№ 287
гр. Пещера, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100136 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Брацигово, ул. ******, против „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********
гр.София,бул."Цариградско шосе"115 Е,ет.5 управител Н. П. П., с която са
предявени следните искове:
иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№1187246/15.11.24г., сключен със „Сити Кеш"ООД, на основание
чл.26,ал1,пр.1от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,г.1 от ЗПК,поради
противоречие със закона;
при условията на евентуалността да се обяви за недействителна клаузата
по чл.11 от Договора за потребителски кредит №1187246/15.11.24г.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Сити
Кеш"ООД е сключен Договор за потребителски кредит №1187246/15.11.24г.,
по силата на който ответникът „Сити Кеш"ООД е предоставил на ищцата М.
П. К. кредит в размер на 800,00 лв. за срок от 5 месеца. Поддържа се, че
заемната сума е усвоена от ищцата. Между страните бил уговорен годишен
процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 55,15 % и фиксиран
годишен лихвен процент (ГЛП) 45 % .
Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора е предвидено обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция по избор на кредитополучателя, което
следва да се предостави в 3- дневен срок от сключване на договора. При
неизпълнение на чл. 5 от договора за кредит – предоставяне на обезпечение ,
кредитополучателят дължи на основание чл. 11 от договора за кредит
неустойка в размер на 343,64лв.
1
Ищцата счита, че предвидената клауза за неустойка и клаузата, с която
се начисляват допълнително разходи е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от
ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са
спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.
1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за
потребителски кредит лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни
стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент,
записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването му.
Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил неустойката в размера на ГПР.
Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният
размер на ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва
Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, водещо до нищожност на Договора за заем, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил
изисванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за
длъжника.
Посочването в Договора за заем на ГПР, който не е реално прилаганият
в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за
точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, то целият договор за заем е недействителен.
Сочи, че клаузата на чл.11 във вр. чл. 5 от Договора за потребителски
кредит е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП
и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Сити Кеш"ООД, в който твърди, че исковата молба е
допустима , но неоснователна.
Оспорва твърдението на ищцата, че клаузата за неустойка в Договора за
потребителски кредит е нищожна. Поддържа, че Договора за потребителски
кредит е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
2
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на
ищцата, че с Договора за потребителски кредит се нарушават изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като излага конкретни доводи в тази насока. По изложените съображения
ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание не се явяват страните, излагат съображение по
същество с писмени молби по делото и претендират разноски.
С оглед становищата на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че: 1) между ищцата М. К. и ответника „Сити Кеш"ООД е
сключен Договора за потребителски кредит №1187246/15.11.2024г по силата
на който ответникът „Сити Кеш"ООД е предоставил на ищцата М. К. сумата
от 800,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
По делото е представен Договор за потребителски кредит
№1187246/15.11.2024г по силата на който ответникът „Сити Кеш"ООД е
предоставил на ищцата М. К. сумата от 800,00 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите от 55,15 %, като
погасяването на кредита се извършва на 5 месечни вноски, съгласно
приложен към договора погасителен план.
Съгласно чл. 11 от процесния договор ищецът М. К. дължи неустойка в
размер н 343,64 лв., в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и
условията, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора. Неустойката се
начислява автоматично и се дължи с месечните вноски.В чл. 5 от договора е
предвидено, че вземането по него се обезпечава с поръчителство или банкова
гаранция.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
3
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави.
Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите
нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия
случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение разходите по кредита.,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Уговаряне на неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер,
чиято стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение,
съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение
всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
4
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено в
ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по- малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По
този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по Договора за кредит и реалните
разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за кредит
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Последното не се оспорва от ответника, като същият
твърди, че неустойката не следва да се включва в ГПР, поради което и не е
включена / становище застъпено в отговора му/ .
Умишленото невключване на неустойката в ГПР по Договора за кредит
обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо предявения иск се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена
държавна такса. Други разноски не се доказват да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между М. П. К., ЕГН
**********, и „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********
гр.София,бул."Цариградско шосе"115 Е,ет.5 управител:Н. П. П. Договор за
потребителски кредит №1187246/15.11.2024г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.
П. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата в размер на 50,00 лв. за държавна такса по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сумата за държавна такса съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК може да бъде
платена в полза на М. П. К. ЕГН ********** ЧРЕЗ ИЗИ ПЕЙ / л. 63 от
делото/ .
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6