Р Е Ш Е Н И Е №
град Бургас, 20
януари 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, XIІІ-ти административен състав, в съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
при
секретар: Г.Ф. и в присъствието на прокурор ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛКОВ КНАХ дело №1649
по описа за 2010 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът „Кадев - 1”ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул. Пиротска №37, ет.4; представлявано от Георги Михайлов Кадев – управител и със съдебен адрес гр.Бургас, ул.Генерал Гурко №18, ет.2; чрез процесуалния си представител адв.Веселина Василева, АК Бургас, е оспорил Решение от 07.06.2010г. постановено по НАХД №1282 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление №386/2009/18.02.2010г., издадено от Началника на Митница Бургас, с което за нарушение по чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1849,40 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки). В касационната жалба се съдържат оплаквания, че атакуваното решение е „незаконосъобразно, неправилно и постановено при допускане на съществени нарушения на процесуални правила в административно-наказателното производство, довели до ограничаването на правото ми на защита”. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание изразява желание делото да бъде решено по същество.
Ответникът по касационната жалба –Началник на Митница Бургас не се явява; не изпраща представител; не сочи доказателства; няма доказателствени искания.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас в съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първата инстанция е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да се остави в сила.
Касационният състав на съда, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства и като извърши, на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в законоустановения срок и от надлежна легитимирана страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството пред Районен съд Бургас се е развило по жалба на „Кадев - 1”ЕООД, ЕИК *********, против наказателно постановление №386/2009/18.02.2010г., издадено от Началника на Митница Бургас. Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №151/08.12.2009г. Във връзка с посочения АУАН и атакуваното наказателно постановление по делото са представени като писмени доказателства протоколи за извършени проверки, опис на иззети стоки и оценителен протокол. На посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 849, 40 лева за нарушение на чл.124, ал.1 от ЗАДС.
Въз основа на събраните по делото доказателства Районен съд Бургас е приел за безспорно установено, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на правилата на административното производство.
Касаторът посочва, че първоинстанционния съд не е извършил съдебна
проверка във връзка с доводите му, че административнонаказателното производство
е протекло при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила,
макар същият да не е посочил конкретни нарушения по собствените му твърдения.
Видно от жалбата на дружеството пред първоинстанционния съд, твърди се, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН в частта
да разследва спорните обстоятелства, което било същественото нарушение на
административнонаказателното производство поради ограничаване правото на
защита. Районният съд подробно е изследвал и описал установената фактическа
обстановка. Видно от приложените към първоинстанционното дело в нито един
момент дружеството –жалбоподател нито чрез управителя си на фаза производство
пред административния орган; нито в съдебна фаза чрез процесуалния си
представител не е изяснил какво според него е спорно обстоятелство. Административният
орган безспорно за самия него е възприел фактическата обстановка като
отговаряща на хипотезата на посочената правна норма. Административният орган неправилно
е провел процедурата по съставяне на АУАН, а от там и издаване на наказателното
постановление и налагане на съответното наказание. Претендираното нарушение е
по чл.123, ал.6 от ЗАДС, т.е. лице, което продава или съхранява в търговско
помещение, различно от търговските обекти за безмитна търговия, алкохолни
напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис,
който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 1000 лв.; като е наложено предвиденото наказание.
Доводите на жалбоподателя за нарушение на императивни разпоредби на
чл.44, ал.3 и чл.52, ал.1 от ЗАНН не могат да бъдат споделени. Действително,
видно от приложените по делото доказателства, чл.44, ал.3 от ЗАНН, който
предвижда, че в двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на
наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите
приложения към преписката. Не е спазено и изискването на чл.52, ал.1 от ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в
месечен срок от получаването й. Следва да се отбележи, че посочените срокове по
своето естество са инструктивни, тъй като законодателят не е скрепил
неспазването на същите със санкция. Също така обаче, неспазването на тези
срокове по никакъв начин не е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила.
Във връзка с твърдението, че липсват доказателства относно
компетентността на лицата, определили размера на дължимия акциз, трябва да се
има предвид следното: Жалбоподателят е имал възможност да поиска събирането на
доказателства в тази насока пред първата инстанция, като той не се е възползвал
от това си право. Приложеният по делото
оценителен протокол №50/27.10.2009г. е съставен от служители на митническото
учреждение, началникът на което е административнонаказващ орган в случая. Този
протокол е част от административното производство и същият няма самостоятелно
значение, тъй като няма нормативно изискване за компетентност на лицата,
определящ размера на дължимия акциз. Методиката за определяне на дължимия акциз
се съдържа в ЗАДС и тя е ноторно известна, още повече, че дружеството е
търговец и по занятие извършва търговия с тютюневи изделия.
АУАН е съставен от лице, което не е било очевидец нито на нарушението, нито на неговото откриване. От показанията на актосъставителя пред БРС изрично и недвусмислено заявява, че не е присъствал на откриване на нарушението, а неговия колега Пламен Владимиров. По – късно му било разпоредено да състави акта. В АУАН са посочени двама свидетели, но те са такива на връчването, а не на нарушението. По същество акта е съставен и подписан от длъжностни лица, което не са присъствали нито на извършването, нито на откриването на нарушението, така както изисква чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че от този акт не могат да настъпят последици, който свързва закона с издаването му – съставяне на НП, защото още на фаза на административно – наказателното производство не е документирано по надлежния ред нарушението. Чл. 40 от ЗАНН не предвижда хипотеза, при която да се състави АУАН от лица, които не са възприели лично нарушението, респ. неговото разкриване. Възможността по чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е неприложима, защото в този текст се предвижда акта да се състави в отсъствие на свидетели, но не е отсъствие въобще на лице, което да е пряк очевидец. От друга страна не сме в ситуация на нарушение установено с официален документ. Наличието на протокол от мобилната митническа група не променя това обстоятелство, защото този протокол е вътрешно ведомствен и с него администрацията на Митниците свърза различни последствия, едно от който е само да се пристъпи към образуване на административно – наказателно производство, респ. издаване на АУАН. В противен случай най – малкото не би имало причина от правен характер да се вика местен митнически служител на мястото на нарушението. Общото правило е на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и изисква лично присъствие на лицата съставили акта и свидетелите на извършването, респ. на установяване на нарушението. Изключенията от това са изрично посочени в следващите алинеи на чл. 40 от ЗАНН е тяхното тълкуване не може да бъде такова, че да разшири обхвата на приложното поле на изключенията извън точно посочените от законодателя хипотези. Тази принципна позиция не може да се промени в хода на съдебния процес със събиране на нови различни доказателства, представяне от административния орган, защото това ще доведе до нарушение на правото на защита на нарушителя с въвеждането на доказателства, респ. свидетели, които не са идентифицирани и обозначени при издаване на НП. По този начин се стига до една инстанция по- малко, за жалбоподателя по обсъждане на доказателствата, докато за органа те са били известни от самото начало.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че е налице същество нарушение на процесуалните правила от БРС при постановяване на решението като не е забелязал и обсъдил пороците на АУАН. Поради това трябва да се отмени съдебното решение, а НП да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 07.06.2010г. постановено по НАХД №1282 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Бургас като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №386/2009/18.02.2010г., издадено от Началника на Митница Бургас, с което за нарушение по чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1849,40 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е необжалваeмо и поради това окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.