Р Е Ш Е Н И Е
София, 13.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели ГигО.а, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 5501/2015 г., З.да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен
е иск с правно оснО.ание чл. 124, ал.1 и от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът „В.з.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, твърди, че с Договор З.наем от 25.08.2004 г., сключен между
Съюз на В.и В.– в качеството на наемодател, и ответника „М.в.Ов“ ЕООД – в
качеството на наемател, е отдаден под наем имот, находящ се в гр. София, на
партерния етаж на ул. „*******. Твърди се, че догО.орът е сключен с нотариална
заверка на подписите, а вторият ответник А.В.Б. е поел лично и в качеството си
на поръчител солидарна отговорност по отношение на всички задължения.
Ищецът
сочи, че договорът за наем е прекратен на 28.08.2013 г., като наемателят е
ползвал имот през целия период, но за периода от 01.04.2013 г. – до 28.08.2013
г. не е заплатил дължимата наемна цена.
В ч.гр.д. № 23996/2014 г. на СРС, 53-ти
с-в, на ищеца са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата
на който двамата ответници са осъдени да заплатят солидарно сумата в размер на
46 031, 40 лв. – неизплатено задължение по Договор за наем, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2014 г., както и разноски в
размер на 920, 63 лв.
Срещу заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение от
ответниците.
В
тази връзка ищецът предявява настоящия иск против „М.в.ОВ“ ЕООД и А.В.Б. с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответниците, че процесната сума се
дължи и за осъждане на двамата ответници солидарано да заплатят сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение, ведно с мораторна лихва в размер на
4 575, 41 лв.. Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответниците оспорват иска като
неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и страна следното:
По делото са представени Договор за
наем от 25.08.2004 г., Анекс от 06.03.2006 г., Анекс от 17.05.2012 г., от които
са видни условията, уговорени между „Съюз на В.и пострадалите от войните в
мирно време“ и ответниците, за отдаване под наем на процесния имот.
Представен е Договор за поръчка от
23.02.2006 г., по силата на който на ищеца „В.з.Б.“ ЕООД е възложено от
доверителя „Съюз на В.и В.“ оператвино управление на помещенията, находящи се в
сградите, собственост на доверителя, отдаването им под наем и сключване на договори
за обслужване на сградата.
По делото е представена справка от
страна на ищеца и проформа фактура № 9526/25.11.2013 г., от които е видно, че
дължимите суми от ответниците към момента на завеждане на иска са в размер на
46 031, 40 лв. – главница по Договор за наем от 25.08.2004 г. по фактура №
9526/25.11.2013 г., и законна лихва в размер на 4 575, 41 лв. за периода
от 07.05.2013 г. до 28.04.2015 г.
Ищецът
„В.з.Б.“ ЕООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Образувано е гр.д.№ 23886/2014 г. по описа на СРС, 53 с-в. На
29.05.2014 г. е издадена заповед за изпълнение, ответниците „М.В.О.“ ЕООД и А.В.Б.
са осъдени да заплатят солидарно на „В.з.Б.“ ЕООД сумата в размер на 46 031,
40 лв., представляща неизплатено задължение по Договора за наем от 25.08.2004
г. за периода от 01.04.2013 г. до 28.08.2013 г., ведно със законна лихва за
периода от 07.05.2014 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в
размер 920, 63 лв.
По
делото са изслушани свидетелски показания на Т.С.Т.и С.Д.С.. Свидетелката Т.–
служител при ищеца като главен счетоводител твърди, че за дълъг период от време
не е имало проблем в наемните отношения между страните – плащанията били
редовни, по банков път, като три дни след плащане се издавало оригинална
фактура. След март 2013 г. обаче настъпили проблемите – наемателите
продължавали да ползват имотите, но не плащали. Свидетелката твърди, че е
разговаряла с ответника Б., управител на ответното дружество „М.В.О.“ ЕООД,
който заявил, че изпитва финансови затруднения и ще заплати дължимото в
по-късен момент. Сочи, че от март месец 2013 г. до август през същата година
ищецът не е получил никаква наемна цена, след което договорът за наем изтекъл.
Свидетелят
С. – помощник нотариус, твърди, че познава страните, тъй като е заверявал
процесния договор за наем. Сочи, че знае за проблеми в отношенията между
страните, свързани с продължаването на договора.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответниците „М.В.О.“ ЕООД и А.Б., че дължат на ищеца „В.з.Б.“ ЕООД
сумата в
размер на 46 031, 40 лв., представляваща непогасено задължение по договор
за неам, сумата в размер на 4 575, 41 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.05.2014 г. до 28.04.2015 г., , ведно със законната лихва за
периода от 07.05.2014 г. до окончателно изплащане на сумите, както сумата в
размер на 920, 63 лв., представляващи разноски в заповедното производство,
както и да бъдат осъдени ответниците да платят на ищеца претендираните суми в
условията на пасивна солидарност.
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, произтичащи от характера на
предявения иск, а именно положителен установителен, и правилото, че на пълно
доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът
беше предоставена възможност да докаже в процеса, че ответниците му дължат на
правно основание процесната сума. В конкретния случай, допустимо
доказателствено средство за установяване на задължението, поето с подписване на
Договор за наем, е самият Договор за наем.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на валидно сключен договор за наем между „Съюз на В.и
пострадалите от войните и в мирно време“ и ответниците – „М.в.Ов“ ЕООД и А.Б..
С подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в него
задължения.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Независимо от процесуалното си
качество, ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издадене на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи размерът на
задължението на ответника към датата на подаване на зявление за провеждане на
заповедно производство.
Настоящата инстанция счита, че
ищецът в производството успя да докаже безспорно наличието на валидно
правоотношение между него и ответниците.
По
безспорен начин се установи, че от ответната страна не са погасени задължения,
изразяващи се в неплащане дължима наемна цена за периода 01.04.2013 г- 28.08.2013
г. в размер на 46 031, 40 лв.
Неоснователни и недоказани са твърденията на
ответниците, че Договора за наем от 28.08.2004 г. е нарушен от страна на
собственика на процесния имот.
До приключване на съдебното
дирене ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на направените
възражения.
С оглед изложеното съставът на съда
намира за основателен и доказан в пълен размер искът с правно основание чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответниците „М.В.О.“ ЕООД и А.Б., че дължат на ищеца „В.з.Б.“ ЕООД
сумата в
размер на 46 031,40 лв., представляваща непогасено задължение по договор
за неам, сумата в размер на 4 575,41 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.05.2014 г. до 28.04.2015 г., , ведно със законната лихва за
периода от 07.05.2014 г. до окончателно изплащане на сумите, както сумата в
размер на 920,63 лв., представляващи разноски в заповедното производство.
В
полза на ищеца, при направено своевременно искане затова, следва да бъдат
присъдени и разноските в производството в
общо в размер от 2 831,57 лв., от които 1 910,94 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, държавна такса в размер от 920,63 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на основание
чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че „М.В.О.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** и А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖАТ солидарно на „В.ЗА Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 46 031,40
лв., представляваща непогасено задължение по договор за неам, сумата в размер
на 4 575,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.05.2014
г. до 28.04.2015 г., , ведно със законната лихва за периода от 07.05.2014 г. до
окончателно изплащане на сумите, както сумата в размер на 920,63 лв. – разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „М.В.О.“
ЕООД и А.В.Б. да заплатят на „В.ЗА Б.“ ЕООД сумата от 2 831,57 лв.,
представляващи разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: