Р Е Ш Е Н И Е
№ 260551
гр.Пловдив, 16.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя в.гр.дело № 1208/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Производството е повторно въззивно, след
постановено отменително решение № 63/23.06.2020 г. по гр.д. № 4091/2019 г. по
описа на Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение, с което е било отменено
решение № 831/26.06.2019 г., постановено по в.гр.д. № 606/2019 г. на Окръжен
съд - Пловдив и делото е било върнато за разглеждане от друг съдебен състав от
същия съд. Така въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от Т.Й.Ц. с ЕГН **********
против решение № 4030/26.11.2018 г. постановено по гр.д.№
3085/2018 г. на ПРС, VІІІ-ми гр.с-в, с което същият е осъден
да заплати на “Куултранс” ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, сумата от
6 900 лв., представляваща невъзстановен от ответника предаден му служебен
аванс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по
делото в размер на 1 256 лв. и с което е оставено без уважение искането на
ответника за признаване за неистински документ на РКО от 05.01.18г., представен
в заверен препис на л.15 и в оригинал на л.67 от делото. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът е ценил
като доказателство представен РКО от 05.01.2018 г., който е неистински
документ. На следващо място счита, че не следва да носи пълна имуществена
отговорност, поради липсата на законовите предпоставки за това. Поддържа РКО да
е бил подписан от него поради заплашване от страна на управителя на дружеството
– ищец. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „ Куултранс” ООД
чрез процесуалния си представител адв. С.П. оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, съдържанието и
отговаря на изискванията на закона и съдът я намира за процесуално допустима
.
Предявени са иск с правно основание
чл.207, ал.2 от КТ и при условията на евентуалност - иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът “Куултранс” ООД – гр. Пловдив е
основал исковете си на твърдението, че ответникът е негов служител по силата на
сключен помежду им трудов договор, като е бил назначен на
длъжността „***”. Във връзка с изпълнение на трудовите му задължения ответникът
е бил командирован в Германия със заповед за командироване № 1/05.01.2018 г. за
периода 05.01.2018 г. - 07.01.2018 г. със задача - организация и контрол на
транспорта. При осъществяване на командировката ответникът трябвало да закупи
годишни винетки за ползваните от дружеството моторни превозни средства от
България, Словения и Австрия, както и да остави в офиса, ползван от
работодателя в гр. Мюнхен пари за плащане на наема за този офис. За целта
на 05.01.2018 г. на ответника бил предоставен служебен аванс в размер на 6900
лв., за което му бил издаден разходен касов ордер, който ответникът
подписал. При осъщественото пътуване обаче винетни стикери за
автомобилите не били закупени, а дължимият наем за офиса в Германия бил заплатен
по банков път от друго лице, поради което предадената на Ц. сума се оказала
неизразходвана и следвало да бъде възстановена от него. Ответникът обаче не
върнал и не отчел сумата, а при връщането си в България отчел само
извършените от него разходи за командировъчни в брой и чрез служебни карти, в
размер на 538,95 лв. Иска се ангажиране на пълната имуществена отговорност на
ответника за невъзстановения от него служебен аванс, като същият да бъде осъден
за заплащането на сумата от 6900 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. При
условията на евентуалност, ако съдът не уважи този иск, се прави искане на
осн.чл.55,ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
6900 лв. като дадена без основание, с която същият неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Т.Й.Ц.
е оспорил исковете с възражението, че никога не е получавал претендираната от
ищеца сума от 6900 лв., а под принуда и заплахи за живота и здравето му
написал собственоръчно трите си имена и положил подпис върху ордер, на който
имало текст, започващ с „Куултранс“ ООД….. и завършващ с „6900 лв.“
За да уважи предявените искове, районният
съд е приел за установено, че ответникът е работил по трудово
правоотношение в ищцовото дружество от 28.12.2017 г. като “***”, а с подадена
на 25.01.2018 г. молба е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено
по взаимно съгласие, считано от 01.03.2018 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а ако ищецът откаже прекратяването на това основание – молбата да се счита
за предизвестие по чл.326 от КТ. Приел е за установено, че през периода 05.01 –
07.01.2018 г. ответникът е бил командирован в Германия.
Тези фактически и правни констатации не се
оспорват с въззивната жалба и с отговора на същата.
Спорни пред настоящата инстанция са
твърденията за издаване на процесния РКО и получаването на сумата от 6900 лв.
от ответника във връзка с осъществената от него командировка и по повод
възложените му със същата задачи.
С исковата молба / л.15 от делото на РС/
ищецът е представил в заверен препис разходен касов ордер, издаден на
05.01.2018 г. Този РКО е представен и в оригинал, на л.67 от делото пред РС.
Като организация, издала ордера е посочено ищцовото дружество „Куултранс“ ООД,
с ЕИК *********. Като лице, на което е следвало да се брои сумата е посочен
ответника Т.Й.Ц. с ЕГН ********** и с адрес ***, като това е адресът на
ответника, посочен и в исковата молба. Ордерът носи подпис на ответника, като
саморъчно са изписани трите му имена. Ответникът не е оспорил подписа си върху
документа. Оспорил е това, че текстът върху ордера е бил изписан от друго лице.
Предвид това оспорване, пред районния съд е била назначена съдебно-графологична
експертиза с вещо лице М.С., който е дал заключение, че в представения за
изследване РКО ръкописният текст, зопочващ с „Куултранс“ ООД ...“ и
завършващ с „шест хиляди и деветстотин лева“ не е изпълнен от Т.Й.Ц..
Съдът приема обаче, че фактът, че текстът
на ордера е бил попълнен от друго лице сам по себе си не обосновава извод, че
ответникът не е получил сумата по ордера. Обичайно разходните касови
ордери се изготвят от длъжности лица на работодателя, опериращи с касовата
наличност, а полагането на подпис върху ордера от името на лицето, посочено
като получило сумата е доказателство именно за това сумата да е получена в брой
от подписалото се лице. Ответникът, въпреки дадената му възможност, не ангажира
доказателства относно направените от него възражения да е подписал разходният
касов ордер под принуда и заплаха. Единствените доказателства по делото
за наличието на образувано наказателно производство е постъпилото писмо от
Районна прокуратура – Пловдив относно това да е налице образувано досъдебно
производство № 250/2018 г. на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР- Пловдив
за престъпление по чл.309, ал.1 НК за това, че на неустановена дата през 2018
г. е съставен неистински частен документ – запис на заповед и е употребен, за
да докаже, че съществува някакво правно отношение. В хода на производството не
е повдигнато обвинение на конкретно лице. Ето защо съдът приема, че това му
възражение е останало недоказано и че ответникът е получил реално сумата от
6900 лв. като служебен аванс във връзка с възложените му от работодателя задачи
при осъществената от него командировка в Германия. Този извод на съда се
подкрепя от заключението на вещото лице М.М. по назначената от РС ССЕ, според
което в счетоводството но ищеца е отразен предоставен на ответника служебен
аванс по РКО от 05.01.2018 г. в размер на 6 900 лв. Видно от заключението
по ССЕ на вещото лице М.М., дадено пред въззивната инстанция при настоящото
разглеждане на делото, процесният РКО е бил осчетоводен на 31.01.2018 г., а
причината за това е, че счетоводството на дружеството – ищец за периода
01.01.2018 г. - 30.01.2018 г. и до датата на проверка на експертизата
10.09.2020 г. е автоматизирано на компютър, обслужва се по договор от
счетоводна фирма „Акаунт Ем“ ЕООД. Касовите движения за кредитните
обороти / разходи се осчетоводяват в края на всеки календарен месец –
30-то или 31-во число и за м.февруари - 28-мо или 29-то число с мемориален ордер
или счетоводна справка. Към датата на издаване на процесния РКО – 05.01.2018 г.
за сумата от 6900 лв. - служебен аванс, предоставен на ответника, е имало
такава наличност в касата на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило и други
първични документи – РКО, издадени на различни дати през м.януари 2018 г., като
всички те са осчетоводени с дата 31.01.2018 г.
Според заключението на вещото лице М.М.,
депозирано пред ПРС, в счетоводството на дружеството няма отразено
възстановяване на суми от служебен аванс на ответника, съответно няма отразено
с разходно-оправдателни документи отчитане на изразходвани средства от служебен
аванс. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е налице
такова възстановяване на суми, нито пък да е отчел получената като служебен
аванс сума посредством някакви разходооправдателни документи.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя
извода на районния съд за основателност на иска за осъждането на ответника
за заплащане на сумата от 6900 лв., представляваща невъзстановен от него
служебен аванс. При даването на служебен аванс се възлага работа по разходване
и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им
ще е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ- работникът или служителят ще отговаря
при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината
и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Налице е трайна
практика на ВКС, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да
бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от
естеството на възложената трудова дейност /В този смисъл е Решение № 15 от
10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2019 г., VI г. о., ГК/.
Налице са материалноправните предпоставки,
които пораждат отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ – ответникът
като фактически отчетник по трудово
правоотношение е имал задължение да съхранява, разходва и отчита материални
ценности, като поради неотчитането им е налице липса. Искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е доказан по основание и размер и следва да се уважи.
Поради уважаването на главния иск не
следва да се разглежда предявеният при условията на евентуалност иск за
присъждане на исковата сума като дадена без основание.
По изложените мотиви съдът приема
обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Като такова,
същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба, жалбоподателят Т.Й.Ц. ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна “Куултранс”
ООД направените разноски за въззивното производство, които се констатираха на
900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят ще бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна и направените разноски за касационното
производство, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв. и заплатена държавна такса от 30 лв., или
общо разноски пред касационната инстанция – 930 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4030/26.11.2018 г. постановено по гр.д.№ 3085/2018 г. на
ПРС, VІІІ-ми гр.с-в.
ОСЪЖДА Т.Й.Ц. с ЕГН ********** да заплати на
“Куултранс” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 900 (деветстотин ) лв.
съдебни разноски за въззивното производство, както и 930 (деветстотин и
тридесет ) лв. - разноски в касационното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: