Р E Ш Е Н И
Е
№
13.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело №
302 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът З.С.И. твърди, че е работила като директор на
Обединено училище „Христо Ботев“, с. Опан, Община Опан.
Със Заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на
РУО Стара Загора, била наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение било прекратено без
предизвестие, считано от датата на връчване на заповедта - 27.02.2018 г. С
влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. 1874/2018 г. уволнението било
признато за незаконно, заповед била отменена и била възстановена на работа на
предишната й длъжност „Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан,
Община Опан“.
На 29.11.2019 г. подала заявление до Началника на РУО
вх. № РД-17-1012, с което заявила желание да заема отново предишната си
длъжност, считано от 06.12.2019 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в
чл.345, ал.1 КТ. Заявление в същия смисъл подала и до Директора на Обединено
училище „Христо Ботев“ с. Опан, Община Опан с вх. № 180/02.12.2019 г.
При явяването й на работа на 06.12.2019 г. й била
връчена Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора, с
която била възстановена на длъжността „Директор на Обединено училище „Христо
Ботев“ с. Опан, Община Опан“, считано от 06.12.2019 г. Веднага след връчването
на тази заповед й била връчена Заповед № РД-07-119/05.12.2019 г., с която
Началника на РУО Стара Загора наредил прекратяването на трудовия й договор, по
силата на който заемала длъжността „Директор на Обединено училище „Христо
Ботев“ с. Опан, Община Опан“ на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Счита издадената Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на
Началника на РУО Стара Загора за незаконосъобразна по следните съображения:
1. Към датата на издаване на Заповед №
РД-06-712/05.12.2019 г. за възстановяване на заеманата преди незаконното
уволнение длъжност, тази длъжност не била свободна - не била издавана заповед
за освобождаване на заемащия длъжността „Директор на Обединено училище „Христо
Ботев“ с. Опан, Община Опан“, поради което заповедта се явявала нищожна и като
такава не можела да породи правни последици, тъй като липсвала свободна
длъжност, която да заема съобразно влязлото в сила решение за възстановяването
й на работа. Предвид нищожността на цитираната заповед, липсвало основание за
издаване на заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, тъй като такова правоотношение не е възникнало.
2. Съгласно Заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на
Началника на РУО била възстановена на длъжността „Директор“, считано от
06.12.2019 г.,а съгласно обжалваната заповед № РД-07.119/05.12.2019 г. била
освободена от заеманата длъжност „Директор“, считано от 05.12.2019 г., т.е.
един ден преди да възникне трудовото правоотношение. Налице било основание за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради обстоятелството, че била
освободена от длъжност, която не била заела към датата на освобождаването й.
3. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение като основание за липса на професионални качества били посочени
документи, с които не била запозната, а именно: Писма изх. №
66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан,
Протокол от 02.02.2018 г. на Община Опан, Писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г.
на група учители, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от Антония Владева, Жалба вх. №
349000-19144/2018 г. на ОД на МВР Стара Загора и Констативен протокол към нея №
КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО Стара Загора, сигнали на учители и родители. В заповедта били посочени множество
констативни протоколи и задължителни предписания, които имали за предмет
извършване проверки в училището, както по сигнали, така също и цялостни планови
проверки. Констатирана била неоснователност на твърдения, посочени в жалбите, а
така също незначителни пропуски в работата, които били своевременно отстранени.
Липсвали данни тези нарушения да оказвали на специфични лични качества на ищцата,
били определени методи на работа в училището, които били неприемливи и пречели
на спокойната работна атмосфера сред колектива и създавали лош имидж и
отношение към училището сред обществеността.
Липсвали доказателства за наложен авторитарен стил на
управление и грубо и невъздържано отношение към персонала, в резултат на което
да било налице текучество на персонала и намаляване на броя на учениците.
Изводът, че за периода 2011 – 2017 г. 28 души напуснали училището и че това се дължало на отношението на ищцата
към персонала, бил произволен и не бил подкрепен с доказателства. Не били
посочени конкретно основанията за прекратяването на трудовите правоотношения, с
което да се аргументира тезата, че напускането им било в резултат на лошо
отношение от страна на ищцата към преподавателите.
Намаляването на броя на учениците бил обективен процес
и не бил свързан с отношението й към учениците. Що се отнасяло да увеличения
брой на учениците към датата на издаване на заповедта, той се дължал на
обстоятелството, че през 2017 г. училището било преобразувано в „Обединено“ и
обучението продължавало до 10-ти клас. След уволнението на ищцата учениците от
8-ми клас продължавали обучението си в 9-ти и 10-ти клас, което водило до
увеличаване на общия брой на учениците. Самостоятелната форма на обучение не
съществувала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
което също обективно довело до увеличаване броя на учениците.
По отношение на определяне на размера на трудовите
възнаграждения, то съгласно длъжностната характеристика, в прерогативите на
директора било сключването и прекратяването на трудовите договори и
целесъобразното изразходване на финансовите средства. Що се отнасяло до
ощетяването на служителите Димитрина Лучева, Десислава С. и Павлина Ангелова
със съответни проценти допълнително възнаграждение към 01.10.2018 г., твърди,
че към тази дата трудовото й правоотношение като директор било прекратено,
считано от 27.02.2018 г., поради което и към 01.10.2018 г. не била имала
никакви правомощия за определяне на възнагражденията.
Относно твърдението за отказване на контакт и
създаване на синдикална организация в училището: Съгласно разпоредбата - на
чл.4 КТ работниците и служителите имали право, без предварително разрешение,
свободно да образуват по свой избор синдикални организации. Извън прерогативите
на директора на училището било създаването на синдикална организация. Напротив,
намесата на ищцата във формирането на свободната воля на служителите за
сдружаване в синдикална организация следвало да се счита като грубо нарушение
на КТ.
По отношение на твърдението,че в резултат на
виждането, че следвало да управлява училището еднолично, без да се съобразява с
относимата нормативна уредба, била допуснала между учебните часове да няма
голямо междучасие и в часовете по ЦОУД въобще да няма междучасия,то посочените
факти били обект на съдебен контрол ,тъй като съществували като основание за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ в п.1 от Заповед №
РД-07-2/27.02.2018г. на Началника на РУО и съдът се е произнесъл с влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд,че такова нарушение не било налице.
По отношение на визираното „нарушение“ за
декларираните пред НАП трудови договори на Динко Танев Динев, твърди, че към
посочената дата 01.07.2018 г. била освободена от заеманата длъжност със Заповед
№ РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора, поради което нямала
отношение към декларираните в НАП трудови договори на 01.07.2018 г.
Без да били посочени основания и доказателства за
това, в заповедта декларативно било заявено, че ищцата не съдействала на
обществения съвет и настоятелството към училището за осъществяване на дейността
им. Независимо, че не било нейно задължение, ищцата се старала да включва, както
обществения съвет, така също и училищното настоятелство в дейността на
училището. В подкрепа на това твърдение били писма изх. № 135/13.02.2018 г. и
изх. № 333/01.07.2016 г.
По отношение на целесъобразното изразходване на
бюджетни средства и липсата на управленска компетентност в тази връзка -
посочените факти били обект на съдебен контрол, тъй като съществували като
основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ в п.3 от Заповед №
РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на РУО и съдът се бил произнесъл с влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 1874/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд, че такова нарушение не било налице.
Неаргументиран бил изводът, че не познавала и
прилагала действащата нормативна уредба, свързана с управлението и функционирането
на училището и че липсвала вменената й
професионална компетентност в глава 8 т.3.2 от длъжностната характеристика.
Голословни били изводите, че не била
добре приета от ученици, родители и учители, което водило до невъзможност да се
утвърди като авторитет сред персонала.
Като се вземело предвид поведението на Началника на
РУО, а именно прекратяването на трудовото й правоотношение в деня на
възстановяването й на работа след отмяна по силата на влязло в сила съдебно
решение на незаконосъобразно издадената заповед за дисциплинарно наказание
„уволнение“, можело да се направи обоснован извод, че се касаело за наличие на
тенденциозност, лично негативно отношение към ищцата и желание на всяка цена да
бъда освободена като Директор на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан без
да било налице законово основание за това.
Всички изложени аргументи в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение целели да докажат виновно поведение на ищцата при
изпълнение на трудовите й задължения, което не било основание за прекратяването
на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Липсата на професионални
качества за ефективно изпълнение на възложена работа по смисъла на чл.328,
ал.1, т.5 КТ била налице тогава, когато работникът или служителят не притежавали
достатъчно професионални знания, умения, навици, т.е. когато се касаело до
обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на служителя.
Ето защо, във връзка с изложеното счита, че
обжалваната заповед била незаконосъобразна и като такава следвало да бъде
отменена.
Искането на ищцата до районния съд е да бъде отменена
Заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на Началника на РУО Стара Загора, с която бил
прекратен трудовия й договор, по силата на който заемала длъжността „директор“
на Обединено училище „Христо Ботев“ с. Опан, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ,
да бъде възстановена на заеманата длъжност „Директор на Обединено училище
Христо Ботев с. Опан Община Опан“ и да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение за принудителна безработица, поради незаконно уволнение за времето,
през което е останала без работа за шест месеца, считано от 05.12.2019 г. г. в
размер на 7848,96 лв. (след допуснато увеличение на размера на иска в съдебно
заседание от 02.06.2020г.), ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Обединено училище „Христо Ботев“, с. Опан, Община Опан, с който заявява, че
счита така предявените искове за допустими, но по своята същност били
неоснователни.
Сочи, че началникът на Регионалното управление на
образованието Стара Загора издал подробна и мотивирана заповед
РД-07-119/05.12.2019 г., с която прекратил трудовия договор на ищцата на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посоченото в заповедта за уволнение правно
основание - чл.328, ал.1, т.5 от КТ било безвиновно основание, което
означавало, че изключва виновно поведение на работника или служителя.
Елементите на фактическия състав на това основание били липса на качества на
работника или служителя, необходими за ефективно изпълнение на възложената му
работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Именно затова в
заповедта били посочени множество конкретни факти, обуславящи извода на
работодателя за липса на определени качества у ищцата - професионални умения,
навици, знания, които последната не притежавала, за да изпълнява възложената й
работа ефективно.
Оспорва твърденията на ищцата за незаконосъобразност
на процесната заповед, а именно:
Твърди, че при издаването и връчването на процесната
заповед не били допуснати процесуални нарушения, както се твърдяло от ищцата. В
изпълнение на решението по гр.дело № 1874/2018 г. на Районен съд Стара Загора,
влязло в законна сила на 29.10.2019 г. г-жа З.С.И. била възстановена на
длъжността „директор“ в ОУ „Христо Ботев“ с. Опан със заповед № РД-06-
712/05.12.2018 г. на Началника на РУО Стара Загора. Дали е имало или не
свободна длъжност не влияело на законосъобразността на заповедта, а би могло да
бъде повод за други дела, ако ищцата не била допусната до работа. Същата не
била и нищожна - издадена била от компетентен орган в кръга на правомощията му
в изискуемата от закона форма и била връчена на ищцата. Това, че ищцата била
възстановена на длъжност и веднага след това бил прекратен трудовия й договор
би имало значение за евентуално обезщетение за неспазено предизвестие, но не
влияело на законосъобразността на заповедта за уволнение.
За да издаде
оспорваната заповед, работодателят се позовавал на данни, подробно описани в
самата заповед и съдържащи се в Констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО
- Стара Загора, Заповед за задължителни предписания № 553/30.07.2015 г.
Констативен протокол № 225/07.08.2015 г. на Регионален инспекторат по
образованието, Заповед № 522/16.07.2015 г. на РИО – Стара Загора, Заповед №
582/12.08.2015 г. на РИО – Стара Загора за задължителни предписания, Заповед №
588/21.08.2015 г. на началника на РИО – Стара Загора, Заповед №
152-1/30.03.2016 г. на Началника на РИО – Стара Загора, Констативен протокол №
127/29.02.2016 г. на РИО – Стара Загора, Заповед № 104/01.03.2016 г.,
Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх. №
812/06.04.2016 г. на РИО – Стара Загора, Констативен протокол № КМД-04-3/22.01.2018
г. на РУО – Стара Загора, Заповед № РД-06-19/22.01.2018 г. на началника на РУО
– Стара Загора, Задължителни предписания № ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на
НОИ – ТП –Стара Загора, писма изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00-
82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан, Протокол от 02.02.2018 г. от Община
Опан, Сключени договори, Писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители,
преписката по гр.дело № 1874/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, Жалба вх. №
Ж-1/06.02.2018 г. от Антония Владева, жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на
МВР – Стара Загора и Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на
РУО – Стара Загора, сигнали на учители и родители и срещи. Въз основа на тях е
приел, че З.С.И. притежава специфични лични качества, определили методи на
работа в училището, както и отношение към учители, персонал, родители и
ученици, държавни и общински органи, които били неприемливи и пречели на
спокойната работна атмосфера сред колектива, създавали лош имидж и отношение
към училището сред обществеността, което пък го мотивирало да издаде заповедта.
Данните, съдържащи се в гореописаните документи
доказвали мотивите на обжалваната заповед, че като действащ директор на
училището г-жа З.И. допуснала текучество на персонала и устойчиво намаляване на
броя на учениците, дължащи се на грубо отношение към тях и създаване на
невъзможна за работа среда.
Поради непознаване на относимата нормативна уредба, не
отчитала правилно трудовия стаж на подчинените си, придобит преди 01.07.2007
г.,с което ги ощетявала. Едноличният й стил на работа и чувството, че цялата
дейност на училището зависела от волята й, довело до това, че тя изпаднала в
обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по длъжностна
характеристика, посочени в глава трета от нея, като например - сключвала
изменяла, прекратявала трудовите договори, като сключвала договори с едно
съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с друго съдържание.
Отказвала контакт и създаване на синдикална
организация в училището, тъй като считала, че следва да взема всички решения
еднолично. Следователно й липсвала комуникативна компетентност да изпълнява
длъжността, посочена в глава осма, чл.3.3 от длъжностната характеристика.
Липсата на ищцата на професионална компетентности и
чувството, че може еднолично да взема всякакви решения, включително и в разрез
с нормативната уредба довела до това, че същата изнесла 10 оригинални документи
от училището, оставяйки копие с надпис “оригиналът е в З.И.“. Тези документи
били неразделна част от дневника с входящата кореспонденция, който съгласно
Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищно образование следвало да се съхраняват в училището за
срок от 10 години. Във връзка с това било образувано досъдебно производство в
Районна прокуратура Стара Загора.
Изразходването на предоставените бюджетни средства на
училището невинаги било целесъобразно, икономично и прозрачно. При сключен
договор за доставка на храна за обедно хранене на учениците с готови ястия и
прибори за еднократна употреба поддържала персонал на кухнята - работник в
кухня и двама служители на половин щат - разносвач на храна, който реално не
бил необходим. Счита, че по този начин липсвала задължителната в глава осма,
точка 3.1 от длъжностната характеристика управленска компетентност.
Гореизложеното се подкрепяло и от многобройните дадени
предписания, цитирани по-горе. Г-жа И. била с чувството, че след като
управлявала еднолично училището и нещата били зависими от нея, не било
необходимо да познава и прилага действащата нормативна уредба, свързана с
управлението и функционирането на училището, да познава и ползва стратегически
и програмни документи, отнасящи се до училищното образование, което значило, че
й липсвала вменената й професионална компетентност в глава 8, т.3.2 от
длъжностната характеристика.
Така работодателят констатирал, че г-жа И. не
притежава необходимите за възложената й работа професионални знания, умения и
навици, което трайно състояние я правило неспособна да изпълнява резултатно
възложената й трудова функция.
Наведените в исковата молба твърдения, че по отношение
изложеното в заповедта, че била допуснала между учебните часове да няма голямо
междучасие и в часовете по ЦОУД /целодневна организация на учебния ден/ въобще
да няма междучасия, и относно целесъобразното изразходване на бюджетните
средства се бил вече произнесъл РС – Стара Загора по гр.дело № 1874/2018 г., то
това не отговаряло на истината. Съдът приел, че били извършени нарушения, но не
били съществени и не можели да обусловят дисциплинарно уволнение. В това
решение твърдените пропуски били установени по безспорен начин.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани и присъдите на ответника
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба
доводи. Доразвива същите в писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете по изложените в отговора на исковата молба
доводи. Допълнителни такива излага в писмена защита.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от приложеното гр.д.
1874/2018г. на РС –Стара Загора, с влязло в законна сила съдебно решение е
признато за незаконно уволнението на З.С.И., от длъжността „директор” и е
отменена като незаконосъобразна заповед № РД-07-2/27.02.2018г. на Началника на
РУО - Стара Загора, с която й е било наложено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, дисциплинарно
наказание „уволнение“ и същата е
била възстановена на предишната й длъжност – „директор” на Обединено
училище „Христо Ботев“, село Опан, Община Опан.
Не е спорно също така, че в двуседмичния срок от
съобщението до ищцата, получено на 28.11.2019г. (л.716 от том III на гр.д. 1874/2018г.),
същата е уведомила училището и РУО – Стара Загора, че желае да заеме длъжността
директор, считано от 06.12.2019г. (виж заявление от 29.11.2019г., на л. 13 и
заявление от 02.12.2019г., на л. 14 от делото).
Не е спорно също така, че на 06.12.2019г. ищцата се е
явила на работа, при което й са били връчени две заповеди - заповед №
РД-06-712/05.12.2019 г. на началника на РУО – Стара Загора за възстановяване на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „директор“, считано от
06.12.2019г. и заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на началника на РУО – Стара
Загора за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.328,
ал.1, т.5 КТ, които факти се установяват и от самите заповеди, приети като
писмени доказателства по делото (л.7-11 и л. 12 от делото).
Видно от съдържанието на заповед № РД-07-119/05.12.2019
г., трудовият договор с ищцата е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества. В заповедта са цитирани следните актове: Констативен
протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО - Стара Загора, Заповед за задължителни
предписания № 553/30.07.2015 г. Констативен протокол № 225/07.08.2015 г. на
Регионален инспекторат по образованието, Заповед № 522/16.07.2015 г. на РИО –
Стара Загора, Заповед № 582/12.08.2015 г. на РИО – Стара Загора за задължителни
предписания, Заповед № 588/21.08.2015 г. на началника на РИО – Стара Загора,
Заповед № 152-1/30.03.2016 г. на Началника на РИО – Стара Загора, Констативен
протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО – Стара Загора, Заповед № 104/01.03.2016
г., Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх.
№ 812/06.04.2016 г. на РИО – Стара Загора, Констативен протокол №
КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО – Стара Загора, Заповед № РД-06-19/22.01.2018 г.
на началника на РУО – Стара Загора, Задължителни предписания №
ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ – ТП –Стара Загора, писма изх. №
66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00- 82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан,
Протокол от 02.02.2018 г. от Община Опан, Сключени договори, Писмо вх. №
РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, преписката по гр.дело № 1874/2018 г.
по описа на РС – Стара Загора, Жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от Антония
Владева, жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР – Стара Загора и
Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО – Стара Загора, (всички
представени и приети като писмени доказателства по делото), както и общо е
посочено и „сигнали на учители и родители и срещи“, въз основа на които
работодателят е извел следната липса на качества: Посочил е, че З.И. притежава
специфични лични качества, определили методи на работа в училището, както и
отношение към учители, персонал, родители и ученици, държавни и общински
органи, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера сред
колектива, създавали лош имидж и отношение към училището сред обществеността, че
е наложила авторитарен стил на управление, несъвместим с принципите на работа в
колектив и с ученици и с родители, като това грубо и невъздържано отношение е
довело до текучество на персонал в училището и до намаляване на броя на
учениците. В заповедта са дадени следните примери за това – че при щат от 15-16
учителя, за периода докато З.И. е била директор са напуснали 28 души, а броят
на учениците с всяка година намалявал, като в края на 2017г. бил 82 и това
довело до сливане на паралелки 1-2 клас и 3- 4 клас, а понастоящем учениците
били 145.Посочено е също така, че И. не била добре приета от служителите на
училището, ученици, родители , както и от представителите на държавни
институции и местната власт, а също така
отказвала контакт и създаване на синдикална организация в училището, тъй
като считала, че следва да взема всички решения еднолично. Следователно й
липсвала комуникативна компетентност да изпълнява длъжността, посочена в глава
осма, чл.3.3 от длъжностната характеристика. В заповедта е изведено, че поради едноличния й стил на работа и
чувството, че цялата дейност на училището зависела от волята й, това довело до
това, че тя изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика, посочени в глава трета от нея, като например -
сключвала изменяла, прекратявала трудовите договори, като сключвала договори с
едно съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с друго съдържание. Изведено
като липса на качество в заповедта е и че поради непознаване на относимата
нормативна уредба, не отчитала правилно трудовия стаж на подчинените си,
придобит преди 01.07.2007 г.,с което ги ощетявала. Същата изнесла 10 оригинални документи от училището, оставяйки
копие с надпис “оригиналът е в З.И.“. Тези документи били неразделна част от
дневника с входящата кореспонденция, който съгласно Наредба № 8/11.08.2016 г.
за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно
образование следвало да се съхраняват в училището за срок от 10 години. Във
връзка с това било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура
Стара Загора. Непознаването на относимата нормативна уредба е мотивирано и с
дадените предписания по констативните протоколи за проверки, цитирани в заповедта.
В заповедта е посочено още, че на И. липсвала и задължителната в глава осма,
точка 3.1 от длъжностната характеристика управленска компетентност, което се
извеждало от изразходването на
предоставените бюджетни средства на училището невинаги било целесъобразно,
икономично и прозрачно. При сключен договор за доставка на храна за обедно
хранене на учениците с готови ястия и прибори за еднократна употреба поддържала
персонал на кухнята - работник в кухня и двама служители на половин щат -
разносвач на храна, който реално не бил необходим.
От приложеното гр.д. 1874/2018г. на РС –Стара Загора,
в което е приложено лично трудово досие на ищцата, е видна длъжностната
характеристика за директор на гимназия, обединено и средно училище (л.409 и
сл.), в която подробно са разписани задълженията, отговорностите и
компетентностите, които следва да притежава директорът.
Видно от представените по делото констативни протоколи
от 2015г. за извършени проверки в
училището (л.36-46), те са завършили със заповеди, с които са дадени
предписания до директора за отстраняване на констатирани нарушения, като
вследствие това със заповед от 16.07.2015г. е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка‘ на И. за нарушения на нормативни актове в сферата на
образованието (виж л. 47-49).
Видно от представените по делото констативни протоколи
от 2016г. за извършени проверки в
училището (л.50 - л.100), две от тях са завършили с издаване на заповеди, с които
са дадени предписания до И. за отстраняване на констатирани нарушения по
съблюдаването на нормативните актове при оформянето на документите в системата
на народната просвета (виж заповеди на л.50 и л.63 ).
За 2018г. са представени два констативни протокола, единият
от които е констативен протокол № КМД—04-03/22.01.2018г. на РУО – Стара Загора
(л.100-115), констатациите по който са послужили като основание за налагане на
ищцата на дисциплинарно наказание „уволнение‘, предмет на разглеждане по гр.д.
1874/2018г., отменено като незаконно с влязло в сила съдебно решение. Видно от
мотивите на съдебното решение съдът е приел, че са допуснати нарушения на правила
на Наредба № 10/01.09.2016г. за
организацията на дейностите в училищното образование, но че те не са толкова
съществени, че да обосноват налагане на най- тежкото наказание. Относно
описаното в уволнителната заповед нарушение, свързано с недобра финансова
политика и непубликуване на годишния финансов отчет, съдът е приел, че същите
са недоказани.
По отношение на другия
констативен протокол от 2018г., с дата 20.02.2018г. е приета цялата преписка по
него като писмено доказателство по делото по искане и съгласие на страните (същата
се е намирала в кориците на гр.д. 1874/2018г., но не е била приобщена към
доказателствения материал по това дело), като проверката е била инициирана по
жалба на учител в училището Антония Тенева Владева (жалбата също е приета като доказателство
по делото – л.127 и сл.) и е приключила с това, че не се констатират нарушения
– л.178-201.
По делото са представени
също така Задължителни
предписания № ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ – ТП –Стара Загора, (л.115)
за подаване на коригиращи декларации за осигурителния доход на работещи в
училището лица.
Представени са също така писма
изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00- 82/18.12.2017 г. на Кмета на
Община Опан и Протокол от 02.02.2018 г.
от Община Опан, видно от които Кметът сигнализира РУО – Стара Загора за
проблеми в училището в с. Опан – за недобро ръководство на училището, за
осъществявана „спорна финансова политика “ от И. и за лоши условия в училищния
стол на училището.
По делото са приети като
писмени доказателства писмо, вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители от
ОУ „Христо Ботев“, в което учителите изразяват подкрепа за настоящия директор
на училището К.Д. и изтъкват постиженията й и просперитета на училището
(л.125-126), както и жалба от К.Д. до Районна прокуратура – Стара Загора за
извършване на проверка на действия на З.И., докато е била директор, като:
изнесени оригинали на документи с отбелязване :“оригиналите са в З.И.“,
подправка на документи и умишлено ощетяване на бюджета на училището. Към датата
на приключване на съдебното дирене по делото, страните не са предостави данни
за етапа и хода на прокурорската проверка.
По делото е представена препоръка
на З.И. като директор на ОУ „Христо Ботев“, издадена на 29.07.2016г. от
началника на РИО – Стара Загора, в която е посочено, че И. притежава добра
научна, методическа и педагогическа подготовка, следи новостите и повишава
квалификацията си, умело организира учебно – възпитателния процес, развива
творческата активност и самостоятелност на учениците, следи за тяхното
развитие, отнася се с внимание и уважение към тях (л.163).
Представено е копие на
трудова книжка на З.И. (л.164-174), видно от която последното вписване в
книжката е прекратяване на трудовото й правоотношение на 06.12.2019г. като
директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Опан.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са разпитани свидетелките Д.С.С. (учител в ответното училище) и М.П.И(бивш
учител в ответното училище). И двете свидетелки, са били учителки в училището,
когато ищцата е била директор на същото и разказват, че И. се е отнасяла грубо,
както към учителите, така и към учениците и техните родители, както и че
каквото тя кажела, това ставало, като не вземала под внимание мнението на
учителите. Като на въпроси да дадат пример какво квалифицират като грубо
отношение и двете свидетелки разказват за прекъсване на часовете, като
директорката или домакинката на
училището, на която директорката възлагала това, влизали по време на училищен
час и давали на съответния учител да подпише някаква заповед, като учителят
нямал възможност по време на час да прочете заповедта и се подписвал без да
знае на какво. Свидетелката Иванова разказа също, че по такъв начин й е бил
прекратен и трудовия договор от И., била извикана от И. да подпише някакви
документи във връзка с учебния процес, като директорката й казвала, „подписвай тук“, „подписвай тук“ и накрая Иванова видяла
заповед за прекратяване на трудовия й договор, без да й бъде казано нищо по
този повод. Свидетелката С. също разказа, че нейни колежки Евгения Ганчева и
Елена Колевска й се оплакали, че в последния момент разбрали, че им се
прекратяват трудовите договори. Свидетелката С. разказва още, че макар спрямо
нея И. да не е проявявала грубо отношение и тя да не била свидетел – очевидец
как И. обижда нейни колеги, то нейни колеги са й разказвали това, а лично тя
(свидетелката), докато обикаляла с. Ястребово и други съседни села, за да
набиратю ученици за училището, родители на децата са я питали коя е директорката
и лично на нея родители са казвали, че И. се отнася грубо към тях, като сега
когато имало нов директор – децата в училището значително се увеличили. С.
разказва случаи за учителки Д.Л.(имало проблеми с отпуската с директорката) и
за Диана Димитрова (не била пусната от директорката по- рано от педагогически
съвет, макар да й се налагало по важни лични причини). И двете свидетелки Д.С.С.
и М.П.Иразказват, че при провеждането на Педагогическите съвети, директорката
не се съобразявала и не вземала под внимание мнението на учителите, не ги
изслушвала, а си правила каквото тя реши, а свидетелската Иванова разказва, че
тя била определена от директорката да води протоколите от тези съвети, като И.
й казвала „например някой е казал нещо го изтриваш и това, което аз ще ти кажа
това ще пишеш в протокола“. Свидетелката Иванова подробно разказва за случай,
когато на Педагогическия съвет се е обсъждал въпроса за библиотеката и И. я
накарала да изтрие цялото изказване на г-жа Ж.(учителка в училището), която
искала да се купят книги за библиотеката, а И. искала да закрие библиотеката,
след което свидетелката казала на Ж.за това, но нищо не направили, защото
„всички бяха под един стрес“. Свидетелката С. пък дава примери за училищния
транспорт, че е имало осигурен транспорт
само в 7 часа от гр. Стара Загора сутринта и в 17 часа – връщане обратно в гр.Стара
Загора и така учителите, чиито часове приключвали в 13.30 и работния им ден
приключвал до 14 часа, стояли до 17 часа в училището, тъй като нямали
осигурен транспорт и не им се плащали пътни. Понастоящем
транспортът в училището бил организиран по следния начин: в 7 часа тръгвал
автобус от гр. Стара Загора с учителите, после в 10 часа – с възпитателите,
след което в ранния следобед имало автобус за връщане на учителите в гр.Стара
Загора и в 17 часа – връщане на възпитателите в гр. Стара Загора. И двете
свидетелки описват директорката и атмосферата в училището, като използват следните
думи и изрази: свидетелката С. – „своенравна и нейната дума беше закон“,
„каквото каже г-жа И., това става“, „И. говореше на по – висок тон, чувала съм
да крещи“, тя е „властна‘, а свидетелката Иванова – „крещи по учениците,после по
мен“ (описва случай, в който се наложило да обяснява на учениците защо И. й
крещи), „нейното поведение не създаваше спокойна атмосфера“, „всички там са под
един голям стрес“ и др. в същия дух и смисъл.
Съдът кредитира изцяло
показанията на тези свидетелки като еднопосочни и взаимодопълващи се,
кореспондиращи на писмените доказателства по делото (графици за разписание на
училищни автобуси и изнесени данни в жалби на други лица относно начина на
водене на училищната документация), като не се събраха други доказателства по
делото, които да поставят под съмнение или да оборват тяхната достоверност
относно цялостната обстановка в
училището и отношението на директорката към персонала, учениците и родителите в
училището. Не могат да бъдат споделени доводите в писмената защита на
процесуалния представител на ищцата за заинтересованост на тези свидетелки, още
повече че св. С. каза, че е в доби отношения с И. и специално към нея
директорката не е имало лошо отношение, но даде примери с нейни колежки, с
родители на деца, които лично са й споделяли за такова отношение, както и
пресъздаде преки впечатления от Педагогическите съвети. Нейните показания се
допълват изцяло и са еднопосочни с показанията на св. Иванова, която вече не е
учител в училището, както относно прекъсването на учебните часове, подписването
на документи, така и относно случващото се на Педагогическите съвети и в цялост
за обстановката, която е била по време, когато ищцата е била директор.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана от съда съдебно – икономическа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като добросъвестно и компетентно изготвено, за
учебната 2016/2017г. учениците са били 95 в началото на годината и 91 в края на
годината; за 2017/2018г. – 93 в началото на годината и 85 в края, за
2018/2019г. – 136 в началото и 119 в края на годината и за 2019/2020 г. – 138 в
началото на годината, а в края – 124, като през учебната 2019/2020г. учениците
в 9 и 10 клас и тези в самостоятелна форма на обучение са общо 40 броя. Вещото
лице е посочило, че в периода 2015 – 2020г. в училището само за учебната
2017/2018г. е имало слети паралелки – 1и 2 клас и 3 и 4 клас.Вещото лице е
посочило също, че към дати 05-06.12.2019г. не е било прекратено трудовото
правоотношение на Кремена Пеева – директор на ОУ „Христо Ботев“. Изчислило е,
че обезщетение по чл. 225 КТ на ищцата възлиза на 3924.48 лева за три месеца, а
в съдебно заседание вещото лице изчисли, че това обезщетение за 6 месеца е
7848,96 лева. Вещото лице при извършената проверка в училището е констатирало,
че трудовите договори на Д.Т.Д.и двата трудови договора и допълнително
споразумение на С.П.Гса отчетени в НАП, но част от тях не са отразени в
счетоводната система на училището.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Трудовото правоотношение
на ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ в деня, в който
същата се е явила да заеме длъжността “директор”, на която е била възстановена, поради това че е било признато
за незаконно дисциплинарното й уволнение с влязло в законна сила решение по гр.д. 1874/2018г. на РС –Стара Загора.
Относно възраженията по нарушаване на процедурата по
издаване на атакуваната в настоящото производство заповед, релевирани от
процесуалния представител на ищцата, съдът намира следното:
Няма спор в съдебната практика и в правната теория, че
при възстановяване на работа на незаконно уволнен, извършено с влязло в законна
сила съдебно решение, последицата е възстановяване на трудовото правоотношение
такова, каквото е било преди уволнението и решението има преобразуващо
действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово
възнаграждение, условия на труд и т.н. Работникът има право да се яви и да
заеме длъжността , от която е незаконно уволнен ( както е направила и ищцата в
законовия двуседмичен срок и това не е спорно между страните), като това не е
поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя за
възстановяване на работа. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно
значение. Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на
каквито и да е действия от страна на работодателя. Така че неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ищцата за незаконосъобразност на заповед
№ РД-07-119/05.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
прекратяването било извършено преди
трудовото правоотношение на ищцата да възникне по силата на заповед
РД-06-712/05.12.2019г. на началника на РУО – Стара Загора, с която била
възстановена на работа. На законосъобразността на прекратителната заповед
не се отразява и факта, че към
процесната дата трудовото правоотношение на К.Д., заемаща длъжността директор в
училището, не е било прекратено.
Предвид горното, съдът намира, че е била спазена
процедурата по издаване на заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на началника на
РУО – Стара Загора, с която, на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, е било
прекратено правоотношението на ищцата. Заповедта е мотивира, в нея са посочени
кои лични и професионални качества и компетентности липсват на И., за да
изпълнява ефективно и качествено трудовите си функции. Неоснователно се явява
възражението, че ищцата не била запозната с всички цитирани в заповедта
документи, предвид това че се касае за проверки извършвани в училището, като
протоколите носят подпис на З.И., нещо повече върху част от тях действително е
налице отбелязване: „оригиналът е в З.И.“ с подпис на И., което нарушение е
изтъкнато в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и за което
е сезирана РП – Стара Загора с нарочно писмо на настоящата директорка на
училището. Възражението, че със съдържанието на самите жалби срещу нея не е
била запозната е неоснователно, защото по всички тях са правени проверки и тя
лично е подписала протоколите, че е запозната с констатациите на проверяващите
по повод тези жалби.
По същество на основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение на З.И.:
По смисъла на чл. 328,
ал.1, т.5 от КТ, липсата
на качества на работника или служителя може да се изразява както в липсата на
професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални
качества може да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици.
Липсата на личностни качества, когато работата е свързана с ръководни функции,
както е в случая, може да се означава неумение да се ръководи екип, неумение да
се комуникира с подчинените, да се разпределят правилно задачите между тях,
неумение да се ръководи, организира и контролира своевременно работата на
последните и пр. Липсата на качества означава недостиг на тези качества, които
са необходими за ефективно и резултатно изпълнение на възложената работа и
трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя, една
обективна невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи
в сравнително продължителен период от време. Липсата на качества следва да се
преценява с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор,
като следва да е налице несъответствие между качествата, които има служителят и
качествата, които трябва да има, за да може да работи така, както е необходимо
за ефективното и резултатно изпълнение на възложената работа, като липсата на
тези качества, следва да бъде в причинна връзка с неизпълнението на конкретните
трудови задължения. В този смисъл са решение № 253/06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/200
на ВКС,IV
г.о., решение № 1626/23.10.2006 г. по
гр.д. № 55/2004, решение № 501 от 15.07.1998 г. на ВКС, III г.о. и № 713 от
04.07.1995 г. по гр.д. № 287/95 на ВКС, III г.о. и мн.др..
Липсата на личностни качества означава недостиг на
съобразителност, издръжливост, физическа или психическа неустойчивост, бързина,
точност, а за ръководните длъжности – безконфликтност, правилно разпределение
на задачите, организаторски способности, своевременен контрол, възможност за
работа в екип и т.н
Виновното неизпълнение на трудовите задължения
обуславя дисциплинарна отговорност, а безвиновното - прекратяване на трудовия договор,
на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.
Както бе посочено по – горе, трудовият договор на
ищцата за длъжността „директор“ на ОУ ‚Христо
Ботев“ е бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.5
от КТ.
Съдът намира, че посочената в заповедта липса на комуникативна
компетентност у ищцата да изпълнява длъжността си, посочена в глава осма,
чл.3.3 от длъжностната й характеристика (л. 412 от гр.д. 1874/2018г. на РС –
Стара Загора) се доказва по безспорен начин от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетелки С. и Иванова, чийто показания подробно са
пресъздадени и коментирани при изложението на фактическата обстановка на спора,
поради което съдът намира за ненужно да ги преповтаря. От изнесеното от тези
свидетели може да се направи извод за неспособност на ищцата да комуникира
ефективно и общува с подчинените си, с родителите и децата, както изисква
длъжностната й характеристика, като в резултат на това вместо да прояви умения
да решава конфликти ситуации (пак както изисква длъжностната й характеристика),
самата тя е създавала такива и в училището е „царяла“ нездрава и напрегната
обстановка. Дори и да се възприемат доводите на процесуалния представител на
ищцата, че от заключението по СИЕ ставало ясно, че увеличеният брой на
учениците се дължало на това, че са били въведени самостоятелни форми на
обучение, както и 9 ти и 10 клас, то факт е, че понастоящем няма слети
паралелки за разлика от учебната 2017/2018г. (срещу което също са негодували
учителите). Това не оборва показанията на двете свидетелки, че директорката е
крещяла на учителите и учениците и показанията
на св. С., че преди родителите да запишат децата си в училището се
интересували кой е директора, тъй като се оплаквали от отношението на И. към тях. По делото се установи и това,
че по недопустим начин директорката е карала подчинените си да подписват
документи по време на час, без да могат да се запознаят с тяхното съдържание,
отношението й по време на Педагогическите съвети и съставянето на Протоколи от
тях, в които е било вписвано това, което И. е наредила, а не реално случилото
се. Доказа се и липсата на ефективно организиран транспорт на учители и
възпитатели по време, когато И. е била директор, за разлика от сега, както от
свидетелските показания, така и от приложените графици за такъв. Начинът на
прекратяване на трудовите правоотношения на учителите в училището, установен от
свидетелските показания, също говори за липсата на комуникация и неумение за
работа и ръководство на подчинения й екип. Защото всички примери, дадени от
свидетелите по делото, подробно описани по – горе, говорят за неумение за
създаване на спокойна обстановка на работа и налагане на авторитет, но не с
авторитарни методи на управление. За липсата на тези качества говорят и
конфликтните отношения с представители на местната власт, видно от писмата на
Кмета на с. Опан до РУО – Стара Загора. Всичко това води и до извод за липса на
управленческа компетентност, също изведена в заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение и налична като необходима в длъжностната й
характеристика.
Съдът намира, че цитираните в заповедта редица
протоколи за констатирани нарушения при извършвани проверки и даване на
предписания за отстраняване на такива, сочат и липсата на качества у ищеца,
свързани с изискванията за наличие на специална компетентност, по - конкретно
за познаване и прилагане на законовите и подзаконови нормативни актове в
системата на народната просвета (също посочено и изведено в прекратителната
заповед). За периода от 2015 до 2018г. (виж протоколите за проверки,
коментирани при изложението на фактическата страна на спора) са би установявани
множество случаи на неизпълнение на конкретните трудови задължения, свързани с
прилагането на нормативните актове в системата на народната просвета. Част от
констатациите за неизпълнение на трудови задължения и за непознаване на
специалната нормативна уредба касаят преките трудови задължения на директора, а
друга част касаят трудовите функции на неговите подчинени, спрямо които ищецът
има контролни функции. Отделно от това, по делото се установи по безспорен начин, че И.,
без да има право, е изнесла оригинали на документи от училищната документация,
като лично е отбелязала, че оригиналите са в нея. От изложеното по - горе,
следва да се приеме, че ищецата не познава нормативните актове в системата на
народната просвета и не притежава изискуемите се от длъжностната характеристика
специални умения и компетентности за ефективно и резултатно изпълнение на
задълженията на директор на училище.
Гореизложените изводи на
съда на база събраните по делото доказателства, не се опровергават от
представената по делото препоръка на З.И. като директор на ОУ „Христо Ботев“,
издадена на 29.07.2016г. от началника на РИО – Стара Загора, на която се
позовава ищцата, защото видно от нейното съдържание в нея й е дадена добра
оценка на педагогическата й подготовка във връзка с учебно – възпитателния
процес, а не й е дадена оценка на качествата й като директор, за която длъжност
се изисква лицето не само да бъде добър педагог с умения да преподава добре
учебния материал на учениците, но и да бъде добър ръководител на училището, с
което И. не се е справила, поради което не е била добре приета от служителите
на училището, ученици, родители , както и от представителите на държавни
институции и местната власт.
Така че
неоснователни са възраженията на ищцата за липса на доказателства в подкрепа на
липсващите качества, цитирани в заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание на чл. 328, ал.1, т.5
от КТ, подробно развити в писмената защита на процесуалния й
представител.
Предвид гореизложеното
следва, че искът на ищцата с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на този
иска обуславя и неоснователността на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ
и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, които също следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и
на основание 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените
от него разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева. Направено
е искане от ответника и за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 1200лева. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, л. 161 от делото, начинът
на плащане на възнаграждението на адв. С. е уговорено да бъде по банков път, но
по делото не е представен банков документ, удостоверяващ плащането (т.1 от ТР 6/2012 на ОСГТК на
ВКС), поради което съдът не го присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.С.И., ЕГН: **********,***,
против Обединено училище „Христо Ботев“, село Опан, Община Опан, искове с правни основания чл.344, ал.1,
т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за признаване за незаконно прекратяването на трудовото й
правоотношение, извършено със заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на
Началника на РУО - Стара Загора, с която е прекратен трудовия й договор, по
силата на който е заемала длъжността „директор“ на Обединено училище „Христо
Ботев“ с. Опан, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, да бъде възстановена на
заеманата длъжност „директор“ на Обединено училище „Христо Ботев“ и да бъде
осъдено училището да й заплати обезщетение за принудителна безработица, поради
незаконно уволнение за времето, през което е останала без работа - за шест
месеца, считано от 05.12.2019 г. в
размер на 7848,96 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното му изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА З.С.И.,
ЕГН: **********,***, да заплати на Обединено училище „Христо
Ботев“, село Опан, Община Опан,
сумата в размер на 100 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара
Загора в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: