Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна частна жалба на Р. Ф. М., ж.Б., ул.”С.”№43, против разпореждане №2958/27.04.10г на РС-Б. по ч.гр.д.№1111/10г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.419 от ГПК.

С атакуваният съдебен акт е постановено издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПМ-Л. 2005г” Е. срещу Р.М. за 22 500лв, представляваща неиздължена на падежа сума по чл.13 от договор за съвместна дейност с нотариална заверка на подписите от 20.11.09г за посочените периоди; 450лв, явяващи се платена ДТ и 750лв разноски за адвокат.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Според материалите по делото действително по заявление на „ПМ-Л. 2005г” Е. и приложеният към него договор от 20.11.09г с нотариална заверка на подписите е разпоредено издаване заповед за незабавно изпълнение за посочените суми и изпълнителен лист, като за издаването на последния е налице надлежно отбелязване. Длъжникът е възразил в съответните срокове, като е поискал спиране на изпълнителния процес по преда на чл.420 ГПК, но РС е отказал(вж. определение №7219/12.10.2010г по ч.гр.д.№1111/10г по описа на с.с.).

От анализа на доказателствения материал се установи, че РС правилно и законосъобразно е издал атакуваното разпореждане.Проверката на договора от 20.11.09г с нотариална заверка на подписите е извършена в съответствие с разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК. Несъмнено представеният договор попада в приложното поле на чл.417 ГПК(вж.т.3,пр.2 от цитираната норма) и е редовен от външна страна, както обосновано е приела и първата инстанция.Освен това чл.13 очевидно удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от 22 500лв на „ПМ-Л. 2005г” Е. срещу Р.М., натрупано за посочените пет месеца, вследствие неплащането на уговорената месечна вноска от 4 500лв, поради което наведените доводи за тяхната недължимост,респ.отсъствието на качеството длъжник - кредитор се явяват несъстоятелни.

Несъстоятелни са оплакванията за незаконосъобразност на атакувания акт, основани на нищожността на договора от 20.11.09г, както и доводите, черпени от чл.20, пр.3 от договора, тъй като,макар да се извличат от самият акт, касаят съществуването на вземането и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Тъй като не се установи длъжникът да е изпълнил така поетото парично задължение, то за кредитора безспорно възниква правен интерес и основание да иска незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист както за главницата, така и за разноските, което РС правилно и законосъобразно е уважил.

Впредвид горното атакувания акт следва да се остави в сила, като правилен и законосъобразен.

Искането за спиране на изпълнителното производство не следва да се разглежда, понеже първата инстанция се е произнесла, оставяйки го без уважение(вж.определение №7219/12.10.2010г на БРС) и липсват данни същото да е обжалвано.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №2958/27.04.10г на РС-Б. по ч.гр.д.№1111/10г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: