РЕШЕНИЕ
№……./……..2019 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА
въззивно частно гражданско дело № 14635 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на С.О.срещу Разпореждане от 10.09.2019 г. по изп.дело № 20198510401952
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се
намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото –ЗД „Б.И.“
АД.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Излагат се
доводи, че процесуалният представител на взискателя е предприел единствено
действия по образуване на изпълнително производство, както и че размерът на
възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Ето
защо се счита, че се дължи единствено възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил
отговор на жалбата, с който се излагат доводи за неоснователност на същата.
Сочи се, че възнаграждението е уговорено и заплатено от взискателя, като към
момента на уговарянето му не е било ясно какви фактически и правни действия ще
бъдат необходими.
Постъпило е и становище
на ЧСИ П., според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното възнаграждение
не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като размерът
на адвокатския хонорар е съобразен с Наредба № 1/23.07.2004 г.
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима
като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има
интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл.
436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело с № 20198510401952
е образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, чрез пълномощника адв. М.Г.,
на дата 03.09.2019г.
Към молбата за
образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за правна
защита и съдействие от дата 24.07.2019 г., от което е видно, че страните са
договорили за представителството по изпълнителното дело да се заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева без вкл. ДДС.
С молбата за образуване
на изпълнителното дело е посочено способ за изпълнение - запор върху банковите сметки на длъжника и са
възложени на ЧСИ П. правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 04.09.2019г. на
основание чл. 428 от ГПК на длъжника С.О.е връчена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ за суми, включващи 1511 лева – главница; и изпълнителни
разноски в размер на 420 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 293,38 лева.
На 10.09.2019 г. е
постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското
възнаграждение за представителя на взискателя.
Във връзка с депозирано
възражение от страна на длъжника ЧСИ П. с Разпореждане от дата 10.09.2019г. е
отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника по делото, като
същото е надлежно връчено на длъжника на 19.09.2019 г.
На 25.09.2019г. в кантората на ЧСИ П. от
страна на длъжника С.О.е депозирана процесната жалба с вх. № 68785/25.09.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В
настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение,
подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление
за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на
адвокат Гочев, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. В
договора за правна защита и съдействие е обективирана и разписка за плащане на
уговореното възнаграждение в брой.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални
действия. По изпълнителното дело не са приложени каквито и да било изпълнителни
способи и от страна на ЧСИ. Поради това следва да се приложи чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., според която за образуване на изпълнително дело
адвокатското възнаграждение е 200 лв. Тълкуването на разпоредбата води до
извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на
вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение
намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на
изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането. Следва да
се посочи, че изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнителното
дело е да се посочи способ за изпълнение, поради което и не е приложима нормата
на т. 2 на чл. 10 от Наредбата. Посочената разпоредба касае процесуално
представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване,
а както беше посочено участието на представителя на взискателя в настоящия
случай се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
Не може да бъде
споделен и доводът на взискателя, доколкото с молбата за образуване са
възложени правомощия на съдебния изпълнител сам да предприема необходимите
изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, поради което още при
първоначалното уговаряне на възнаграждението страните по договора за правна
помощ са могли да предвидят, че изпълнителното дело няма да има особена
фактическа и правна сложност, още повече че длъжник е Столична община.
Ето защо съдът приема,
че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
изпълнителното дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело, в дължимия минимален размер от 200 лв.
Относно
разноските:
Направено е искане от
жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но доколкото
предмет на настоящото производство се явява спор по повод разноски в
изпълнителното производство, настоящият състав намира, че не следва да се
присъждат разноски в настоящото производство.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от
10.09.2019 г. по изп.дело № 20198510401952 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към
Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя по делото –ЗД „Б.И.“ АД и вместо това,
НАМАЛЯВА на основание
чл.78, ал. 5 ГПК разноските за
заплатено адвокатското
възнаграждение, което длъжникът С.О.следва
да заплати на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, по изпълнително дело № 20198510401952 по
описа на ЧСИМ.П., с рег. № 851 в Камарата на ЧСИ, от 350 лева на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.