Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Доника Христова
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 619
по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
срещу РЕШЕНИЕ № 134/10.01.2020 г. постановено по гр. д. № 12643 по описа
за 2019 г. на ВРС, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.С.Л., не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********,
сумата от 3059,28 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. В.,
ж.к. Т., ул. „И.в.“ №*, ап. **, за периода от 23.07.2017г. до 23.07.2018г., с
аб. №********** и кл. № **********, за която е издадена фактура от 01.08.2019
г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и се ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД
ЕИК *********, да заплати на И.С.Л. сумата от 625,76 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът счита решението за
неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения претендира
неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което иска да се
отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.
С писмен отговор въззиваемият
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорваното
решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В
отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от И.С.Л., срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3059,28 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. В.,
ж.к. Т., ул. „И.в.“ №*, ап. **, за периода от 23.07.2017г. до 23.07.2018г., с
аб. №********** и кл. № **********, за която е издадена фактура от 01.08.2019
г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от
него ел. енергия в посочения недвижим имот. Служители на „Електроразпределение
Север“ АД съставили констативен протокол, въз основа на който начислили
процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Настоява, че като абонат не е
присъствал при монтажа и демонтажа на СТИ и не е подписвал протокола от
проверката. Достъп до електромера имат единствено служители на ответното
дружество и потребителят не е манипулирал СТИ. Оспорва констатациите,
обективирани в констативния протокол и по правни съображения. Твърди се, че не
са налице основания за извършване на корекция на сметката му, поради отмяна на
разпоредби от ПИКЕЕ. Твърди, че не е доказана вина на абоната за ангажиране на
отговорността му. Намира, че установените в ОУ методики са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т.14 от ЗЗП, поради което нищожни. Настоява се за уважаване
на така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от „Енерго – Про Продажби” АД, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен.
Настоящият
съдебен състав приема следното от фактическа страна:
- ищецът има качеството на потребител
- установено е , че е извършена
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния
обект. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката и в присъствие на двама свидетели.
-установена е намеса в тарифната
схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3 -
016380.9 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики.
-Въз основа на установените от
метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище за начисление на
електрическа енергия в размер на 16380 кВтч за периода от 24.07.2017 г. до
23.07.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
-За стойността на това количество е
издадена фактура от 01.08.2019 г. на стойност 3059,28лв,която не е
заплатена от абоната на дружеството.
За установяване метрологична годност
на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, съгласно което метрологична годност на
електромера изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и
по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да
отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се,
че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В о.с.з.
експертът сочи, че не може да се установи кога е извършено неправомерното
вмешателство в софтуера на електромера и е невъзможно да се определи кога
точно е започнало натрупването в този регистър.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим и
основателен
Ответната страна не е установила , че
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата от 3059,28 лв. , като количество електроенергия е реално
доставено на ищеца в периода от за периода от 23.07.2017г. до 23.07.2018г.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) са отменени. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта
на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на
23.07.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на
решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от
ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на
предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, дружеството не
може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на
проверката (23.07.2018г.) е липсвал нормативен ред за установяване на условията
за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да
се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол,
ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната
експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети
количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да
е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в
схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от
ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай не е налице
нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по
разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ.
Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице
нито една от изброените.
В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън
допустимата.
Не са ангажирани доказателства,
че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3, като липсват и
твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките по
чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява
и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано
е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена
електроенергия в регистър 1.8.3, и в конкретно това да се дължи на
виновно поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на
едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано
в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество и на това основание,
доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това
. Не се установи от събраните
доказателства точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа.
Не може да се изведе категоричен извод
за виновно поведение от страна на абоната през точно определен период от време.
Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия,
възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност за
абоната е възпрепятствана.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че ответното дружество не е провело пълно доказване на
факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния
период, следователно предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. В обобщение, решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
разноските сторени от въззиваемата страна в общ размер на 500 лева, съобразно
приложените доказателства
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/10.01.2020 г. постановено по гр. д. №
12643 по описа за 2019 г. на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И.С.Л., с адрес ***, сумата от 500 лева представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на осн.чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: