О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1165 29.04.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и девети април година
2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
частно гражданско дело номер 928 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК , вр. чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба вх.№ 12320/12.03.20г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева,
Ярослав Ян Чечински и Ярослав Кжищов Чулак, чрез юрисконсулт Радина Илиева против определение № 1671/24.02.2020год. по
ч.гр.д. № 738/2020 г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу И.Р.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, за сумата от 900 лв.,
представляваща стойността на пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **********/04.07.2018 г., сумата от 213.12 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода 20.082018 г. до 20.07.2019 г. и на сума от 30лв., представляваща
начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането. Твърди, че определението
не е правилно и моли да бъде отменено. Подробни аргументи излага в частната
жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира доказателства.
На
длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на
чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е
подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
БРС е сезиран от
жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу И.Р.Р.
за посочени в заявлението суми, между които и описаните, представляващи неиздължени
главници по договор за потребителски кредит № **********/04.07.2018г. между
същите страни.
С обжалваното
определение БРС е приел, че по отношение на претендираните суми може да се
направи обоснован извод, че произтичат от договорни клаузи, явно накърняващи
добрите нрави, ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказал издаване
на заповед за изпълнение за тези парични задължения, а по отношение на
претенцията от 213.12 лв., че надвишава трикратния размер на обезщетението по
чл.86 от ЗЗД.
Бургаският окръжен
съд приема, че определението е частично правилно, с изключение на частта, с
която е отказана сумата от 213.12 лв. Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за потребителски
кредит № **********/04.07.2018г., приложен на стр.6 и следващите по ч. гр. д. № 738/20 г. на БРС. Видно от него, длъжникът И.Р. е получил сума от 900лв., които е следвало
да издължи за срок от 12 месеца, с договорен размер на вноската от 92.76 лв.
Годишният лихвен процент по договора е 41.17%, а ГПР – 49.90лв.
Освен горните суми,
Р. е следвало да изплати и сумата от 900 лв., представляващи възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства.
От заявлението, по
което е образувано заповедното производство пред БРС, се установява, че е на
лице пълно неизпълнение от страна на длъжника по отношение на задължението да
погаси сумите по договора, като е спорно дали сумата, свързана със закупения от
него допълнителен пакет услуги и тази за извънсъдебно събиране на вземането,
почиват на клаузи, непротиворечащи на добрите нрави.
По този повод съдът
приема следното: Обсъжда се договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите по конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено:
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов
текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките
на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение
№ 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение №
166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от
12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от
18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г. Следва да се отбележи, че подадената частна жалба срещу
определението досежно сумата от 213.12- договорна лихва по кредита е
основателна. Настоящата инстанция не споделя извода на БРС за трикратно
надвишаване на обезщетението по чл.86 от ЗЗД, тъй като от значение е
обстоятелството дали е надвишен размера на ГПР с над 50 %, което в настоящия
случай не се установява. В този смисъл съдът намира, че определението в тази му
част следва да бъде отменено и претенцията удовлетворена за договорната лихва.
Не така стоят
нещата с искането за присъждане на сумата по предоставения пакет за
допълнителни услуги. Със сключването на споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги, по което се претендира възнаграждение в размер на 900 лв.,
би се стигнало да надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по
договора. Самото споразумение предвижда, че изборът и закупуването на пакет
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия. Както става ясно,
описаните по допълнителния пакет услуги не са предоставени и не са ползвани от И.Р..
По този начин, според настоящия състав, се постига именно онова скрито
увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на
потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело
до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на
дължимата от заемателите лихва.
Ето защо настоящият
състав изцяло споделя извода на КРС, че претендираната сума за закупен пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/04.07.2018г.
е недължима, като произтичаща от
договорни клаузи в явно противоречие с добрите нрави.
Същото се отнася и
за сумата от 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането. На съда не е ясно
какво е основанието за претендиране на тази сума, при положение, че кредиторът се ползва от съдебната защита на
предвидените в ГПК производства. Ето защо присъждането й също би противоречало
на добрите нрави.
С оглед на изложеното
атакуваното опредделение следва да бъде отменено частично досежно претенцията
за договорна лихва от 213.12 лв., дължима за периода от 20.08.2018 г. до
20.07.2019 г., като се издаде заповед по
чл. 410 от ГПК, както и за разноските в настоящото производство-15лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В останалата си част обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1671 от 24.02.2020 г., постановено по ч.
гр. д. № 738/2020 г. на БРС в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с
правно основаниечл.410 от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника И.Р.Р. за заплащане на сумата
от 213.12 лв.- договорна лихва по договор за потребителски кредит, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде
заповед за изпълнение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Ян Чечински и
Ярослав Кжищов Чулак, чрез юрисконсулт Радина Илиева срещу И.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 410 от ГПК за сумата от 213.12 лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.08.2018г. до 20.07.2019 г., както и за сумата от 15 лв.- държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение- разноски по заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1, във връзка с ал.8 от ГПК.
Делото да се
изпрати на БРС за изпълнение на горното.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1671 от 24.02.2020 г., постановено по ч.
гр. д. № 738/2020 г. на БРС в останалите му обжалвани части.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :