РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110211385 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на В. Е. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. Д.
на ул. *************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска
колегия, срещу наказателно постановление №***************** издадено на 10. VI. 2024
година от Началничка на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ**************** със седалище и адрес на
управление в гр. ****************
Жалбопоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесното
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. На жалбоподателя не било
известно, че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация. Затова не
могло да се приеме, че е действал виновно – същият не съзнавал, че извършва
общественоопасно действие. Деянието съставлявало формално нарушение, извършено при
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс във връзка с
чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания. Нарушението не било
подробно описано в наказателното постановление.
1
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, нито се представлява.
Представени са писмени бележки.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна, юрисконсулт Силвия
Георгиева Михайлова, не се явява в открито съдебно заседание. Представя становища, с
които иска присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
На 16. II. 2015 година в гр. София жалбоподателят в настоящото производство
сключва с „Х.“ ООД с ЕИК************** трудов договор №331, представен по делото
от работодателя с писмо, постъпило в съда на 03. ХII. 2024 година. По силата на
договора жалбоподателят заема длъжността “оператор инсталация за размесване на бетон”.
„Хидробетон“ ООД с ЕИК****************** е собственик на товарен автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Кади“ с регистрационен №************. На 18. XII. 2023
регистрацията на превозното средство е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, според данните от наказателното постановление.
30
На 25. I. 2024 година около 16 часа, след прекратяването на регистрацията,
жалбоподателят управлява моторното превозно средство в гр. София по бул. „Тодор
Александров“ с посока на движение от ул. „Одрин“ към бул. „Константин Величков“. При
достигане на кръстовището с ул. „Алдомировска“ жалбоподателят реализира
пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост. На място се
явява Илиян Ангелов Илиев, младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на
въззиваемата дирекция. Същият установява, че жалбоподателят управлява нерегистрирано
моторно превозно средство. Приема, че е извършано административно нарушение при
условията на непредпазливост и съставя акт за установяване на административно
нарушение.
Жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства:
прокурорско постановление;
трудов договор и длъжностна характеристика на жалбоподателя;
заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 30. VIII. 2016 година;
справка за нарушител/водач;
заповеди.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
2
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Извършването на деянието не се оспорва и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 25. I. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – И. А. И. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши
автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в
присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. Няма
данни жалбоподателят да се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
На 22. IV. 2024 година Софийската районна прокуратура отказва да образува
досъдебно производство по случая с представено по делото постановление по прокурорска
преписка №16704 по описа за 2024 година. Със същото постановление е наредено препис от
него заедно с акта за установяване на административно нарушение да се изпрати на
въззиваемата дирекция за преценка извършено ли е административно нарушение.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началничката
сектор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи на 10. VI.
2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 предложение I от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 31. VII. 2024 година, а жалбата постъпва в регистратурата на
наказващия орган на същата дата.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на
Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните
3
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните
нарушения и наказания, считано от издаването на прокурорското постановление.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства, се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство с прекратена регистрация, собственост на работодателя му. Извършването на
деянието не се оспорва от жалбоподателя. По делото не се събраха обаче доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било известно на жалбоподателя. Налице са данни за
служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по
аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата).
В постъпилата справка обаче няма данни собственикът да е уведомяван за
предприетите действия по служебна дерегистрация. До извършването на проверката от
актосъставителя за него е било известно единствено обстоятелството, че срокът за
пререгистрация е изтекъл. Затова и е съществувала обективна възможност да съобрази само
посоченото обстоятелство и в контекста на забраната за управление и да уведоми работника
си за него. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на
изпълнителното деяние: касае се за отговорност на физическо лице, затова въпросът е от
значение за решаването на делото.
Доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си в какъвто смисъл е
и съдебната практика:
Решение №3115, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №863 по
описа за 2013 година от VI касационен състав;
Решение №4292, постановено на 27. VI. 2013 година по административно дело №4340
по описа за 2013 година на II касационен състав;
Решение, постановено на 29. VI. 2009 година по касационно наказателно дело с
4
административен характер №2821 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5485 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение, постановено на 20. XII. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №6110 по описа за 2008 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5488 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение №202, постановено на 09. I. 2013 година по административно дело №8671 по
описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №2659, постановено на 22. IV. 2013 година по административно дело №11623
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав, и редица други.
В тази насока е и застъпеното от Софийски градски административен съд принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства, в какъвто смисъл
са:
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №4913 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №6959, постановено на 15. XII. 2012 година по административно дело №6963
по описа за 2012 година от II касационен състав;
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №6429 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №4793, постановено на 12. VII. 2013 година по административно дело №5987
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №5192, постановено на 24. VII. 2013 година по административно дело №176
по описа за 2013 година от XIV касационен състав и други.
Затова и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното
деяние, остава недоказана, съответно – възражението от жалбата се явява основателно,
включително и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на
ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.
5
В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло
обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя. Искане в такъв
смисъл обаче не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ОТМЕНЯ наказателно постановление
№**************, издадено на 10. VI. 2024 година от Началничка на група в Отдел
„Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ***************** със седалище и адрес на управление в гр.
***************, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение I от Закона за
движението по пътищата на В. Е. В. с ЕГН**********, живеещ в гр.
*****************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска
колегия, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста)
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6