Номер ІV-833 Година
2019, 10 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав
на десети май година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско
дело № 598 описа за 2019 година
Производството е по чл.274, вр.чл.248, ал.3 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от
адвокат „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК *********, ищец по гр.д.1035/2018
г. по описа на Айтоски районен съд, против определение № 179 от 22.02.2019 г.
по гр.д.1035/2018 г. на АРС, в частта му, с която съдът е изменил определението си по делото в
частта на разноските, като е осъдил жалбоподателя
да заплати на ответниците по делото Ф.А.О. ***, Х.Ф.З. ***, и Х.Ф.Б. ***, съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 1 280,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие на ответниците.
Твърди
се, че определението на БРС в обжалваната от ответницата част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като на първо място, по делото не са представени
доказателства за реално извършени разноски от ответниците – депозираните от
ответниците отговори на исковата молба изхождат от всеки един от ответниците и
няма данни да са били изготвени от адвокат; пълномощното, с което ответниците са
го упълномощили да ги представлява е представено по делото едва с молбата от
05.02.2019 г., с която е поискано присъждане на разноски, т.е.само за нуждите
на присъждането на разноски, без по делото да е осъществено реално процесуално
представителство. Възразява се и против размера на присъдените разноски като се
твърди, че определеният от съда размер е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото – по чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Претендира се отмяна
на определението на АРС по чл.248 ГПК, в обжалваната от жалбоподателя част и
присъждане на разноски за настоящото производство. Не се сочат нови
доказателства.
Ответниците
по частната жалба (и по предявения иск) Ф.А.О., Х.Ф.З. и Х.Ф.Б., не представят
отговор на частната жалба в законовия срок.
Частната
жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата
молба на частния жалбоподател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за осъждане на наследниците
на Ф. Кемал О. – ответниците Ф.А.О., Х.Ф.З. и Х.Ф.Б., да заплатят на ищеца,
съразмерно с частта от наследството си, сумата от 25 000 лв – частичен иск
от 87 641,82 лв, представляваща изплатени от ищеца застрахователни
обезщетения, лихви върху тях и разноски, присъдени в тежест на дружеството с
решение по гр.д.9696/2012 г. на СГС.
След връчване на препис от исковата молба, на 09.01.2019 г. - в срока
по чл.131 от ГПК, всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, с
който е оспорил иска като неоснователен поради направен (и надлежно вписан)
отказ от наследството на Ф. Кемал О.. Към всеки от отговорите на исковата молба
е приложено удостоверение от АРС за вписан отказ от наследството на Ф. Кемал О.,
направен от съответния ответник. Отговорите на исковата молба са подписани
лично от съответния ответник.
С определение от 09.01.2019 г. АРС е изготвил проекто доклад по делото
и го е насрочил за открито съдебно заседание на 05.02.2019 г. от 9.40 ч.
На 04.02.2019 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която е
заявил, че на основание чл.232 от ГПК оттегля изцяло исковете си против тримата
ответници и желае прекратяване на делото.
С определение № 106 от 04.02.2019 г. съдът е прекратил делото на
основание чл.232 от ГПК.
На 05.02.2019 г. от ответниците, чрез пълномощник адв.Тодор Досев от
БАК, е постъпила молба за допълване, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, на
постановения съдебен акт в частта за разноските и за присъждане на всяка от
ответниците на разноски в размер на 500 лв, общо 1 500,00 лв, за заплатено
от тях адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 09.01.2019 г., ведно с пълномощно, в който
е вписано адв.възнаграждение в размер общо на 1500 лв, като е отразено, че
сумата е заплатена изцяло в брой.
В срока по
чл.248, ал.2 от ГПК ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е представил отговор на
молбата, с който я оспорва като неоснователна. Заявено е, че липсват
доказателства за осъществено процесуално представителство на ответната страна, както
и за реално заплатено възнаграждение за адвокат по представените договор за
правна защита и съдействие и пълномощно. Позовава се и на липсата на списък с
разноски по чл.80 от ГПК. Заявено е и искане за намаляване на разноските за
адв.възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност на спора.
На първо място съдът приема, че независимо от представянето
на договора за правна
защита и съдействие и пълномощното на ответниците едва след прекратяване на
производството, както и от липсата на представен списък на разноските по чл.80
от ГПК, на ответниците се дължи заплащане на сторените от тях разноски.
Отговорът на исковата молба от всеки от ответниците (впрочем – макар изхождащ от
конкретния ответник – очевидно изготвен от едно и също лице предвид
съдържанието и формата му), е връчен на ищеца на 16.01.2019 г. Молбата за
оттегляне на иска е изпратена от ищеца на 04.02.2019 г. – в деня преди
насроченото открито съдебно заседание (изходящият номер на молбата е от същата
дата). Датата на прекратяване на производството по делото също е 04.02.2019 г.,
т.е. ответниците, вкл.техният процесуален представител, не биха могли да знаят
до съдебното заседание на 05.02.2019 г., че производството ще бъде прекратено
поради постъпило оттегляне на иска (в 13.45 ч. на 04.02.2019 г. – според печата
на съда върху молбата на ищеца).
Ответниците са заявили
искане в отговорите си на исковата молба, за присъждане на разноски, каквито
очевидно са знаели, че са направили. Ответниците не са длъжни да представят
договора за правна защита и съдействие и пълномощното с отговора си на исковата
молба, подписан лично от всеки от тях. Това, очевидно е щяло да стане в
откритото съдебно заседание, в което ответниците са щели да бъдат
представлявани от адв.Досев, доколкото молбата на адв.Досев с приложения
оригинал на договора за правна защита и съдействие и пълномощното, са
депозирани в съда на 05.02.2019 г. – в 10.03 ч. – непосредствено след часа на
съдебното заседание (9.40 ч.), т.е.за съдебното заседание адв.Досев се е явил и
е разполагал с договора за правна защита и съдействие и пълномощното от
ответниците. Ето защо съдът приема, че договорът за правна защита и съдействие
и пълномощното са били подписани още на посочената в тях дата (09.01.2019 г. –
датата на изготвяне на отговорите на исковата молба), а не са били съставени за
нуждите на производството по присъждане на разноски.
Липсата на списък на
разноските също не е пречка за присъждането им, доколкото в случая не се касае
за изменение на вече присъдени разноски, а за присъждането им тепърва, като
поради прекратяването на производството в закрито заседание, преди първото
открито съдебно заседание, ответниците не са имали възможност да представят
списък на разноските.
Съдът намира, за неоснователно възражението, че няма
доказателства сумата от 1 500 лв по договора от 09.01.2019 г. да е
заплатена от ответниците, поради което съгласно чл.78, ал.1 ГПК присъждане на
разноски за възнаграждение по този договор не се дължи на ответниците. Изрично
в т.ІІІ от договора за
правна защита и съдействие от 09.01.2019 г. е отразено, че
сумата от 1500 лв е заплатена в брой, поради което договорът служи за разписка
в тази си част.
Относно размера на
дължимите на ответниците разноски, съдът напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че на ответниците се дължат разноски в минималния
размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, и не споделя съображенията на частния
жалбоподател, че разноските следва да бъдат определени по чл.9 от същата
Наредба. Действително адв.Досев не е представлявал ответниците в открито
съдебно заседание, но това е станало поради причината, че ищецът е оттеглил
иска си по обяд предния ден и съдът е прекратил производството в същия ден,
обстоятелства, които нито ответниците, нито процесуалния им представител са
могли да знаят, за което говори явяването на адв.Досев в деня и на часа на
насроченото с доклада на съда по делото открито съдебно заседание.
С
изложените съображения, както и по съображенията, изложени от
първоинстанционния съд, които настоящият състав напълно споделя, и към които
препраща на основание чл.272 от ГПК, съдът намира частната жалба за
неоснователна.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 179 от 22.02.2019 г.
по гр.д.1035/2018 г. на АРС, в частта му, с която съдът е изменил определението си по делото в
частта на разноските, като е осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София,
ЕИК ********* да заплати на ответниците по делото Ф.А.О. ***, Х.Ф.З. ***,
и Х.Ф.Б. ***, съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 1 280,00 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на ответниците.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.