Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
гр. П.***, 03.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – П.***, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и с участието на прокурор Р. Р. от Окръжна
прокуратура - П.***, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД
№ 558 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка 72, ал. 4, изр. 2, предл.
второ от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на Ж.Л.Л.
– полицейски инспектор във Второ районно управление (РУ) към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) П.***, чрез пълномощника й главен юрисконсулт З.В., срещу Решение № 261 от 15.07.2020 г., постановено по АНД №
1793/2019 по описа на Районен съд П.***.
С обжалвания съдебен акт е отменена като
незаконосъобразна Заповед № 1920зз-467 от 19.10.2019 г., издадена от Ж.Л.Л. –
полицейски инспектор във Второ РУ към ОДМВР П.***, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа в
помещение за задържане на Първо РУ към ОДМВР - П.*** на лицето С.Б.Г. с ЕГН **********,***.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно.
Касаторът счита за неправилни изводите на районния съд за допуснати в
производството по издаване на процесната заповед съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и за противоречие на същата с
материалния закон. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Пледира,
че издадената заповед за задържане е законосъобразна, като издадена от
компетентен орган, при съобразяване на административнопроизводствените правила
и в съответствие с материалния закон. Моли съда да отмени първоинстанционното
съдебно решение и да отхвърли жалбата.
Ответникът по касационната жалба – С.Б.Г.,
чрез пълномощника си, адвокат К. Ч.*** от АК – С., в писмен отговор в срока по
чл. 213а, ал. 1 от АПК, изразява становище за неоснователност на жалбата и
излага подробни съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт на ОДМВР -
П.*** З.В., която поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Моли съда да
отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу заповедта
за задържане.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – С.Б.Г., редовно призован се явява лично и се
представлява от пълномощника си адвокат К.Ч. от АК - София, която оспорва
жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски и прилага списък на същите
по чл. 80 от ГПК.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П.*** счита
касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд
– П.***, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С Решение № 261 от 15.07.2020 г.
постановено по АНД № 1793/2019 по описа на Районен съд - П.***, е отменена Заповед
№ 1920зз-467 от 19.10.2019 г., издадена от Ж.Л.Л. – полицейски инспектор във
Второ РУ към ОДМВР - П.***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
4 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа в помещение за задържане
на Първо РУ към ОДМВР - П.*** на лицето С.Б.Г. с ЕГН **********,***.
За да достигне до извод за основателност
на оспорването районният съд е приел от фактическа страна следното:
На 19.10.2019 година, в гр. П.***, по
време на традиционното честване на Ден на града, около 20:50 часа, старши
полицейски инспектор в ОДМВР - П.*** възприел по станцията, че негови колеги -
също служители на ОДМВР П.***, имат нужда от съдействие по повод инцидент в гр.
П.***, ул. Брегалница. Полицейският служител незабавно се отправил към мястото,
където се намирал ресторант „Секвоя“. Там имало вече полицейски служители,
които разговаряли с лице от мъжки пол. Последните помолили лицето да се качи в
полицейския автомобил с оглед превеждането му в Първо РУ към ОДМВР - П.***, но
то оказало съпротива, направило опит да избяга от служителите на ОДМВР - П.***,
замахнало с лакът и нанесло удар на полицейски служител. Лицето било
транспортирано до Първо РУ към ОДМВР - П.***. То било без документи,
удостоверяващи неговата самоличност. След справка в системата „БДС“ се
установило, че това е С.Б.Г.. В 21:00 часа последният бил задържан в арестните
помещения на ОДМВР – П.*** за срок от 24 часа на основание чл. 72 от ЗМВР. Извършен
му бил личен обиск, за което бил съставен протокол за личен обиск на лице от
същата дата, както и била съставена, съпровождащата задържането декларация. На
20.10.2019 година С.Б.Г. бил освободен от арестните помещения на ОДМВР – П.***.
Образувано било Досъдебно производство № 652/2019 година по описа на 01 РУ към
ОДМВР - П.***.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, но при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие със закона.
Приел е, че в оспорената заповед или в
друг документ, съпровождащ административната преписка, не са посочени фактическите
основания за издаването й, тъй като описанието на фактическата обстановка в
заповедта се свежда до бланкетно отбелязване, че има данни за извършено
престъпление, че не се изпълнява подадено устно полицейско разпореждане, с
което са създадени пречки на полицейския орган да изпълнява задълженията си по
служба, като липсва препращане и към образуваното досъдебно производство.
Приел е още, че издаването на оспорваната
заповед категорично не допринася и за постигането на целите на издаването на
заповед за задържане – да се попречи на уличения да се укрие, да заличи улики
или да извърши друго престъпление, като по този начин осуети наказателното
преследване, каквито данни в процесния случай не били налице.
В обобщение, районният съд е достигнал до
извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма на
акт, което и във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице
и представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й, както и че
същата не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето, което също е
основание за отмяна. Тези изводи са мотивирали решаващия първоинстанционен
състав да отмени оспорения административен акт.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Решението е неправилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд П.***
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд, правилно и въз основа на събраните
доказателства, е установил фактическата страна на спора.
Настоящата
касационна инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи, като
счита за неправилни изводите както за порок на процесната заповед, поради липса
на фактически основания за издаването й, така и изводите, че издадената заповед
е нецелесъобразна.
Правомощието
по чл. 72, ал. 1 се упражнява от полицейски орган при наличие на една или
няколко хипотези, които се явяват материалноправни предпоставки за задържане в помещения
на МВР.
Не се
споделят изводите на решаващия първоинстанционен състав, че процесната заповед
е незаконосъобразна като немотивирана, поради непосочване в същата на
фактическите основания за нейното издаване.
Следва да
се държи сметка в настоящото производство, че заповедта е издадена при посочени
в същата три фактически, съответно правни основания за задържане на ответника в
помещения на ОДМВР – П.*** – чл. 72, ал. 1, т. 1; чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 72,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
За да е
налице основание за задържане в хипотезите на чл. 72, ал, 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, е необходимо
съответно: да са налице данни, от които да може да се направи обоснован извод,
че дадено лице е извършило престъпление; че конкретно лице, след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба, както и когато самоличността на дадено лице не е възможно да бъде
установена в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР.
Това са и фактическите
основания, посочени в процесната заповед. Не се споделят изводите на районния
съд за бланкетност на тази част на оспорвания акт в степен такава, че да е
налице самостоятелно основание за отмяна на издадена заповед за задържане. От
събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че лицето към
момента на задържането му е било без документи, удостоверяващи неговата
самоличност, както и че при опит на полицейските служители да го мотивират да
се качи в полицейския автомобил с оглед отвеждането му в Първо РУ към ОДМВР - П.***,
същият оказал съпротива, направил опит да избяга, замахнал с лакът и нанесъл
удар на полицейски служител. Във връзка с последното по делото са налице
доказателства и за образувано на 19.10.2019 г. Досъдебно производство № 652/2019 г. за
причинена телесна повреда на полицейския служител, ударен при изпълнение на
службата му от задържаното лице. Тези факти са приети за установени, както е посочено и в
решението, на база представената
по делото административна преписка и писмените доказателства, представени от
ответника по жалбата, приети като годно доказателство от решаващия първоинстанционен
състав.
При това
положение, по делото е категорично установено, въпреки че е прието обратно в
решението, че оспорваната заповед е основана в изложените фактически основания,
съдържащи се в съпътстващите я документи, част от административната преписка по издаването й – докладни, както
и част от тях, в протокол за разпит от образуваното досъдебно производство.
Не се
споделят и изводите на решаващия първоинстанционен състав, че процесната
заповед противоречи на целта на закона поради това, че същата не сочи на
конкретна цел, наложила задържането на лицето. Мотивите в тази част на решението, с
оглед тяхното съдържание, се възприемат и като отнасящи се до приложението на
материалния закон с оспорената заповед. В
тази връзка ще се отбележи, че в тази част на решението е обсъждано само
основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Касационният
състав счита, че както са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната заповед за
задържане, така и с издаването й е обслужена преследваната от закона цел.
От данните,
съдържащи се в доказателствата, част от административната преписка е установено по безспорен начин, че задържаното лице е
било без документи за самоличност, като по делото не се установява да е била
налице предвидената възможност за удостоверяване на същата по реда на чл. 70,
ал. 2 от ЗМВР чрез показания на повече от едно лице, познаващо С.Г., или
възможност да бъде приложен някой от другите способи за събиране на достоверни
данни за самоличността на Г. без същият да бъде задържан. Следователно било е
налице основание за задържане на лицето по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Във връзка
с горните обстоятелства служители на ОДМВР - П.*** са опитали да мотивират
лицето да се качи в полицейския автомобил с оглед превеждането му в Първо РУ
към ОДМВР П.***, при което същият е оказал съпротива и се е опитал да избяга, с
което съзнателно е попречил на полицейския орган да изпълни задължението си по
служба – основание за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
При
оказването на съпротива задържаното лице, което към този момент е с
неустановена самоличност, е нанесъл удар на полицейски служител. Във връзка с
това по делото са представени доказателства за образуваното на 19.10.2019 г. Досъдебно
производство № 652/2019 г. за причинена телесна повреда на полицейски служител,
при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 2, предл.
четвърто във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Налице е било и последното основание
за задържане на лицето – това, по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Правомощието по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се упражнява от полицейските органи при наличие на
посочените материалноправни предпоставки – съществуването на данни, че дадено
лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни в пълнота и
категорично да установяват по несъмнен начин вината на лицето. Достатъчно е да
са налице такива, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност
на конкретно лице към извършено престъпление, каквото в процесния случай се
установява от доказателствата по делото, като същевременно лицето, до момента
на отвеждане в помещенията за задържане на ОДМВР – П.***, е и с неудостоверена
самоличност. Тези данни, не доказателства,
следва единствено да са достатъчни, т. е. да са от такова естество, че
позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и неговата съпричастност
към извършеното деяние. Не е необходимо да са събрани категорични доказателства
за извършено престъпление. Без значение е и крайният резултат от образуваното
досъдебно производство. В процесния случай е нанесен удар на полицейски
служител и то от задържано лице без установена самоличност към момента на
отвеждане в помещенията за задържане на МВР. За нанесения на полицейския
служител е образувано и досъдебно производство. Това е било в достатъчна степен
основание за административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката. Прилагането на този вид мярка (задържане за
24 часа в помещение за временно задържане) е с цел да се предотврати
възможността за укриване, която в случая е била предпоставена вкл. от
неустановената самоличност на задържаното лице, както и от извършването на
друго престъпление, предвид установеното в хода на проведените оперативни
действия по случая във връзка с опазване на обществения ред, в несъблюдаването на който е
установено да е съпричастен и ответникът.
Изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните
изисквания на закона, поради което доводите в касационната жалба се явяват
основателни. Предвид горното, оспореното решение, валидно и допустимо, е незаконосъобразно и следва за бъде отменено.
Делото е
изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде
постановено решение по съществото на спора, с което, по изложените мотиви,
жалбата на С.Г. срещу заповедта за задържане, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото,, претендираното от ответника присъждане на съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
Жалбоподателят,
от своя страна, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани. Същевременно, съдът констатира, че при подаване на жалбата не е
изпълнено изискването на чл. 151, т. 4 от АПК и към нея не е приложен документ
за внесена държавна такса, която съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси,
за такси събирани от съдилищата е в размер на 70,00 (седемдесет) лева. С оглед на
това ОДМВР - П.*** следва да бъде осъдена да заплати същата по сметка на
Административен съд - П.***.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222,
ал. 1 от АПК, настоящият
касационен състав на Административен съд – П.***
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 261 от 15.07.2020 г., постановено по АНД №
1793 от 2019 по описа на Районен съд - П.***, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОХВЪРЛЯ
жалбата на С.Б.Г. с ЕГН **********,***, срещу Заповед за задържане на
лице № 1920зз-467 от 19.10.2019 г., издадена от Ж.Л.Л. – полицейски инспектор
във Второ РУ към ОДМВР – П.***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд – П.*** сумата от 70,00 (седемдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/