О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
09.02.2017г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VIIгр. състав в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия БАНКОВА гр.дело
№854 по описа за 2017г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по депозирана искова молба от В.Н. *** против Д.Д. и Х.Т. – съдии
при ПлРС.
Според изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца е видно, че са
наведени доводи за незаконосъобразност на съдебен акт, постановени от сочените
ответници в производствя по заповедни
производства по подадени заявления на ТЕЦ-Плевен.
Когато са налице настъпили вреди при
неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се
поема от Държавата по реда на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в
него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца, за да може
да се приеме, че съдът е сезиран с иск, намиращ правното си основание в този
закон.
След като в случая твърдените
действия не попадат в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, съдът приема, че искът е предявен по общия ред на
непозволеното увреждане по ЗЗД
и следва да намери правното си основание в чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че така предявената
искова претенция се явява недопустима, като съображенията за това са следните :
Ищецът е изложил твърдения, че правопораждащите факти за правото му на
обезщетение произтичат от вреди, причинени от съдия при Плевенски районен съд
във връзка със заеманата от него длъжност и са свързани с изпълнението на
служебните му задължения. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 132, ал.1 от Конституцията, изложените
от ищеца факти са обхванати от функционалния имунитет, което е пречка за
развитие на допустимо производство. Съгласно сочената Конституционна разпоредба
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се
установява с влязла в сила присъда.
Гражданската неотговорност по чл. 132, ал.
1 от КРБ за магистратите, прави сочените ответници, процесуално
ненадлежна страна да отговоря по предявената срещу тях искова претенция, а
принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на
ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.
Защитата срещу незаконосъобразни
съдебни актове се осъществява по реда на инстанционния контрол, иницииран с
подадена в законоустановения срок жалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че следва да се прекрати производството по гр.д.№854/2017г. по описа на ПлРС,
поради недопустимост на исковата претенция.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№854/2017г. по описа на ПлРС, поради недопустимост на
предявеният от В.Н. *** против против Д.Д. и Х.Т. – съдии при ПлРС иск.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: