Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V- 133 Година 2020, 06.07 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 739 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№6122/06.02.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на
РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира
Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №184/15.01.2020г., постановено по гр.д.№8303/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
С
посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД,,Гранична полиция“-МВР
на РБ да заплати на Е.И.Е., ЕГН ********** ***, сумата от 1667.84 лева-
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо 239.10часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.10.2016г.до 360.09.2019г.,1672 часа нощен труд и дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.
Със същото решение
ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати направените от ищеца разноски в размер на 420 лева, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас
държавна такса в размер на 66.71 лева и 180 лева-разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди
се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал
служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва
се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като
извънреден труд).
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност
на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за ,,своеобразен
извънреден нощен труд“. Развиват се подробни съображения, като е направен
обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на
държавните служители в МВР. Навежда доводи относно
диференциацията на категориите служители съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР:
държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопастност и защита
на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.
Посочва,
че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР, законодателят създал специален ред,
относим само до тази категория служители.
Въззивникът
намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Развива подробни съображения в тази насока.
Заявява, че съгласно разпоредбата на
чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Навеждат се доводи, че за част от процесния период, по
отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд
между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).
Твърди се,
че за останалата част от процесния
период, се прилагали Наредба№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016г.
Въззивникът
намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че
последната намирала приложение само за работници и служители по трудово
правоотношение. Посочва, че редът за разпределяне на работното време, неговото
отчитане и компенсиране работата на държавните служители извън редовното
работно време, се определял с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Съгласно
действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР
следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен
труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива
подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с
коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения
нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за заплащане на извънреден
труд.
Навежда
доводи, че съгласно ЗМВР, нормалната продължителност на работното време била
осем часа дневно, 40 часа седмично, при петдневна работна седмица.
Направен е
подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ ; ЗМВР),
регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово
правоотношение и тези, касаещи
държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).
Счита, че
необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че
предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи
НСОРЗ(чл.9,ал.2).
Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в
производството пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззвиаемия, чрез адв. Станко Кралев –БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Страните не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът Е., чрез адв. Кралев, е предявил срещу ГД „Гранична
полиция“ МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1440 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 240 часа извънреден
труд, положен от ищеца през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
като младши инспектор в ГОДГ Царево ГПУ-Царево при РДГП Бургас, което е на
структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Работил е на 24-часови
работни смени при предварително определен график за всеки месец. Твърди също така, че през
процесния период е положил общо 1680 часа нощен труд, който след
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 1920 часа дневен труд,
съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 240 часа, за които му
се следва възнаграждение в размер на 1440 лв., но същото до момента не му е
платено. В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 1667,84 лева възнаграждение за извънреден труд за 239,10 часа.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
По делото
няма спор, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал
труд на посочената в исковата молба длъжност. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период ищецът е положил и са отчетени 1672 отработени часове нощен
труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд
приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1911,10 часа. Разликата между
двете величини (1911,10-1672) е 239,10 часа-положен извънреден труд, за което
се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1667,84 лв. Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Текстът на чл.3,
ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г /действала през процесния период/
сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, (каквато изрична забрана би
поставила в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе
коментирано по-горе, 1672 часа нощен труд, положен от ищеца
през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1911,10 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –239,10 часа, а именно 1667,84 лв.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид
липсата на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за
тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
При
този изход на спора, в полза на въззиваемия се следват направените от него
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция при
отчитане на направеното възражение за прекомерност, а именно заплатения хонорар
в размер на 420 лв. с ДДС следва да бъдат намален до 240,07 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №184/15.01.2020г.,
постановено по гр.д.№8303/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Е.И.Е., ЕГН ********** *** сумата от 240,07 /двеста четиридесет лв и
07 ст/ лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: