Решение по дело №14/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              08.05.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                           СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 31.07.2017г., гр.д.50315/13г., СРС, 53 с-в осъжда „Р.Н.Л.“, гр.В., Малта да заплати на Т.С.У. и Д.С.У. сумата 60 000 щ.д., от която разделно по 30 000 щ.д. за всеки от двамата – обезщетение за загуба на живота на баща им С.С.У. съгласно чл.10 от индивидуалния му трудов договор от 04.05.2010г., ведно със законна лихва, считано от 03.12.2013г. и сумата 5 655.60 лв. – разноски, на Д.С.У. сумата 10 000 щ.д. – договорна компенсация за смърт, поради това, че ищцата е на възраст под 18 години към момента на смъртта на баща си съгласно чл.10 от договора, ведно със законна лихва, считано от 03.12.2013г., а по сметка на СРС сумата 4 029.09 лв. – д.т., отхвърля предявените от Т.С.У. и Д.С.У. срещу „Р.Н.Л.“ искове съответно за сумите 13 272.89 лв. и 17 697.13 лв. – обезщетение за забава през периода 02.12.2010г. – 29.11.2013г.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Р.Н.Л.“. Счита за неприложима Морската трудова конвенция от 2006г., която влиза в сила на 20.08.2013г., след настъпване на инцидента – смъртта на наследодателя на ищците. Според преводаческата експертиза, правилният превод на чл.10 от индивидуалния трудов договор, сключен между пострадалия и ответника, предвижда обезщетение, „ако морякът претърпи злополука, в резултат на мореплавателни рискове и почине“. Същите се различават от общото понятие злополука и инцидент, поради което в случая не се дължи обезщетение. Не се установява и настъпване на трудова злополука, нито такава да е декларирана, разследвана, регистрирана или отчетена. Смъртта настъпва в резултат от болест, съществувала още преди качването на кораба, според СМЕ, като отделно е обострена от употреба на алкохол. Според документ от 29.04.2011г. на д-р Б.Б., наследодателят на ищците е имал сключена застраховка „Живот“ със ЗД „А.Б.Ж.Д.“ ЕАД, изплатило застрахователно обезщетение на ищците. Даже и при липса на възражение в отговора на исковата молба за изтекъл срок на договора, съдът е длъжен служебно да обсъди въпроса за наличието и действителността на договора, засягащ обществен интерес и уреден с императивна материалноправна норма. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемите – ищците Т.С.У. и Д.С.У. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, с изключение на изводите за приложимост на МТК от 2006г. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на индивидуален трудов договор от 04.05.2010г. С.С.У., поч.02.12.2010г., чиито законни наследници са неговите деца – ищците Т.С.У. и Д.С.У., бива нает при ответника „Р.Н.Л.“, гр.В., Малта като „моряк“, позиция „електроинженер“ на борда на неговия плавателен съд.

Според чл.2, б. „а“ вр. чл.1.1 от договора, продължителността му трае 4 + 1 месеца, но наемането стартира от заминаването на моряка от София, България и приключва при пристигането на същото място. След като към момента на смъртта на моряка, корабът все още не е бил пристигнал в Република България, а се е намирал в турски териториални води, договорът тогава е произвеждал своето правнообвързващо действие спрямо подписалите го страни.

За настъпилата трудова злополука на 02.12.2010г. в резултат от  сърдечен удар в каютата на моторен кораб „Сийсонг“, Шаркьой, Турция, Мраморно море са съставени доклад за произшествие на същата дата от капитана на кораба Калин Димитранов и заключение от аутопсия, с дата 11.05.2011г. на съдебно-медицинска експертиза при Министерство на правосъдието, Република Турция, представено пред Районната прокуратура в Шаркьой.

Според представения с исковата молба легализиран превод на договора от английски на български език, чл.10 от договора предвижда компенсация при загуба на живот, ако морякът претърпи инцидент в резултат на корабна, застрашаваща живота опасност и почине по време на периода на наемане на работа, включително и инциденти, случили се по време на пътуване до или от плавателния съд по нареждане /молба/ на собственика, собственикът ще заплати сумата 60 000 щ.д. на неговия непосредствен, най-близък по род и по 10 000 щ.д. на всяко непълнолетно, под 18 години дете.

Според съдебно-преводаческата експертиза, преводът на чл.10 от договора предвижда, компенсация при загуба на живот, ако морякът претърпи злополука, в резултат на мореплавателни рискове и почине по време на периода на трудовата заетост, включително и злополуки, настъпили при пътуване до или от плавателния съд по искане на собственика, то собственикът заплаща сумата от 60 000 щ.д. на неговия непосредствен следващ по родство и по 10 000 щ.д. на всяко дете на негова издръжка на възраст под 18 години.

Вещото лице обосновава различията в превода само с правилата на граматика, лексика и фразеология на двата езика, както и семантичната стойност на лексемите и лексикалните групи, съобразно техните установени значения и тълкувания. Конкретно, вещото лице намира представения с исковата молба легализиран превод за изготвен с използване отчасти на тромав и нетипичен израз, който не опорочава значението на клаузата, но от лингвистична гледна точка, буквалният превод се счита за негатив.

Въззивният съд приема, че смисълът на предпоставките по чл.10 от договора за изплащане на компенсацията следва да се изведе при съобразяване на „нетипичния“, макар и „тромав“, но буквален езиков превод, а не толкова с лексикалното звучене на „установени значения и тълкувания“, щом като се касае за специфични условия, при които морякът полага труд. В тази насока и при тълкуване на действителната обща воля на страните към момента на договарянето по реда на чл.20 ЗЗД, връзката на спорната клауза с останалите такива, с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, се налага извод за уговорено обезщетение при  настъпване на трудова злополука, довела до смърт на лице, чиято работа е в риск по време на мореплаване.

В подкрепа, следва да се съобрази регламентацията по приложимата Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936г., обн. ДВ бр.39/16.05.1997г. Според чл.1.1. от Конв., същата се прилага за всяко лице, наето на борда на кораб, който не е военен, регистриран е на територия, за която конвенцията е в сила, и обичайно се използва за морско корабоплаване. Съгласно чл.2.1 от Конв. задълженията на корабопритежателя трябва да покриват рискове, между които а) болест или злополука, настъпили между датата, уговорена в трудовия договор за започване на службата и изтичането му и b) смърт, настъпила от такава болест и злополука. Съобразно чл.2 от Конв. всяка държава-членка на Международната организация на труда, може да предвиди в своето национално законодателство изключения, каквито смята за необходими.

В случая, подобни отклонения не са предвидени в българското законодателство. Именно то е приложимо за уреждане на спорове по „този трудов договор“, с оглед предвиждането на чл.19 от договора.

Според чл.55, ал.1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

С оглед специфичните условия, при които моряците престират труда си, през действието на трудовия договор, когато морякът е на кораба, неговото място за живеене - каютата, мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си не могат да бъдат разграничени пространствено. Затова същите съвпадат с територията на предприятието - кораба, представляващо работното му място. Именно поради това според легалната дефиниция на §1, т.10 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя „непрекъсната работа на борда на кораб“ е периодът от качването на члена на екипажа на борда до репатрирането му, през който изпълнява трудовите си задължения. През това време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Затова ирелевантно е доколко сърдечният инцидент е предизвикан от алкохолно опиянение, каквото в случая не се доказва. Достатъчно е, че настъпва внезапно, по време на работа и при изпълнение на служебните задължения. Отделно, чл.55, ал.2 КСО приравнява на трудови злополуките, станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място, а според специалния чл.49, ал.2 от Нар., обезщетение се дължи на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В посочения смисъл са решение № 7226/16.06.2015г., адм.д.1398/15г., ВАС., VІ отд; решение № 13617/09.11.2017г., адм.д.11125/16г., ВАС, VІ отд. и решение № 13893/16.11.2017г., адм.д.11246/16г., ВАС, VІ отд.

Внезапният характер на трудовата злополука се установява от  съдебно-медицинската експертиза и уточненията на вещото лице в о.с.з. 08.02.2017г. Вещото лице приема, че причината за смъртта е остро нарушение на коронарното кръвообращение, което настъпва внезапно, бързо и при видимо добро здраве, без симптоми за заболяване. Довелият до този фатален изход болестен процес е коронаросклероза, която се установява единствено при коронарография на пациент. По делото няма данни за проведено подобно медицинско изследване.

Преди постъпване на работа, наследодателят на ищците преминава през задължителни медицински прегледи. Медицинските резултати сочат за добро физическо и психично здраве, годност за работа, нормални стойности на кръвни показатели и отрицателни тестове за наркотици и алкохол, видно от свидетелство за медицинска годност от 27.04.2010г., съдебно-психиатрично освидетелстване от същата дата, лабораторни резултати от тестове от  04.05.2010г. и поверителни медицински доклади от 26.01.2005г., 24.10.2008г. и 17.07.2009г.

Противно на оплакванията по жалбата, не се установява пострадалият да е имал сключена валидна и действаща застраховка „Живот“ към релевантния момент, нито ищците да са получили съответно застрахователно обезщетение. Недостатъчни за подобно категорично доказване са формуляра „обезщетение при смърт – заключение на лекуващия и/или личния лекар“ от 29.04.2011г. на д-р Б.Б., където срещу „застраховано лице“ е вписано името на пострадалия, както и удостоверение от 07.11.2016г. на „ОББ“ АД – клон Бургас, според което по банкова сметка ***ро през периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г., като липсва посочено основание за транзакцията. Затова не е изпълнен хипотезиса на чл.200, ал.4 КТ за намаляване на обезщетението. Исковете по чл.200, ал.1 КТ са основателни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.07.2017г., гр.д.50315/13г., СРС, 53 с-в в частта, с която се осъжда „Р.Н.Л.“, гр.В., Малта да заплати на Т.С.У. и Д.С.У. сумата 60 000 щ.д., от която разделно по 30 000 щ.д. за всеки от двамата – обезщетение за загуба на живота на баща им С.С.У. съгласно чл.10 от индивидуалния му трудов договор от 04.05.2010г., ведно със законна лихва, считано от 03.12.2013г. и на Д.С.У. сумата 10 000 щ.д. – договорна компенсация за смърт, поради това, че ищцата е на възраст под 18 години към момента на смъртта на баща си съгласно чл.10 от договора, ведно със законна лихва, считано от 03.12.2013г.       

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.