Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

 

Днес, 29.05.2015 г., Станимира Иванова – съдия-докладчик по НАХД № 2162/2015 г. по описа на БРС, след като се запознах с внесеното от прокурор при БРП постановление от 22.05.2015 г., намирам следното:

С посоченото постановление е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на лицето В.С.Б., ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Съгласно чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Именно с това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото и в случая то изпълнява ролята на обвинителен акт, поради което следва да отговоря на същите изисквания. В настоящия случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не отговаря на изискванията за годен да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 375 от НПК и в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС (което според настоящия съд в пълна степен важи и при изготвяне на постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК). Този извод на съда се основава на систематическото тълкуване разпоредбите на НПК, където в чл.199, ал.1 НПК е посочено, че в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а в ал.2 на същия член са посочени реквизитите, които следва да съдържат тези постановления, сред които са и мотиви.

Постановлението, което е дало повод за образуване на настоящото производство не съдържа в своите мотиви в достатъчна степен изложение на всички обстоятелства относно съставомерни обективни и субективни признаци на престъплението, във връзка с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Б.. Посочено е, че на 27.09.2013 г. обвиняемият Б. е управлявал лек автомобил, когато бил спрян  от полицейските органи за проверка и било констатирано, че същият е лишен от правоуправление през 2008 г. След това е посочено, че от  приложените по делото материали  е „видно”, че СУМПС на обвиняемия е отнето на 15.12.2008 г. като наказание по НП 1046/2008 г. Никъде обаче не е посочено поради каква причина е отнето-дали тъй като на обвиняемия е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за определен период от време /с оглед предходното изречение/ или тъй като са му отнети всички контролни точки. Освен това не е ясно от обстоятелствата по делото дали цитираното наказателно постановление, с което е посочено, че е отнето СУМПС на водача е доведено до негово знание, респ. иззето ли му е СУМПС. В този смисъл непосочването в обстоятелствената част на обстоятелства относно съставомерни елементи на престъплението представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, което следва да бъде отстранено чрез връщането на делото на прокурора за повторното съставяне на акта по чл.375 от НПК.

Вярно е, че в глава двадесет и осма от НПК, регламентираща диференцираната процедура за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, няма препращаща норма към общите правила, за разлика от производствата по глава двадесет и четвърта - бързо производство, глава двадесет и пета - незабавно производство и глава двадесет и седма - съкратено съдебно следствие. Независимо от това обаче, съгласно т. 17 от Постановление № 7/85 г. по н.д. № 4/85г. на Пленума на ВС (което независимо от приемането на нов НПК не е загубило валидността си, доколкото принципите и правилата за разглеждане на делата по този ред са възпроизведени и в НПК, действащ от 2006г.), за неуредените със специални правила въпроси се прилагат съответните правила на НПК. В случая, доколкото се касае до решаване на въпроса от съдията – докладчик допуснало ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, несъмнено приложими ще са разпоредбите на чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК.

С оглед на всичко изложено, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3, т. 3 НПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Ж Д А  :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 2162/2015 г. по описа на БРС.

ВРЪЩА делото на прокурор при БРП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно обстоятелствената част на разпореждането.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни пред БОС.

Настоящото разпореждане да се съобщи на прокурора при БРП, на обвиняемия.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: