П Р
О Т О
К О Л
Гр.
София, 17 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС
Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва
Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ГЕОРГИ
МИРЧЕВ |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 3844
по описа за 2019 г.
На именното
повикване в 15.05 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ЛИШЕН ОТ СВОБОДА Б.К., редовно призован, се явява лично,
доведен от органите на Съдебна охрана и със своите защитници АДВ.Е.П., АДВ.А.И.
и АДВ.Е.Й..
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА се
явява инспектор МАРИНЕЛА Г., с представено
в днешното съдебно заседание пълномощно.
За СГП се явява прокурор ГЕОРГИ МИРЧЕВ.
СВИДЕТЕЛЯТ
Д.Ж. редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Е. редовно призован, се
явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
СЪДЪТ докладва постъпили на 16.10.2019
година писмени материали от затворническата администрация, касаещи изисканите в
предходното съдебно заседание данни. Справката
е оформена като докладна записка от С.А.. Представено е и копие от протокол за
проведен инструктаж №109 от 26.08.2019 година, с положени два подписа в него.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с докладваните
материали.
Да се приемат.
ИНСПЕКТОР Г.: Запозната съм с докладваните
материали.
Да се приемат.
АДВ.П.: Моля да ни дадете възможност да се
запознаем с постъпилите по делото материали.
СЪДЪТ предостави възможност на
защитата и жалбоподателя К. да се запознат с постъпилите по делото писмени
материали.
АДВ.П.: Запознах се.
АДВ.Й.: Аз съм се запознал.
АДВ.И.: Запознах се.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ЛИШЕН ОТ СВОБОДА К.: Горе долу запознах се.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните
и като счете, че не е налице процесуална пречка,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат приложените
по делото писмени доказателства.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.: Считам, че така
депозираните преди днешното съдебно заседание доказателства са относими и
същите следва да бъдат приобщени, като аз от своя страна също ще имам две
доказателствени искания.
Моля във връзка с настоящото
образувано производство, след като се запознах с материалите по делото, да бъде
дадена възможност на затворническата администрация да представи заповед №3684/15.08.2019
г., която е такава относно органа, който е издал съответния акт, с оглед
неговата компетентност да издава този акт.
Както и моля да ни бъде предоставена
възможност, тъй като не видях по делото да е приложено становището на изпълняващ
функциите заместник началник по режимна и надзорна охранителна дейност по отношение
на издадената заповед, с оглед пълнотата на преписката.
Явявам се за първи път по делото и
нямах възможност да ги представя до датата на днешното съдебно заседание.
АДВ.П.: Моля от така приложените писмени
документи да бъде приета само докладната записка, като останалите протокол и
писмо към същата, представляват документи, които не са представени заверени „вярно
с оригинала“ и неистински такива, поради което моля да не бъдат приобщавани и приемани,
както и кредитирани от настоящия съдебен състав.
Относно направеното искане от представителя
на затвора считам, че същата заповед, тъй като не знаем нейното съдържание,
така както е направено искането е неотносимо, поради което моля да не се отлага
делото и да не уважавате искането.
Ако същата конкретизира какво е съдържанието
на тази заповед да преценим дали е относима към делото или не.
АДВ.И.: По отношение на представената
справка, аз моля да бъде изведен от делото протокол № 109, който е представен с
първите документи представени от затворническата администрация и заверени
„вярно с оригинала“, същият съдържа един единствен подпис.
В тази справка, която е представена
заедно с докладна записка имаме протокол, който съдържа два подписа, т.е. ние
сме изправени пред документ с невярно съдържание и считам, че трябва да бъде
сезирана прокуратурата да се изискат оригиналите и да се установи кой и как
точно е направил тази фалшификация на документа, тъй като затворническата
администрация е длъжна заверявайки „вярно с оригинала“ един документ да го
представи изначално с документите, които представя пред съда. Действително този протокол, който сега е
представен с тази справка не е заверен „вярно с оригинала“, но това не оневинява
администрацията, че имаме фалшив документ, т.е. преправен документ, дописан.
АДВ.Й.: Придържам се към становището
на колегите, като искам да допълня, че между двете съдебни заседания затворническата
администрация си е позволила да подправи официални документи изходящи от тях.
Твърде вероятно оригиналът на този
документ, който е представен -протокол № 109 вече съдържа два подписа, т.е.
допълнително е нанесен със син химикал подпис върху документ, който вече е
представен в съда.
В тази връзка е основателно становището
да не бъдат приемани в тази част тези писмени доказателства, които са
предложени и смятам, че е редно и прокуратурата да се сезира, с оглед извършено
престъпление по служба.
АДВ.И.: Ако мога да добавя, считаме,
че отговорно лице е мл. експерт П.С., тъй като стои неговия подпис. В
докладната е записано, че именно той е подписал протокола и е провел инструктаж.
По отношение на мл. експерт П.С.твърдя,
че това лице е отговорно за подписване на този протокол – инструктаж.
По така направените доказателствени
искания СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените такива от затворническата
администрация с писмо от 16.10.2019 г.
СЪДЪТ намира, че същите са допустими и
относими към предмета на делото, колкото до тяхната достоверност, това е въпрос
по същество, който следва да бъде обсъден при анализа на доказателствата.
По отношение на направените доказателствени
искания от страна на представителя на началника на затвора съдът намира за
необходимо да се произнесе след разпита на допуснатите свидетели.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените писмени доказателства
с писмо, входирано в съда на 16.10.2019 г.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на
явилите се в днешното съдебно заседание свидетели.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
Д. А.Ж. – ** г., българин, български
гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните;
И. Ц.Е. – ** г., българин, български гражданин,
средно-специално образование, осъждан, без дела и родство със страните по
делото.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за
наказателната отговорност, която носят.
СВИДЕТЕЛИТЕ обещаха да кажат истината.
СЪДЪТ помоли свидетелят Д.Ж. да напусне
съдебната зала.
Свидетелят Д.Ж. се изведе от съдебната
зала.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля И.Е..
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И.Е..
В момента съм задържан, изтърпявам наказание
„лишаване от свобода“.
Това наказание го търпя в Затворническо
общежитие Казичене от 2017 г., началото - Март, Април.
Закъснях с една седмица от моя отпуск,
поради административна грешка, беше на 26.08.2019 г., понеделник. Трябваше да
изляза в годишен отпуск, който се базираше в осем дни.
Винаги получавам инструктаж при всяка
отпуска.
Друг път не съм ползвал годишен отпуск,
ползвал съм по награда и месечен – режимки.
В инструктажа всеки път всичко е абсолютно едно и също.
Последният инструктаж ми беше проведен
на момента, в същия ден в който бях освободен - на 26.08.2019 г.
Инструктажът ми го проведе г-н С., първото
му име не го зная, той е дежурен в затворническото общежитие.
Инструктажът ми беше проведен
приблизително към 08.25 часа, бях извикан, че ми е дошло време да ме пуснат.
Беше ми прочетен инструктажът и аз се
разписах, че съм разбрал всичко.
Сега не мога да си спомня дословно
какво ми беше прочетено, просто ми четат инструктаж, в който се базират няколко
точки – седем, осем точки.
СЪДЪТ счете за необходимо да предяви
на свидетеля Е. протокол за проведен инструктаж № 109/26.08.2019 г.
СВИДЕТЕЛЯТ
Е.: Това в общи линии е инструктажът, който ми беше проведен, съобразно съдържанието
на този протокол, като отзад на номер две е моето име и подпис.
Лично аз съм изписал името.
Когато се разписах, г-н К. излезе
точно преди мен. Ние поотделно влизахме и преди мен беше г-н К., десетина
минути разлика.
Друг служител беше вътре. При мен беше
новата смяна, а той мина през старата смяна - г-н Ж., аз бях при г-н С.. Предната
смяна е изпълнявана от г-н Ж..
Аз бях в годишен отпуск.
В общи линии искат от мен адрес, телефонен
номер за контакт, който да бъде активен денонощно и на който мога да бъда
открит по всяко време, той е несменяем от две, три години, на всяка отпуска
винаги него регистрирам, да не употребяваме
алкохол, наркотици и да не правим проблеми.
Излизам често отпуск, придобил съм
тези права, аз винаги пребивавам на един и същи адрес, имам предвид преспивам,
там живея.
Специално за моя годишен отпуск аз си стоя
на територията на София, Банкя. При проведения инструктаж, не съм сигурен да отговоря
дали ми е било изрично казано, просто не мога да си спомня всяка една дума,
всеки път, имало е случаи, когато са ми казвали на инструктаж, че нямам право
да напускам територията на София, но е имало и случаи, когато това са го
пропускали. Дават ми да прочета инструктажа, чета го, аз съм съгласен, подписвам
се, излизам, прибирам се, всичко е коректно и наред.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ИНСПЕКТОР Г.: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ.И. СВИДЕТЕЛЯТ
ОТГОВОРИ:
Когато се излиза в домашен отпуск вие
сте свободен гражданин в периода на отпуската, не трябва да нарушавате
обществения ред и да можете да бъдете намерен, този адрес служи за това да има
контакт. Пребивавам, преспивам, телефонът е активен денонощно и това е в общи
линии.
ВЪПРОС НА АДВ.Й.: Имате ли информация, че други лишени от
свобода са ходили на почивка по Черноморието?
СЪДЪТ не допуска така зададения въпрос
от адв.Й..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
въпроси към свидетеля.
Да се освободи свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
В съдебната зала се въведе свидетелят Ж..
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д.Ж.:
Работя в Затворническо общежитие Казичене
като дежурен командир на отделение.
Тогава, когато лицата бъдат
награждавани или им бъде разрешено да ползват годишна почивка в инструктажа, който
провеждаме, като първо и основно нещо се обясняват деня и часа, в който трябва
да се завърне от домашния отпуск. Другото важно нещо по време на отпуската е,
че не трябва да употребява алкохол, наркотични вещества и такива работи, да не
влиза в пререкания с органите на реда, също така да съдейства на органите на
реда.
По отношение на местопребиваването в
самия инструктаж не е записано, че не трябва да напуска или поне аз не съм
запознат, че не трябва лишеният от свобода по време на домашен отпуск да го
напуска. Запознат съм, че по време на гарнизонен отпуск, който е от дванадесет
часа, не трябва да напускат гарнизона – град София. За годишната почивка не съм запознат, че не
трябва да напускат.
Лично аз съм провел инструктажа на лишения
от свобода Б.К., провел съм го в 08.20 часа на 26-ти Август, като съм му
обяснил, че излиза в годишен отпуск, да напише на инструктажа трите си имена,
да ми остави телефон за връзка с него по време на отпуската, ако се наложи да
бъде издирен, да имам връзка с него, след което за тези данни, че е запознат ми
е положил своя подпис.
Извън съдържанието на протокола за
проведен инструктаж друго нещо не съм го инструктирал, инструктирал съм го по съдържанието на протокола.
Той е бил инструктиран многократно,
това не му е първата отпуска на лишения от свобода К..
Ако лишеният от свобода е в домашен
отпуск или в годишна почивка задълженията, които той трябва да спазва са едни и
същи. Единственото разграничение, което е, че годишният отпуск, който е
награден да ползва извън територията на общежитието му се смята в работни дни,
а домашен отпуск му е денонощие, това е единствено което е разграничението.
На мен не ми е известно, че няма
право да напуска адреса, на който пребивава.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ИНСПЕКТОР Г.: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. П. СВИДЕТЕЛЯТ
ОТГОВОРИ:
Постъпил съм на работа в затвора на
01.09.2000 година.
Същият ден пуснах още двама лишени от
свобода, единият е И. Ц.Е. и другият е Б.К.Д..
Както вече отговорих, на лишените от
свобода годишният отпуск се брои в работни дни, значи той започва сутринта от 08.30
часа, за да може да си ползва веднага първия работен ден. Значи г-н К. съм го
пуснал сутринта в 08.20 часа, вторият И. Ц.Е. съм го пуснал в 08.25 часа и третият
Б.К.Д. в 08.30 часа, четвъртият И.Е.е пуснат в 17 часа, колегата П.С.го е
пуснал, той не е в годишен отпуск, той е излязъл по награда.
АДВ.П.: Моля на свидетеля да се предяви
протокол № 109 и да го попитате има ли положен подпис за проведен инструктаж.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам, да се
предяви.
ИНСПЕКТОР Г.: Не възразявам.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална
пречка за предявяване на протокола на свидетеля и предяви същия.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.: Това не е мой подпис, това е подпис на
колегата П.С..
Аз съм го разписал след това.
СЪДЪТ предяви на свидетеля и второ
копие на същия протокол, представен с писмо на Затвора град София от 16.10.2019
година, където свидетелят заяви, че вторият подпис е неговия.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. П. СВИДЕТЕЛЯТ
ОТГОВОРИ:
Не си спомням, не мога да отговоря към кой
момент положих втория подпис.
Лично аз го проведох инструктажа на
лишения от свобода Е..
НА ВЪПРОСИ НА АДВ.И. СВИДЕТЕЛЯТ
ОТГОВОРИ:
Вече казах, че не си спомням кога
подписах протокола за проведен инструктаж.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
въпроси.
АДВ.Й.: Имам искане за провеждане на
очна ставка между двамата свидетели по отношение разминаването в данните кой е
провел инструктажа на свидетеля Е. на дата 26.08.2019 година при пускането му в
годишен отпуск.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
ИНСПЕКТОР Г.: Не възразявам.
СЪДЪТ намира за неоснователно така направеното
от страна на защитата доказателствено искане за провеждане на очна ставка между
двамата свидетели, тъй като това обстоятелство първо не касае проведения на
лишения от свобода К. инструктаж и второ не е релевантно към предмета на доказване.
Съдът счита, че делото би могло да се
изясни в пълнота и без провеждането на това процесуално-следствено действие.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата
за допускането на очна ставка между свидетелите.
Съдът освободи свидетеля.
По отношение на доказателствените
искания на инспектор Г. СЪДЪТ предоставя възможност на същата да ги конкретизира,
като уточни обстоятелствата, които ще бъдат доказвани с тях.
ИНСПЕКТОР Г.: Така направените от мен
искани доказателства, на първо място, цитираната заповед Л № 368/15.08.2019 година, със същата заповед на Министерство
на правосъдието е упълномощен г-н Т.да изпълнява функциите на началник на
Затвора град София и считам, че е относимо, доколкото уточнява компетентността
на същия да издава съответния административен акт.
По отношение на второто изискано от
мен доказателство, а именно да ми бъде предоставена възможност да предоставя
цитираното становище на изпълняващия функциите на зам.началник на Затвора град
София, тъй като след като се запознах непосредствено преди съдебно заседание с
материалите по делото и предвид обстоятелството, че същото е посочено в
оспорваната заповед и е един от елементите на производство по чл.67, ал.1, т.1 ЗИНЗС смитам, че същото следва да бъде приложено с оглед пълнотата на
преписката.
АДВ.Й.: Възразявам по така направените
доказателствени искания и моля да не ги приемате.
На първо място, колегата неправилно се
мотивира, че се касае за първо за нея заседание и сега се запознава с
материалите по делото.
Тези всички документи са в администрацията
на затвора. Делото е образувано преди два месеца и следва да бъдат приложени
към затворническото досие. Това, че те укриват част от документите и вадят на
час по лъжичка, както се казва, не
следва да бъде допускано, най-малкото защото шиканират процеса по този начин.
На второ място, не сме оспорвали в
нито един момент компетентността на г-н Т.да издава тази заповед, нито в
жалбата, нито в някакво друго становище е оспорена тази компетентност негова,
за да бъде прилагана и заповедта. За мен чисто фактически се цели забавяне на
процеса.
СЪДЪТ, с оглед на така направените
уточнения на доказателствените искания на инспектор Г. намира, че същите са
неоснователни.
Съдът счита, че за правилното и обективно
изясняване на делото не е необходимо да се прилагат така посочените писмени доказателства,
още повече, че защитата на лишения от свобода неоспорва компетентността на изпълняващ
функцията началник на Затвора град София.
В този смисъл, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на инспектор Г..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на
доказателствени искания счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото
писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ЛИШЕН ОТ СВОБОДА К.: Желая да дам обяснения за случая.
СЪДЪТ отменя хода по същество.
ДАВА възможност на жалбоподателя и
лишен от свобода Б. К. да даде обяснения
по случая.
ОБЯСНЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И ЛИШЕН ОТ
СВОБОДА К.:
Искам да обясня всичко, което касае
това дело.
Преди всичко излизал съм от затвора Казичене
многократно в отпуска и никой никога не ми е казал, че не трябва да напускам адреса,
защото няма да допусна такава грешка. Бил съм на Рупите, на Рилски Манастир, на
много места в България, дори има и подаръци, които съм донесъл и съм ги подарил
на служители на затвора в затвора Казичене.
Другото, на 23.08.2019 г., три дни
преди въпросната дата - 26.08.2019 г. пак съм бил отпуска два дни, т.е. от 23.08.2019
г. от 17 часа до 25.08.2019 г. 17 часа. Същият служител г-н Ж. ме посрещна на връщане.
Тези два дни аз също изкарах извън
град София, на собствената вила, която притежавам аз и моето семейство в с.Богатино,
град Перник.
Другото, ако знаех, че нямам право да
напускам нямаше да направя нарушение.
За въпросния инструктаж на 26-ти беше
дежурният г-н Ж., т.е. на 25-ти се върнах, и му казах на 26-ти да ме пусне по-рано,
той каза „Няма как трябва да извършим смяна, ела към 08.15 часа.“. Това го
направих, отидох в 08.15 часа, той ми даде служебна бележка, в която не е написан
и етажа на посочения адрес, който те са го измислили, не аз. Защото в декларацията
и молбата да бъда пуснат в годишен отпуск съм написал само едно изречение „Моля
да бъда пуснат в годишен отпуск от дата 26.08.2019 година, защото имам изработени
повече от 180 работни дни.“. Никъде не съм посочил адрес, на който ще пребивавам
и къде ще бъда, защото това никой от мен не го е търсил.
В инструктажа, който ми е проведен тук
никъде не пише, че не мога да напускам адреса, това е което искам да кажа.
Другото, което е, аз съм тръгнал от 08.30
часа от Затвора Казичене, момчето, което беше свидетел, то е излязло пет, десет
минути след мен, а г-н Ж. по това време беше напуснал затвора и не е бил на територията
на затвора в 08.30 часа.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ОТНОВО ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Налице са изискуемите
предпоставки по чл.67, ал.1, т.2 ЗИНЗС за замяна на режима на лишения от
свобода Б.К. в по-тежък, а именно от „лек“
на „общ“ режим, тъй като видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи, че на същия е бил проведен инструктаж на 26.08.2019 г. в ЗО „Казичене“.
Същият е проведен от дежурния командир
на отделение Д. А.Ж., който заяви, че инструктажът е проведен в 08.20 часа.
Същият е подписал протокола на втора
страница, както и същият протокол е подписан под номер едно от лишения от
свобода К..
На следващо място, е установено, че по
време на отпуската лишеният от свобода К. е допуснал нарушение на правилата по ЗИНЗС,
като се е отклонил от посочения адрес, на който може да бъде намерен, за което
е бил санкциониран със заповед №343/29.08.2019 г. с лишаване от право на месечен
домашен отпуск за срок от три месеца.
Намирам, че К. е допуснал грубо нарушение
на установените правила и с поведението си влияе отрицателно върху останалите
лишени от свобода, поради което моля да замените режима му от „лек“ на „общ“.
ИНСПЕКТОР Г.: Считам, че така депозираната
жалба от осъдения К., посредством неговите процесуални представители, за неоснователна
и недоказана, като моля същата да бъде оставена без уважение.
Считам, че оспорваната заповед на началника
на Затвора град София е правилна и законосъобразна, и съдържа всички изискуеми реквизити,
които предпоставят наличието на правомощието на началника на Затвора, визирано в
приложението на чл.67, ал.1, т.1 ЗИНЗС.
Мотивите за това са следните:
Безспорно осъденият К. е ясно, че изтърпява
едно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 16 години, като към датата на
издаване на съответната заповед същият се е намирал на територията на ЗО
„Казичене“, предвид неговото прекатегоризиране с оглед нормата на чл.64 ЗИНЗС.
С оглед извършвана от него трудова
дейност същият е многократно награждаван, включително и последната такава награда,
а именно да използва месечния домашен отпуск извън територията на общежитието.
Видно от оспорваната заповед се установява
и е констатирано, че при извършена проверка по отношение на осъденото лице,
същият е бил задържан на територията на 08 РУ, след което е конвоиран на територията
на Затвора град София.
С оглед констатирано извършено дисциплинарно
нарушение е издадена и заповед за наложено дисциплинарно наказание, за което
затворническата администрация не разполага с данни същото да е отменено и
същото е в законна сила.
На база именно на това извършено
дисциплинарно нарушение, което е подробно описано в заповед №343/29.08.2019 г.
е извършена преоценка на рисковите зони от рецидив, като се констатира завишаване
съответно в посочените в цитираната заповед две зони, а именно начин на живот и обкръжение, и умения за мислене.
Видно от приложените становища, доклади,
както и затворническото досие на затворническата администрация, същата е
преценила, в частност началникът на затвора в рамките на неговата оперативна
самостоятелност, че са налични изискуемите предпоставки в нормата на чл.67, ал.1,
т.1 ЗИНЗС, с оглед завишаване режима на осъдения К. в рамките на първоначалния
от „лек“ на „общ“.
В тази връзка, следва да се посочи, че
на всеки един лишен от свобода при постъпването
му в Затвора София, без значение кое е лицето, се провежда уведомяване на лицата,
с оглед запознаване на техните права, визирани в нормата на чл.96 и чл.97 и съответно
задължението, което имат същите. Тази декларация е приложена в затворническото
досие, като считаме, че същият следва да бъде запознат именно с правилата в рамките
на пенитенциарното заведение.
Предвид всичко гореизложено, моля да
потвърдите процесната заповед като правилна и законосъобразна, издадена в съответствие
с предвидените предпоставки, визирани в нормата на чл.67, ал.1, т.1 ЗИНЗС, като
моля да я потвърдите.
АДВ.И.: По делото безспорно се доказа от разпитаните
свидетели, че по никакъв начин не са ограничени
правата на лишените от свобода, когато ползват домашен отпуск или годишен такъв
да ненапускат адреса на местопребиваване, в смисъл такъв да са постоянно на
този адрес, както е мярката за неотклонение "домашен арест".
Администрацията на затвора през цяло
време твърди, че г- К. е напуснал адреса, на който е трябвало да пребивава и това
е грубо нарушение на реда, на правилата на ЗИНЗС и т.н. Нито това се потвърди
от лишения от свобода, който беше разпитан,
нито от Д.Ж., който се твърди да е провел инструктажа.
По отношение на проведения инструктаж
очевидно е, че се касае за един формален такъв инструктаж, тъй като очевидно той
се провежда устно, лишените от свобода просто се пускат в домашен или годишен
отпуск, а след това се преподписват протоколи, слагат се първоначално подписи от
едни лица, които инструктират, впоследствие от други лица, като това недобросъвестно
поведение на администрацията на затвора по никакъв начин не може да бъде във
вреда на лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си.
Господин К. до момента, от 2017 година,
когато минава на „общ“ режим, впоследствие в открит тип, впоследствие „лек“
режим той по никакъв начин с поведението си не е показал неспазване на
правилата на ЗИНЗС, на вътрешния правилник на затвора, изобщо не е направил
абсолютно нито едно нарушение, напротив той е работил дори извънредно и винаги
е спазвал това, което затворническата администрация е изисквала от него.
Някак си, неясно е как, изведнъж се
коментира в тази обжалвана заповед едно недобросъвестно поведение от негова страна,
вменяват се някакви нарушения, дори се коментира някакво друго предполагаемо
правонарушение, което се взима предвид без изобщо да има влязла в сила присъда.
Изложила съм подробни съображения в жалбата,
депозирана пред вас, които няма да преповтарям, но от събраните по делото доказателства
очевидно се вижда, че г-н К. не следва да бъде със сменен режим.
И не на последно място, трябва да се
отбележи неговото заболяване, което е доста сериозно. Той е излизал няколко пъти
за лечение, бил е хоспитализиран. Сега в момента има усложнения и здравословното
му състояние при промяна на режима, независимо
оперативната самостоятелност на
началника на затвора, следва да се вземе предвид, когато се променя режима от „лек“
към „общ“, защото в крайна сметка това
не е присъда от шест месеца, това е една
шестнадесетгодишна присъда, от която остават още две години, а лицето е болно
от заболяване, от което, ако тръгне да се развива прогресивно, може и да не
дочака да излезе на свобода.
Моля да отмените обжалваната заповед.
АДВ.Й.: Колегата разви основните доводи
по отношение на фактическите констатации в обжалваната заповед, аз ще спомена,
съвсем бегло, от чисто административен правен характер по отношение на тази
заповед.
Обжалвали сме заповед №9/30.08.2019 година.
Ако разлистите затворническото досие, вътре се намира и една заповед №9/11.09.2019
година, която касае пак лишения от свобода К. и касае налагане на други наказания,
т.е. тук имаме преповтаряне чисто административно на две заповеди, което автоматично
води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не може лишеният от свобода
да знае по отношение на коя заповед търпи санкциите и съответно коя заповед има
правото да обжалва.
По отношение на фактическите констатации
вътре в самата обжалвана заповед, аз искам само да допълня, че в рамките на
часове становището на затворническата администрация се променя коренно противоположно
по отношение на лишения от свобода К., като с оглед на приложените данни за
завишаване от риск от рецидив на високи стойности са довели до съответното издаване
на тази заповед.
До настоящия момент периодично и
постоянно са намалявани тези точки за риск и за умение за мислене на К., което
е довело до намаляване на типа режим, в който е търпял наказанието си.
В тази връзка смятам, че изцяло производството
е мотивирано от обществен интерес, което се наложи от неговото задържане от
органите на полицията и е довело до изцяло немотивирани и необезпечени с
каквито и са фактически основания, констатации
от страна на администрацията, които не бяха защитени в настоящото производство.
В тази връзка смятам, че е правилно и законосъобразно
обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като не е издържана,
както от правно естество, така и от фактическо такова, като моля за вашия съдебен акт в тази насока.
АДВ.П.: Присъединявам се към колегите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ЛИШЕН ОТ СВОБОДА К.: Присъединявам
се към моите защитници.
Само искам да кажа, че 08 РУ работи на
територията на град София, не извън град София, където бях задържан, така че аз
не съм напуснал административната граница на град София.
СЪДЪТ, след като се запозна с доказателствата
по делото и съобрази становищата на страните, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.67, ал.2 ЗИНЗС.
Обжалвана е заповед № 9 от 30.08.2019
г. на изпълняващ функциите началник на Затвора град София, с която е бил заменен
режимът на изтърпяване на наказание на лишения от свобода К. от „лек“ на „общ“.
Към настоящия момент лишеният от
свобода Б.К. изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер 16 години
„лишаване от свобода“. Началото на наказанието е било поставено на 26.11.2009
година, като първоначално определеният от съда режим за изтърпяване на наказанието
е бил „строг“, впоследствие и последователно същият е бил заменен на „общ“ и на
„лек“. Към днешна дата остатъкът от наказанието е около 2 години и 7 месеца „лишаване
от свобода“.
От приложените и приети по делото
писмени доказателства, в т.ч. цялото лично досие на лишения от свобода, а така
също и становищата на затворническата администрация става ясно, че за целия период
от време, който в случая не е малък, лишеният от свобода е имал като цяло добро
и коректно поведение, упражнявал е трудова функция, по никакъв начин не се е конфронтирал
с останалите лишени от свобода или пък затворническата администрация, няма
налагани наказания, напротив бил е награждаван многократно, включително с отпуски извън пенитенциарното заведение.
Със заповед №318 от 21.08.2019 г. на
изпълняващ функциите началник на Затвора град София лишеният от свобода К. е бил
награден за пореден път, като му е било разрешено използването на годишна почивка
извън затворническото общежитие от открит тип. Размерът на почивката е бил 10 дни,
считано от 26.08.2019 г. до 05.09.2019 г.
Още първия ден от полагаемата годишна
почивка, на 26.08.2019 година около 10.40 часа, лишеният от свобода е бил спрян
за проверка в лек автомобил на Автомагистрала „Тракия“, 5 км, с посока на движение
от град София към град Бургас, при която проверка е било констатирано, че същият
е използвал неистински документ за самоличност.
С оглед на така извършеното от него
същият е бил незабавно задържан и конвоиран обратно на територията на Затвора
град София.
Още на следващия ден е била издадена
нарочна заповед № 322 от 27.08.2019 година, с която годишната почивка на лишения
от свобода К. е била прекратена.
Така извършеното от лишения от свобода
К. деяние е било квалифицирано от затворническата администрация като дисциплинарно
нарушение и същият с изрична заповед №343 от 29.08.2019 година е бил наказан
дисциплинарно, като му е било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от
право на месечен домашен отпуск за срок от 3 месеца“.
Запознавай се с атакуваната заповед на
началника на Затвора град София, съдът
констатира, че основанието в нея за изменение на режима от „лек“ на „общ“ се
явява същото това деяние, което беше посочено по-горе и за което лишеният от
свобода Б.К. вече е бил санкциониран дисциплинарно, което според настоящият съдебен
състав е абсолютно недопустимо, тъй като противоречи, както на закона, така и
на основен принцип в правото, а именно „нон бис ин идем“, което означава, че
никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също провинение.
Този принцип, между впрочем, е намерил
своето конкретно изражение и в разпоредбата на чл.105, ал.2 ЗИНЗС, където ясно
и точно е посочено, че за едно нарушение лишеният от свобода може да бъде
наказан само веднъж.
Видно от обстоятелствата, изложени в процесната
заповед на началника на Затвора град
София, описаното от фактическа страна и квалифицирано като дисциплинарно нарушение
деяние е напълно идентично с това, за което лишеният от свобода Б.К. вече е
понесъл своята дисциплинарна отговорност и му е било наложено съответното
дисциплинарно наказание.
Замяната на режима в по-тежък
несъмнено представлява своеобразна санкция за лицето, тъй като води до
настъпването на неблагоприятни правни последици в неговата правна сфера.
Утежнява се начина на изтърпяване на наказанието, мястото на изтърпяване на
същото,а така също и правата и привилегиите, с които разполага лишения от
свобода.
Ето защо и само на това основание,
съдът намира, че издадената заповед следва да се приеме за незаконосъобразна и неправилна.
Отделно от това и в допълнение на
казаното следва да бъде посочено, че така описаното в заповедта от фактическа
страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, дори не би могло да
покрие общите и специални признаците на конкретно дисциплинарно нарушение по
ЗИНЗС.
В нормата на чл.100, ал.1 ЗИНЗС е
дадено общото понятие, общата дефиниция, на това какво е дисциплинарно
нарушение, а то е деяние извършено виновно от лишените от свобода, с което се
нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане
или обидно отношение към служители или лишени
от свобода.
В случая несъмнено не може да се говори
за увреждане на каквото и да било имущество или за наличието на физическо
увреждане или обидно отношение към
служители и лишени от свобода, тъй кто такива факти и обстоятелства липсват.
Единствената дискусионна хипотеза,
която остава, е именно нарушаването на вътрешния ред.
От конкретните обстоятелства обаче,
които са изложени в процесната заповед на началника на Затвора град София, е
видно, че към датата и часа, когато е било реализирано описаното деяние, лишеният
от свобода Б.К. дори не се е намирал в Затворническото общежитие Казичене, тъй
като същият е бил на свобода, извън рамките на пенитенциарното заведение, в
редовно разрешена годишна почивка, поради което изобщо не може да се говори за нарушаване
на вътрешния ред.
В случая, ако е налице някакво нарушение,
то е на обществения ред, който е установен извън рамките на пенитенциарното заведение
и спазване на който дължи всеки гражданин, а не само лишените от свобода.
С тази констатация съдът приема, че на
първо място така описаното от фактическа страна деяние не може да изпълни
изискванията на общата дефиниция за дисциплинарно нарушение, тоест да припокрие
общите признаци на дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗИНЗС.
На следващо място, не са налице и
особените изисквания на закона, визирани в разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗИНЗС, където
са посочени конкретни състави на дисциплинарни нарушения.
В атакуваната заповед на началника на
Затвора град София е описано, че така извършеното от К. деяние съставлява дисциплинарно
нарушение по две точки на чл.100, ал.2 ЗИНЗС, а именно т.4 и т.5, като е прието
първо, че описаното деяние представлява от една страна използване не по предназначение
на времето за домашен отпуск.
Следва да бъде отбелязано и подчертано,
че в случая лишеният от свобода К. не е ползвал домашен отпуск, а годишна почивка,
за която няма изисквания за ползване на конкретен адрес. Тоест, ако за домашния
отпуск, може да се предположи, че има подобно ограничение, изхождайки най-вече
от неговото наименование, то годишната почивка би могла да се проведе където и
да е било, разбира се в рамките на страната, стига лишеният от свобода да е дал
достатъчно гаранции за това, че може да бъде намерен или с него да може да се
осъществи контакт по всяко време на денонощието.
Нещо друго, зачитайки разпоредбата на чл.100,
ал.2, т.4 ЗИНЗС става ясно, че неизползване по предназначение би могло да има
единствено и само в хипотезата на ползване на време за прекъсване изпълнението
на наказанието.
С други думи, съдът счита, че тогава,
когато лишеният от свобода ползва годишна почивка, същият не може да бъде ограничаван
до това как и по какъв начин да използва тази своя почивка.
Това е така дори и от чисто житейска
гледна точка, тъй като именно прекъсването изпълнението на едно наказание се
дава с конкретна цел, било то от личен, семеен или здравословен характер, например
загуба на близък човек и необходимост от присъстване на погребение, провеждане
на неотложно лечение, обучение и т.н. и тогава разбира се, ако времето за прекъсване
изпълнението на наказанието не е било използвано по предназначение, е напълно
логично и нормално да се понесе съответна санкция. В закона обаче никъде не е
посочено, че е налице дисциплинарно нарушение в случаите, когато се ползва
годишна почивка, такова ограничение няма наложено.
Такова задължение не е наложено и с
проведения инструктаж преди пускането на лицето в годишна почивка, тъй като видно
от протокола за проведен инструктаж, там никъде не фигурира подобно изискване
или задължение.
В същата насока бяха и депозираните от
свидетелите показания, а именно, че няма подобно ограничение за пребиваване на
конкретно място или адрес.
По отношение на втората правна квалификация,
която е дадена за същото това деяние, а именно, че съставлява неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, съдът счита,
че в тази й част заповедта е немотивирана и неконкретизирана, липсват каквито и
да било конкретно посочени задължения или ограничения, които лишеният от
свобода не е спазил или е нарушил.
Нещо повече, дори разпитаният в днешното
съдебно заседание служител на Затворническо общежитие в Казичене заяви, че не е
давал подобни указания и не е инструктирал лишения от свобода К. за това, че
няма право да напуска определен адрес или населено място, което кореспондира
напълно и с протокола за проведен инструктаж, поради и което следва да се
приеме, че лишеният от свобода К. е спазил стриктно и надлежно дадените му
указания и разпореждания от затворническата администрация, като не е допуснал
дисциплинарното нарушение, което му се вменява.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл.67, ал.1 ЗИНЗС, а именно наличието на грубо или системно нарушаване на
установения ред, системно отклоняване от работа или отрицателно влияние върху останалите
лишени от свобода.
В този смисъл, съдът счита, че заповедта
на началника на Затвора град София е
незаконосъобразна и неправилна и същата следва да бъде отменена.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед №9 от 30.08.2019 г. на
изпълняващ функциите на началник на
Затвора град София, с която е бил заменен
режима за изтърпяване на наказанието на лишения от свобода Б.К. с ЕГН **********
от „лек“ на „общ“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да бъде връчено
за сведение на лишения от свобода Б.К.,***
и СГП, а така също следва да бъде изпратено и на 29 състав, НО при СГС, ведно с
цялото досие на лишения от свобода.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 16.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: