НЧХД №   825/2009 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от В.Й.Ф. с ЕГН ********** ***, която лично и със съгласието на своя баща Й.М.Ф. с нея е повдигнала обвинение против подсъдимия ДИВИТЪР  Б.  Г.  с ЕГН ********** ***  престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно  за това, че  на  19.04.2009 год. в с.Огняново, обл.Пазарджишка,   е причинил на В.Й.Ф.  лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

          В съдебно заседание, тъжителката се явява лично и с повереник, чрез който  поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитници. Формално заявява, че се признава за виновен, като не отрича да е нанесъл няколко удара с ръка по лицето на тъжителката, но твърди провокация от нейна страна. Чрез защитниците си пледира да оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.

          С протоколно определение на съда от 25.05.2009 год. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата Ф.  против подсъдимия Г. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 19.04.2009 год. до окончателното й  изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Частният тъжител Ф. и подс.Г. ***, като двамата имали интимна връзка прекратена  през мес.февруари 2009 година. От този момент нататък отношенията между двамата не били съвсем приятелски.

          На 19.04.2009 год. /Великден/ , около 20.00 часа, подс.Г. заедно със своя приятел св.Х.М. ***, където започнали да си говорят с намиращите се там свои познати, сред които били свидетелките А.А. и С.А.. Около 10 минути след това на мястото пристигнали и тъжителката В.Ф. заедно със своята приятелка – св.Х.Д..

          Питаейки неприязън към бившата си интимна приятелка подсъдимият Г. започнал заядливо да разговаря с нея. В самото начало я попитал саркастично какво прави нейният настоящ приятел „със сивите зъби”. Тъжителката Ф. отвърнала, че това не е негова работа, а Г. търсейки конфликт й казал да си тръгва веднага. Ф. отвърната, че не той е човекът, който  ще  определя кога тя да си замине, след което той ядосано продължил да настоява горната незабавно да напусне компанията. Казал й иронично да върви по”пътя към славата”. Ф. отказала да си замине, което подразнило подсъдимия Г. и в един момент той станал, като с едната си ръка я хванал за гушата и опирайки гърба й към едно дърво започнал да я души. В резултат на това пострадалата се развикала към подсъдимия да я пусне и го ударила с ръка в лицето. Именно в този момент подсъдимия Г. нанесъл  два-три удара с шамар, които попаднали в лицето на Ф.. В този момент към двамата се насочила свидетелката Х.Д., която опитала да отърве приятелката си от подсъдимия. В резултат на това последният ударил с коляно Д. в областта на корема, при което тя изпитала силна болка и седнала на тротоара. В този момент към подсъдимия се насочил неговия приятел – свид. Х.М., който опитал да го хване и издърпа настрани, но бил отблъснат от Г.. Междувременно тъжителката Ф. се обадила по мобилния си телефон на майката на Г. и я призовала да дойде и да види какво прави, както и да си го прибере. След това опитала да звъни на своя баща  - свид. Й.Ф., но разбирайки това Г. ударил телефонът й и той паднал от ръцете на Ф. на земята. Веднага след това Г. блъснал с две ръце пострадалата, в резултат на което тя паднала на земята удряйки  десния си крак в областта на коляното, като единствено факта, че се подпряла с ръце на земята предотвратил удара между главата й и оградата на училището. В резултат на падането Ф. получила разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно и пръстите на двете ръце.  След като се изправила тъжителката Ф. тръгнала от мястото, на което била паднала и се насочила към намиращия се наблизо парк, като отново набирала своя баща по мобилния телефон. Тя незабавно била последвана от подсъдимия Г., който с двете си ръце я обгърнал през врата и с помощта на тази хватка започнал да я тегли към парка. В крайна сметка Ф. успяла да се отскубне и да се обади на баща си, като го призовала за помощ и му казала къде се намира. Разбирайки това подсъдимият Г. незабавно избягал от мястото. Когато пристигнал на мястото на инцидента свидетелят Ф. качил дъщеря си в колата и незабавно отишли в дома на свид. Трендафил Трифонов – полицейски служител в РУ на МВР Пазарджик , обслужващ района на с. Огняново. Там свидетелят Трифонов бил запознат от пострадалата и нейния баща с инцидента, след което горният незабавно се насочил към къщата на подсъдимия. Провел разговор  с неговите родители, при който ги запознал с извършеното от него и ги помолил да се свържат с Г. по мобилния телефон. Майката на подсъдимия провела разговор със сина си, в който той  бил уведомен, че полицаят Трифонов го търсил, но отказал да каже къде се намира и да се върне в дома си. Веднага след това свид. Трифонов се върнал пред своята къща, където по негово настояване били останали пострадалата и нейния баща. Двамата били уведомени от полицейския служител, че Г. все още не е открит, след което по настояване на Трифонов те заминали за ЦСМП – Пазарджик. Там тъжителката Ф. била прегледана от дежурен лекар, като й била оказана и адекватна медицинска помощ. 

          На 21.04.2009 г. / първият работен ден след празничните дни/  тъжителката посетила кабинета по Съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик” АД, където била освидетелствана от съдебния медик и й било издадено медицинско удостоверение.   

От приетото по делото, като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 35/21.04.2009 год., издадено от д-р Ангел Фингаров – съдебен лекар при “МБАЛ-Пазарджик” АД се установява, че при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания: хематом в лявата челно-теменна област на главата  с диаметър около 2 см, оток в лявата половина на носа и лявата скула, отчупване на част от коронката на първи горен десен резец, охлузвания в областта на дясното коляно с размери 2х2 см и охлузвания на пръстите на двете ръце с размери 1х1 см. Пред съдебния лекар в момента на прегледа пострадалата се оплакала от болки  в шията, в чиято област съобщила, че била душена.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе частично от обясненията на подс. Г. и  изцяло, въз основа  показанията на свидетелите Х.Д., С.А., С.А., А.А., Й.Ф. и Трендафил Трифонов,  частично от показанията на свидетеля Х.М., както и от представените  и  приети  по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият отрича да е хващал с ръка за гушата пострадалата и да я е душил, както и в частта им, в която твърди, че  инцидентът бил провокиран от самата пострадала, която му нанасяла обиди непосредствено преди започване на конфликта. Тези негови обяснения  са израз на защитна теза, целяща да омаловажи случилото се и да се представи като жертва на самата пострадала. От друга страна съдът цени обясненията на подсъдимия в частта им, в която той признава, че е нанесъл удари с ръка, попаднали в лицето на Ф., като по негови думи те били два- три шамара. Кредитира обясненията му и в частта, в която продължава описанието на инцидента, потвърждава, че е бутал пострадалата на земята, в резултат на което тя паднала и се ударила. Признава, че й е избил телефона от ръката й с цел да осуети обаждането на нейния баща. Тези негови обяснения категорично се подкрепят от показанията на горепосочените свидетели, като имат разминаване само с показанията на свид. М..

Съдът дава вяра  на показанията на свид. Х.Д. и С.А., които много точно и подробно описват началото на конфликта и обстоятелството, че подсъдимия с нищо не е бил провокиран от пострадалата да започне да й нанася побой.  И двамата свидетели са категорични, че абсолютно безпричинно  Г. се раздразнил  и проявил агресия към пострадалата, като хващайки с рака я облегнал на едно дърво и започнал да я души. Тук е мястото да се посочи, че свид. Д. не заявява да е видяла удари с шамари  нито от страна на Г. към Ф., нито от страна на последната към него. Това, обаче, може да бъде обяснено с динамиката на събитията и с разположението на двете тела, участващи в конфликта спрямо мястото, където се е намирала Д.. В никакъв случай  не може да се мисли, че Д.  проявява недобросъвестност, като не съобщава за нанасяне на удари с шамари, тъй като ако се приеме, че тя се стреми да депозира показания, ползващи пострадалата, която е нейна приятелка то във всички случаи можеше да се очаква Д. да заяви, че е видяла как г. й нанася удари с шамари. От друга страна самият подсъдимия признава за нанесени удари в лицето на пострадалата от негова страна, при което по този факт не съществува съмнение. Свидетелят С.А. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и същият е категоричен, че подсъдимият е душил за гушата пострадалата, опирайки я на едно дърво, както и, че впоследствие й е нанесъл удари, бутнал я е на земята, а след нейното ставане и опит да избяга я настигнал, хванал я с ръце през врата и тръгнал да я влачи към парка. В общи линии показанията на свидетелките С.А. и А.А. съвпадат с показанията на горните двама свидетели, като се разминават единствено в обстоятелството, че според тези две свидетелки  Гиоив не е душил пострадалата, а само я бил хванал за реверите на дрехата, с която тя била облечена.  Това разминаване по този факт би могло да бъде обяснено отново, като се прецени разположението на двете тела, участващи в конфликта и мястото, където са се намирали А. и А.. И двете са категорични, че в самото начало на конфликта, когато Г. е станал и хванал за реверите Ф. той бил застанал с гръб към свидетелките. Според показанията на А. дори тя била на 20 метра от мястото, където подсъдимият държал пострадалата. При това положение е абсолютно обяснимо как и двете свидетелки не са могли да видят, че Г. души Ф., след като преди това я бил държал за реверите. Според свидетеля Х.М. неговият приятел – подс. Г. въобще не бил удрял с ръце пострадалата  Очевидно поради приятелските чувства, които питаят един към друг М. депозира показания, с които цели да облекчи правното положение на подсъдимия.  В тази част показанията на свид. М. не следва да се ценят не само защото противоречат с показанията на останалите свидетели и основно на Д. и А., но и защото противоречат  с обясненията на самия подсъдим, който в началото на разпита си признава, че е нанесъл два-три шамара на пострадалата.  От друга страна показанията на  горепосочените свидетели досежно развитието на конфликта напълно съответстват на твърденията, изложени в тъжбата, имащи отношение към предмета на доказване, а и на констатациите, отразени в съдебно-медицинското удостоверение относно вида и естеството на травмите, получени от Ф..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д.Г. е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 19.04.2009 год. в с.Огняново, обл.Пазарджишка,   е причинил на В.Й.Ф.  лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на обществено-опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителката

Несъстоятелно е възражението, направеното  от защитата , в смисъл, че по отношение на извършеното от подсъдимия следва да бъде приложен институтът на реторсията, тъй като било безспорно установено, че преди той да й нанесе ударите с ръце по лицето и да я  бутне на земята тя го е удряла с шамари по лицето.  Това възражение не било направено, ако се държеше сметка за обстоятелството, че  институтът на реторсията  е приложим само за еднакви по вид леки телесни повреди. Няма спор по делото, че на пострадалата е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Дори да се приеме за безспорно, че самата Ф.  е ударила няколко шамара на подсъдимия преди той да я удари, то очевидно е, че последният евентуално е получил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.  На следващо място, но не по значение инициатор на инцидента е бил самият подсъдим, който пръв и безпричинно е започнал да души за гушата пострадалата. При това положение дори тя да го е ударила няколко пъти с шамар по лицето това нейно деяние следва да се счита за извършено в условията на неизбежна отбрана,  тъй като  именно по този начин Ф. се е бранила от нападението на подсъдимия при условията на възникнала и реално съществуваща опасност за нейното здраве и телесен интегритет.  Несъстоятелно е искането  на защитата и за квалифициране на поведението на подсъдимия при условията на чл. 132 от НК Тук е мястото да се посочи, че подсъдимият Г. не е бил в състояние на афект, още по-малко, предизвикан от пострадалата   с тежка обида, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за него, каквито условия следва да са налице за да е приложим горепосоченият привилегирован състав.  Всички свидетелски показания са еднопосочни и от тях недвусмислено става ясно, че непосредствено преди инцидента тъжителката по никакъв начин не е обиждала подсъдимия. Дори да се приеме за вярно казаното от последния, а именно, че тя по други поводи била говорила в селото, включително и пред неговата настояща приятелка, че той бил „боклук”, „педераст” и т.н. то от това не следва изводът, че Г. е бил в състояние на силно раздразнение, непосредствено преди да нанесе побоя на пострадалата, което е безусловно необходимо за състоянието на физиологичен афект по смисъла на чл. 132 от НК. Отделно от това, дори тези обидни думи да се били казани някога и по някакъв повод от пострадалата по адрес на подсъдимия, то очевидно е , че не са от естеството, че да предизвикат  настъпването или да създадат възможност за настъпване на тежки последици за подсъдимия.

При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена опасност, независимо, че не е осъждан към настоящия момент. Видно от приетите като писмени доказателства по делото  2 бр. характеристични справки за личността на подсъдимия – едната от кмета на с. Огняново, я другата от инспектор ДПС При РУ на МВР Пазарджик, подсъдимият Г. е изключително негативно охарактеризиран. Посочен е като системен нарушител на обществения ред, регистриран в ДПС още на 04.05.2006 г. за нанесени леки телесни повреди над свои ученици и нанасяне на побой в други училища в гр. Пазарджик, изключително недисциплиниран като ученик в основното училище, в което учел в с. Огняново. Описан е като лице, склонно към употреба на алкохол, проявяващо агресия и раздразнителност. Описан е и като извършител на системни противообществени прояви, включително и шофиране на МПС без правоспособност. Всичко това иде да покаже, че подсъдимият Г. се е оформил като  личност с изкривена ценностна система и трайно изразени противообществени навици.

Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на извършване – на обществено място и в присъствието на други лица, а също и с елементи на хулигански прояви.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от невъзможността на неговите родители да окажат адекватен и необходим морален и социален контрол и да постигнат корекции в поведението му.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, младежката му възраст и частично направените самопризнания относно факта на нанесени удари с ръка в лицето на пострадалата. Отегчаващи  обстоятелства са изключително негативните характеристични данни.

          Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият  е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът намира, че на подсъдимия Д.Г.  следва да бъде наложено административно наказание - глоба в размер, близък до минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1000 лева, която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

При определяне размера на глобата, съдът  съобрази освен  наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. 

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалата, протеклия оздравителен период  и накърненият й авторитет в обществото с факта на публично нанесения побой,  съдът намери за частично основателен предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Предвид на това съдът осъди последния да заплати на гражданския ищец сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2009 г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 3000 лева, гражданският иск като неоснователен бе отхвърлен.

 На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Г. бе осъден да заплати на тъжителката Ф. сумата от 231 лева направени от нея  разноски по воденето на делото, включително и заплатен адвокатски хонорар. Отделно от това Г. бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на СВ държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 60 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

 

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: