Р Е Ш Е Н И Е № 423
27.03.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на
двадесет и
седми март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното
от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 647/
2018г.
по описа на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1
и сл.
ГПК.
Делото е образувано по постъпила жалба
вх.8143/
15.03.2018г. по описа на ПдОС на адв.В. ***, като пълномощник на Д.В.Х. ***
против отказ за прекратяване на принудителното изпълнение , обективиран в
Разпореждане от 20.01.2018г по изп.д.№
486/ 2014г. по описа на ЧСИ Л. М., с рег.№ 819 на КЧСИ , район на действие
Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалвания акт на съдебния изпълнител, като се присъдят направените от
жалбоподателката разноски за адв.възнаграждение.
Постъпил е отговор
по жалбата от взискателя в изп.производство „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД –
гр.**** чрез юриск. А. Т., с който се оспорва основателността на жалбата по
съображения, посочени във възражението, иска се да се остави без уважение и се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно списък по
чл.80 ГПК.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител, в които се
излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна, легитимирана в качеството на длъжник съобразно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.6 ГПК да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, както и се явява в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради
което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е
образувано по искане на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр.****
първоначално против длъжника В. И. Х. *** за събиране на вземане по изп.л. от
15.05.2014г. по ч.гр.д.№ 5788/ 2014г. по описа на РС-Пловдив в размер на
главницата от 581, 55 лева, обезщетение за забава в размер на 52,63 лева,
законна лихва и съдебни разноски в размер на 325 лева. Първоначалният длъжник е
починал в хода на п.изпълнителното производство, поради което с Протокол от
27.11.2014г. на основание чл.429 ,
ал.2 ГПК са конституирани неговите наследниците
- В.Г.Х./ жалбоподателка/, И.В.Х., Г.В.Х. и Д.В.Х..
След получаване на ПДИ от
новоконституираните длъжници с молба от
23.11.2017г. на длъжницата Д.В.Х. е постъпило искане за разрешаване разсрочено
погасяване на задължението по изп.дело чрез внасяне на месечни вноски от 100
лева и при внасяне към момента на
молбата сумата от 200 лева.
Последвала е молба от 29.01.2018г.
от адв.В.Т., като пълномощник на длъжницата Д.Х. , в която е направено
възражение за настъпила „перемпция“ по
силата на закона, съответно наличие на
основание за прекратяване на принудителното изпълнение в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради
изтичане на двегодишен срок , считано от юли 2014г., в които не били искани от
страна на взискателя и не били извършвани
изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя.
Поискано е издаване на постановление за прекратяване на принудителното
изпълнение за събиране на непогасеното вземане, съобразно ТР 2/ 26.06.2015г. по
т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалвания отказ съдебният
изпълнител е мотивирал липсата на основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
което е оставил без уважение молбата на пълномощника на длъжницата Д.Х. - адв.Т..
С депозираната пред
съда жалба във връзка с обжалвания отказ
на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение са развити
по-подробно доводите, въз основа на които се счита наличието на основанието по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази насока се сочи, че последно на 11.07.2014г. е бил
насрочен опис на движими вещи-собственост на длъжника/ починал в хода
производството/, след което до 03.10.2017г.
е поискано от взискателя налагане
на запор на банкови сметки на жалбоподателката, поради което в цитирания
период липсват искания за извършване на
същински действия по принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника. Извършеното в периода 11.07.2014г. –
03.10.2017г. конституиране на
наследници, както и исканията на извършване на справки, не съставляват искани и
извършвани същински принудителни изпълнителни действия по смисъла на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, поради което извършените след 11.07.2016г., когато „ex lege“
е прекратено производството по изп.дело, се явяват извън правомощията на ЧСИ.
С депозираното от взискателя
възражение, в каквато насока са и мотивите на съдебния изпълнител, се сочи , че
в рамките на цитирания от жалбоподателката период са били депозирани искания от
страна на взискателя, а именно на 17.07.2015г. и 12.08.2016г. - молби за
извършване на изпълнителни действия.
Възражението е основателно. В
периода на провежданото против първоначалния длъжник В. Х., починал в хода на изп.процес, принудително изпълнение последното инициирано,
чрез възлагане на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на съдебни изпълнител за
провеждане изпълнително действие се явява насрочения опис на движими
вещи-собственост на този длъжник с дата 11.07.2014г., непроведено поради
неуведомяване на длъжника.
Считано от посочената дата
11.07.2014г. двугодишният по чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен срок касае
периода до 11.07.2016г. вкл., в който следва да не е поискано от взискателя
извършването на действия по принудителното изпълнение.
След конституиране на
наследниците на починалия първоначален длъжник В. Х. с Протокол от
27.11.2014г. е била подадена молба с
вх.№ 9673/ 15.07.2015г. от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр.****,
която молба единствено се релевира в посочения период от 11.07.2014г. до
11.07.2016г. с оглед датата й на депозиране - 15.07.2015г., съставляваща искане за
извършване на действия срещу длъжниците,
в която е поискано както следва: “ изискване на актуална справка от НАП
относно трудовите правоотношения на длъжниците и притежаваните от тях недвижими
имоти и ППС, налагане на възбрана на собствените на длъжника недвижими имоти,
предприемане изпълнителни действия по изп.дело с всички предвидени в ГПК
способи, налагане запор на трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците,
извършване на опис на движими вещи в жилищата на длъжниците“, като е поискано и
уведомяване относно дължимите за внасяне от взискателя такси по ТТРЗЧСИ. Видно
от преписката по изпълнителното дело указание относно дължимите по молбата на
взискателя искани за извършване действия по делото не се намира, като са били
предприети действия по изискване на справки
относно трудовите правоотношения на длъжниците, а в последствие през 2017г. , след проучване
имуществото на новоконституираните длъжници, са наложени запори на вземания на същите от трети лица/ банки/ .
Съобразно ТР 2/ 26.06.2015г. по т.д.№
2/2013г. на ОСГТК на ВКС „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение“. Съотнесено към процесуалната норма на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК релевантно за прекъсване на давността е само бездействието на
взискателя в продължение на две години, изразяващо се в непоискване
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая е
налице депозирана на 15.07.2015г. молба от взискателя, съдържаща искане за
извършване на изпълнителни действия, вкл. с наличие на конкретизация на един от
изп.способи – опис на движими вещи, което обаче е било възможно след
предприемане проучване имуществото на новоконституираните длъжниците от
съдебния изпълнител. Следователно следва да се приеме, че твърдението на
жалбоподателката за наличие на бездействие в посочения двегодишен период по
смисъла на цитираната процесуална норма –чл.433, ал.1, т.8 ГПК се явява
неоснователно. С оглед на това и заявеното основание за настъпило по силата на закона прекратяване на принудителното
изпълнение не се намира от съда за осъществено, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника по жалбата следва да се присъди юриск.възнаграждение в размер на
100 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.8143/ 15.03.2018г. по
описа на ПдОС на адв.В. ***, като пълномощник на Д.В.Х. *** против отказ за
прекратяване на принудителното изпълнение , обективиран в Разпореждане от 20.01.2018г по изп.д.№ 486/ 2014г. по
описа на ЧСИ Л. М., с рег.№ 819 на КЧСИ , район на действие Окръжен съд –
Пловдив.
Осъжда Д.В.Х. ***, ЕГН: ********** *** Топлофикация“ ЕАД , ЕИК ****, гр.****
сумата 100 лева / сто лева/ юриск.възнаграждение за съдебното производство.
Решението е окончателно на основание
чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател:
Членове: