Р
Е Ш Е
Н И Е №230
09.08.2019г., гр.Кюстендил
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на осми май, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:М. С., след
като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в гр.№68/2019г. и, за да се
произнесе взе предвид:
С решение 383 от 06.08.2018г. по
гр.д.№246/2018г. Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен
предявения от Е.Г.Н., ЕГН ********** с адрес *** съделен адрес гр.Б., ул.”******,
ет.**срещу Й.К. *** иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за
установено правото му на собственост от ½ ид.ч., като придобито по
наследство от Г. Н. Н., а при условията на евентуалност – на основание
придобивна давност в периода от 2012г. до настоящия момент, по отношение на
поземлен имот пл.№* с площ от 85 кв.м., в кв.* по регулационния план на гр.К.,
с улична регулация, одобрена със заповед №147/29.12.1987г. и дворищна
регулация, утвърдена със заповед №147/29.12.198г., ведно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 66 кв.м., при граници и
съседи: улица с о.т.**, улица с о.т.* ПИ – **и на ½ ид.ч. от поземлен
имот с пл.№*, с площ от 115 кв.м., кв.* по регулационния план на с.К., ведно с
построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 77
кв.м., при настоящия граници и съседи: улица с о.т.97-140-139, ПИ пл.№***, ПИ
пл.№*, улице с о.т. 97-98 и осъждането на ответника да предаде на ищеца
владението върху притежаваната от него част от имотите.Ищецът е осъден да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на * лева.
Препис от решението е връчен на
ищеца.В срок е подадена въззивна жалба.В жалбата се твърди необоснованост на
фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение.Преповторени са
твърдения в исковата молба, относно произхода на собственическите права на
жалбоподателя върху двата имота – по наследство от неговия баща и основанието
на правата на баща му върху тях – наследяване от Й. С. и Г. С., отмяна на
отчуждаване през 1999г. и давностно владение.Преповторени са и твърденията за
смущаване на собственическите му права от ответника, чрез снабдяването му с
констативен нотариален акт за придобито на основание завещание, наследство и
давностно владение изключително право на собственост върху имотите, и за
неосъществено давностно владение от ответника и неговата майка, които са собственици само на идеални части от
имота.Посочени са доказателства за осъществявано от ищеца владение, чрез
отдаване под наем и получаване на доход – показания на свид.Г.,Б. и Н..Има
позоваване на факта на заплащане на данък от бащата на ищеца.Счита, че
ответника неправомерно се е снабдил по обстоятелствена проверка с констативен
нотариален акт №*, том *, рег.№* дело * от *г., вписан в служба по вписванията
с вх.рег.№**16г., акт №* том * дело **за
процесните недвижим имоти, без да е осъществил визираното в чл.79 ЗС давностно
владение, след което е декларирал имотите като свои и е започнал фактическа
власт, на основание изключващо владението на останалите съсобственици.С
изложените доводи и позоваване на ТР №1/06.08.2012г. по гр.д.№1/2012г., решение
№74/24.06.2015г. по дело 6777/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №3 от
19.01.2016г. на ВКС по гр.д.№3973/2015г., І г.о. като приложими разрешения е
обосновано искане за отмяна на решението и уважаване на иска.Изводите в
първоинстанционното решение са оспорени като некореспондиращи с изследването на
основания въпрос по спора и в противоречие със събраните доказателства.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.В хода на производството е
изразено становище за неоснователност на жалбата, поради недоказаност на
твърдяното право на собственост, като придобито по наследство, а при условията
на евентуалност по давностно владение.Твърди се неоснователност на оплакванията
за необоснованост на фактическите и правни изводи в решението.Посочено е, че
становище по спора е изразено в представените в първоинстанционното
производство отговор и писмени бележки.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 04.02.1946г. е починал Г. Н. С.и,
наследен от Й. С. – съпруга, Е. Г. Б. – дъщеря, Н. С. – син и Е. С. дъщеря –
удостоверение за наследници № 543/07.05.1992г.От удостоверението за наследници
се установява, че дъщерята Е. С. е починала през 1957г., синът Н. С. през
1953г.а дъщерята Е.Б. – 1970г.
Както бе посочено Й. С. е починала на
15.01.1967г. и е наследена от дъщерята Е. Б., починала през 1970г и от Г. Н. Н.
– баща на ищеца, син на починалия през 1953г. неин син Н. С..Наследници на Е. Б.
са К. Б.,дъщеря Й. Ш.,син Г. Б. - починал през 1993г.(наследен от съпруга, син
и дъщеря),дъщеря Е. К. и дъщеря Д.В..В удостоверението са посочени наследниците
на Е. К. – ответника по делото и наследниците на Д. В. – които не участват в
производството.
Позовавайки се качеството си на
наследник на починалите лица и факта, че процесния имот е принадлежал на
същите,бил е отчужден а отчуждаването отменено и възстановен на наследниците
им, сред които неговия баща, ищецът е предявил иска, който е предмет на настоящото
разглеждане.Посочил е като основание на собственическите му права и давностно
владение.Правния интерес е обосновал с факта, че ответникът, който е собственик
само на по 1/6 ид.ч. от двата имота се е снабдил с констативен нотариален акт,
за право на собственост върху тях, придобито на основание давностно
владение.Ищецът е оспорил придобиването изключително право на собственост от
ответника върху двата имота на основание давностно владение, твърдейки, че е
осъществявал владение върху имотите, отдавайки ги под наем, плащал е данъци за
тях.
Ответникът е оспорил всички
обстоятелства на които ищецът се позовал, твърдейки, че той не е собственик на
½ ид.ч. от описаните в исковата молба недвижим имоти.Позовал се е на
констативния нотариален акт, легитимиращ го като изключителен собственик на
имотите.Заявил е, че до смъртта си през 2005г. неговата майка Е. К. е
упражнявала фактическа власт върху процесните имоти, като ги държала лично като
свои.Само тя имала ключове от входните врати на жилищните сгради и от вратата
за достъп до двора, само тя наемала хора за извършване на необходимите ремонти
по сградите и заплащала за тях.След смъртта й ответника продължил да упражнява
фактическа власт върху процесните имоти и да ги държи като свои в срока по
чл.79,ал.1 ЗС, започнал да тече от 01.11.2005г.Отдавал е помещения под наем,
декларирал е дохода.Наследодателят на ищеца не е упражнявал фактическа власт
върху имотите, както и ищеца, който от дълги години живее в чужбина.Позовал се
и на правата от нотариално публично завещание от 03.12.1958г.в полза на майка
му от общата наследодателка Й. С..
В първоинстанционното производство е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесните
имоти са принадлежали на Г. С.и Й. С.
Видно от решение на КнОС от
09.06.1999г. по адм.д.№201/98г. е, че със същото решение е отменен мълчаливи
отказ на кмета на Община К., постановен по искане на Г.и Н. и н-ци Й., Е., Е. С.,
Д. В., Й. Ш., Е. К., К. и Е.Б. и отчуждаването на имот №*, ведно с масивната
жилищна сграда, находяща се в него, в кв.* по ЗРП на гр.К., извършено на
основание чл.39 ЗПИНВ, въз основа на отреждането му със заповед
№2627/16.11.1966г. за строителство на хотел, като решението за отмяна на
отчуждаването влиза в сила при условията на чл.6, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от момента на възстановяване на паричното обезщетение от
реституираните собственици.Описания в решението имот е идентичен с процесните
видно от удостоверение изх.№АГ -10-30/21.03.2018г., факт по който страните не
спорят, както не се спори за това, че отчуждаването на имота е отменено и
обезщетението е възстановено.
С нотариален акт за публично завещание
от 03.12.1958г.,н. дело №659/58 Й. С. завещава на Е. К. ¾ идеални части
от двуетажна масивна къща със застроена площ от около 200 кв.м. в с.К., при
съседи – от три страни улици и имот на н-ци К. С., който имот образува парцел *
плана на селото, планоснимачен номер *, кв.* посочвайки, че ¼ идеална
част притежава по наследство от съпруга си Г. С., а останалите 2/4 идеални
части по наследство от дъщеря й Е. С., която има ¼ ид.ч. от баща си , а
другата ¼ ид.ч. по завещание от брат й.Предмет на завещанието е и лозе,
което не е предмет на делото.
С удостоверение изх.№ * издадено от
Община К. се установява, че описания в завещанието недвижим имот е идентичен с
процесните имоти.
Видно от удостоверения за данъчна
оценка е, че към момента в данъчната служба имота се води, като принадлежащ на
ответника.
Представен е договор за наем между
ответника и ДП”*, за временно и възмездно ползване на помещение от 8 кв.м. в
гр.К. срещу наемна цена в размер на *
лева месечно.Договорът е от 23.01.2015г. и в него ответникът е посочен, като
наемодател.Видно от приложените заверени преписи от годишна данъчна декларация
по чл.50 ЗДДФЛ за данъчна година 2015г.респ. приложение 4, в което, като платец
на декларирания доход от наем е посочен ДП”*” – С., че ответникът е декларирал
доход от наем за 2015г. , а от годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за
данъчна година 2016г., където в приложение 4, като платец на декларирания доход
от наем е посочен същия наемател, че е деклариран дохода и за 2016г.
Същото помещение е обект на договор за
наем от 01.02.2012г. между И. Г. и ДП”*” Районна дирекция – Б., за същата
наемна цена, със срок на договора 3 години.Твърди, се че Г.е бил пълномощник на
майката на ответника, което се потвърждава от показанията на свид.Е. С. –
съпруга на ответника.
От приходни квитанции серия
ББ16,№**********/26.09.2016г. и серия ББ16 №**********/26.09.2016г.
удостоверени с подпис и печат на Община К. се установява, че по партиди на
имоти за земя и сграда и земя, находящи се в К. на името на Г. Н. Н. са
заплатени данък недвижим имот и такса бит.отп. за 2014, 2015 и 2016г.Посочени
са документи 2559/28.09.1999г. и 1076/08.08.1999г.Видно от справка за
задължения на данъчен субект, издадена от Община К. и писмо
изх.№РД-01-11-11-58/28.06.2018г.е, че бащата на ищеца е бил декларирал с
декларации с посочените номера недвижими имоти в гр.К. земя с площ за имота 900
кв.м.,закрита на 24.11.2016г. и земя и
сграда с площ за имота 207 кв.м. и застроена площ 174 кв.м.,закрита на
24.11.2016г.( л.124 и 125 от първоинстанц.дело).
Съгласно извлечение от сметка на Е.Н. в „**”
ЕАД е видно, че на 24.02.2016г. същия е получил по сметката си сума в размер на
* лева, като наем от лицето Д. Е., а на 04.05.2016г. същата сума от същото
лице, като наем за м.03, 04. 2016г.
Свидетелят Е. Г. е придружавал ищеца при
посещение на къща около 200 кв.м. в гр.Кочериново, която е реституирана.Ищецът
му показал ремонт на покрив, грижил се за имота до степен в която притежава
права в наследството, може би около 1/3.Заявява, че от имота са се получавали
наеми, които се разпределяли между съсобствениците.Парите събирал негов
братовчед И. Г., които впоследствие се разпределяли между
съсобствениците.Мисли, че е имало случаи когато Е. е получавал наеми.Чувал е ,че
е ходил и носил пари на съсобствениците.От Е. знае, че е извършвал със
собствени средства ремонт на покрива.В имота е ходил след 2013г., като Е. имал ключ от имота, знае от Е.,
че има ключове но не ги е ползвал пред него за всички повещения.При едно от
посещенията посетили един от магазините.
Свидетелят Б. познава ищеца от 30
години, всяка седмица се чуват по телефона, а почти всяка година ходят заедно
на почивки.Знае още от 90те години, че баща му има имот в К..През 2010г. придружил
Е. до К., за да се види с И., който се грижи за имота.Докарал го с колата,
срещнали се с човека, който му дал някакъв наем, говорили нещо за магазините и
се прибрали.Мисли, че е взел наем и за другите съсобственици, като в разговор разбрал,
че след това им дава полагащата им се част.През лятото на 2013г.отново посетили
К., Е. разговарял с някакъв човек, който искал да наеме един от магазините,
който бил свободен.Е. имал ключове от имота, отворил магазина в негово присъствие.Знае,
че е участвал в ремонти но не знае какви.Знае, че Е. живее в чужбина от 10 -15
години, идва си често на два месеца веднъж се виждат.Влизал е само в единия
магазин, в празния и само веднъж Е. е получил наем в негово присъствие.Дал му
го И. но не знае в какъв размер е бил.Знае, че е получавал наеми и по банков
път.Ставало въпрос за наем на къщата, като чувал, че има аренда и на земеделски
земи.Наемателят бил спрял да плаща за около 2 години, Е. се опитвал да си вземе
парите.Знае, че Общината била ползвала помещение за склад, и Е. бил ходил при
кмета, който му казал да си търси правата.
Свид.Л. Й. живее в К. в близост до
имота.От 2008г. била наемател на едно от помещенията в процесната къща, до
2010г., когато го наела дъщеря й , а през 2011г. напуснали.Договор сключила с Г.,
който бил пълномощник на К..Наемите плащала на Г., по повод закъснение в
плащанията имала среща с К., който и казал, че наема е потребен на
родственици.За сметка на наема била направена тоалетна с канализация.През
2010г. за сметка на наема, след като дъщеря й поела магазина, бил направен
ремонт на покрива – сменени били цигли, сложени ламарини.К. е идвал редовно в
имота, 2 – 3 пъти в годината.Имала достъп до други помещения, едното ползвала
като склад, имало врата към втория етаж, който никой не е ползвал както и друго помещение, което било
ползвано, като книжарница.Не е виждала някой да оглежда имота, да извършва
ремонти.В къщата има два магазина, другия също имал наемател, но не знае на кой
са плащали наема.През времето докато е била наемател от 2008 до 2011г. не е
имало някой който постоянно да пребивава в имота, ищецът дошъл веднъж, казал че
живее с И., че е един от наследниците е трябва да вземе наема, свързала се с Г.,
който поискал наем, но не могли да го съберат същия ден, на следващия ден го
дали, но ищеца си бил заминал.Преди да наеме помещението имало задължения към
ЧЕЗ и ВИК.
Свидетелката Е. С. е съпруга на
ответника.Нейната свекърва Е. К., за която не се съмнява, че притежава къща в К.
по наследство, получавала наем от къщата.Имала пълномощник И. Г. който събирал
наема и с част поддържал къщата.След смъртта й, с Горов продължил да контактува
съпруга й.През периода м.октомври 2007г. – м.05.2011г. покрай пътуване във
връзка с работа, поне веднъж месечно наглеждала къщата.Впечатленията и били, че
къщата не се поддържа.Три – четири пъти в годината ходила със съпруга й, който
не е споделял да предоставя част от наема на други съсобственици.Ключ за къщата
имал Г., след това сина му И.Г., на който съпруга й предложил да продължи да се
грижи за къщата, и те.Чувала е за Н., като име.
С констативен нотариален акт №* том *,
рег.№** дело * от 2016г., вписан в служба по вписванията с
вх.рег.№5979/23.12.2016г., акт №*том * дело ** за собственост на недвижими имоти,
придобити на основание завещание, правоприемство по наследство и давностно
владение К. е признат за изключителен собственик на процесните имоти.
Районният съд е приел, че основанието
за владение на имота на ответника и неговата майка е наследяване, и е отхвърлил
иска, с оглед данните от представеното завещание, за това, че дядото на ищеца
се бил разпоредил с притежаваните от него права в имота в полза на своята
сестра.
С оглед на изложените обстоятелства
съдът намира предявения иск за основателен в частта му до ¼ ид.ч. от
процесните имоти респ. за неоснователен в останалата част.
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно
основание.В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.108 ЗС е да докаже
твърдението си че е собственик на имота, както и факта на упражнявано от
ответника владение.При доказването на тези правнорелевантни факти от
ищеца, в тежест на ответника е да докаже
противопоставимо основание за упражняваната фактическа власт.
По въпроса за допустимостта на иск с правно
основание чл. 108 от ЗС,
предявен от съсобственик с решение № 15 от 2.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2010
г., I г. о., ГК постановено по реда на
чл.290 ГПК е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го владее без да има основание, тъй като основанието да се
владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.В решението се
посочва още, че искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на
съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална
част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се
владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици
и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на
изкупуване, като само искът по чл.108 ЗС може да осигури предаване на
владението върху идеална част и е посочен начина по който такова решение следва
да бъде изпълнено.
С оглед на изложените в исковата молба
обстоятелства и възраженията в отговора спорът в случая се концентрира в
преценка осъществяването на първата от обуславящите уважаване на иска
предпоставки, доколкото ответникът твърди, че на основание давностно владение е
изключителен собственик на имота.
В
тази връзка съдът приема за доказано по делото, че на ищеца принадлежи право на
собственост върху ¼ ид.ч. от имотите, които той е придобил по наследство
от своя баща и не е изгубил поради придобиването им от ответника на основание
давностно владение.
Страните не спорят, че процесния имот
е принадлежал на общите им наследодатели Й. С. и Г. С., но с оглед позоваването
от Й. С. в приложеното публично завещание относно обема и произхода на правата и
в имота( доколкото твърди принадлежност на основание наследяване от съпруга й и
дъщеря й, а не и на собствено основание), съдът приеме, че имотът всъщност е
принадлежал на Г. С..
Като наследник на Г. С. дядото на
ищеца Н. С. е придобил ¼ ид.ч. от имота чл.5 – чл.8 ЗН вр. с чл.89 ал.1 от ПР.
Липсват данни същия да е завещал
притежаваните от него права в имота на неговата сестра, тъй като завещание
с посоченото съдържание по делото не е
представено, а обосноваването на извършен акт на завещание, който е формален
такъв, на посоченото в нотариално публично завещание от Й. С. е необосновано.
Като наследник на Н. Г., след смъртта
му през
Доколкото се доказа правото на
собственост на ищеца, като придобито на основание наследяване, съдът не обсъжда
въведеното при условията на евентуалност основание за придобиването му на
основание давностно владение.
Отговорът на въпроса изгубил ли е бил
ищеца респ. неговия баща собственическите права в имота, поради придобиването
му от майката на ответника и от самия ответник на основание давностно владение,
е предпоставен от преценка на доказателствата по делото за възможното
придобиване на имота по давност от двамата.Тук следва да се отбележи, че
едновременното позоваване на придобит по давност от майка му имот и на придобит
от самия него по давност имот, разкрива колебания в позицията на ответника,
който при придобит от майка му на основание давностно владение имот би придобил
правото на собственост върху същия по наследство. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие
имота на друго основание след като го е
придобил
В тази връзка следва да се отбележи,
че в тежест на ответника във връзка с наведеното възражение е да докаже, че
установеното владение върху имота от майка му респ. от него се основава на
правно основание сочещо на намерение за своене като пълноправен
собственик.Такива твърдения липсват
и доказателства не са
представени.
В тази връзка следва да се отбележи,
че решението на съда за отмяна на
отчуждаването и по отношение на Г. Н. Н., както и други лица, изключва незнание
за съсобствения характер, независимо от завещателното разпореждане на Й. С. в
което е посочено, че наследодателя на Г. Н. се бил разпоредил със завещание в
полза на Е. С. със своите права в двата имота, посочени като предмет на завещание
от Й. С. на Е. К..Самото завещание не поражда изключително право на собственост
за К., доколкото не се установява Й. С. да притежава права над 2/4, колкото се
следват на основание наследяване от съпруга й и починалата й дъщеря Е..Поради
липса на доказателства за деня на обезщетяване на наследниците на Г. С. за
отчуждения по реда на ЗПИНМ имот от който момент съгласно чл.39 ЗПИНМ(отм) се
считат за отчуждени недвижими имоти, отредени за мероприятия по улично –
регулационния план, съдът приема завещанието за валидно, при съобразяване на
факта, че Й. С. е починала на 16.01.1967г., към който момент не се установява
процедурата по отчуждаване да е била приключила, чрез заплащане на обезщетение.
След като по силата на завещанието Е.
К. не е станала изключителен собственик на имота, а само е увеличен делът й, и
с оглед решението на съда за отмяна на отчуждаването следва, че владението и е
при съзнание за съсобственици, то за да се приеме, че тя е придобила имота на
основание давностно владение, следваше да се докаже промяна в намерението й към
владеене на идеалните части и на останалите съсобственици в частност на ищеца
респ. ответникът да докаже, че след смъртта й в продължение на 10 години е
упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, при намерение за своене на
идеалните части на останалите съсобственици, отблъсквайки владението им.
Това е така защото, когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е
владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници.За да бъде придобит по
давност от някой от съсобствениците, сънаследници не е достатъчно да бъде
доказано, че същият е упражнявал фактическа власт върху вещта в продължение на
10 години, а е необходимо да бъде доказано, че освен това, е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.При установено
владение върху оставен в наследство имот презумцията по чл.69 ЗС се счита за
оборена с оглед даденото с Тълкувателно
решение №ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС разрешение – основанието на което е установена фактическа власт
показва съвладение.С решение постановено по реда на чл.290 ГПК - Решение № 635
от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК, е прието, че действия на отблъскване на
владението на останалите наследници трябва да бъдат конкретни действия на
отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които да са станали
тяхно достояние, и са изброени примерно такива - отказа на ползващия имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до
знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се
разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който
ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници.Със същото
решение е прието, че декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без
това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не
представлява действие на отричане на техните права,плащането на данъци и
консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са
такива действия.
В
разглеждания казус ответникът не е посочил и не установява чрез пълно
доказване, извършването на действия от вида на горепосочените от неговата майка
и от него, като основание да се признае придобиването на правото на собственост
върху наследствения имот, по силата на давностно владение респ. изгубване на
правото на собственост на жалбоподателя, като що се отнася до майка му за
времето от отмяна на отчуждаването до смъртта й, не е налице и срок от 10
години, като основание за признаване права, придобити по силата на давностно
владение.Неоснователно е позоваването му на гласни доказателства, тъй като от
тях не се извличат сведения за такива действия.Осъществяваните действия по стопанисване
на съсобствения имот, наглеждането му, извършваните ремонти и отдаването под
наем на части от тях - магазин( за които се извличат сведения от показанията на
свид.Й., данни от данъчни декларации и свид.С.), представляват израз на законоустановени
правомощия на съсобственика в чл.30 – чл.31 ЗС и не представляват- действия на отричане правата на останалите
сънаследници, с оглед приетото в решение№
11 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
870/2011
г., II г. о., ГК и цитираното по- горе решение по гр.д.№1405/2009.Осъществяване
на действия, разкриващи намерение за своене, насочени към неопределен кръг
нямат отражение в отношенията между съсобствениците, в отношенията между които
трябва да има изрични действия на
противопоставяне и отричане.Съсобственикът може да измени основанието за
владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници
(съсобственици) само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да
достигне до тяхното съзнание.В решение №145/14.06.2011г., постановено по
гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.Липсват
данни на ищеца да е съобщено от ответника, че отдава съсобствени обекти под
наем, като поради това, че се счита за изключителен собственик на същите, няма
намерение да му предоставя част от наемната цена, както и това състояние да е
било сведено до знанието на бащата на ищеца.Ищецът в срока, на твърдяното от
ответника давностно владение въпреки че преимуществено е живял в чужбина е
посещавал имота, имал е и ключ, получавал е наем, видно от показанията на
свид.Б. и Г., търсил е наем ( свид.Й.)
което изключва поведение на недопускането му до имота, каквото се изисква като
израз на промяна и намерение за своене изцяло от ответника.Неговият баща е
декларирал имот с характеристики сходни с процесните( при липса на данни за
друг имот със същите характеристики) съдът приема, че тази декларация касае
процесните имоти ( съгласно писмо справка от Община К. декларация
№1001-2559/28.09.1999.),като партидата е закрита на 24.11.2016г. което показва,
че не се е дезинтересирал от имота.
При
липса на доказателства за демонстрирано по отношение на ищеца намерение за
своене на правата му в съсобствения
имот, не може да се приеме, че същият е изгубил своите права, че ответникът е
придобил същите на основание давностно владение.Неоснователно е позоваването от
ответника на представения констативен нотариален акт.Следва да се отбележи и,
че с решение по чл.290 ГПК, а именно
решение № 81 от 11.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2615/2017 г., I г. о., ГК, е прието, че
доколкото в разглежданата от ТР 1/2012 г.
хипотеза на съсобственост, каквато е и настоящата, презумпция по чл.69 ЗС е
оборена, нотариалният акт по обстоятелствена проверка, няма как да има
легитимиращ ефект по отношение на съсобствениците и няма как да обърне
правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с
разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК и разпределението се извършва по правилото, като снабдилият се
с нотариален акт ще следва да докаже своето право - фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.В случая ответникът
не доказа завладяването на частта на ищеца от имота и придобиването и на
основание давностно владение.Затова нотариалният акт следва да се отмени до
¼ ид.ч. от имотите.
В обобщение обжалваното решение следва
да се отмени в частта за отхвърляне на предявения ревандикационен иск до
¼ ид.ч. от процесните имоти, като искът бъде уважен в посочената част и
да се потвърди в частта за отхвърляне на иска за разликата над ¼ ид.ч.
до ½ ид.ч.
Доколкото съдът не обсъжда твърдяното
от ищеца основание за придобиване на собственически права в размер на ½
ид.ч от процесните имоти на основание давностно владение, в частта в която с
решението е отхвърлен иска за признаване право на собственост на посоченото
основание, решението следва да бъде обезсилено.
С оглед частичното уважаване на иска
на ищеца се дължат съразмерно деловодни разноски за двете инстанции в размер на
** лева,съответно ищецът дължи на ответника с оглед отхвърлената част от иска
разноски в размер на * лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
постановеното на 06.08.2018г. решение №383 по гр.д.№246/2018г.
на Дупнишкия районен съд в обжалваната му част в която, като неоснователен е
отхвърлен,
иска с правно основание чл.108 от ЗС,
предявен от Е.Г.Н., ЕГН ********** срещу Й.К.К., ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на ответника,че на основание наследство от Г. Н. Н., починал
на 26.01.2012г., ищецът е собственик
на ¼ идеална част от поземлен имот пл. № **, с
площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв. * по регулационния план на
град К., с улична регулация, одобрена със Заповед № 147/29.12.1987 г. и
дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/
кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки * улица с
осеви точки * ПИ – *, както и на 1/4ид. част от ПИ с пл. № *, с площ
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.К.К., ЕГН ********** ***, че на основание наследство от Г. Н. Н., починал на 26.01.2012г, Е.Г.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** е собственик на
¼ идеална част от поземлен имот пл. № **, с площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни
метра/, кв. * по регулационния план на град К., с улична регулация, одобрена
със Заповед № 147/29.12.1987 г. и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №
147/29.1987 г., ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 66 /шестдесет и шест/ кв. м., при настоящи граници и съседи на
имота: улица с осеви точки **; улица с осеви точки * ПИ – *, както и на ¼ ид. част от ПИ с пл. № **, с площ
ОСЪЖДА Й.К.К.,
ЕГН ********** *** да предаде на Е.Г.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***,съдебен адрес:***( ОКС – АК) владението върху притежаваните от него: 1/4 ид.ч. от поземлен имот пл. № *, с
площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв.**по регулационния план на
град К., с улична регулация, одобрена със Заповед № 147/29.12.1987 г. и
дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/
кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки * улица с
осеви точки * ПИ – **, както и ¼
ид. част от ПИ с пл. № *, с площ
ОТМЕНЯ констативен
нотариален акт №*, том *, рег.№* дело * от **г. по описа на Нотариус М., с
рег.№* на НК, вписан в служба по вписванията с вх.рег*, акт №** том ** дело *
за собственост на недвижими имоти, придобити на основание завещание,
правоприемство по наследство и давностно владение, с който К. е признат за
изключителен собственик на гореописаните имоти, в частта до ¼ идеална
част от същите.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 06.08.2018г.
решение №383 по гр.д.№246/2018г. на Дупнишкия районен съд в обжалваната му част
в която, като неоснователен е отхвърлен, иска с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Е.Г.Н., ЕГН **********
срещу Й.К.К., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответника,че на основание наследство от
Г. Н. Н., ищецът е собственик на идеална част над ¼ до ½ от поземлен имот пл. № **, с
площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв. * по регулационния план на
град К., с улична регулация, одобрена със Заповед № 147/29.12.1987 г. и
дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/
кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки **; улица с
осеви точки * ПИ – *, както и над ¼ до
½ ид. част от ПИ с пл. № *, с площ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Е.Г.Н.,
ЕГН ********** срещу Й.К.К., ЕГН ********** иск по чл.108 ЗС в установителната
му част за признаване за установено по отношение на ответника,че на основание давностно владение в периода от
2012г. до настоящия имот, Н. е
собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот пл. № **, с
площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв. **по регулационния план на
град К., с улична регулация, одобрена със Заповед № 147/29.12.1987 г. и
дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/
кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки **; улица с
осеви точки ****; ПИ – *, както и на
1/2ид. част от ПИ с пл. № *, с площ
ОСЪЖДА Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.Г.Н., ЕГН ********** с адрес: ***,съдебен адрес:***( ОКС –
АК) съразмерно уважената част от иска
деловодни разноски в размер на ** лева.
ОСЪЖДА Е.Г.Н., ЕГН ********** с адрес: ***,съдебен адрес:***( ОКС –
АК) да заплати на Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** съразмерно
на отхвърлената част от иска деловодни разноски в размер на **лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна
жалба пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му на същите.
Председател:
Членове: