Решение по дело №136/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 436
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500136
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

I-54

 

13.04.2020г., град Бургас

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на четвърти март две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                                       мл.с. Марина МАВРОДИЕВА

 

при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 136 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от Г.С.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. Росен Диев с адрес за връчване гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 2,  против Решение № 2809/01.11.2019г. по гр.д. № 2641/2019г. по описа на РС Бургас, с което е прието за установено по предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, че ответникът Г.С.Г. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата 708,45 лв. (седемстотин и осем лв. и четиридесет и пет ст.), представляваща неплатена главница по Договор за кредитна карта на физически лица № ***/****.2012 г. и Анекс № 1 към него от ***.2013 г., сключени между „УниКредит Булбанк“ АД и ответника, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 3629/08.10.2018 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7156/2018 г. на БРС, както и ответникът е осъден да заплати разноски.

С въззивната жалба решението се намира за недопустимо, евентуално за неправилно. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, тъй като „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не било валидно представлявано и исковата молба била нередовна. Излага подробни съображения, че упълномощаването на юрисконсулт от адвокатско дружество „Иванов и Денев“ противоречи на разпоредбите на Закона за адвокатурата като за да е валидно упълномощаването следвало упълномощеното адвокатско дружество да упълномощи друг адвокат и ЗА не предвиждал възможност адвокатското дружество да преупълномощава лица, които не притежават качеството на адвокат, липсвало и необходимото съгласие на клиента. По тези съображения счита, че постановеното решение е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Излага съображения и за неправилност на обжалвания акт като изразява несъгласие с извода на съда, че кредитът не трябвало да се обяви за  предсрочно изискуем. В този смисъл сочи, че с пар. 1, т. 1 от Анекс № 1/***.2013г. към Договор за кредитна карта № ***/****.2012г. страните договорили кредитът да се преоформи в потребителски кредит. Самият ищец представил уведомление изх. № ***/***.2018г. до ответника, с което го информира, че задължението е изцяло и незабавно предсрочно изискуемо, но друг бил въпросът, че липсвали доказателства уведомлението да е достигнало до знанието на длъжника. В пар. 9 от посочения по-горе анекс било предвидено, че при пълно или частично неплащане на парично задължение по кредита, цялата непогасена част от кредита, ведно с лихви за просрочие, автоматично ставали предсрочно и незабавно изискуеми. Позовава се на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., че банката следва да е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди датата на издаване на заповед за изпълнение. В случая липсвало валидно уведомяване на длъжника. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не можело да се счита за валидно обявяване на предсрочна изискуемост. Ето защо счита, че банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не било налице изискуемо вземане за заявените суми. По тези съображения моли решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, а в случай, че не се намерят основания за обезсилване, обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок, от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса, поради което същата се счита за редовна и допустима.

В срок е постъпил писмен отговор от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД чрез адв. Недялка Капитанова АК Стара Загора (общо пълнм. л. 22 от въззивна инстанция и л. 44 от първа инстанция), преупълномощена от „Иванов и Денев – адвокатско дружество“, представлявано от управляващи съдружници адв. Жельо Денев и адв. Иван Иванов, адвокатското дружество като пълномощник на ЕОС МАТРИКС ЕООД (пълнм. л. 41 от първа инстанция), с който въззивна жалба се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Относно възраженията за недопустимост на решението, представителят – адвокат, потвърждава всички извършени действия от юрк. Паолина Йовчева като последната към днешна дата била вписана като адвокат в АК Стара Загора и в този смисъл намира възраженията във въззивната жалба за неоснователни. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че „Уникредит Булбанк“ АД е предоставило на Г.С. сума в размер на 1500 лева като кредитът следвало да се погаси в срок до 28.02.2016г. На 20.11.2013г. бил сключен Анекс № 1 към кредитна карта за физически лица № ***/****.2012г. между „Уникредит Булбанк“ АД и Г.Г. като кредитополучател, З. Т.като поръчител и П. Ц.като втори поръчител, по силата на който договорът за трансформирал от кредитна карта в потребителски кредит с разрешен лимит 1500 лева. Съгласно т.2.3 погасеният размер по кредита бил 785 лева като към датата на подписването оставащия размер на неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата бил 715 лева. Длъжникът поел задължение да възстанови оставащата сума ведно с начислени лихви, такси, комисионни и условия и срокове, регламентирани в анекса. Вноските били с падеж 20 –то число на месеца считано от 20.11.2013г. до 20.02.2015г. След сключване на анекса били погасени част от вноските и оставало задължение в размер на 964,24 лева, от които 708,45 лева главница и 255,79 лева договорни лихви. На 20.02.2015г. задълженията по договора окончателно падежирали. Вземането на „Уникредит Булбанк“ АД към длъжника било закупено от ищеца чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015г. Сочи, че ищецът не се позовава на института на предсрочна изискуемост, налице бил обективния факт на неплащане след настъпване на крайния срок за плащане 20.02.2015г., поради което вземането било изискуемо. Поддържа, че с обжалваното решение съдът е обсъдил всички възражения на ответника. Излага подробни съображения, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което моли да се потвърди. В условията на евентуалност, ако се отмени решението и се уважи въззивната жалба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  Представя пълномощно. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция страните редовно призовани, не изпрашат процесуален представител.

С постановеното решение БРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Прието е, че страните не спорят относно сключването и валидността на процесния договор за кредит между ответника и „УниКредит Булбанк“ АД, нито че по него е налице дължима от ответника главница в размер на 715 лв., каквато е исковата претенция. Установил е, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към ответника е прехвърлено на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 21.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, като ответникът не е оспорил валидността и на този договор. Счел е, че ответникът е редовно уведомен за цесията, тъй като уведомлението за цесията е редовно връчено на ответника като приложение към исковата молба, което обстоятелство е взето предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК и уведомлението за цесията изхожда от лице, което е било упълномощено да уведомява длъжниците за цесията от името на цедента. За неоснователно е счетено възражението за нередовното уведомяване за обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като в случая ищецът не твърди предсрочна изискуемост, а в исковата молба изрично е заявено, че вземанията са станали изискуеми с настъпването на крайния падеж по договора. Видно от Анекс № 1 към договора за кредитна карта, с който кредитът е преоформен в потребителски, в т. 7 изрично е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.02.2015 г., както и че погасителните вноски са дължими ежемесечно през периода от 20.11.2013 г. до 20.02.2015 г., т.е. към датата на  подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2018 г. крайният падеж на задълженията на ответника по договора за кредит е настъпил, предсрочна изискуемост на кредита не е била обявявана и не е следвало да му бъде връчвано уведомление в този смисъл. За неоснователно е счетено и последното възражения на ответника, а именно че вземането е погасено по давност, тъй като в случая приложение намира общата 5-годишна погасителна давност, а вземането на банката, което е било прехвърлено на ищеца, е станало изискуемо с настъпване на крайния падеж по договора за кредит – на 20.02.2015 г., съответно погасителната давност по отношение на това вземане изтича на 20.02.2020 г. и към момента очевидно не е изтекла.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира, че постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и този състав изцяло споделя мотивите на БРС от фактическа и правна страна и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Относно въведените с въззивната жалба възражения съдът намира следното:

Принципно правилни са изложените във въззивната жалба възражения, че с извършеното преупълномощаване от адвокатското дружество на юрисконсулт, който да представлява юридическото лице упълномощител се нарушават разпоредбите на ЗА и на чл. 32 ГПК. В чл. 32, т. 1 ГПК е предвидено, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите, а в т. 3 - юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и едноличните търговци. Пълномощникът на юридическото лице трябва да отговаря на едно от посочените изисквания, за да може да осъществява представителство по пълномощие пред съда. Надлежната представителна власт в съдебното производство е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия. В случаите, когато  клиентът е упълномощил  за представителство пред съда адвокатско дружество, то последното реално осъществява представителството чрез преупълномощен адвокат, който по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК е  надлежния процесуален представител. В случая исковата молба е подадена от юрисконсулт, за когото липсват доказателства да е правоспособен юрист с юридическо образование, както и да е в правоотношение с юридическото лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ето защо подписалата искова молба юрк. Паолина Йовчева не попада в кръга на чл. 32, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което към датата на предявяване на иска е налице ненадлежно процесуално представителство. В течение на производството обаче, лице, което има представителна власт, съгласно представените пълномощно л. 41, л. 44, л. 78 от първа инстанция и л. 22 от въззивното производство – адвокат Недялка Капитанова, е потвърдило всички извършени до момента процесуални действия. В представеното пълномощно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в полза на Адвокатско дружество Иванов и Денев изрично се съдържа възможност адвокатското дружество да преупълномощава с правата по пълномощното юрисконсулти, адвокати и/или адвокатски дружества. Съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Независимо, че представителството не е било осъществено надлежно съгласно разпоредбата на чл. 32 ГПК с извършеното потвърждаване действията са потвърдени от надлежен процесуален представител и същите са извършени при наличието на валидна представителна власт. Ето защо и решението е постановено при наличието на всички процесуални предпоставки и съдебният състав го намира за  допустимо.

Съдебният състав не споделя възраженията относно неправилност на съдебното решение, тъй като не било надлежно упражнено правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем. Кредиторът – ищец с исковата молба по чл. 422 ГПК не се позовава на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а на настъпил краен падеж за плащане на задължението. Първоначално с подписания договор за кредит страните са определи краен срок за погасяване на кредита 28.02.2016г. С Анекс № 1 страните са преоформили кредита в потребителски като са определили краен падеж за изплащане до 20.02.2015г. Датата на падежа за изплащане на задължението несъмнено е настъпила. Пред въззивна инстанция ищцовото дружество също поддържа, че не се позовава на предсрочна изискуемост и не претендира последиците на такава, а че е настъпил падежа за плащане на задължението и претендира заплащане на неизплатена част от главница. Ответникът не оспорва, че е получил сумата по кредита, не представя доказателства сумата да е върната в предвидения между страните краен срок за заплащане на задължението – 20.02.2015г., признава, че е налице остатък за плащане 715 лева, който факт е обявен за безспорен между страните с доклада по чл. 146 ГПК, не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че задължението е погасено, поради което и този съдебен състав намира, че искът е доказан по основание и по размер и следва да се уважи за претендираната главница. По изложените съображения обжалваното решение като валидно допустимо и правилно следва са се потвърди изцяло.

На основание чл. 81 ГПК съдът дължи поизнасяне по разноските. С оглед изхода на спора право на разноски съгласно чл. 78 ГПК има само въззиваемото дружество, но тъй като липсва искане за присъждане на разноски пред въззивна инстанция, такива не се дължат.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Воден от горното, Окръжен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  Решение № 2809/01.11.2019г. по гр.д. № 2641/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.мл.с.