи на съвкупна преценка.

Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници /стр.9/ В.Д.Н. е съпруга на починалия, поради което попада в кръга от лицата активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

От събраните по делото свидетелски показания се установява, че починалият и съпругата му били сплотено семейство в много близки отношения помежду си. Н. Н. /85г./ бил много активен и изцяло се грижил за личното стопанство и съпругата си, която поради заболяване била обездвижена от кръста надолу. Последната приела много тежко смъртта му, изпитвала силна мъка и постоянно плачела.

При горното съдът намира за безспорно установено ищцата /заместена в хода на процеса от своите законни наследници/ да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната смърт на своя съпруг.  При отчитане неговата възраст към деня на произшествието /85 г./, силната привързаност между него и ищцата, основана на отлични лични отношения и факта, че се касае за загуба на особено близък човек, от чиято морална и материална подкрепа е била лишена съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 100 000лв., поради което иска следва да се уважи в пълния предявен размер.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 22.03.2017г., когато е получена претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение и от тази дата присъдена законната лихва. Поради това искането на ищцата за законна лихва за периода от деня на деликта-27.09.2016г. до 22.03.2017г. се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Представлявана е от адвокат /както и нейните правоприемници/ при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. А.Т.-САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 3530лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 4000лв.  

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, и К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, /като правоприемници на починалата в хода на процеса ищца В.Д.Н., ЕГН **********,/ сумата от 10 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н. Н.Н. като последица от ПТП настъпило на 27.09.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Мицубиши с ДК № ******ведно със законната лихва от 22.03.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода 27.09.2016г.-22.03.2017г.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на адв.А.Т.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3530лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4000лв. 

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: