№ 189
гр. Враца, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200663 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е второ по
ред след отмяна по касационен ред на Р№260118/30.12.20 г. по
НАХД№949/20 г. на РС-Враца с Р№206/18.06.21 г. по КНАХД№83/21 г. на
АС-Враца и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни
указания по приложението на материалния и процесуален закон. На свой ред
първоначалното съдебно производство по НАХД№949/20 г. на ВРС е било
образувано по жалба на М. П. Н. против НП №06-001241/11.09.20 г. на
Директора на Д“ИТ“-Враца, с което в качеството му работодател като ЧСИ,
за извършено нарушение и на основание чл.415, ал.1 КТ му е наложена глоба
в размер на 1500.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з., както и в
допълнително представена писмена защита се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
1
наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
Лицето Кр.Т. работела по трудов договор като служител при настоящия
жалбоподател-ЧСИ М.Н. до 13.04.20 г. , когато трудовото й правоотношение
въз основа на съответно сключен трудов договор било прекратено
едностраннно от работодателя. След прекратяване на трудовото
правоотношение, Кр.Т. подала жалба до Д“ИТ“-Враца с оплакване за
неизплатени трудови възнаграждения.По повод жалбата била извършена
първоначална проверка на работодателя от служители на Д“ИТ“-Враца-
св.Т.Г. и св.В.П.. При проверката били изискани и съответно представени от
работодателя множество писмени документи, в т.ч. ведомости за заплати,
протоколи, писмени обяснения и извлечения от ведомости, несъдържащи
подписи на Т. за получаване на ръка на 5 бр.трудови възнаграждения за м.10,
11 и 12.2018 г., както и за м.03. и 04.20 г. Въз основа на събраните
документи, служителите на Д“ИТ“-Враца приели, че настоящият
жалбоподател в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си
към служителката Т. за изплащане на месечните трудови възнаграждения за
горепосочените 5 месеца, поради което и с протокол №2018862/09.07.20 г.
дали задължителни предписания за изплащането им. В този протокол
предписанието словесно е формулирано като 5 отделни предписания по точки
от 1 до 5, диференцирани според дължимия месец, година и размер и с даден
срок за изпълнение по всяка точка -07.08.2020 г. Въпросният протокол е бил
съставен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис. От негова страна
предписанията не са били обжалвани по реда на АПК, нито е искана
възможност за удължаване на срока на изпълнение. В дадения срок
указанията са останали неизпълнени.
Същевременно недоволна от резултатите от първоначалната проверка,
Т. подала втора жалба до ГД“ИТ“-София, по повод на която служители на
Д“ИТ“-Враца-св.Ц.Т. и К.П. извършили повторна проверка за последващ
2
контрол относно изпълнението на предходно дадените предписания. В
рамките на тази втора проверка, жалбоподателят не представил никакви нови
доказателства, удостоверяващи изпълнението на предписанията, т.е., че е
изплатил на Т. инкриминираните 5 бр.месечни трудови възнаграждения.Само
били предоставени наново, презаверени с „вярно с оригинала“
предоставените при първоначалната проверка документи.
При тези резултати и констатации от проверката срещу жалбоподателя
бил съставен АУАН№06-001241/31.08.20 г. за нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
АУАН е съставен присъствено и връчен лично на жалбоподателя с вписани
възражения, че „не е съгласен с констатациите“.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения,
които са били счетени за неоснователни от АНО и е последвало издаването на
обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1500.00 лв.
на основание чл.415, ал.1 КТ.
Към момента на приключване на настоящето съдебно производство,
дадените предписания остават неизпълнени, като същевременно К.Т. не е
предявявала гр.иск пред граждански съд по реда на КТ с предмет- процесните
5 бр. „неизплатени“ месечни трудови възнаграждения.
Изложените до тук фактически положения, свързани с хронологията на
събитията, отношенията между работодателя и служителката, проведени
проверки от компетентните органи и издадени актове, в случая не са спорни
между страните и се установят еднопосочно от всички събрани гласни и
писмени доказателства- св.показания на Ц.П., К.П., В.П. и Т.И., цитираните
жалби, протоколи за проверка, извлечения от ведомости, протоколи за
изплащане на заплати, справка от деловодната програма на ВРС за липса на
образувани гр.дела по повод случая и др.
В конкретния казус спорен и проблемен остава единствено въпроса за
това дали процесните 5 бр.месечни трудови възнаграждения на Т. са й били
изплатени и кога, съответно било ли е необходимо и дължимо изпълнението
на дадените предписания от Д“ИТ“-Враца за това изплащане. Спорът е
обусловен от поддържаната в хода на цялото административно-наказателно
производство позиция на жалбоподателя, че всички трудови възнагражедния
на служителите, в т.ч. и тези на Т. са били своевременно изплащани на ръка
съобразно предвидените в трудовите договори срокове, като липсата на
3
подписи във ведомостите за изплащане се дължат на вътрешната организация
на работа и съответни технически пропуски. В този смисъл дадените от
Д„ИТ“-Враца предписания изначално не са подлежали на изпълнение.
По повод тези възражения и твърдения, тук е мястото настоящият
съдебен състав изрично да подчертае следното:
В случая административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл.415, ал.1 КТ за неизпълнение на
задължително предписание по чл.404, ал.1,т.1 КТ. Това задължително
предписание представлява принудителна административна мярка, подлежаща
на самостоятелно обжалване по реда на АПК. По делото няма данни същото
да е било оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред.
Последица от необжалването е влизане в сила на предписанието, с което е
преклудирана и възможносттта да се релевира инцидентно неговата
незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН, както в случая, правно значим и подлежащ на изследване е единствено
факта на неизпълнение на влязлото в законна сила предписание, като
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
работодателя-негов адресат, съгласно чл.415, ал.1 КТ. Отрицателна
предпоставка за това ангажиране би била само отмяната на предписанието от
горестоящ административен орган или от съда, тъй като само тогава
изпълнението би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице и
въобще не е предприемано каквото и да е оспорване на предписанията от
страна на жалбоподателя откъм законосъобразност и обоснованост, поради
което и предписанията като влезли в сила, са подлежали на изпълнение по
начин и в срок, посочени в тях. В този смисъл всички възражения на
жалбоподателя за недължимо изпълнение на конкретните предписания,
поради това, че същите са били изпълнени /т.е. трудовите възнаграждения са
били изплатени/ още преди даване на предписанията, в случая се явяват
несъотносими към предмета на настоящето съдебно производство. Все в този
смисъл не подлежат на обсъждане като ирелевантни и несъотносими към
предмета на доказване, ангажираните в подкрепа на тези възражения и
твърдения гласни и писмени доказателства от жалбоподателя. В обобщение
може да се каже, че в случая се касае до изцяло и изначално погрешно избран
правен подход и реализация на правото на защита откъм процесуална
4
стратегия, форма и основания за обжалване на съответните административни
актове.
При така установеното от фактическа страна въз основа на
гореизложения доказателствен анализ и при съобразяване на задължителните
указания на касационната инстанция в отменителното й решение, досежно
приложението на процесуалния и материален закон, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект, настоящият съдебен състав не констатира
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му:
Процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално
компетентни органи; АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. дата/период на извършване на нарушението,
ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните
съставомерни елементи и нарушената законова норма. Налице е и
съответствие между текстовото описание на нарушението, дадената му
цифрова квалификация и приложената санкционна норма.
От материално-правна страна също не се констатират формални
нарушения във връзка с правната квалификация на нарушението и
санкционирането му с единна санкция в АУАН и НП, доколкото в
отменителното решение на АС-Враца липсват подобни мотиви и указания.
Едновременно с това по делото безспорно се установи, че в рамките на
дадения срок за изпълнение на посочените в протокола от 09.07.20 г.
задължителни предписания до 07.08.20 г., както и към момента на
извършване на повторната проверка на 31.08.20 г., жалбоподателят, в
качеството си на работодател не е изпълнил тези задължителни предписания.
За това си поведение жалбоподателя следва да понесе административно-
наказателна отговорност на основание чл.415, ал.1 КТ.
При определяне размера на следващата се административна санкция,
която следва да се наложи за извършеното нарушение и при отчитане на
всички релевантни обстоятелства по чл.27 ЗАНН, АНО коректно и адекватно
е наложил такава в предвидения законов минимум от 1500.00 лв.
При така изложените съображения, обжалваното НП като
законосъобразно, правилно и обосновано следва да бъде потвърдено изцяло.
5
При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете първоинстанционни производства в общ размер на 200.00 лв.
Предвид на всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001241/11.09.20 г. на
Директора на Д”ИТ”-Враца, с което на М. П. Н. от гр.Враца, с
ЕГН:**********, в качеството му на работодател е наложена глоба в размер
на 1500.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.415, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА М. П. Н. от гр.Враца, с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на
ИА”Главна инспекция по труда” разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6