ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500115 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България” №49, бл.53 Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Радина Иванова.
Обжалва се разпореждане №14833 от 14.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№7663/2022 на
Районен съд- Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжника С. Л. И. за
сумата от 90.31 лв., представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 20.11.2021г. до 20.08.2022г.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя, че съдът е излязъл извън
обхвата на дължимата проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че изменението на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не изключва това негово становище. При първата хипотеза на
нормата била необходима преценка дали по предвидения процесуален ред конкретната
клауза е обявена за неравноправна, какъвто не бил настоящия случай. При втората хипотеза
следвало да се прецени дали от събраните доказателства може да се направи обоснован
извод, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, като доказателствата
следвало да бъдат подведени под нормата на чл.143 ЗЗП, което не било сторено от районния
съд. Според частния жалбоподател, районният съд не е направил задълбочен анализ на
кумулативните критерии за неравноправна клауза: 1/ клауза, която е сключена във вреда на
потребителя; 2/клауза , която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
1
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и доставчика и потребителя. Развити са подробни съображения, от които според
жалбоподателя следва извод, че не са налице нарушения на законодателството в областта на
потребителското кредитиране.
Относно претенцията за договорно възнаграждение се сочи, че на длъжника е бил
предоставен Стандартен европейски формуляр- с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит, както и с преди сключването на самия договор за кредит. Заявителят
предоставил преддоговорна информация във форма съгласно ДПК и във формуляра били
посочени същите параметри, както в ДПК. Длъжникът декларирал, че е получил екземпляр
от договора, изписал имената си и се подписал. Изготвен бил и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, който бил връчен на ответника, ведно с договора. Процесният договор отговарял на
всички императивни изисквания на закона. Всички параметри били описани на ясен и
разбираем език. Задължение на длъжника било да прочете договора, запознавайки се
подробно със съдържанието му, а ако не разбира част от него- да се обърне към кредитния
инспектор за разяснения и допълнителни обяснения, да се консултира за последиците от
същия и евентуалното неизпълнение, като едва след това да го подписва. В случая
длъжникът не бил обективирал желание да се откаже от договора. Заявява, че според него
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи
на добрите нрави. Изтъква, че старата съдебна практика, според която възнаградителна
лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави,
била преосмислена, предвид измененията на ЗПК и новелата на чл.19, ал.4 ЗПК, приложима
към договорите, сключени след приемането . Заявява също, че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже бил уговорен
фиксиран лихвен процент. В случая била спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Така, по аргумент от чл.145, ал.2 ЗПП следвало, че уговорката за лихва не представлява
неравноправна клауза, а поведението на кредитора не било недобросъвестно.
По тези съображения намира, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен и моли да
бъде отменен, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за
отхвърлената част от заявлението за възнаградителната лихва. Претендират се деловодни
разноски за настоящото производство- държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №7663/2022 по описа на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи
2
Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника- юрисконсулт Петрова.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С. Л. И. за сумата от
1165.87лв., включваща: 458.73лв. главница по договор за потребителски кредит, сключен
между страните на 21.09.2021г.; 90.31лв., представляващи договорно възнаграждение за
периода от 20.11.2021г. до 20.08.2022г.; 136.36 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст;318.18 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Флекси, неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на взменето-30 лв.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Изложени са още доводи, че кредитът следвало да бъде погасен за срок от 11 месеца, на
вноски от по 100.36 лв. с падежна дата всяко 20-то число от месеца. Съгласно Общите
условия към договора длъжникът дължал и договорно възнаграждение, предварително
определено в договора, разсрочено във времето, като същото е в размер на 90.31 лв.
Страните сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за
които длъжникът също дължал възнаграждение, неизплатената част от което за пакет Фаст е
136.36 лв. и за пакет Флекси 318,18 лв. Длъжницкът не изпълнили задължението по
договора-направил е една погасителна вноска и изпаднал в забава, съгласно погасителния
план. Забавата /просрочие повече от 14 дни/ датирала от 05.12.2021 г. Крайният срок за
погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит изтекъл на 20.08.2022г.
Затова за заявителя възникнал правен интерес да потърси по съдебен ред остатъчната
непогасена главница, непогасеното договорно възнаграждение; остатъчното непогасено
възнаграждение за пакета допълнителни услуги, в заявените в заявлението размери.
Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и
ДПК, ОУ към него, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
погасителен план към договора.
Районният съд е издал заповед № 3823/14.22.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението, както и за част от разноските.
С обжалваното разпореждане № 14833/14.12.2-22г. е отхвърлено заявлението в частта
относно претенцията за възнаградителната лихва, както и за възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги.
Изложени са съображения, че клаузата за уговорената възнаградителна лихва в размер на
40,90 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава значително
трикратния размер на законната лихва /когато задължението не е обезпечено/, което
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението в тази му част.
Съдът е приел също, че претендираните суми за възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги следва да се отхвърлят, тъй като в тази му част искането противоречи
на закона- чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Посочил е също, че клаузата от договора, предвиждаща
дължимостта на тази сума е и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Пред въззивната инстанция производството е само по отношение на възнаградителната
3
лихва от 90.31 лв.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна по следните съображения:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с
правомощия да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т.3 от същата разпоредба
/нова, приета ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на ЗПК, поради което съдът е задължен служебно да следи за
спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил тези свои
задължения районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил
съдопроизводствените правила, като неправилно счита жалбоподателя.
Въззивната инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че изводът на районния съд, че
уговорената от страните годишна договорна лихва в размер на 40,90 % противоречи на
добрите нрави, понеже надхвърля трикратния размер на законната лихва, почива на съдебна
практика, която не е актуална. Същата е постановена по времето, когато в закона липсваше
законоустановена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити /т.е.
липсваше императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва/,
поради което единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този
въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Понастоящем
обаче, такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в
чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава посочения размер, тоест е
договорена в рамките на закона, основателно е оплакването в жалбата, че същата не може да
противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи
на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави. Освен това,
съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките
между страните, които касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен случай
договорът не би бил сключен.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за
сумата от 90.31 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.11.2021г.
до 20.08.2022г е неправилно и незаконосъобразно Същото следва да бъде отменено, като
вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за
тази сума.
С оглед изхода на делото искането за разноски е основателно и следва да се присъдят
разноски в размер на 65 лв. за въззивната инстанция, която сума включва 15 лв. д. такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
4
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против длъжника С.
Л. И. с ЕГН ********** от *** и за сумата от 90.31 лв. /деветдесет лв. и 31 ст./,
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от от 20.11.2021г. до
20.08.2022г по договор за потребителски кредит № 400005893139 от 21.09.2021г., както и
за сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лв./, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.
№115/2023 по описа на Бургаския окръжен съд.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски пред
въззивната инстанция, както и за даване на указания на заявителя да предяви осъдителен иск
за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5