№ 49590
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110152157 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД срещу „Артел-22“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза като съдът намира, че не са необходими специални знания за
изчисляване на размера на законната лихва, поради което искането следва да бъде оставено
без уважение като ненеобходимо.
Ответникът е релевирал искания да бъдат изискани и приложени за послужване ч.гр.
дело № 829/2023г. по описа на РС-Ботевград, възз.ч.гр. дело № 368/2023г. по описа на
Софийски окръжен съд, в.ч.гр. дело № 383/2024г. по описа на Софийски апелативен съд,
които искания съдът намира за допустими и относими, поради което следва да бъдат
уважени.
Искането на ответника да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи
пред НОИ/НАП, за да бъде извършена справка за работещите от 01.12.2022г. до настоящия
момент във фирма „фирма” ЕООД, съдът намира неотносимо, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Искането за изискване на заверено копие от решение по арбитражно дело 35/2023г. на
БТПП с отбелязване, че е влязло в сила, съдът намира за ненеобходимо, доколкото
постановеното Решение от 24.01.2024г. на Арбитражния съд при БТПП е окончателно видно
от приетия заверен препис от решението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2025г. от 14:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр. дело № 829/2023г. по описа на РС-Ботевград.
1
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване възз.ч.гр. дело № 368/2023г. по описа на Софийски
окръжен съд.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в.ч.гр. дело № 383/2024г. по описа на Софийски
апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403 ГПК от „фирма” ЕООД срещу
„фирма“ ЕООД за заплащане на сумата от общо 3225 лева, представляваща претърпени от
„ПОРТАЛ- М“ ЕООД вреди в резултат на наложената обезпечителна мярка, от които 1725
лева, представляващи разликата между договорната такса на обслужващата банка и
начислената такса на банката в увеличен размер поради наложения върху сметката запор и
сумата 1500 лева, представляваща законната лихва върху запорираната сума по наложената
обезпечителна мярка за периода от датата на налагане на запора 01.06.2023г. до 02.09.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по молба на ответника с Определение от 30.05.2023г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 368/2023г. Софийски окръжен съд е допуснал обезпечение на
бъдещите му искове и е издал Обезпечителна заповед № 7 от 31.05.2023г. Поддържа, че с
Решение от 24.01.2024г. на Арбитражния съд при БТПП, постановено по ВАД 35/23,
предявените бъдещи искове са отхвърлени, като решението не подлежи на обжалване и
подлежи на принудително изпълнение. Навежда твърдения, че с Определение № 627 от
11.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 829/2023г. на РС- Ботевград е отменено допуснатото
обезпечение, като към датата на подаване на исковата молба, определението е влязло в сила
по отношение на „фирма” ЕООД, но няма данни за уведомяването на ответника, предвид
което наложената обезпечителна мярка не е отменена от ЧСИ С. П. с постановление за
вдигане на запор по изп.д. № 20239210401061. Разяснява, че в резултат на наложения запор е
претърпял вреди, изразяващи се в заплатен от него увеличен размер на месечната такса за
поддържане и обслужване на разплащателна сметка, върху която е наложен запор. Съгласно
тарифата на обслужващата дружеството „ProCredit Bank“ месечната такса за обслужване
била в размер на 35 лева, като в раздел „Други“ било предвидено, че месечното обслужване
на разплащателна сметка, по която е наложен запор била в размер на 150 лева. Сочи, че
вредите за дружеството се изразявали в размера на разликата между стандартната такса за
обслужване на банковата сметка, дължима съгласно сключения с обслужващата банка
договор и завишения размер, в резултат на наложения запор или 115 лева/месечно за периода
от датата на налагане на запора 01.06.2023г. и до датата на подаване на исковата молба -
03.09.2024г. Поддържа, че е претърпял вреди и в резултат невъзможността да използва
сумата, върху която е наложен запор, а именно 10312 лева, които вреди са в размер на
законната лихва върху сумата, считано от датата на налагане на запора до датата на
предявяване на иска. Сочи, че в изпълнение на определението на съда за допускане на
обезпечението, ответникът преди издаване на обезпечителната заповед е внесъл парична
гаранция по депозитната сметка на съда в размер на 1200 лева, която гаранция обезпечава
възстановяването на вредите, претърпени от ищеца при неоснователното налагане на
обезпечение върху неговото имущество. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Оспорва претенцията за законна лихва върху запорираната сума от
10312 лева. Сочи, че отмяната на обезпечителната мярка се изчерпва с преустановяване на
действието на наложената обезпечителна мярка. Поддържа, че с отмяна на определението за
налагане на обезпечение на 11.07.2024г., е отпаднало основанието за запориране на
банковата сметка на ищеца. Бездействието на ищеца за „вдигане“ и отмяна на запора след
тази дата или забавянето на съда да отмени обезпечението, след подадената молба за
2
неговата отмяна на 30.01.2024г. /и респ. на 09.02.2024г./ не можело да се вмени в
отговорност на ответника. Твърди, че ищецът бил получил определението за отмяна на
определението за налагане на обезпечение от 11.07.2024г. на 06.08.2024г., а ответникът е
получил определението на 31.07.2024г. Поддържа, че ищецът е нямал пречка да се снабди
със заверен препис от определението за отмяна на обезпечението и да го представи на
частния съдебен изпълнител, като поиска незабавно след уведомяването си вдигане на
запора по изпълнителното дело. Навежда твърдения, че дружеството-ответник е
добросъвестно, тъй като е заплатил претендираната от него сума месеци преди да бъде
изработена вратата, която е на стойност 10312 лева. Също така, е наложил запор на
банковата сметка на ищеца, тъй като същият е преустановил дейността си към 11.2022г.
Сочи, че обезщетение за вреди, които се претендират по реда на чл. 403 от ГПК, могат да
обхващат само периода, който е очертан от налагане на обезпечителната заповед до влизане
в сила на решението по обезпечения иск, т. е. в случая до влизане в сила на решението на
Арбитражния съд при БТПП - 29.01.2024г. Обезпечителната заповед била издадена на
30.05.2023г., като на 01.06.2023г. бил наложен запор на банковата сметка на ищеца, т. е.
претенцията по чл. 403. ал. 1 от ГПК обхващала периода от 01.06.2023г. до 29.01.2024г.,
когато било влязло в сила решението на Арбитражния съд при БТПП София. Оспорва
основателността на твърдението, че увеличената месечна такса за обслужване от 35 лева на
115 лева следва да се понесе от ответника, тъй като ищецът не бил извършил действия да
намали или предотврати тези такси, както и не бил обжалвал определението за допускане на
обезпечението с искане за отмяната му, нито бил поискал от съда да замени обезпечението
като замени запора върху банковите сметки със залог на същата парична сума. Поддържа, че
искът, по който е допуснато обезпечението, бил оценим в пари, като ищецът могъл да внесе
залог от 10312 лева по сметка на Окръжен съд- гр. София в размер на обезпеченото вземане
и запора върху банковата му сметка да бъде вдигнат и да не заплаща месечна такса за
обслужване от 115 лева. Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй
като ищецът бил уведомен от ЧСИ С. П. за наложения запор, считано от 23.06.2023г. и
въпреки това бездействал и не бил предложил друго обезпечение с оглед търпяната от него
финансова вреда. Освен това след получаване на определението от 11.07.2024г. за отмяна на
обезпечението, ищецът имал възможност да се снабди със заверен препис от същото и да
подаде молба до частния съдебен изпълнител за вдигане на наложения запор и прекратяване
на изпълнителното дело. Посочва, че забавата в произнасянето за отмяната на обезпечението
в срок от 6 месеца до месец юли 2024г. не може да се вмени във вина и отговорност на
ответното дружество, тъй като нито една от двете страни нямала отношение към
повдигнатия спор за подсъдност с въпроса кой съд да се произнесе, за да отмени
обезпечението и да се произнесе по повод на освобождаването на паричната гаранция.
Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на законна лихва „върху всяко
отделно претендирано вземане“, считано от датата на завеждане на исковата молба, тъй като
претенциите за редовна, законна и отложени лихви били акцесорни вземания и не можели да
бъдат лихвоносни. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието
на допуснато обезпечение по предявен от ответника иск; налагането на допуснатото
обезпечение; отхвърлянето на обезпечения иск с влязло в сила решение; настъпването на
описаните в исковата молба имуществени вреди и техния размер, както и причинно-
следствената връзка между вредите и поведението на ответника, изразяващо се в подаване
на молба за обезпечение на иск.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възраженията си, в това число
възражението си за съпричиняване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4