О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 32
гр. Бургас, 06.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шести януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2043 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20402/19.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №2999 от 13.11.2019г., постановено по гр.д.
№5778/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********,***, сумата от 1 659,19 лв.
(хиляда шестстотин петдесет и девет лв. и деветнадесет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 243,67 часа извънреден труд, представляващи
разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.07.2016 г.
- 30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 215,74 лв.
(двеста и петнадесет лв. и седемдесет и четири ст.), представляваща сборна
лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 30.10.2016 г. –
19.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 659,19 лв.,
считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00
лв. (триста и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ размер от
266,37 лв. (двеста шестдесет и шест лв. и тридесет и седем ст.).
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
На първо място се оспорва като
неправилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за процесния исков
период.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.
187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ,
ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен
или извънреден труд
е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не
допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР)
е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа
към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните
служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“
към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е
мотивирал извода, на който
основава решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация
на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в
платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Евентуално се
иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г.И.Р.,
чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото
е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и
при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към исковата молба
е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от
адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е
посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да представи
пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен
в него номер на делото, най-късно до насроченото за 20.01.2020г., открито
съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №2043 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Г.И.Р., ЕГН **********,***, да
представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за
производството пред въззивния съд в срок до 20.01.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.