Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., …………. год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х.К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията................................гр.дело №71 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
Ищецът твърди, че сключили с ответника на 30.10.2014г.
договор за аренда, съгласно който му предоставил за ползване под аренда два
имота в землището на с.Г. – имот №017040 от 6.700 дка. и имот №017041 от 4.000
дка., в местността П.Л.., срещу арендно плащане в размер на 100 кг. зърнена
култура на декар за година или левовата равностойност на културата по средната
й цена. Плащането следвало да се осъществява до приключване на стопанската
година – 15 ноември. Срокът на договора бил 5 години, считано от деня на
подписването му. Договорът съгласно изискванията на Закона за арендата бил
нотариално заверен рег.№2805/2014г. на нотариус М.П. и надлежно вписан в АВ
като акт 296, т.6, вх.№8770/2014г. Вземанията по договора за аренда възлизали
на *** лв. както следва: за стопанската 2014/2015г. – *** лв.; за стопанската
2015/2016г. – *** лв.; за стопанската 2016/2017г. – *** лв. за стопанската
2017/2018г. – *** лв.; за стопанската 2018/2019г. – *** лв. Вземанията били
определени по средно пазарната цена на зърното /пшеница/ за декар, като
декарите предоставени на ответника по договора били общо 10.70 дка., а средната
цена на зърното /пшеницата за претендираните периоди - 0.30 лв. на кг.. Въпреки
многократните уговорки и обещания от страна на ответника, че ще плати, същият
не заплатил по договора, нито зърнена култура, нито левова равностойност на
културата. Поради горното по подадено заявление било образувано
ч.гр.д.№3174/2019г. по описа на КРС и издадена заповед по чл. 410 от ГПК срещу
която ответникът –длъжник подал възражение по чл.414 от ГПК, което обусловило
правният интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с
което да установи, че ответникът Л.Н.Л., с ЕГН-********** *** му дължи сумата
от *** лв., представляващи неплатени арендни вноски по договор за аренда
рег.№2805/2014г. на нотариус М.Павлова, както следва: за стопанската
2014/2015г. – *** лв., за стопанската 2015/2016г. – *** лв., за стопанската
2016/2017г. – *** лв., за стопанската 2017/2018г. – *** лв. и за стопанската
2018/2019г. – *** лв. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва
предявеният иск като неоснователен. За претендираното от ищеца незаплатено
арендно плащане за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. сума в размер общо на
640лв. за двете стопански години, прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност на основание чл.111,ал.1, б."в" от ЗЗД, тъй като
не били предявени своевременно от датата, на която е настъпил падежа им. В чл.1
от сключения договор за аренда било
уговорено арендно плащане в размер на 100 кг. зърнена култура за година
или левовата равностойност по средно пазарна цена на културата, за съответната
стопанска година, да се плаща до приключване на стопанската - 15 ноември, но не
била индивидуализирана и конкретизирана самата култура. Видовете зърнени
култури виреещи на територията на Р.България били многобройни и разнообразни,
като към този вид култури спадали: пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес,
просо, сорго, царевица, ориз, лимец и др. Предвид това и пълната липса в
договора точно коя от различните видове зърнени култури се дължи като „арендно
плащане“ от негова страна като арендатор недоумение
будело обстоятелството, как точно ищецът претендирал, че му се дължало
конкретно „пшеница“ като вид зърнена култура. В исковата молба не ставало ясно
как точно е определена цената от *** лв./кг. Дори да се приемело, че в договора
е определено арендното плащане в
пшеница на килограм, то липсвали приложени писмени доказателства, от които да
било видно как точно е определена цената
от 0.30 лв. за кг. на пшеницата за претендираните от ищеца периоди, поради това
те били некоректно изчислени. Предявения
иск бил недоказан както по основание и така и по размер и моли съда да го
отхвърли предвид и възражението му за изтекла три годишна погасителна давност
на претенцията за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. в размер на *** лв.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№3174/2019
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца Р.О.П. заявление е
издадена заповед №1859/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Л.Н.Л., с ЕГН-********** ***, за сумата ***
лв. главница, представляваща неизплатени арендни вноски по договор за аренда
вх.№8770, акт 296, т.6, 2014 г. АВ, рег.№2905/2014 г. на нотариус М.Павлова от
30.10.2014 г. и законна
лихва от 22.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и *** лв.
разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.12.2019
г. и на 02.12.2019 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане,
връчено на 12.12.2019 г. съдът е указал на заявителя за подаденото
възражение и на 13.01.2020 г. кредиторът е предявил иска за установяване на
вземането си.
От представения Договор за аренда от
30.10.2014 г. с нот.зав. рег.№2805/30.10.2014 г. на Нотариус М. П., рег.№445 на
НК с район РС-К., вписан в Служба по вписвания гр.К., вх.рег.№8770/31.10.2014
г., акт №**, том * е видно, е сключен между Р.О.П., с ЕГН-********** *** като
арендодател и Л.Н.Л., с **********
***
в качеството на арендатор за временно и възмездно ползване на недвижими имоти,
всички в землището на с.Г., общ.П.: Овощна градина от 6.700 дка., пета категория,
представляваща имот №017040 в местността
П.Л.. при посочени граници и Овощна градина от 4.000 дка., представляваща имот
№017041, в местността П.Л.., срещу арендно годишно плащане в размер на 100кг.
зърнена култура на година или левовата равностойност по средно пазарна цена на
културата за съответната стопанска година, която ще се заплаща до приключване
на стопанската годита-15 ноември. Договорът е сключен за срок от пет години,
който започва да тече от ден на подписването му- чл.2 на договора. В чл.5.3 от
договора е уговорено задължението на арендатора да заплаща в уговорени вид и
срок арендната вноска, а според чл.4.1-правото на арендодателят да получава
редовно и в срок уговорената арендна вноска.
По делото е назначена
съдебна-агротехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът възприема. Съгласно заключението в регион Павел Баня се
отглеждат следните зърнени култури: пшеница, ечемик, тритикале, със средни
пазарни цени за периода 2014-2019 г. както следва: пшеница- *** лв./кг., ечемик***
лв./кг. и тритикале- *** лв./кг.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д.№3174/2019 г. по описа на РС-К.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Безспорно между страните е възникнало
облигационно правоотношение основано договор
за аренда от 30.10.2014 г., сключен в предвидената в чл.3, ал.1 от ЗАЗ
форма. Срокът на договора е пет години и е изтекъл на 30.10.2019 г. Дължимата се от страна на ответника-арендатор
престация е уговорена алтернативно: дължи се плащане в натура или в пари като
левова равностойност по средна пазарна цена на зърнената култура, като в
договора не е предвидено на кого принадлежи избора при изпълнението на
задължението, както и вида на зърнената култура. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЗД, когато се дължи вещ,
определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от
средно качество. Понятието „зърнена култура“ е общо като в зависимост от
зърното, от което се обработва, зърнените култури се делят на различни видове -обикновена и твърда пшеница, царевица,
ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, репица, сорго, кориандър,
соя, просо, синап, сусам, мак, лен, грах, резене, нахут, леща, оризова арпа,
боб и елда. Тъй като волята на страните в чл.1 от процесния договор за аренда е
годишното арендното плащане в натура да е зърнена култура, то арендаторът дължи
100 кг. зърно, без значение от какъв вид зърнена култура. Страните уговорили
плащането на арендната вноска да се извършва в срок до 15 ноември. Съгласно
чл.130, ал.1 от ЗЗД ако при едно задължение с право на избор не е определено
кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника, а според чл.131, ал.1
от ЗЗД ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до
определения за това срок или ако няма такъв срок- до времето, когато
задължението трябва да се изпълни, правото преминава върху кредитора. По делото
не се доказа, че ответникът е изпълнил задължението си в уговорения срок,
поради което правото на избор е преминало върху кредитора. Дължимата се арендна
вноска за претендираните стопански години, при уговорени 100 кг. зърнена
култура на година и при средна пазарна цена 0.30 лв./кг. за зърнена култура-
пшеница, ечемик, тритикале съгласно заключението на САЕ, е както следва: за
стопанската 2014/2015 г. - ** лв. , за стопанската 2015/2016г.- ** лв., за стопанската
2016/2017г.-** лв., за стопанската 2017/2018г.- ** лв. и за стопанската
2018/2019г. – ** лв. В хода на производството ответникът не е представил
доказателства да е извършил плащане, поради което искът е доказан по основание
и размера, определен от съда на основание чл.162 от ГПК предвид заключението на
САЕ.
От разпоредбата на чл.8, ал.5 от ЗАЗ
следва, че арендните плащания се договарят на периоди- едногодишен или по-
кратки. Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тъй като
вземането за аренда е периодично, то именно тази разпоредба е приложима в настоящия случай. Според нормата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая
задължението на ответника за арендно плащане е възникнало като срочно.
Следователно за претендираната от ищеца
арендна вноска за стопанските години- 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017г.,
2017/2018 г. и 2018/2019 г., тригодишният давностен срок е започнал да тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане- до 15 ноември. Искът за установяване
вземането на ищеца се счита предявен, по арг. на чл.422, ал.1 от ГПК, на
22.11.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, към която
дата вземането за арендна вноска за стопанската 2014/2015 г. в доказания размер
** лв. и за стопанската 2015/2016 г. в доказания размер ** лв. са погасени
поради изтичане на тригодишният давностен срок, а за стопанските години 2016/2017г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
давността не е изтекла.
Предвид изложеното съдът счита предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.8, ал.1 от ЗАЗ за основателни
за общата сума от ** лв., от която : ** лв. неплатена арендна
вноска за стопанската 2016/2017г., ** лв. неплатена арендна вноска за
стопанската 2017/2018 г. и ** лв. неплатена арендна вноска за стопанската
2018/2019 г., а в частта за разликата между уваженият
общ размер от ** лв. и претендирания общ размер *** лв. исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Установителните исковете за общата сума от ** лв., от която: *** лв.
претендирана арендна вноска за стопанската година 2014/2015 г. и *** лв.
претендирана арендна вноска за стопанската година 2015/2016 г. са неоснователни
поради погасяването им по давност.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство и да се
произнесе с осъдителен диспозитив. На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковата претенция ответникът следва да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на ** лв. и **
лв. разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на ** лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.Н.Л., с ЕГН-********** ***, че
съществува вземане на Р.О.П., с ЕГН-********** ***, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от
ГПК вр. с
чл.8, ал.1 от ЗАЗ за общата сума от ** лв., от която: ** лв. неплатена
арендна вноска за стопанската 2016/2017 година, 30 лв. неплатена арендна вноска
за стопанската 2017/2018 година и ** лв. неплатена арендна вноска за
стопанската 2018/2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата между уваженият общ размер от **
лв. до претендирания общ размер ** лв. като неоснователен, за което вземане е
издадена заповед №1859/25.11.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3174/2019 г. по описа на PC –К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.О.П., с ЕГН-**********
***, против искове на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.8, ал.1 от
ЗАЗ за общата сума
от ** лв., от която: *** лв. неплатена арендна вноска за стопанската
2014/2015 г. и *** лв. неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г., за което е издадена заповед №1859/25.11.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3174/2019 г по описа на PC –К. като
неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА Л.Н.Л., с ЕГН-********** ***, да
заплати на Р.О.П.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№3174/2019 г. по описа на PC –К..
ОСЪЖДА Р.О.П., с ЕГН-********** ***, да заплати на Л.Н.Л., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на **
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3174/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: