№ 115
гр. Ловеч, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500236 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази :
Производството е по реда на чл.436,ал.1 във вр. с чл. 438 от ГПК.
Постъпила е жалба от ИВ. Н. СТ., ЕГН: **********, адрес: гр.Т. ул. ***
№ 305, длъжник по изп. дело № 57/2019г. на ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска,
рeг. № 903 при КЧСИ, с взискател М.И. срещу постановление от 30.03.2022г.
правно основание: чл. 435, ал.2, т.6 пр.2 от ГПК.
В жалбата посочва, че на дата 04.04.2022г., е получил по електронна
поща постановление без номер от дата 30.03.2022г., с което ЧСИ Лаловска
отказва да прекрати воденото срещу него изпълнително производство №
57/2019г. с взикател М.И..
Счита постановлението за незаконосъобразно.
Твърди, че за период по-дълъг от 2 години не са извършвани същински
изпълнителни действия, поради което същото е прекратено по силата на
закона. Позовава се на задължителната практика на ВКС обективирана в TP
2/201 Зг. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
1
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че в
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Твърди, че
съгласно същото тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочва, че изпълнителното производство е било образувано по описа
на Държавна съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Т. с молба от
29.10.2015 година.
Посочените в постановлението на ЧСИ действия – запор на вземанията
ми от Държавен фонд „Земеделие" от 29.10.2015г., запор на банкови сметки
от 21.02.2017г. възбрана на притежавани от него идеални части от недвижим
имот от 10.04.2017г. счита, че не са валидни изпълнителни действия, тъй като
по отношения на запора на вземанията му от Държавен фонд „Земеделие" от
29.10.2015г. същият не е наложен, тъй като никога не е имал вземания от този
фонд.
Също така счита, че запорът на банкови сметки и възбраната също не
са валидни, поради обстоятелството, че не са поискани от взискателя, а
държавният съдебен изпълнител няма правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ,
които има частният съдебен изпълнител, а именно да определя начина на
изпълнението.
При тези обстоятелства счита, че е налице период по-дълъг от две
години, през който не са налице валидни изпълнителни действия.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение с което
отмени постановление без номер от дата 30.03.2022г. на ЧСИ Ивилина
Петкова Лаловска, Per. № 903 при КЧСИ, с което същата отказва да прекрати
2
воденото срещу него изпълнително производство № 57/2019г. с взикател
М.И..
Моли съда да прогласи настъпилото по силата на закона, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяване на производството по изпълнително
дело.
Направено е особено искане за спиране на изпълнителното дело.
Моли да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски в
производството.
Постъпили са възражения срещу жалба вх. № 003633/13.04.22г. по ИД
№ 57/2019г. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска от М. М. ИЧ., чрез адв.
Мариана Иванова, АК Разград адрес: Ловеч, бул."България" 1 ет.2, оф.1, тел:
**********
Посочва, че жалбоподателят не е уточнил период и не е представил
доказателства относно това, че според него отказът за незаконосъобразен и
твърди, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело, дължаща се на
„неизвършване на същински изпълнителни действия" за период от две
години..
Счита, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна и
недоказана.
Излага, че изпълнителното дело е образувано с молба от 29.10.2015г.
под № 20154340400083 по описа на СИС при PC – Т., на основание
изпълнителен лист от 27.10.2015г., по силата на който длъжникът е осъден да
заплати неимуществени вреди и разноски, присъдени по нчхд № 322/2014г. по
описа на PC Ловеч. Също така, още с молбата за образуване, взискателят е
поискал извършване на действия по принудително изпълнение и е посочил
като способи - налагане на запори върху открити доходи от трудови
възнаграждения и банкови сметки на името на длъжника, както и налагане на
възбрани върху недвижими имоти, в случай че има такива. ПДИ е редовно
връчена на длъжника на 12.11.2015г. В резултат от извършеното проучване на
имуществото на длъжника и в съответствие с посочените в молбата
конкретни способи на принудително изпълнение, ДСИ е наложил запори на
банкови сметки с разпореждане от 21.02.2017г, постъпили в банките:
• ТЕКСИМ БАНК от 02.03.2017г.;
3
• РАЙФАЙЗЕН БАНК от 06.03.2017г;
• ОБЩИНСКА БАНКА - 28.02.2017г.;
• възбрана върху 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се на
ул."***" № 356, вх. Б, ет.2, ап. 6 гр. Т. е наложена с разпореждане на ДСИ от
10.04.2017г. и вписана в АВ на 24.04.2017г.
По молба на взискателя от 13.06.2018г,, с която е поискал да се
направи нова справка за наличие на МПС и налагане на запор, в случай че
такива бъдат открити, ДСИ е наложил запор на 02.08.2018г. върху МПС-та
ГАЗ с peг. № OB 4603 АР и Прага с peг. № OB 4598 АР.
В последствие, на основание параграф 3 от ПЗР на ЗЧСИ, делото е
преместено за продължаване на действията по принудително изпълнение при
ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903, район на действие: ОС Ловеч и е
образувано под № 2019903400057 на 01.02.2019г.
С молба от 06.02.2019г, взискателят е поискал извършване на нови
справки за налично имущество на длъжника и е овластил ЧСИ по реда на чл.
18 ЗЧСИ.
С молба, вх. № 012191/08.04.2019г. е поискано налагане на възбрана
върху недвижим имот, находящ се в с. Галово, общ. Оряхово, включително
извършване на опис и оценка на възбранения имот, находящ се в гр. Т.. След
констатиране на липса на наложена възбрана, с нова молба от 04.01.2021 г.,
взискателят отново е поискал извършване на същите действия. Възбраната е
наложена с разпореждане на ЧСИ от 14.12.2021 г. и вписана в Имотен
регистър към АВ на 17.12.2021 г. Опис и оценка на възбранения в гр. Т.
недвижим имот.е извършен на 06.04.2022г.
Пълномощникът на М.И., адв. М. Иванова счита, че видно от
хронологията на извършени действия по принудително изпълнение и
постъпили молби от взискателя по делото с искания за предприемането им,
както и от и доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, отказът
на ЧСИ е правилен и законосъобразен.
Сочи, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предполага бездействие на
взискателя и изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Обратно,
4
всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на
изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които
вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да
иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на
секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението
се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, защото
всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от
взискателя.
Посочва, че двегодишният срок за перемпция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Твърди, че налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство съгласно т. 1 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. С
него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес -
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите
актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
Посочва, че в т. 10 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не е разгледан
въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение
на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др., да постъпят суми по
банкова сметка)
Твърди, че от приложеното изпълнително дело е видно, че от
образуването му през 2015 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от
5
две години са били извършвани изпълнителни действия от съдебните
изпълнители, както и че периодично са постъпвали конкретни искания от
страна на взискателя за реализиране на способи по принудително изпълнение.
Пълномощникът сочи, че следва да се има предвид и действието на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020г. тъй като според разпоредбата на чл. 3 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Процесуалните срокове, съгласно цитираните закони, са
спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. - за два месеца и седем дни.
Тъй като до обявяване на извънредното положение предпоставките на чл. 433,
ал. 1, т. 8 не са били налице, относимо към конкретния казус, перемпция би
настъпила при непоискване на изпълнителни действия до 15.06.2021
г./последния посочен и искан способ в молба, вх. № 012191/08.04.2019г,
удължен два месеца и седем дни за срока на действието на закона/. Посочва,
че при констатиране на неизпълнение на искането, взискателят е повторил
молбата си с дата 04.01.2021 г, от която дата тече нов двегодишен срок,
относим към евентуална перемпция на делото, /дори и без спиране на срока,
перемпция не е настъпила, тъй като, двугодишния срок би изтекъл на
08.04.2021, т.е три месеца след подаване на повторната молба от 04.01.2021г./
Счита, че не са ясни аргументите на жалбоподателя, че липсват
„валидни" изпълнителни действия, като сочи, че подобни твърдения са
неоснователни. Излага, че длъжникът е уведомяван за хода на делото и
извършеното по него. Липсва обжалване пред компетентен съд на действия на
съдебния изпълнител, което евентуално би довело до отмяната им.
Наложените запори, възбрани и др. са напълно „валидни", предвидени в ГПК
6
способи на принудително изпълнение и са извършени от длъжностни лица в
рамките напредоставените им правомощия и в рамките на района им на
действие. Представляват годно основание за прекъсване на двегодишния
срок, след изтичането на който би настъпила перемпция на делото.
По изложените съображения, моли съда да остави жалбата без
уважение и да остави в сила обжалваното Постановление.
Към възражението прилага Решение на ОС Ловеч от 18.04.2022г„
Решение № 671/30.03.2022г. на СГС, Решение № 6-228/24.01.2022г. на ВКС.
Постъпили са и мотиви по обжалваните действия от Ивилина Лаловска
- ЧСИ peг. № 903 по жалба с вх. № 003633/13.04.2022 г., подадена от
длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес - гр. Т., ул. *** № 305, срещу
действия на ЧСИ Ивилина Лаловска, per. № 903, по изпълнително дело №
20199030400057/2019 г.
В мотивите хронологично излага, че производството по Изпълнително
дело № 20199030400057/2019 г. е образувано на 29.10.2015П по молба с вх. №
2060/29.10.2015г. (л.1) от взискателя М. М. ИЧ., ЕГН **********. Делото е
образувано първоначално пред ДСИ при PC Т. под № 20154340400083 по
описа на ДСИ при PC Т.. На основание § 3 от ПЗР на Закона за частните
съдебни изпълнители, по искане на взискателя, производството по
изпълнително дело № 20154340400083/2015г. на ДСИ при Районен съд гр.Т.,
е продължено при Частен съдебен изпълнител Ивилина Лаловска, peг. № 903
в КЧСИ с адрес гр. Ловеч, 5500, ул. „Търговска" № 21, вх.„А", ет.1, (
Барокови къщи) (л.82). Номерът на преобразуваното на 31.01.2019г. в
кантората на ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903 изпълнително дело е: №
20199030400057/2019 г
Делото е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
27/10/2015 г. по НЧХД № 322/2014г. г. на Районен съд - гр. Ловеч, гражданска
колегия /л. 2/ срещу длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Т., ул. *** № 305, за сумите: 1000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.10.2013г. До окончателното й изплащане и сумата от 470.00 лева -
присъдени разноски.
С молбата от 29.10.2015г. (л.1) за образуване на изпълнителното дело
Взискателят е изискал да бъде проучено имущественото състояние на
7
длъжника като е посочил и конкретен изпълнителен способ: запор на трудово
възнаграждение, ако бъде установено наличие на такова, запор на банкови
сметки, ако бъде установено наличие на такива, запор на МПС-та, ако бъде
установено наличие на такива, възбрана на недвижим имот, ако бъде
установено наличие на такъв, налагане на запор на вземанията на длъжника от
ДФ Земеделие.
Покана за доброволно изпълнение (ИДИ) до длъжника ИВ. Н. СТ.,
ЕГН ********** е връчена ЛИЧНО по реда на чл.46 ал.2 от ГПК на
12.11.2015г. (л.23)
С Разпореждане от 21.02.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.57) е наложен
запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в: Общинска банка
АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД и Тексимбанк АД (л.65-67).
С Разпореждане от 10.04.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.70) е наложена
възбрана върху собствената на длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** 1/ 6
идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. *** № 356, вх.Б, ет.2,
ап.6. Възбраната е вписана в СВ Т. на 19.04.2017г (л.72).
С молба с вх. № 887/13.06.2018г. (л.74) Взискателят е поискал от ДСИ
при PC Т. налагане на запор върху МПС-та, собственост на длъжника. С
Разпореждане от 26.07.2018г. на ДСИ при PC Т. (л.76). е наложен запор върху
МПС-та (ГАЗ с per. № OB 4603 АР и Прага с per. № ОВ 4598 АР).
С молба с вх. № 001651/06.02.2019г. (л.104) Взискателят е възложил на
ЧСИ Лаловска правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, в т.ч. и да определя начина
на изпълнение.
С молба с вх. № 012191/08.04.2019г. (л.156) адв. М. Иванова
(процесуален представител на Взискателя) е поискала от ЧСИ Лаловска
налагане на възбрана върху недв. имот, находящ се в с.Галово, общ. Оряхово,
както и извършване на опис и публична продан на възбранения вече
недвижим имот в гр. Т.,ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
С нова молба с вх. № 000007/04.01.2021г. (л.170) адв. М. Иванова
(процесуален представител на Взискателя) отново е поискала от ЧСИ
Лаловска налагане на възбрана върху недв. имот, находящ се в с.Галово, общ.
Оряхово, както и извършване на опис и публична продан на възбранения вече
недвижим имот в гр. Т.,ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
8
С Разпореждане от 14.12.2021г. (л.162) на ЧСИ Лаловска е наложена
възбрана върху притежаваната от длъжника 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 14427.161.2, находящ се в землището на с. Галово,
общ. Оряхово (за имота са събрани доказателства, че е придобит по
наследство от длъжника от покойната му майка Милка Рашкова Стаевска -
л.154). Възбраната е вписана в СВ Оряхово на 17.12.2021г. (л.172).
С разпореждане от 21.02.2022г; на ЧСИ Лаловска (л.199) е насрочено
извършване на опис на възбранения по делото недвижим имот в гр. Т., ул. ***
№ 356, вх.Б, ет.2, ап.6 за дати: 23.03.2022г. от 09.30 часа, респ. на 06.04.2022г.
от 09.30 часа (резервна дата), респ. на 20.04.2022г. от 09.30 часа (втора
резервна дата). За определените дати за опис са уведомени както страните по
делото (взискател, длъжник), така и третите лица-съсобственици на
възбранения имот (арг. от чл. 500 от ГПК), като на последните е указана
възможността да се продава и тяхната част от имота, предмет на изпълнение.
Описът на недвижимия имот е извършен на 06.04.2022г.. за което е съставен
протокол (л.223-224).
След получаване на Съобщението за насрочен опис, по делото постъпи
молба с вх. № 002794/28.03.2022г. (л.212-213) от длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН
**********. С молбата длъжникът С. моли, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК, изпълнителното производство по Изпълнително дело №
20199030400057/2019 г. да бъде прекратено, тъй като установил, „че по
горепосоченото изпълнително дело за период по-дълъг от 2 години не са
извършвани същински изпълнителни действия".
По молба с вх. № 002794/28.03.2022г. съдебният изпълнител е
постановил мотивиран отказ за прекратяване на изпълнителното произвоство
(л.216), съгласно Постановление от 30.03.2022г. (Постановление). За
Постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
длъжникът е узнал на 04.04.2022г. (л.237) - изпратената до него пощенска
пратка е неполучена (л.218).
На 13.04.2022c (в срока по чл.436 ал.1 от ГПК) по делото постъпи
жалба с вх. № 003633/13.04.2022 г, подадена от длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН
**********. С жалбата длъжникът атакува издаденото Постановление за
отказ, тъй като счита същото за незаконосъобразно. Развива съображения, че
изброените в процесното Постановление действия (запори, възбрани) не са
9
валидни изпълнителни действия - счита, че тъй като не са поискани от
взискателя, налагането им от ДСИ е навалидно и при тези обстоятелства е
налице период по-дълъг от 2 години без валидни изпълнителни действия.
С разпореждане с изх. № 002206/14.04.2022г. (л.245) жалба с вх. №
003633/13.04.2022 г. като нередовна, е оставена „без движение" до
отстраняване на нередовностите:
- представяне по делото на препис от жалбата, която да бъде връчена
на Взискателя за становище;
- представяне на платежен документ за държавна такса от 25.00 лева,
платена по сметка на ОС Ловеч.
Разпореждане с изх. № 002206/14.04.2022г. е връчено на длъжника на
20.05.2022г. (л.246-247). В срока по чл.262 от ГПК постъпи молба с вх. №
004369/12.05.2022г. (л.255-258), с която нередовностите на процесната жалба
са отстранени и е продължено с администрирането й към Взискателя.
Със съобщение с изх. № 002653/13.05.2022г. (л.259) процесната жалба
е връчена на 18.05.2022г. на процес, представител на Взискателя - адв. М.
Иванова за становище. С вх. № 004609/20.05.2022г. по делото постъпи
възражение от процес, представител на Взискателя. С възражението си адв.
М. Иванова изразява становище за допустимост на процесната жалба на
длъжника, но счита същата за неоснователна. След като описва хронологично
извършваните по делото изпълнителни действия заключава, че не е налице
твърдяната хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, няма бездействие,
продължило повече от 2 години, извършените изпълнителни действия счита
за валидни, като такива, проведени от органа на принудителното изпълнение
в рамките на неговата компетентност. В подкрепа на становището си цитира и
прилага съдебна практика.
Счита, че жалба с вх. № 003633/13.04.2022 г, подадена от длъжника
ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** е допустима, но неоснователна, и като такава,
следва да бъде оставена без уважение. В подкрепа на законосъобразността на
действията на ЧСИ излага и следва да бъде взето предвид следното:
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 (две) години. Според разясненията, дадени в
10
мотивите към т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015г. по тьлк. дело № 2/2013г,
налагането на запор, възбрана, извършването на опис на движими вещи са
способи, чрез прилагането на които се предотвратява настъпването на
перемпцията. Акцентът на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е върху
активността на взискателя. Т.е., за да предотврати неблагоприятната
последица - прекратяване на изпълнението поради перемпция, законодателят
е поставил към взискателя условието той (взискателят) да е поискал
извършване на изпълнително действие. Тъй като прекратяването поради
перемпция е своеобразно „наказание" за взискателя, то няма как за
бездействие от страна на съдебния изпълнител (неизвършване на поискано
действие) да бъде „санкциониран" взискателят.
От установената по делото фактология (възпроизведена в процесното
Постановление от 30.03.2022г.) от образуването на делото на 29.10.2015г. и
до настоящия момент - 02.06.2022г. периодично, и в рамките на срок по-
кратък от 2 години, са извършвани изпълнителни действия от органа по
изпълнението, както и периодично са постъпвали молби от взискателя с
конкретни искания за прилагане на изпълнителни способи. Този извод се
налага дори и при съобразяване на разпоредбите на чл.5 ал.1 от ЗМДВИП
(обн. в ДВ бр.28/24.03.2020г.) и последвалото изменение на ЗМДВИП (обн. в
ДВ бр.34/09.04.2020п).
С оглед изложеното в мотивите, моли съда да остави без уважение и
отхвърли като неоснователна жалба с вх. № 003633/13.04.2022 г. подадена от
длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** срещу Постановление от 30.03.2022 г.,
издадено по изпълнително дело № 20199030400057/2019 г., с което да
потвърди действията на ЧСИ.
Настоящата инстанция,като взе предвид оплакванията в процесната
жалба,направените възражения от взискателя по делото,мотивите на ЧСИ и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството по Изпълнително дело № 20199030400057/2019 г. е
образувано на 29.10.2015г. по молба с вх. № 2060/29.10.2015г. (л.1) от
взискателя М. М. ИЧ., ЕГН **********. Делото е образувано първоначално
пред ДСИ при PC Т. под № 20154340400083 по описа на ДСИ при PC Т.. На
11
основание § 3 от ПЗР на Закона за частните съдебни изпълнители, по искане
на взискателя, производството по изпълнително дело №
20154340400083/2015г. на ДСИ при Районен съд гр.Т., е продължено при
Частен съдебен изпълнител Ивилина Лаловска, peг. № 903 в КЧСИ с адрес гр.
Ловеч, 5500, ул. „Търговска" № 21, вх.„А", ет.1, ( Барокови къщи) (л.82).
Номерът на преобразуваното на 31.01.2019г. в кантората на ЧСИ Ивилина
Лаловска, peг. № 903 изпълнително дело е: № 20199030400057/2019 г
Делото е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 27/10/2015
г. по НЧХД № 322/2014г. г. на Районен съд - гр. Ловеч, гражданска колегия /л.
2/ срещу длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул.
*** № 305, за сумите: 1000 лева - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2013г. До
окончателното й изплащане и сумата от 470.00 лева - присъдени разноски.
С молбата от 29.10.2015г. (л.1) за образуване на изпълнителното дело
Взискателят е изискал да бъде проучено имущественото състояние на
длъжника като е посочил и конкретен изпълнителен способ: запор на трудово
възнаграждение, ако бъде установено наличие на такова, запор на банкови
сметки, ако бъде установено наличие на такива, запор на МПС-та, ако бъде
установено наличие на такива, възбрана на недвижим имот, ако бъде
установено наличие на такъв, налагане на запор на вземанията на длъжника от
ДФ Земеделие.
Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН
********** е връчена лично по реда на чл.46 ал.2 от ГПК на 12.11.2015г.
(л.23)
С Разпореждане от 21.02.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.57) е наложен запор
върху вземанията по банковите сметки на длъжника в: Общинска банка АД,
Райфайзенбанк (България) ЕАД и Тексимбанк АД (л.65-67).
С Разпореждане от 10.04.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.70) е наложена възбрана
върху собствената на длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** 1/ 6 идеална част
от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
Възбраната е вписана в СВ Т. на 19.04.2017г (л.72).
С молба с вх. № 887/13.06.2018г. (л.74) Взискателят е поискал от ДСИ при PC
Т. налагане на запор върху МПС-та, собственост на длъжника. С
Разпореждане от 26.07.2018г. на ДСИ при PC Т. (л.76). е наложен запор върху
МПС-та (ГАЗ с per. № OB 4603 АР и Прага с per. № ОВ 4598 АР).
С молба с вх. № 001651/06.02.2019г. (л.104) Взискателят е възложил на ЧСИ
Лаловска правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, в т.ч. и да определя начина на
изпълнение.
С молба с вх. № 012191/08.04.2019г. (л.156) адв. М. Иванова (процесуален
представител на Взискателя) е поискала от ЧСИ Лаловска налагане на
възбрана върху недв. имот, находящ се в с.Галово, общ. Оряхово, както и
извършване на опис и публична продан на възбранения вече недвижим имот в
гр. Т.,ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
С нова молба с вх. № 000007/04.01.2021г. (л.170) адв. М. Иванова
12
(процесуален представител на Взискателя) отново е поискала от ЧСИ
Лаловска налагане на възбрана върху недв. имот, находящ се в с.Галово, общ.
Оряхово, както и извършване на опис и публична продан на възбранения вече
недвижим имот в гр. Т.,ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
С Разпореждане от 14.12.2021г. (л.162) на ЧСИ Лаловска е наложена възбрана
върху притежаваната от длъжника 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 14427.161.2, находящ се в землището на с. Галово, общ.
Оряхово (за имота са събрани доказателства, че е придобит по наследство от
длъжника от покойната му майка Милка Рашкова Стаевска - л.154).
Възбраната е вписана в СВ Оряхово на 17.12.2021г. (л.172).
С разпореждане от 21.02.2022г; на ЧСИ Лаловска (л.199) е насрочено
извършване на опис на възбранения по делото недвижим имот в гр. Т., ул. ***
№ 356, вх.Б, ет.2, ап.6 за дати: 23.03.2022г. от 09.30 часа, респ. на 06.04.2022г.
от 09.30 часа (резервна дата), респ. на 20.04.2022г. от 09.30 часа (втора
резервна дата). За определените дати за опис са уведомени както страните по
делото (взискател, длъжник), така и третите лица-съсобственици на
възбранения имот (арг. от чл. 500 от ГПК), като на последните е указана
възможността да се продава и тяхната част от имота, предмет на изпълнение.
Описът на недвижимия имот е извършен на 06.04.2022г.. за което е съставен
протокол (л.223-224).
След получаване на Съобщението за насрочен опис, по делото постъпила
молба с вх. № 002794/28.03.2022г. (л.212-213) от длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН
**********. С молбата длъжникът С. моли, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК, изпълнителното производство по Изпълнително дело №
20199030400057/2019 г. да бъде прекратено, тъй като установил, „че по
горепосоченото изпълнително дело за период по-дълъг от 2 години не са
извършвани същински изпълнителни действия".
По молба с вх. № 002794/28.03.2022г. съдебният изпълнител е постановил
мотивиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство (л.216),
съгласно Постановление от 30.03.2022г. (Постановление). За
Постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
длъжникът е узнал на 04.04.2022г. (л.237) - изпратената до него пощенска
пратка е неполучена (л.218).
На 13.04.2022г. (в срока по чл.436 ал.1 от ГПК) по делото постъпила жалба с
вх. № 003633/13.04.2022 г, подадена от длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН
**********. С жалбата длъжникът атакува издаденото Постановление за
отказ, тъй като счита същото за незаконосъобразно. Развива съображения, че
изброените в процесното Постановление действия (запори, възбрани) не са
валидни изпълнителни действия - счита, че тъй като не са поискани от
взискателя, налагането им от ДСИ е навалидно и при тези обстоятелства е
налице период по-дълъг от 2 години без валидни изпълнителни действия.
С разпореждане с изх. № 002206/14.04.2022г. (л.245) жалба с вх. №
003633/13.04.2022 г. като нередовна, е оставена „без движение" до
отстраняване на нередовностите:
13
- представяне по делото на препис от жалбата, която да бъде връчена на
Взискателя за становище;
- представяне на платежен документ за държавна такса от 25.00 лева, платена
по сметка на ОС Ловеч.
Разпореждане с изх. № 002206/14.04.2022г. е връчено на длъжника на
20.05.2022г. (л.246-247). В срока по чл.262 от ГПК постъпила молба с вх. №
004369/12.05.2022г. (л.255-258), с която нередовностите на процесната жалба
са отстранени и е продължено с администрирането й към Взискателя.
Със съобщение с изх. № 002653/13.05.2022г. (л.259) процесната жалба е
връчена на 18.05.2022г. на процесуалния представител на взискателя - адв. М.
Иванова за становище. С вх. № 004609/20.05.2022г. по делото е постъпило
възражение от процес. представител на взискателя. С възражението си адв. М.
Иванова изразява становище за допустимост на процесната жалба на
длъжника, но счита същата за неоснователна. След като описва хронологично
извършваните по делото изпълнителни действия заключава, че не е налице
твърдяната хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, няма бездействие,
продължило повече от 2 години, извършените изпълнителни действия счита
за валидни, като такива, проведени от органа на принудителното изпълнение
в рамките на неговата компетентност. В подкрепа на становището си цитира и
прилага съдебна практика.
ПО ПРАВОТО
Настоящата инстанция приема процесната жалба за подадена в предвидения в
разпоредбата на чл.436,ал.1 от ГПК срок,от лице имащо право да обжалва
постановлението за отказ на ЧСИ да прекрати производството по
изпълнителното дело,но разгледана по същество като неоснователна,както по
отношение на направеното искане за отменяване на постановлението на ЧСИ
от 30.03.2022г. с което е отказал да прекрати на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК производството по изпълнителното дело,така и по отношение на
направеното особено искане за спиране на производството по
изпълнителното дело.
По-конкретно, в чл. 432 от ГПК са посочени основанията, при наличието на
които изпълнителното производство се спира,каквито според настоящата
инстанция не са налични в настоящия казус,а и не се релевират конкретно
такива от жалбоподателя,тъй като поначало,направеното искане за спиране
действията по изпълнението по изпълнителното дело по своята същност цели
да предотврати настъпването на вреди, преди произнасяне по съществото на
делото.Т.е.не са налице основания за спиране на производството по изп.дело
и молбата е неоснователна.
По отношение на релевираните оплаквания,че в конкретния казус е
налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,предвид посочената по-горе
14
фактическа хронология на извършените от ДСИ и в последствие от ЧСИ
изпълнителни действия,настоящата инстанция приема,че не са налице и
данни за бездействие на взискателя по делото,в който смисъл са и
възраженията на жалбоподателя . Настоящата инстанция не споделя
направеното в тази връзка възражение,че направените запори на банкови
сметки,възбрана на идеални части от недвижими имоти са невалидни
изпълнителни действия,тъй като налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съгласно т. 1 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. С него започва да се осъществява принудата в изпълнителния
процес -длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера -
неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
В мотивната част на т. 10 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено,че
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ,независимо дали прилагането е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ:насочването на
изпълнението и налагане на запорили възбрана,извършването на опис и
оценка на дадена вещ,насрочването на продан .
В тази връзка се прави възражение,че ДСИ при РС-Тр-н не е приравнен
и не се отнася посочената по горе разпоредба за ЧСИ,което настоящата
инстанция приема за неоснователно,тъй като видно от посочената по-горе
хронология на извършвани изпълнителни действия от ДСИ,не е наличен
период от две години,в който да не са извършвани такива от него.По-
конкретно изпратена от ДСИ е покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до
длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** е връчена лично по реда на чл.46 ал.2
от ГПК на 12.11.2015г. (л.23)
С Разпореждане от 21.02.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.57) е наложен запор
върху вземанията по банковите сметки на длъжника в: Общинска банка АД,
Райфайзенбанк (България) ЕАД и Тексимбанк АД (л.65-67).
С Разпореждане от 10.04.2017г. на ДСИ при PC Т. (л.70) е наложена възбрана
върху собствената на длъжника ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** 1/ 6 идеална част
от недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. *** № 356, вх.Б, ет.2, ап.6.
Възбраната е вписана в СВ Т. на 19.04.2017г (л.72).
С молба с вх. № 887/13.06.2018г. (л.74) Взискателят е поискал от ДСИ при PC
Т. налагане на запор върху МПС-та, собственост на длъжника. С
Разпореждане от 26.07.2018г. на ДСИ при PC Т. (л.76). е наложен запор върху
МПС-та (ГАЗ с per. № OB 4603 АР и Прага с per. № ОВ 4598 АР).
Следва,както се възразява и от пълномощника на взискателя да се има
предвид и действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. тъй като
според разпоредбата на чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
15
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено,
че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Процесуалните срокове,
съгласно цитираните закони, са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. - за два месеца и седем дни. Тъй като до обявяване на извънредното
положение предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 не са били налице, относимо
към конкретния казус, перемпция би настъпила при непоискване на
изпълнителни действия до 15.06.2021 г./последния посочен и искан способ в
молба, вх. № 012191/08.04.2019г, удължен два месеца и седем дни за срока на
действието на закона/.
Съобразявайки посоченото по-горе настоящата инстанция приема, че
следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя ИВ. Н. СТ. за
спиране действията по изпълнението по изпълнително дело №
20199030400057 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска, рег. № 903 с район на
действие Окръжен съд – гр. Ловеч до произнасяне по жалбата на ИВ. Н. СТ.,
ЕГН ********** от гр. Т., област Ловешка, ул. „***“ № 305, с влязъл в сила
съдебен акт,както и искането Окръжен съд-Ловеч да постанови решение с
което отмени постановление без номер от дата 30.03.2022г. на ЧСИ Ивилина
Петкова Лаловска, Per. № 903 при КЧСИ, с което същата отказва да прекрати
воденото срещу него изпълнително производство № 57/2019г. с взикател
М.И.,като неоснователно .
Водим от гореизложено и на основание чл.437,ал.3 от ГПК във вр.с чл.
438 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** от
гр. Т., област Ловешка, ул. „***“ № 305,с която се иска спиране действията
по изпълнението по изпълнително дело № 20199030400057 по описа на ЧСИ
Ивилина Лаловска, рег. № 903 с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч
до произнасяне по жалбата на ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** от гр. Т., област
Ловешка, ул. „***“ № 305, с влязъл в сила съдебен акт,като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** от
гр. Т., област Ловешка, ул. „***“ № 305,с която се иска Окръжен съд-Ловеч
да постанови решение с което отмени постановление без номер от дата
16
30.03.2022г. на ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска, Per. № 903 при КЧСИ, с
което същата отказва да прекрати воденото срещу него изпълнително
производство № 57/2019г. с взискател М.И.,като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17