Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово,
07.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на десети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря Е.И.
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 677 по описа за 2016
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от С.К.М.
от гр. Добрич, чрез пълномощник адвокат Х.Т.Х. ***, против Н.Ц.Н. *** и Д.К.Т. ***. В исковата молба /допълнена и поправена по реда
на чл. 129 ГПК/ се твърди, че срещу ищеца бил предявен иск за
обявяване за нищожна на сделка, обективирана в
н.а. № 45, т. ХIV, н. д. 2476/2014 на СВ при АВ Добрич, съгласно която той
придобил от П.Д.П. недвижим имот - нива с площ от 15.001 дка, находяща се в
землището на с. Медово, общ. Добричка, представляваща имот №036045 по КВС на
селото. Продажбата била извършена чрез пълномощник ответника Н.Ц.Н., когото
ищецът привлякъл в процеса като трето лице помагач. С решение по гр.д. №
1960/2014 г. на Добрички районен съд и в.гр.д. № 701/2015 г. на Добрички
окръжен съд сделката е призната за нищожна, поради нищожност на
упълномощителната сделка, т.е. установило се със сила на присъдено нещо, че
пълномощникът е действал без представителна власт.
От мотивите на Решение №3 от 11.01.2016 г.,
постановено по в.гр.д. №701/2015 г., по описа на Добрички окръжен съд ставало
ясно следното: На 26.06.2014 г. между ищеца - П.Д.П., от една страна като
продавач, и Н.Ц.Н., от друга страна като купувач, е сключен в обикновена
писмена форма предварителен договор за покупко-продажба на три недвижими имота
- ниви, с обща площ от 47 дка /15 дка, 10 дка и 22 дка/, сред които и така
придобития, за покупната обща цена от 37 600 лв., от която: 17 600 лв., платими
в брой в деня на подписване на договора, и 20 000 лв., платими в деня на
подписване на пълномощното за извършване на разпоредителна сделка с имотите или
окончателен договор във форма нотариален акт. Договорен е срок за сключване на
окончателен договор 05.07.2014 г.
На 30.06.2014 г., с пълномощно с нотариална
заверка на подписа с per. № 3293/30.06.2014 г. на нотариус Д.Т., вписана под
№582 на НК, действаща в района на PC - Велико Търново и на съдържанието с
рег.№3294, том 2, акт 9, от същата дата на същия нотариус, П.Д.П. упълномощил К.Д.М.
и Н.Ц.Н., заедно и поотделно, да се разпореждат с всички имоти, предмет на
посочения предварителен договор. И в двата документа /предварителен договор и
пълномощно/, вместо трите имена и подпис, П.П. е положил отпечатък от десен
палец. Нотариусът е отбелязал в пълномощното, че отпечатъкът от палец на
дясната ръка на упълномощителя е положен поради заболяване. По силата на това
пълномощно, на 04.07.2014 г. Н.Ц.Н. е продал на ответника С.К.М. посочения
по-горе имот.
Въпросът за действителността на договора
при твърдения порок на упълномощителната сделка е предпоставен от валидността
на последната. Данните по делото не сочат за увреждане у П.Д.П., което да има
за последица някакъв вид недъг /инвалидност/ - трайно състояние на увреждане на
здравето, което да е свързано в случая с невъзможност за полагане на
идентифицируем подпис и изписване на имената, а за физическо състояние /тремор
на ръката/, което води до изменение на почерка, придава характерност, без да
лишава от разпознаваемост и индивидуализация положения подпис и изписаните
имена, като изписани именно от лице с трепереща ръка. П.П. е страдал от
чернодробно заболяване и хроничен алкохолизъм, но според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, те не са го лишили от способността му да се
подписва и изписва текст. Касаело се до изолирано състояние, а не до трайно
увреждане на здравето, свързано с невъзможност за полагане на идентифицируем
подпис за продължителен период от време, т.е. недъгавост по смисъла на чл.579,
ал.2 от ГПК. За да се приложи разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК трябва да има
установена безспорна невъзможност за полагане на подпис, дължаща се на
неграмотност или недъг. Нотариусът е следвало да изиска полагане на подпис и
изписване на трите имена и едва при установена невъзможност за това, а не с
оглед по-голямата сигурност, да изисква полагането на пръстов отпечатък.
Полагането на пръстов отпечатък при липсата на установена невъзможност на
лицето П.П. да изписва имената си и да полага подпис, води до извод за
нищожност на нотариалното удостоверяване. Нищожността на нотариалното
удостоверяване влече след себе си и нищожност на пълномощното, а то пък води до
липса на представителна власт на упълномощения Н.Ц.Н. при договарянето със С.К.М..
Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име е равна на
липса на предпоставка за сключване на атакувания договор. Договорът за
продажба, извършен без представителна власт е висящо недействителен, тъй като
ненадлежно представлявания може да го потвърди във формата, която законът
изисква за упълномощаването. При отказ на П.П. да потвърди по реда на чл.42,
ал.2 от ЗЗД правните действия на пълномощника, договорът се явява нищожен
поради липса на съгласие – липсват две насрещни, противоположни по съдържание
волеизявления, отнасящи се до един и същ предмет. С решение по гр.д. №1960/2014
г. на РС-Добрич и в.гр.д. № 701/2015 г. на ОС – Добрич е призната за нищожна
сделката, обективирана в н.а. № 45, т. XIV, н.д. 2476/2014 г. на СВ при АВ –
Добрич, съгласно която ищецът е придобил от П.Д.П. нива с площ от 15,001 дка,
представляваща имот №036045 по КВС на с. Медово, поради нищожност на
упълномощителната сделка. Установило се със сила на присъдено нещо, че
пълномощникът е действал без представителна власт.
Видно от изброеното по-горе ставало ясно,
че нотариус Д.Т. със своите действия, въпреки разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК, е съдействала за издаване на пълномощно, което е нищожно и е солидарно
отговорна с пълномощника Н.Ц.Н. при условията на деликт, тъй като е извършила
действия, с които е довела до съпричиняване на вредите по отношение на ищеца.
Между действията на нотариуса по отношение на изготвеното нищожно пълномощно и
претърпените вреди е налице причинна връзка, с оглед на факта, че ищецът не е
знаел, че първият ответник е нищожно упълномощен и бил въведен в заблуждение,
че преговаря с редовно упълномощен представител.
Предвид изложеното за ищеца възниквал
правен интерес от предявяване на иск за плащане на обезщетение за причинените
му вреди срещу лицето, действало без представителна власт, с оглед разпоредбата
на чл.42, ал.1 от ЗЗД, а предвид мотивите на решението на Добрички окръжен съд,
за него възниквал и правен интерес от предявяване на иск за плащане на
обезщетение за причинените му вреди срещу Нотариус Д.К.Т., тъй като тя е
упълномощила по ненадлежния законов ред лице, което после е действало без
представителна власт.
По силата на влязло в сила Решение
№46/08.07.2015г. по гр.д. 1960/2014 г. на Добрички районен съд, се осъжда С.К.М.
да заплати на П.Д.П. сумата от 1495,56 лв., представляваща сторените по делото
съдебни разноски. Видно от Решение №3/11.01.2016 г., постановено по в.гр.д. №
701/2015 г. на Добрички окръжен съд се осъжда С.К.М. да заплати на К.П.К. и П.Н.П.,
сумата от 625 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени във въззивното
производство.
Така в цената на предявения иск за
претърпени вреди срещу двамата ответници се включват направените от ищеца
разноски по горепосочените дела на ДРС и ДОС, платената действителна продажна
цена за процесния имот в размер на 1800 лв. и направените разноски в размер на
180 лв. в производството по издаване на Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 186, том IV, per. № 3840, дело № 507/04.07.2014 г. по описа на
Р. Георгиев - Нотариус с per. № 330 на НК на РБ, с РД - района на PC – Добрич.
Отделно от това в т.3 от нотариален акт №45
том XIV, н.д. 2476/2014 г. вх. рег. №6131 от 04.07.2014 г. на СВ – Добрич е
записано, „че не съществуват никакви други обстоятелства, поради които
купувачът може да бъде лишен от владението или от правото на собственост върху
имота и се задължава незабавно да предостави на купувача владението върху
имота, предмет на сделката: да му заплати осемкратния размер на продажната цена
1800 лв., както и действително претърпените вреди и пропуснатите ползи, в
тридневен срок от момента на лишаването му от владение и/или от правото на
собственост върху имота по причина, която е знаел или е следвало да знае, а при
просрочие и законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане”. Така, с
оглед клаузата по договора между страните, при цена 1800 лв., умножена 8 пъти -
това е 14 400.00 лева.
Въз основа на изложеното ищецът моли от
съда да постанови решение, с което:
Да осъди ответниците солидарно да му
заплатят сумата от 4100.56 лв., представляващи причинени му от тях имуществени
вреди, вследствие извършване от ответницата, нотариус Д.Т., на
незаконосъобразна нотариална заверка на подписа на П.Д.П. per. №
3293/30.06.2014 г. и на съдържанието с рег. №3294, том 2, акт 9, в пълномощно,
с което П. упълномощил ответника Н.Ц.Н. да продаде недвижим имот - нива с площ
от 15.001 дка, находяща се в землището на с. Медово, общ. Добричка,
представляваща имот №036045 по КВС на селото, и извършената от ответника Н.
чрез използване на пълномощното за покупко - продажба на същия недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт № 186, том IV, per. № 3840, дело № 507/04.07.2014
г. по описа на Р. Георгиев - Нотариус с per. № 330 на НК на РБ, с РД - района
на PC – Добрич, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателно плащане на сумата.
Да осъди ответника Н.Ц.Н. да му заплати
неустойка в размер на 14 400.00 лева, уговорена по договора за
покупко-продажба на недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово, общ.
Добричка, в местността „Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка, сключен
на 04.07.2014 г., с нотариален акт № 186, том IV, рег. 3840, н. д. № 507/04.07.2014 г. на нотариус Р. Георгиев,
нотариус с район на действие РС – гр. Добрич, вследствие лишаване на ищеца от
владение и/или право на собственост.
В съдебно заседание ищецът, чрез
адв. Х., поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения,
които излага и в представена писмена защита. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Н.Ц.Н., чрез процесуалния си
представител адв. И. ***, е представил писмен отговор, в който оспорва иска
като неоснователен, поради следните съображения:
С Решение № 3 от 11.01.2016 година по
в.гр.д. № 701 от 2015 година по описа Окръжен съд - Добрич е обявен за нищожен,
на осн. чл.26, ал.2 вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЗД, сключения между П.Д.П., чрез
неговия пълномощник - Н.Ц.Н., от една страна като продавач и С.К.М., от друга
страна като купувач, договор, обективиран в Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 186, том IV, per. № 3840, дело № 507/04.07.2014 г.
по описа на Р. Георгиев - Нотариус с per. № 330 на НК на РБ, с РД - района на
PC - Добрич, поради липса на съгласие, като сключен от пълномощник без
представителна власт. В мотивите на съдебното решение е посочено, че
нищожността на договора е обусловена от нищожността на нотариалното
удостоверяване на подписа на упълномощителя П.Д.П. в пълномощно с нотариално
удостоверен подпис с per. № 3293 от 30.06.2014 г. и с нотариално удостоверено
съдържание с per. № 3294, том 2, акт № 9 от 30.06.2014 г., двете по описа на Д.Т.
- Нотариус с per. № 582 на НК на РБ, с РД - района на PC - В. Търново.
Ответникът счита, че в настоящия случай, безспорно сме изправени пред хипотеза
на мнимо представителство, но не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на мнимия представител. Действащият без представителна власт - Н.Ц.Н.,
не е извършвал действия, с които виновно да е причинил вреда на ищеца. Същият е участвал в нотариалното
производство по продажба на недвижим имот в землището на село Медово, на
купувача С.К.М., действайки в качеството си на пълномощник на продавача, като
се е легитимирал пред нотариуса с редовно от външна страна пълномощно. Н.Ц. не
е съзнавал и е нямало как да знае, че пълномощното страда от порок, касаещ
удостоверяването на подписа на упълномощителя. Нотариалното удостоверяване на
подпис, положен върху документ, е нотариално действие, което се извършва от
компетентно лице - нотариус, при спазване на законово определени правила.
Самото удостоверяване се ползва с обвързваща доказателствена сила, в случая, че
подписа /отпечатъка от палец/ е положен от упълномощителя, на посочената дата.
Упълномощаването е едностранна правна сделка, а пълномощникът не е лице,
участващо в нотариалното производство. Така Н.Ц.Н. не е знаел, че нотариалното
удостоверяване е порочно, а и е бил обвързан от неговата доказателствена сила,
както и нотариуса, изповядал сделката за покупко - продажба на имота. Ако
вследствие прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка, купувачът по
нея - С.К.М., е претърпял вреди, то вината за това е изцяло в действията на
нотариус Д.Т. с per. № 582 на НК, която е извършила нищожно нотариално
удостоверяване на подписа на П.Д.П., положен под пълномощно с нотариално
удостоверен подпис с per. № 3293 от 30.06.2014 г. и с нотариално удостоверено
съдържание с per. № 3294, том 2, акт № 9 от 30.06.2014 г., двете по описа на
същия нотариус. Незаконосъобразните действия на Нотариус Т. са посочени като
причина за прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка и в мотивите на
влязлото в сила Решение № 3 от 11.01.2016 година по в.гр.д. № 701 от 2015
година по описа Окръжен съд - Добрич.
Отговорността по чл. 42, изр.1 от ЗЗД има деликтен, а не договорен
характер, тъй като в случая въобще не е налице валидно съглашение между
действащия без представителна власт и трето лице. За реализиране на деликтната
отговорност, обаче е необходимо наличието на виновно поведение, каквото по
отношение на Н.Ц.Н. не е налице. В случая, отговорност за евентуално
причинените на ищеца вреди следва да се търси единствено от ответника Д.К.Т. по
реда на чл.73 от ЗННД. Ответникът счита, че претендираният размер на причинени
на ищеца имуществени вреди, вследствие обявяване нищожността на
прехвърлителната сделка, е неоснователен и необоснован. Предвид деликтния
характер на отговорността по чл.42 от ЗЗД, претърпените от ищеца вреди следва
да бъдат определени на база стойността на имуществото, с което същия е обеднял
в резултат на нищожността на сделката. В никакъв случай в тях не могат да бъдат
включвани неустойки и обезщетения, уговорени в договора за продажба на имота,
тъй като отговорността в случая не е договорна, самия договор е обявен за нищожен,
т.е. клаузите му не пораждат действие, уговорката за заплащане на осемкратния
размер на продажната цена в акта не е определена в тежест на пълномощника, а и
същата е обусловена от наличието на причини, за които е налице знание или
задължение за знание, към момента на изповядване на сделката. Като претърпяна
вреда не може да бъде определена и разликата в цената на земята към датата на
изповядване на сделката и към настоящия момент. Позоваването на свидетелските
показания на К.Д.М., дадени по гр. д. № 1960/2014 г. по описа на Районен съд -
Добрич, при доказване размера на причинените вреди е недопустимо, поради
следните съображения: Показанията на свидетеля са дадени пред съд, различен от
този, пред който настоящото производство е висящо. За установяването на сключен
между страните договор свидетелските показания са недопустими, на осн. чл.164,
ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
В съдебно заседание адв. Х.
поддържа становището за неоснователност на предявените срещу ответника Н.
искове. Развива съображенията си за това в писмена защита. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът Д.К.Т., чрез процесуалния си
представител по пълномощие В.С. ***, е представила писмен отговор. Счита, че
обстоятелствата, на които се основава иска са изложени твърде хаотично и част
от тях са непонятни и неразбираеми. От изложеното в исковата молба може да се
направи извод, че срещу първия ответник Н.Н. е предявен иск с правно основание
чл.42, ал.1 от ЗЗД, както неколкократно е подчертано от страна на ищеца. Неясно
и непонятно е правното основание на иска, предявен срещу втория ответник Д.Т.,
като все пак има изявление на ищцовата страна, че искът е „с оглед разпоредбата
на чл.42, ал.1 от ЗЗД". Неясно е и фактическото и правно основание на
претенцията за солидарна отговорност на двамата ответници.
Ответницата изцяло оспорва предявените
искове със следните възражения: Счита, че
не може да носи отговорност и не дължи обезщетение по чл.42, ал.1 от ЗЗД. Не са
налице и други предпоставки и основания за ангажиране на каквато и да било
отговорност за нотариус Д. Т.. Тя не е извършила виновно и противоправно
действие или бездействие, от което да са настъпили вреди за ищеца, намиращи се
в пряка причинно-следствена връзка с нейно поведение като нотариус. Счита, че
ищецът не е претърпял заявените от него вреди - нито в посочените в ИМ размери,
нито изобщо. От постановяването на решение № 3/11.01.2016 г. по в.гр.д. №
701/2015 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС), за М. са се породили права и
процесуални възможности по отношение на участвалата в цитираното дело страна по
сделката (договор от 04.07.2014 г. за покупко-продажба на поземлен имот),
обявена от ДОС за нищожна, които права няма данни дали са упражнени и
реализирани.
Нотариусът, извършил удостоверяването на
подписа и съдържанието върху пълномощното, с което упълномощеното от продавача
лице е извършило сделката, няма каквото и да било отношение към уговорките по
тая сделка, за да носи отговорност за нейното неизпълнение. Изцяло
несъстоятелна е и предявената спрямо ответницата претенция за осъждането й да
заплаща суми, които ищецът по настоящото дело С.М. бил осъден да заплати като
ответник на ищеца гр.д.№ 1960/2014 г. на ДРС (1 495,56 лв.), респ. на неговите
наследници - по в.гр.д. № 701/2015 г. на ДОС (625лв.) В производствата по тези
дела Д.Т. не е участвала като страна и не може да отговаря за присъдените по
тях разноски, които между впрочем няма данни и да са заплатени.
Поначало, решението на ДОС, постановено по
в.гр.д.№ 701/2015 г. няма задължителна и обвързваща сила по отношение на
ответника по настоящото дело Д. Т.. Тя не е била страна по това дело и спрямо
нея нямат действие нито диспозитивът, нито пък мотивите на това решение. Силата
на пресъдено нещо важи само между страните по делото, но не и по отношение на
трети лица, които не са имали качеството на страна в процеса, тъй като те не са
имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите
процесуални действия. Освен това, със сила на пресъдено нещо се ползва само
диспозитивът на съдебното решение, но не и мотивите към решението. Те са
задължителни само за онези трети лица, които са били привлечени или са встъпили
като помагачи на някоя от страните, в отношенията със съответната страна. В
конкретния случай, силата на пресъдено нещо на решение № 3/11.01.2016 г. по в.
гр.д. № 701/2015 г. на Добричкия окръжен съд се простира по отношение на първия
ответник по настоящото дело Н.Ц.Н., конституиран като трето лице-помагач на С.М.
в процеса по гр.д.№ 1960/2014 г. на ДРС и в.гр.д. № 701/2015 г. на ДОС, но не
обвързва по никакъв начин и с нищо ответницата Т., още повече, че в съдебните
актове липсва диспозитив, обявяващ недействителност на едностранната сделка по
упълномощаването, извършено от П.Д.П. на 30.06.2014 г., при която Д.Т. е
извършила като нотариус съответните удостоверявания (заверки).
С оглед на изложеното се оспорват
съдържащите се в ИМ твърдения на ищеца, че нотариус Т., приемайки лицето П.Д.П.
при упълномощаването да положи върху документа отпечатък от десния си палец, а
не подпис, е „упълномощила по ненадлежния законов ред лице, което после е
действало без представителна власт" и „със своите действия въпреки
разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК е съдействала за издаване на пълномощно,
което е нищожно". Възражението на ответника Т. по този въпрос се състои в
това, че при конкретно установените от нея като нотариус факти и обстоятелства,
тя не е процедирала в разрез с цитираната норма на чл. 579, ал. 2 ГПК. След
като във връзка с поисканото от П. нотариално удостоверяване нотариусът е
констатирал, че поради силно треперене на ръцете е практически невъзможно
лицето четливо и разбираемо собственоръчно да положи подпис и да изпише имената
си, и след разговор с него, при който то е потвърдило наличието на обичаен
такъв тремор, водещ до неспособност да координира движението на ръцете си по начин,
позволяващ разпознаваемо графично изобразяване на имената му, у нотариуса е
формирано убеждение, че следва да се приложи нормата на чл.579, ал.2 от ГПК,
към която препраща чл.589, ал.2, изр. последно от ГПК. Това, че години
по-късно, в някакво производство, водено без участие на нотариуса, са събирани
допълнителни доказателства и въз основа на тях са правени различни преценки и
изводи за приложимостта на въпросната разпоредба (които в никакъв случай не
могат априори да бъдат приети за правилни), съвсем не означава, че този
нотариус е действал неправомерно, при това при съзнание за противоправност на
извършените от него действия. Още по-малко пък може да се счита, че той е
действал виновно, като е целял или допускал настъпването на вреди от извършването
на нотариално удостоверяване по предвиден от закона начин.
Споменатото нотариално удостоверяване чрез
полагане на пръстов отпечатък от страна на П.Д.П. е било предмет на проверка от
страна на Нотариалната камара на Република България по повод сигнал от прокурор
от РП - Добрич по преписка № 2195/2014 г. При тази проверка не са установени
данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на нотариус Т., като е
прието, че извършеното от нотариуса удостоверяване е в съответствие с приложимите
правила, регламентирани в глава 54 от ГПК и разпоредбите на чл.589, ал.2, изр.
последно и чл.579, ал.2 ГПК. Въз основа на това, на свое заседание, проведено
на 13.06.2015 г. (протокол № 9/13.06.2015 г.), Съветът на нотариалната камара
единодушно е взел Решение № 11, според което не са налице основания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариус Д.Т., вписана в НК под №
582.
В съдебно заседание и
представената писмена защита адв. С. поддържа становище за недопустимост на
предявения срещу ответницата иск, а по същество счита, че по делото не са
доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция. Претендира
направените разноски по делото.
На
основание чл.219, ал.1 ГПК ответницата Т. е
направила искане за привличане като трето лице - помагач в процеса на нейна
страна на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София,
1000, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, с оглед обстоятелството, че
с посоченото застрахователно дружество ответникът има сключен договор във
формата на застрахователна полица по задължителна застраховка „Професионална
отговорност на нотариуса" съгласно чл.30 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност със срок от 01.12.2013 г. до 30.11.2014 г., по която
полица и общите условия на застрахователния договор, посоченото застрахователно
дружество покрива отговорността на застрахованото лице за вреди, причинени от
него вследствие виновно неизпълнение на професионалните му задължения като
нотариус.
С определение № 2323/27.05.2016 г. съдът е
конституирал горепосоченото застрахователно дружество като трето лице – помагач
на страната на ответницата Д.К.Т. ***. За третото лице е изпълнена процедурата
по чл.131 ГПК, като в едномесечен срок от страна на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" АД гр. София, ЕИК: *********, чрез Б.В.А. - старши
юрисконсулт /с пълномощно № 121/28.07.2009 г./ е представен писмен отговор. С
него се оспорват изцяло предявените искове. Поддържа се становището, че
нотариусът, извършил удостоверяването на подписа и съдържанието върху
пълномощното, с което упълномощеното от продавача лице е извършило сделката,
няма каквото и да било отношение към уговорките по сделка между страните по
нея. С оглед на това изцяло недопустими и неоснователни са претенциите към
втория ответник за заплащане на обезщетение за вреди, включващи суми за
неустойки, каквито нотариус Т. формално не е уговаряла или произтичащи от
разлики между продажната цена, определена в нотариалния акт за покупко-продажба
с произволно и необосновано как определена от ищеца друга цена, наречена от
него „действителна цена по сделката". В нотариалния акт е вписано
изричното волеизявление на страните (ищеца и първия ответник), че „сумата от
1800 лв. е действителната продажна цена по сделката").
Изцяло необоснована и не дължима е и
предявената спрямо нотариус Т. претенция за осъждането й да заплати суми, които
ищецът по настоящото дело С.М. бил осъден да заплати като ответник на ищеца по
гр.д. № 1960/2014 г. на ДРС (1 495,56 лв.), респ. на неговите наследници - по
в.гр.д. № 701/2015 г. на ДОС (625 лв.)
Цитираното по-горе нотариално
удостоверяване чрез полагане на пръстов отпечатък от страна на П.Д.П. е било
предмет и на проверка от страна на Нотариалната камара на Република България по
повод сигнал от прокурор от Районна прокуратура гр. Добрич по преписка №
2195/2014 г. При тази проверка не са установени данни за извършено
дисциплинарно нарушение от страна на нотариус Т., като е прието, че извършеното
от нотариуса удостоверяване е в съответствие с приложимите правила,
регламентирани в глава 54 от ГПК и разпоредбите на чл.589, ал.2, изречение
последно и чл.579, ал.2 ГПК. На основание изложеното се прави искане съдът да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание третото лице
не изпраща представител, не представя и допълнително становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
186, том IV, рег. 3840, по
нотариално дело № 507/04.07.2014 г. на нотариус Р. Георгиев – нотариус с район
на действие РС – гр. Добрич, вписан под номер 330 регистъра на Нотариалната
камара, се
установява, че на 04.07.2014 г. между П.Д.П., действащ чрез пълномощника си и
ответник по настоящото дело Н.Ц.Н., и ищеца по настоящото дело С.К.М. е сключен
договор за покупко-продажба, по силата на който П.Д.П. продава на ищеца С.М.
недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово, общ. Добричка, в местността
„Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка, за сумата 1800,00 лв., която
сума пълномощникът на продавача заявява, че е получил напълно и в брой от
купувача. Страните са заявили, че тази сума е действителната продажна цена по
сделката.
В нотариалния акт е отразено
изявление на продавача, направено чрез пълномощника му, съгласно което продавачът е единствен собственик и полвател на имота и
лично упражнява фактическа власт върху него, че същият не е обременен с
тежести, че не е предмет на съдебни спорове, не е внесен като апортна вноска в
капитала на търговско дружество, че
не съществуват никакви други обстоятелства, поради които купувачът може да бъде
лишен от владението или от правото на собственост върху имота и се задължава
незабавно да предостави на купувача владението върху имота, предмет на сделката; да му заплати осемкратния размер на продажната цена
1800 лв., както и действително претърпените вреди и пропуснатите ползи, в
тридневен срок от момента на лишаването му от владение и/или от правото на
собственост върху имота по причина, която е знаел или е следвало да знае, а при
просрочие и законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
Видно
от съдържанието на акта, при изповядване на сделката ответникът Н. се
легитимирал като пълномощник на собственика на имота с пълномощно с нотариална заверка на подписа
с рег. № 3293/30.06.2014 г. и удостоверено съдържание с рег. № 3294/30.06.2014 г. том 2 акт 9 на нотариус рег. № 582 на НК, а именно – ответницата Д.Т..
Цитираното пълномощно с положените върху
него две нотариални заверки от ответницата е представено по делото, като в него
е обективирано волеизявление на П.Д.П., с което той упълномощава К.Д.М. от гр.
Габрово и ответника Н.Ц.Н. *** заедно и поотделно да да се разпореждат с недвижими поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Медово, общ. Добрич, сред които и
горепосочения имот №036045, находящ се в
в местността „Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка. Видно от текста на пълномощното, в печата, удостоверяващ
извършената нотариална заверка е посочено, че поради заболяване на
упълномощителя е положен отпечатък от палец на дясната ръка.
По
същият начин ответницата е извършила нотариално удостоверяване на подписите на П.Д.П.
в представените по делото и при изповядване на продажбата по нотариално дело № 507/04.07.2014 г. декларации по
чл. 264 ал. 1 от ДОПК, в които П. също е положил отпечатък от палеца на дясната
си ръка и за които ответницата е съставила нотариална заверка на подпис рег. №
3295/30.06.2014 г.
От
приложените гр.д. № 1960/2014 г. по описа
на РС – Добрич и в.гр.д. № 701/2015 г. по описа на ОС – Добрич се установява
следното:
С решение № 46/08.07.2015 г. по гр.д. №
1960/2014 г. на Районен съд – Добрич е отхвърлен предявения от П.Д.П., представляван по пълномощие от своята майка К.Д.К., срещу С.К.М.,
иск за обявяване за относително недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
поради липса на представителна власт и потвърждаване, на сключения между ищеца,
чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н., от една страна
като продавач, и ответника, от друга страна като купувач, договор за
покупко-продажба на поземлен недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово, общ. Добричка, в
местността „Иритлика”, представляващ
нива с площ от 15 дка, който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
186, том IV, рег. 3840, по
нотариално дело № 507/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие РС – гр.
Добрич, вписан под номер 330 регистъра на Нотариалната камара. Със същото решение е обявен за
нищожен, на основание чл. 40
във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, сключения между ищеца П.Д.П., чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н.,
по пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3293/30.06.2014 г. на нотариус с район на действие при Великотърновски районен съд, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 582 и нотариална заверка
на съдържанието с рег. № 3294/30.06.2014 г., том ІІ, акт 9 на
същия нотариус, от една страна като продавач, и ответника С.К.М., от друга страна като купувач, договор за
покупко-продажба на поземлен недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово,
общ. Добричка, в местността „Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 186, том IV,
рег. 3840, по нотариално дело № 507/04.07.2014 г. на нотариус с район на
действие РС – гр. Добрич, вписан под номер 330 регистъра на Нотариалната
камара, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо
се в това, че при сключването му пълномощникът е договарял с купувача във вреда
на представлявания.
С решението ищецът С.К.М. е осъден да заплати на П.Д.П. сумата от 1495,56 лв.,
представляваща сторените по делото съдебни разноски. Осъден е и П.Д.П. да заплати на ищеца М. сумата 272,50 лв., сторени по същото дело съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника – Н.Ц.Н..
С решение № 3 от
11.01.2016 г. по в.гр.д. №701/2015 г. по описа на Окръжен съд Добрич горното решение на РС Добрич е отменено в частта, в която е отхвърлен предявения
от П.Д.П., срещу С.К.М.,
иск за обявяване за относително недействителен на осн. чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт и потвърждаване, на
сключения между ищеца, чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н., от една страна като продавач, и ответника, от друга страна като
купувач, договор за покупко-продажба на поземлен недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IV, рег. 3840, по нотариално дело № 507/04.07.2014 г.,
като вместо това
съдът е обявил за
нищожен на основание чл. 26,
ал. 2 вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД сключения между П.Д.П., чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н., по пълномощно с нотариална заверка на подписа с
рег. № 3293/30.06.2014 г. на нотариус с район на действие при
Великотърновския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 582 и нотариална заверка на съдържанието с рег. №
3294/30.06.2014 г., том ІІ, акт 9 на същия нотариус, от една страна
като продавач, и С.К.М., от друга страна като купувач, договор за
покупко-продажба на поземлен недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово,
общ. Добричка, в местността „Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е
обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IV, рег. 3840, по нотариално дело № 507/04.07.2014 г. на
нотариус с район на действие РС – гр. Добрич, вписан под номер 330 регистъра на
Нотариалната камара, поради липса на съгласие като сключен от пълномощник без
представителна власт.
Окръжен съд Добрич е обезсилил решение №46/08.07.2015г. по
гр.д.№1960/2014г. на ДРС, в частта, в която е обявен за нищожен, на
основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, сключения договор за проджба поради накърняване на добрите нрави. С решението си ОС – Добрич е осъдил ищеца да заплати на К.П.К. и П.Н.П. сумата 625
лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника – Н.Ц.Н..
Решението на ОС Добрич не подлежи
на касационно обжалване и е влязло в сила на 11.01.2016 г.
В мотивите на цитираните съдебни
актове е прието за безспорно обстоятелство, което не се спори и от страните по
настоящото дело, а именно – че пръстовият отпечатък, положен в пълномощното, с което
ответникът Н. е упълномощен да извърши продажбата на недвижими имоти,
собственост на П.Д.П., в действителност е положен от последния.
С исковата молба са
представени две бланки, съдържащи образец от подписа на П.Д.П., на които е
извършена нотариална заверка на подписа от двама различни нотариуси –
нотариална заверка рег. № 2906/07.07.2014 г. на Цветан Антов, нотариус в района
на РС Добрич, рег. № 084 на НК и нотариална заверка рег. № 368/07.07.2014 г. на
Пламен Минков, нотариус в района на РС Добрич, рег. № 159 на НК. Същите са
представени от П.П. по гр.д. №
1960/2014 г. на Районен съд – Добрич и не са оспорени от страните.
По цитираното
гражданско дело на РС Добрич е приложен и предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 26.06.2014 г., сключен между П.Д.П. и Н.Ц.Н., с предмет трите
недвижими имота, по нотариално завереното на 30.06.2014 г. от ответницата
пълномощно. На последната страница от договора е поставен отпечатък от палеца
на дясната ръка на П., като е отбелязано, че поради заболяване и тремор същият
не може да изпише трите си имена, поради което се прилага чл. 189 ГПК, като
поставянето на пръстов отпечатък е станало пред двама свидетели – К.Д.М. и Ф.Е.Ю.,
двамата от гр. Габрово.
От страна на ответницата Т. по
делото са представени постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на Районна прокуратура Добрич по преписка № 2195/2014 г.
и писмо изх.№ 714/04.09.2015
г. на Нотариалната камара на РБ, съдържащо решение № 11 по протокол №
9/13.06.2015 г.,
които не са оспорени от останалите страни. От постановлението на РП – Добрич се
установява, че в хода на извършената проверка е констатирано, че действително
на 30.06.2014 г. П.Д.П. се е явил пред ответницата и е положил отпечатък вместо
подпис в издаденото от негово име пълномощно, а извършените нотариални
удостоверявания са били надлежно вписани в регистъра на нотариуса-ответник. От
цитираното писмо на Нотариалната камара на Република България се установява, че
с единодушно решение на Съвета на нотариусите е прието, че липсват основания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответницата във връзка по
приложението на правилата на чл. 589 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 579 ал. 2 ГПК,
касаещи полагането на палец от П.П. в обсъжданото пълномощно.
По искане на пълномощника на
ответницата Т., като свидетел по делото беше разпитан К.Д.М., който наред с ответника Н. фигурира като упълномощено от П.Д.П. лице в
процесното пълномощно /с извършени от ответницата нотариални заверки на подписа
и съдържанието с номера peг. № 3293/30.06.2014 г. и рег.№3294/30.06.2014
г./, както и на
полагането на пръстов отпечатък в предварителния договор от 26.06.2014 г. От показанията на свидетеля се установява, че
през лятото на 2014 г. той присъствал по
време на упълномощаването в кантората на ответницата-нотариус в гр. Велико Търново. „П. от Добрич”
упълномощавал Н.. Преди това имало сключени предварителни договори и било дадено капаро. Предварителният договор бил сключен в офиса на свидетеля и на лице на име А.Ш. в гр. Габрово. Според
свидетеля, П.П. не можал да се подпише на предварителния договор и сложил пръстов отпечатък. Треперели му силно ръцете и не можел да си напише името.
При упълномощаването в
кантората на ответницата,
нотариуската прочела пълномощното, след като го била подготвила и П.П.
направил опит да го подпише, но тъй като му треперели ръцете, отново се подписал с пръстов отпечатък. Свидетелят стоял до вратата на кабинета на
нотариуса и виждал и слушал ставащото вътре. Видял, че П. направил опити
да се подпише, но
правел само неразбираеми „драсканици” по думите на свидетеля. Казал,
че има някаква болест, заради която му треперят ръцете. Свидетелят казал на нотариуската, че и на предварителния договор се е
подписал с пръстов отпечатък. Не си спомня дали първият опит за подпис е направен върху пълномощното или върху друг лист. Свидетелят заявява, че не е присъствал на сделката с купувача М., а е присъствал на друга
сделка. Заявява, че не си спомня всичко, тъй като са минали три години. С
купувача С.К.М. бил преговарял колегата му А.Ш..
С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният
субективно съединен осъдителен иск за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди
срещу ответниците Н.Ц.Н. и Д.К.Т., с оглед твърденията, че първият ответник е
действал като представител без представителна власт при сключване на 04.07.2014
г. на сделка с ищеца, а вредите са настъпили при условията на съпричиняването
им от ответницата Д.Т., която в качеството си на нотариус не е изпълнила свои
законови задължения, е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.42,
ал.1 и чл.45, ал.1 във вр. с чл.121 от ЗЗД, с цена 4100,56 лв.
Така предявеният иск съдът прие
за допустим по следните съображения:
Основание на предявения иск са фактите и
обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната
квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи
факти. В исковата
молба изрично се твърди наличие на обща причинно-следствена връзка в заявените
като противоправни действия на двамата ответници, довела до настъпване на
вредите, чието обезщетяване ищецът претендира от тях солидарно. С оглед на така
изложените обстоятелства в исковата молба и с оглед на възприетото в съдебната
практика становище, че отговорността на мнимия представител по чл. 42 ЗЗД /в
случая ответника Н./ е специален състав на деликтна отговорност /в т.см. решение
№ 319 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 129/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/, каквато е и отговорността на нотариуса за виновно
неизпълнение на служебните му задължения, на осн. чл. 73 ал. 1 ЗННД вр. чл. 45
от ЗЗД, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответницата Т., че предявеният срещу нея иск е недопустим, поради липса на
нейна пасивна процесуална легитимация. Както беше посочено и по-горе, процесуалната
легитимация на ищеца и ответника следва не от някакви обективни факти, които
трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца
относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума
на исковата молба. Процесуалната легитимация на страните в процеса зависи
единствено от това твърдение, а действителното правно положение е без значение,
тъй като в деня на предявяване на иска то е неизвестно. Аргумент за допустимостта на така
предявения иск са и подлежащите на доказване обстоятелства, които следва да
бъдат установени, за да бъде уважен той и които са едни и същи по отношение на
двамата ответници по него, а именно: извършени виновни противоправни действия от ответниците; причинени
имуществени вреди на ищеца и техният размер; причинно-следствена
връзка между деянията на ответниците и настъпилите вреди; наличието на твърдяната
обща
причинно-следствена връзка между деянието на всеки от двамата ответници с
причинените щети, която е основанието за възникване на солидарно
задължение; добросъвестност на
лицето, с което мнимият представител е договарял /ищеца/.
Не са постъпили възражения по допустимостта
на предявения срещу ответника Н.Ц.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, с цена 14 400 лв., представляваща размера на уговорената
по договора за покупко-продажба на недвижим имот
№036045, находящ се в с. Медово, общ. Добричка, в местността „Иритлика”,
представляващ нива с площ от 15 дка, сключен на 04.07.2014 г., с нотариален акт
№ 186, том IV, рег. 3840, н.д. №
507/04.07.2014 г. на нотариус Р. Георгиев, нотариус с район на действие РС –
гр. Добрич, неустойка, дължима вследствие
лишаването на ищеца от владение и/или право на
собственост.
По
отношение на този
иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор между страните, от който
да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/
на договорно задължение от ответника Н.; изправност на страната, претендираща
неустойката; уговорена по размер неустойка за неизпълнението.
При така очертаното обективно съединяване на два главни иска съдът намира,
че на първо място следва да обсъди основателността на предявения срещу
ответника Н.Н. иск за присъждане на договорна неустойка в размер на 14 400
лв., поради обстоятелството, че правните изводи, които ще бъдат изведени във
връзка с него, ще послужат за изясняване на аргументите на съда по втория
главен иск.
Между страните по иска за договорна неустойка не се спори, а и се
установява по несъмнен начин от приложеното решение № 3 от
11.01.2016 г. по в.гр.д. №701/2015 г., че със същото е обявен за нищожен сключения между П.Д.П., чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н., по пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
3293/30.06.2014 г. на нотариус с район на действие при Великотърновския районен
съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 582 и нотариална заверка на съдържанието с рег. №
3294/30.06.2014 г., том ІІ, акт 9 на същия нотариус, от една страна
като продавач, и С.К.М., от друга страна като купувач, договор за
покупко-продажба на поземлен недвижим имот №036045, находящ се в с. Медово,
общ. Добричка, в местността „Иритлика”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е
обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IV, рег. 3840, по нотариално дело № 507/04.07.2014 г. на
нотариус с район на действие РС – гр. Добрич, вписан под номер 330 регистъра на
Нотариалната камара, поради липса на съгласие като сключен от пълномощник без
представителна власт и на основание чл. 26, ал. 2 вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Тъй като няма данни
решението да е било отменено чрез извънредния способ за отмяна по чл. 303 и сл.
от ГПК,
по силата на чл. 298 ГПК решението се ползва със сила на присъдено нещо между
страните по делото, каквито са ищецът и ответникът по разглеждания иск. По силата на чл. 297 ГПК решението на ОС –
Добрич е задължително и за настоящия състав, който следва да изходи от скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно установяване по отношение на въпроса, с
който е сезиран.
Изхождайки от горните съображения, съдът намира, че по отношение на този иск ищецът не
доказа наличието на предпоставките за уважаването му. На първо място следва да
се посочи, че ответникът Н.Ц.Н. не е страна по договора за покупко-продажба на
недвижимия имот, макар и действащ като пълномощник на продавача. Страна по
договора е именно продавачът П.Д.П., поради което пълномощникът не може да носи
отговорност за неизпълнение на договорни клаузи и само на това основание
предявеният иск се явява неоснователен. На второ място, предвид обявяването на
сключения договор за продажба за нищожен с горепосоченото решение на ОС Добрич,
то безспорно следва извод и за нищожност на включената в същия неустоечна
клауза. Отсъствието на валидна облигационна връзка между страните не дава
възможност на някоя от тях да претендира неизпълнение на задължения по обявения
по съдебен ред за нищожен договор. Съвсем отделен е въпроса, че не са настъпили
и основанията за дължимост на неустойката, тъй като купувачът не е лишен от владение и/или от правото на собственост
върху имота от трети
лица по причина, за която продавачът отговаря.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск, с който се иска двамата ответници солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 4100.56 лв. съдът също намира за
неоснователен и недоказан, а съображенията за това са следните:
По-горе
съдът посочи елементите от фактическия състав, съвкупното наличие на които
ищецът следва да докаже, за да бъде уважен предявения от него иск.
Недоказаността на всеки един от тези елементи, от които само вината се
предполага по силата на презумпцията по чл. 45, ал.2
от ЗЗД, води до неоснователност на предявения иск.
Според съда, основният спорен въпрос по делото /обуславящ издирването на
останалите елементи от фактическия състав/ е извършили ли са двамата ответници
противоправни и виновни действия. От изложението в исковата молба и
представената писмена защита е видно, че ищецът основава твърденията си за
наличие на такива действия, като се позовава на влязлото в сила решение № 3 от 11.01.2016 година по в.гр.д.
№ 701 от 2015 година по описа Окръжен съд – Добрич, мотивите от което възпроизвежда
и по-конкретно в тази им част, в която са изложени разсъждения за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на П.Д.П., имаща за
последица нищожност на
пълномощното, което от своя страна пък води до липса на представителна власт на упълномощения Н.Ц.Н. при
договарянето с ищеца С.К.М..
От разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК, както и от теорията по
граждански процес, следва да се направи извод, че мотивите не са част от
решението, въпреки и да са материализирани заедно с него в един и същи документ
– писмения акт на решението. Със сила на присъдено нещо се ползва решението с посочено в чл. 236 ал.1 ГПК съдържание или т.нар.диспозитивна част. Мотивите не се ползват с
доказателствена сила. Съдът се позовава и на правната теория чрез „Българско гражданско процесуално право” на проф.Ж.Сталев, който при разработване на правните
последици на решението е посочил: „В мотивите се съдържат много констатации на
съда, които са стъпала към решението. Предметът на всяка една от тези
констатации може да е била предмет на спор между страните по време на устните
състезания. Но този предмет не се обхваща от СПН. Не се смятат нито отречени,
нито признати със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и
преюдициалните правоотношения. По
други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на
доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за
присъдено нещо. Изводът е: мотивите към решението не се ползват със СПН”. В същия смисъл е и
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, в т. 18 от което е посочено, че със сила на присъдено
нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението
съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като
правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Мотивите към решението не са част от него. Същото становище е изразено и в други решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна
практика - Решение № 416 от
20.01.2015 г. по гр. д. № 2198/2014 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 193 от 22.12.2015 г. по т. д. № 912/2015 г.
на ВКС, II т.о.
/посочени в писмената защита на ответницата/.
От гореизложеното следва извода,
че становището на ОС – Добрич, изразено в мотивите към цитираното решение, не е
задължително за настоящия съдебен състав и не го обвързва да приеме със сила на
присъдено нещо, че ответницата-нотариус е извършила нищожно нотариално
удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК, поради нарушение на разпоредбите на
чл. 579 ал. 2 във вр. с чл. 189 ГПК.
Доводите на ищеца биха се явили
основателни, ако РС и ОС – Добрич бяха приели, че са сезирани и с инцидентен иск за прогласяване
на нищожност на извършеното нотариалното
действие и същата беше прогласена с диспозитива на съдебното решение. В него обаче
е прогласена единствено нищожността на сключения договор за продажба поради липса
на съгласие като сключен от пълномощник без представителна власт, а
по нищожността на нотариалното удостоверяване произнасяне липсва. Освен това съдебното
решение се ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на ответника по
настоящото дело Н.Н., като постановено при негово участие.
По тези съображения съдът приема,
че по настоящото дело ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване неправомерност на извършеното нотариално удостоверяване на подписа на
П.Д.П.. Извършената нотариална заверка на подпис е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и която по настоящото дело не е оспорена по реда и сроковете, предвидени в чл. 193-194 ГПК. Доколкото и в настоящото
производство съдът следва да изложи становището си за наличие на виновно
противоправно поведение на ответницата Т., то е за липса на такова. Посочено
вече беше безспорното между страните обстоятелство, че П.Д.П. се е явил лично
пред нотариуса-ответник за да бъде извършена нотариалната заверка на подписа
му. Освен че не се спори, този факт се установява и от показанията на св. М., които съдът приема за
достоверни, тъй като не се опровергават от други доказателства по делото. Свидетелят
съобщава, че П.П. е направил опит да подпише пълномощното, но тъй като му
треперели ръцете, се подписал с пръстов отпечатък. Преди това бил разпитан от
ответницата и съобщил, че поради болестта, от която страда, ръцете му треперят.
Наличието на такова заболяване също не се спори по делото, а и се установява от
приложената по гр.д. №1960/2014 г. епикриза на л. 62, съгласно която П. е
лекуван в „МБАЛ Добрич” АД в периода 23.04.2014 г. – 07.05.2014 г. с диагноза
чернодробна цироза, варици на хранопровода, чернодробна недостатъчност,
чернодробна енцефалопатия, с придружаващи заболявания – нефролитиаза вляво и
алкохолна зависимост. П.П. е изписан от лечебното заведение един месец преди
явяването му пред ответницата. Тъй като по делото няма данни за упражнено
въздействие върху волята на П., съдът намира, че данни за невъзможността пълномощникът
да положи подписа си ответницата е могла да почерпи единствено от самия П., а и
на база личните си възприятия. При това не е обичайно, не се практикува и не се
изисква назначаване на съдебно-медицинска експертиза в производството по чл.
590 ГПК за установяване на невъзможността на лицето да положи саморъчния си
подпис поради визираните в чл. 579 ал. 2 ГПК причини. Настоящият състав
възприема становището, изразено в решение № 187 от 20.02.2009 г. по гр.дело № 633/2008 г., III г.о. на ВКС, според което поради
своята уникалност на
дактилоскопските линии правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и
представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите
белези на почерка и подписа. В този смисъл полагането на отпечатък от палеца е
предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с
оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Той ги
защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради
затруднението за писане. Затова ако лицето, чийто подпис е с неидентифицируеми
белези поради заболяване е положило отпечатък от палеца, не е нарушен чл. 475,
ал.2 във вр. с чл. 485, ал.2 от ГПК/отм/, защото е спазено законовото
изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното
изявление. В този случай нотариалното удостоверяване не е нищожно. В подкрепа на това становище е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 на III г.о. на ВКС, според което „правилото на чл. 189 ГПК и препращането към
него в чл.579 ал.2 ГПК сочи, че законът не прави разлика в значението на
ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец, когато са отнася до
изискване за писмена форма, при засвидетелствана пред нотариуса недъгавост
включително. Ирелевантно при извод за писмена форма... е дали невъзможността за ръкописно изписване на име и
подпис в нотариално оформения договор е била едностранно симулирана, или
погрешно е указана от нотариуса. Както полагането на ръкописен подпис, така и
полагането на пръстов отпечатък от палец в договора е съзнателно действие на
страната, което извършено пред нотариус, засвидетелства безпорочно
волеизявление за договорна обвързаност - доколкото не се установи факт за
противното. Двата случая законът третира като писмена форма, поставя ги под общ
правен режим при установяване на пороците на волеизявлението, или авторството
му. Щом прехвърлителят сам, пред нотариуса, е положил отпечатък от своя десен
палец в документа, този документ свидетелства за изразеното волеизявление във
форма, която законът приравнява на писмена”.
Горните разсъждения са напълно
приложими и относими към разглеждания случай, и въз основа на тях съдът счита,
че по делото не се доказа неправомерно поведение на ответницата й при
извършване на процесното нотариално удостоверяване.
Освен липсата на противоправно
поведение от ответницата, съдът счита за необходимо да посочи, че по делото не
се установи, а напротив – опроверга се и тезата за наличие на виновно поведение
на ответницата - нотариус, без наличието на която предпоставка не са налице и
основанията за ангажиране на деликтната й отговорност. Всички събрани по делото доказателства сочат на
абсолютна добросъвестност у нотариус Д.Т. при извършване на нотариалното
удостоверяване и желание то да бъде осъществено по начин, който дава максимална
сигурност за автентичността на направеното пред нея волеизявление на
упълномощителя П.П.. Както беше посочено, безспорно е, че същият се е явил лично пред нотариуса
и в случай, че той саморъчно бе положил подписа си в пълномощното, ответницата
не би имала друг избор, освен да удостовери този факт. След като в негово
присъствие е извършила преценка
за невъзможността П. да положи подпис и да изпише имената си върху
пълномощното, ответницата е пристъпила към изрично регламентирана в закона възможност потвърждението
на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, чиито дактилоскопни
линии го правят уникален. Това обстоятелство е достатъчно, за да установи, че ответницата не е
действала недобросъвестно и виновно не е изпълнила законовите си задължения.
Стремежът й да бъде постигната по-голяма сигурност в идентификацията на
автор на волеизявлението води до извод за максимална добросъвестност в действията й, като липсват каквито и да било доказателства,
позволяващи да се направи извод, че нотариусът е съзнавал възможността от
удостоверяването на изявлението на П. при упълномощителната сделка да възникнат
каквито и да било вредни последици за някого, още по-малко пък че нотариусът е
целял или допускал тяхното настъпване, т.е. по делото не се доказа наличие на
вина в която и да е от нейните две форми -
умисъл или непредпазливост. Тези изводи на съда намират потвърждение и в приложените по делото
постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП - Добрич и
решение № 11 по протокол №
9/13.06.2015 г. на Съвета
на Нотариалната камара, от които се установява, че не са налице основания за
ангажиране на наказателна или дисциплинарна отговорност на ответницата Т..
Съдът намира, че по делото не се
установи кумулативното наличие и на предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 42 ал. 1 ЗЗД на ответника Н.Н.. С влязлото в сила решение №3/11.01.2016 г. по в.гр.д. №
701/2015 г. на Добрички окръжен съд е съдебното решение е
прогласена нищожността на сключения договор за продажба на недвижим имот,
собственост на П.Д.П., поради липса на съгласие, като сключен
от пълномощник без представителна власт, а именно –
ответника Н.. Безспорно е, че съдебното решение се ползва със сила на присъдено
нещо по отношение на този ответник, като постановено при негово участие. Поради
това по настоящото дело безспорно се установява противоправно поведение на този
ответник, с което е доказана първата предпоставка за ангажиране на
отговорността му съгласно чл. 42 ал. 1 ЗЗД.
Не се доказа обаче наличието на другата
предпоставка, а именно – това противоправно поведение да е виновно. В участието
си при изповядване на сделката като пълномощник на П.Д.П. ответникът Н. се е
легитимирал с пълномощно, издадено от името на П., което е било с нотариални
заверки както на подписа, така и на съдържанието му. Извършените нотариални
удостоверявания се ползват с материална доказателствена сила по отношение на
всички граждани и длъжностни лица. Към момента на изповядване на сделката
въпросът за порок в упълномощителната сделка и нотариалното удостоверяване не е
бил поставен. Съгласно
указанията, съдържащи се в т.
2 от ТР № 5/2014 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, волеизявлението,
направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и
поначало не е неправомерно - аргумент за това са и разпоредбите на чл.чл. 60-62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в
интерес на мнимо представлявания (чл. 61, ал. 1 ЗЗД). Затова договорът, сключен
от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници.
По тези съображения съдът намира, че до постановяването
на решението на ОС – Добрич ответникът Н. не би могъл да има знание или
съмнение за какъвто и да било порок в упълномощителната сделка, доколкото подписът на
упълномощителя в използваното от него пълномощно е бил с редовна от външна
страна нотариална заверка на подписа. Не е възможно пълномощникът и ответник по
настоящото дело Н.Н. да е формирал такова субективно отношение както спрямо
упълномощителната, така и спрямо прехвърлителната сделка, според което той е
съзнавал противоправността на извършените от него действия и е искал или
допускал настъпването им. Затова съдът
намира, че този ответник доказа възражението си за липса на виновно поведение и
опроверга въведената в чл. 45 ал. 2 ЗЗД презумпция.
При липсата на обсъдените по-горе елементи на фактическия състав на
деликтната отговорност съдът намира, че не е необходимо да изследва останалите елементи от
приложимата норма, а именно – настъпването на твърдяните в исковата молба причинени
имуществени вреди на ищеца и наличие на твърдяната обща
причинно-следствена връзка между деянието на всеки от двамата ответници с
причинените щети, която е основанието за възникване на солидарно
задължение.
По разноските:
При този изход на процеса и съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК в
тежест на ищеца са направените
по делото разноски
от всеки от ответниците, при което съдът следва да се произнесе и по
направеното от пълномощника на ищеца възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, направени от ответниците, както и
по възражението за липса на данни за тяхното реално плащане.
Заплатеното от ответника Н.Ц.Н.
адвокатско възнаграждение е в размер на 1000,00 лв., като е представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК и
доказателство за плащането му /ДПЗС на л. 206/. Така заплатеното възнаграждение
е съобразено с минималните размери по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с предявените срещу
този ответник два иска, първият от които с цена 4100,56 лв., а вторият – с цена 14 400
лв. Заплатеното и претендирано от ответницата Д.К.Т. е в размер на 1800 лв. и с
оглед цената на предявения срещу нея иск /4100,56 лв./ надвишава трикратния размер от
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 300 лв.
Съдът обаче е на становище, че това възнаграждение не е прекомерно, тъй като се
касае за фактическа и правна сложност на делото. Бяха проведени четири съдебни
заседания, като се наложи поправяне на множество нередовности в исковата молба,
обуславящи затруднения в защитата на ответниците, респ. в изразяването на
становища по предявения иск. По мнение на съда тези обстоятелства определят
сложност на спора в по-висока степен, поради което е налице съотношение между
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса, както
изисква ТР № 6/13 на ВКС.
Затова съдът не уважава искането
на ищеца по чл. 78 ал.5 ГПК и той ще бъде осъден да заплати на ответника Н.
разноски в размер на 1000 лв., съобразно изложеното по-горе. Ищецът ще бъде
осъден да заплати на ответницата Т. разноски в размер на 1800,00 лв.,
заплащането на които е доказано от представените по делото доказателства /ДПЗС
от 28.04.2016 г. на л. 94, ДПЗС от 20.01.2017 г. на л. 181, ДПЗС от 27.02.2017
г. на л. 208/. Съдът обаче намира за неоснователна претенцията за заплащане на
сумата 131 лв., представляващи командировъчни разходи /пътни и дневни пари/,
изплатени от ответницата на процесуалния й представител. Това е така, тъй като
тези разходи не съставляват нито такси, нито адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, нито разноски по производството
по смисъла на чл. 78 ал. 1 ГПК и поради това не подлежат на присъждане със
съдебното решение.
Направените разноски от ищеца остават в негова
тежест.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.М., ЕГН: **********, с адрес *** А,
чрез пълномощник адвокат Х.Т.Х. ***, против Н.Ц.Н., ЕГН: **********, с адрес *** и Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл.42,
ал.1 и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 121 от ЗЗД, за заплащане солидарно на сумата 4100,56 лв. обезщетение за причинени му от двамата ответници имуществени вреди, вследствие извършване от
ответницата, нотариус Д.Т., на незаконосъобразна нотариална заверка на подпис
peг. № 3293/30.06.2014 г. и на съдържание с
рег. №3294, том 2, акт 9, в пълномощно, с което П.Д.П. упълномощава Н.Ц.Н. да продаде недвижим имот - нива с площ от
15.001 дка, находяща се в землището на с. Медово, общ. Добричка, представляваща
имот №036045 по КВС на селото, и извършената от ответника Н. чрез използване на пълномощното за покупко
- продажба на същия недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 186, том IV,
per. № 3840, дело № 507/04.07.2014 г. по описа на Р. Георгиев - Нотариус с per.
№ 330 на НК на РБ, с РД - района на PC – Добрич, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.М., ЕГН: **********,
с адрес *** А, чрез пълномощник адвокат Х.Т.Х. ***, против Н.Ц.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, за заплащане на неустойка в
размер на 14 400 лв., уговорена по договор за покупко-продажба на недвижим
имот №036045, находящ се в с. Медово, общ. Добричка, в местността „Иритлика”,
представляващ нива с площ от 15 дка, сключен на 04.07.2014 г., с нотариален акт
№ 186, том IV, рег. 3840, н.д. №
507/04.07.2014 г. на нотариус Р. Георгиев, нотариус с район на действие РС –
гр. Добрич, дължима вследствие лишаването на ищеца от владение и/или право на собственост, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: **********, с адрес *** А,
да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН: **********, с адрес *** направените разноски по производството в размер на 1 000,00 лв. /хиляда
лева/, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: **********, с адрес *** А,
да заплати на Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, направените
разноски по производството в размер на 1 800,00
лв. /хиляда и осемстотин лева/,
на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответницата Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник адвокат В.С. от АК – В. Търново, за
осъждане на ищеца С.К.М., ЕГН: **********,
с адрес *** А, да й заплати сумата 131
лв. /сто тридесет и един лева/, представляващи командировъчни разходи
/пътни и дневни пари/, изплатени от ответницата на процесуалния й представител,
като неоснователно.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответницата Д.К.Т. - Застрахователно
акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: